РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ямбол, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102446 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Б. от гр. Я. против „Е. Миролио“
ЕАД-гр.С. В исковата молба се твърди, че между страните съществува от 2014 г. трудово
правоотношение за длъжността „***”. На 12.07.2021 г. на ищцата е връчена заповед
№***/22.06.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”. Издадена е въз основа на писмен документ от И.И. И. за това, че на 15.06.2021
г. по време на нощна смяна, по неин сигнал е отстранил повреда на една от дребовите
машини, въпреки че е можела сама да я оправи и след като й е казал това, се е държала
арогантно с него, заявила е, че не иска да работи, а да си тръгва. Работодателят е приел, че
ищцата е нарушила трудовата дисциплина по см. на чл. 187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ и
наказанието е наложено на осн. чл. 188 т.2. Според ищцата е наложено незаконосъобразно,
тъй като заповедта е немотивирана и неясна относно правната квалификация на
нарушенията. Не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ за изслушване на работничката, за
приемане на писмени обяснения. Ищцата не е извършила дисциплинарно нарушение на
посочената в заповедта дата -15.06.2021 г., когато за отстраняване на повредата на машината
е повикала компетентния служител И.И.И.- „***“, проявил вербална и физическа агресия
спрямо нея. За извършеното работничката е сигнализирала органите на МВР, посетили
предприятието и след проведени разговори с лицата и др. служители, предупредили
извършилия посегателството служител. Ищцата е довършила смяната си, но поради
получено от случилото се тревожно-депресивно разстройство е ползвала отпуск по болест
съгласно издадени болнични листове. Поради това иска да бъде постановено решение за
1
отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът признава съществуването на трудовото правоотношение, издаването на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Възраженията му се основават на фактите,
че заповедта е издадена законосъобразно –мотивирана е с посочване на нарушителя,
нарушението със субективните и обективните му признаци, наложеното наказание и
законовото основание за налагането му. Предоставена е възможност на работничката да
вземе становище и работодателят е приел писмените й обяснения. Правомерно е наложил
дисциплинарно наказание. В с.з. оспорва иска като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях съществува трудово правоотношение, като
ищцата изпълнява длъжността „***” в *** цех „***” -гр.Я., видно и от Допълнително
споразумение от 01.04.2021 г. към трудов договор от 04.04.2014 г.. Самият трудов договор е
сключен за длъжността „***“ в *** цех „***”, като с Допълнително споразумение от
17.10.2014 г. длъжността е променена на „***“ до сключването на ново допълнително
споразумение на 16.02.2015 г. за промяна на длъжността на „***“. Видно от допълнително
споразумение от 01.12.2015 г. е договорена нова промяна на длъжността –на „***“,
изпълнявана до посоченото по-горе Допълнително споразумение от 01.04.2021 г. за
преместване на длъжността „***".
В Раздел III „Основни функции и задължения” от Длъжностна характеристика на
длъжност „***”, връчена на 01.04.2021 г., са изредени дейностите по машините на ***, като
между тях са и отстранявания на възникнали късания на лентите и предпреждите,
отстранявания на увивания по еластичните покрития на притискателните валяци. Между
отговорностите на работника, изброени в раздел V, са за неизпълнение или некачествено
изпълнение на трудовите задължения, нарушаване на технологията на производството или
престой на машината по негова вина, нарушаване на трудовата дисциплина, отказ да
изпълни законови разпореждания на прекия ръководител. Посочено е още, че работникът е
подчинен и на секционния майстор. В раздел II т.3 е отразено, че за овладяване на
професията е необходимо 2-3 години практика.
Не се спори, че е издадена и връчена на ищцата цитираната в исковата молба заповед.
Като мотиви за издаването й работодателят е посочил, че въз основа на писмен документ,
подаден от И.И.И., е установил, че последният е бил повикан от ищцата на 15.06.2021 г. по
време на нощна смяна, около 23,15 ч., за отстраняване на проблем на една от дребовите
машини, колера на която е бил задръстен. Служителят е дръпнал лентата и го е освободил,
след което е казал на Б. да работи. По принцип тя сама е можела да си оправи машината,
което майсторът й е напомнил. Получил е възражение, че това е негово задължение.
Работничката се е държала арогантно, след което е заявила, че не иска да работи, а да си
2
тръгва. Работодателят е приел, че ищцата е нарушила трудовата дисциплина по см. на чл.
187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ. Посочил е и законовите текстове на чл. 188 т.2 и спазване на
изискванията на чл.189, 193, 194 и 195 от КТ. Заповедта е връчена на лицето на 12.07.2021 г.
Самият писмен документ-Рапорт от 18.06.2021 г. от И.И.И.-*** на отдел „***“- е
представен по делото. В него се съдържа същият текст, изложен в заповедта, относно
нарушенията и правната им квалификация.
Представени са от ответника писмени обяснения от 21.06.2021 г., за които не се спори,
че изхождат от ищцата. Изразено е в тях несъгласие (неуточнено с какво), мотивирано с
обстоятелствата, че прекият началник винаги се заяжда с нея, когато го повика да й оправи
машината., а на въпроса й, защо винаги й вика и се заяжда, той е отговорил, че не можела
да се справя с работата. Работничката е попитала още, защо като го повикат от първа линия,
не се заяжда с тях. Получила е отговор, че не трябва да казва на майстора, какво да прави и
как да си върши работата, а той няма нищо общо с работниците от първа линия. Скочил е и я
е блъснал, при което е щяла да падне. Извикала е полиция, след което майсторът цяла вечер
се е заяждал с ищцата.
Свид. Д.С. – работила в „Е. Миролио“ ЕАД до август 2021 г.- е очевидец на конфликта
между ищцата и И.И. Дава показания, че ищцата я е повикала, за да й помогне да отстранят
възникналата авария с машината й, но двете не са могли да се справят и са повикали
майстора. Той е започнал да се кара, че ищцата не се е оправила сама, че я мързи и не иска
да си върши работата. Според свидетелката за поправяне на машината е била необходима
мъжка сила- направила е „***“, трябвало е да се разглоби, за да се изкара вълната, която се е
събрала. Майсторът е отстранил проблема. В хода на кавгата с ищцата я е хванал за ръката и
я е блъснал назад. Свидетелката е застанала между тях и кавгата е спряла. Според
показанията, работничката не се е държала арогантно. Не е казвала, че ще напусне
работното си място. Свидетелката не е била през цялото време там. Когато е дошъл
майсторът, за да отстрани аварията, се е върнала на своето работно място, но като е чула
крясъци, е отишла веднага. След инцидента ищцата се е обадила в полицията. Продължила е
да работи до края на смяната -до сутринта. Отношенията между майстора и ищцата не
винаги са били добри- и преди това между тях е имало пререкания. Самата свидетелка е
напуснала работа заради него. Сочи, че е правел забележки само на определени работници,
които не е харесвал и е считал, че не работят.
Свидетелите на ответника Д., С. и И., работещи в „Е. Миролио“ ЕАД като ***, не са
възприели непосредствено разговора между ищцата и секционния майстор, който им е пряк
началник. Св. Д. е научил за конфликта между тях от колегите си от другата линия. Познава
майстора като отворен човек и усмихнат. Отговаря за машините, само когато се сменя
партида, при презареждане или ако стане авария. Преди да бъде повикан от ищцата на
процесната дата, е оправил машината на свидетеля, на когото е казал, че има много работа.
Свидетелите Д. и С. са възприели лично това, че след спречкването ищцата е минала покрай
тях с якето си и чантата си и е излязла.
Свид. С. е възприела след излизането идването на полиция в цеха. Ищцата е била
3
ядосана, когато е излизала преди това. Свидетелката е видяла, че има разправия между нея и
секционния майстор, но не е забелязала някакво насилие от негова страната. Не е
наблюдавала двамата през цялото време, а е поглеждала в далечината от време на време,
защото е работила на машината си. Ищцата е продължила да работи, след като се е върнала
в цеха около 30 мин. след разправията. И.И. - ***- според свидетелката е добър човек, който
избягва конфликтите, разбира се с хората и се опитва да угоди на всички. Чувала е от колеги
и от него, че преди този случай често е ходел да оправя машината на Т.Б.. Свид. С. е
разбрала от другите още, че преди процесния конфликт една от машините, които ищцата
обслужва, е получила задръстване на***, което според свидетелката е отстранимо от нея
самата, ако знае, как се работи. Счита, че не е задължение на секционния майстор, а на
работника, тъй като задължението на майстора е да отстранява по-сериозна авария- като
скъсване на ремък. Такава е практиката в цеха, откакто свидетелката работи там-от 8
години. В писмения инструктаж, извършван всеки месец, не е изрично написано това.
Според свидетелката 6 месеца са достатъчни, за да се научи работник, сам да оправя
подобни проблеми по машините.
Свид. И. работи с ищцата в един цех, но на отдалечени места-на около 150 метра.
Видяла е по време на процесната нощна смяна, че са се събрали Т.Б., И.И. и още двама
работници- И.Б. и Д. и са разговаряли. Свидетелката ги е виждала на моменти, защото е
обикаляла своята машина. Към онзи момент не е разбрала, каква е причината за събирането
им. Впоследствие е научила от колеги, че се касае за спречкване заради машина. Според нея,
когато се запуши машината, не се изисква пряка намеса от майстора, а може да се оправи от
самия работник, не се изисква сила. Свидетелката не е видяла ищцата да напуска работното
си място. Не е била свидетел на други пререкания между нея и майстора. Той се е отзовавал
по принцип, когато има по-голяма авария- счупено зъбно колело или скъсан ремък. Не е
конфликтен. Ако е имало конфликти, е било в процес на работата.
Св. Т. и К.-служителите на МВР-посетили предприятието по сигнала на ищцата-са
наблюдавали само състоянието й към този момент- че е била разстроена, разплакана.
Изслушали са двете страни по конфликта –нея и И.И., който е признал само, че е имало
спор между тях. Съставили са му протокол за предупреждение. Установили са очевидците
на случилото се -Д.С. и И.Б..
По делото е представена справка с рег. № *** от 27.10.2021 г. на Дирекция
„Национална система 112“, „Районен център 112“ – Б., относно телефонното повикване от
ищцата, регистрирано на 15.06.2021 г. в 22:55 ч. В Справка с рег. №*** от 04.11.2021 г. на
ОД на МВР - Я. е посочено, че сигналът е бил за заплаха с побой от началника.
Ищцата е наказвана със „забележка“ за това, че 15 минути не е била на работното си
място на 08.09.2017 г. съгласно Заповед № ***/08.09.2017 г., както и за това, че на
30.10.2020 г. е говорила по телефона, когато по нареждане на началник цеха е трябвало да
бъде повикана да отиде при него, като вече са й били правени забележки за прекалено
използване на джиесем апарата, съгласно Заповед № ***/03.11.2020 г..
4
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 358 ал.1 т. 2 пр.1 вр. чл. 357 от КТ-за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В тежест на работодателя е да установи законосъобразността на наложеното наказание с
пълно доказване.
Ищцата се позовава на неспазване на уредената в чл. 195 ал.1 от КТ форма на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно императивната норма на закона, в
заповедта следва да се индивидуализират нарушителят, нарушенията и времето на
извършването им, дисциплинарното наказание и законните текстове, въз основа на които се
налага. В случая е описано нарушението, като е цитиран рапортът на прекия началник на
лицето. В самия рапорт също има описание на действията, които са приети за нарушаващи
трудовата дисциплина. Ето защо съдът счита, че е налице конкретизация в заповедта, както
и присъстват останалите реквизити, посочени в чл. 195 ал.1 от КТ. Действително
посочването на нормативните текстове, даването на правна квалификация на основанията за
дисциплинарно наказание е общо, без конкретизиране коя от хипотезите на правната норма
е относима към случая, но меродавно е дисциплинарното нарушение, а не законовата му
квалификация. Т.е. водещ е фактът-основание за налагането на наказанието, с оглед на
който следва да се прецени, дали е правилна квалификацията цифрово и текстово.
Съгласно чл. 193 ал. 1 работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Ал. 2 разпорежда, че когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Неоснователно е възражението, че не са спазени императивните правила относно
процедурата по наказване. Работодателят е поискал по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, преди
налагане на дисциплинарното наказание обяснения от работника за нарушенията, видно от
представените писмени обяснения. В тях изявлението е оформено като несъгласие с
вменени й нарушения. Макар да не е обсъдил изрично обясненията, работодателят ги е
преценил за неоснователни, налагайки наказанието. Съгласно практиката на ВКС, законът
не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарно
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията.
Спорен е и въпросът, дали обективно съществуват нарушения на трудовата дисциплина,
които могат да послужат като основание за налагане на наказание.
Според записаната в заповедта разпоредба на чл. 187 ал. 1 т.3 от КТ, нарушения на
трудовата дисциплина са неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите
и технологичните правила, а според т.10-неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Съдът следва да извърши преценка налице ли е някоя от хипотезите,
5
налице ли са основания за наказание- виновно неизпълнение на трудовите задължения,
съответно- правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието.
Изложените в заповедта действия на работничката са: че е повикала майстора да
отстрани повреда на дребова машина, която е можела да отстрани сама, но е възразила, че
това е негово задължение, държала се е арогантно и е направила изявление, че не иска да
работи, а да си тръгва.
Както се посочи, според длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „***“,
тя следва да отстранява възникнали късания на лентите и предпреждите, да отстранява
увивания по еластичните покрития на притискателните валяци. По делото не се установи,
дали възникналия проблем с машината е бил от този тип или задръстването на колера е
нещо различно. Поради това не може да се приеме категорично, че не е изпълнила
възложената работа, определена с длъжностната характеристика. Дори и да се касае за
вменена трудова функция, самата характеристика указва, че за овладяване на професията е
необходимо 2-3 години практика. Ищцата е премествана многократно на различни
длъжности, като на последната „***“ не е работила 2 години, за да се приеме, че е овладяла
професията. Освен това секционният майстор е повикан, за да установи естеството на
повредата. В случай, че отстраняването й е задължение на работника, но той не може да се
справи сам, следва да проучи каква е причината за това. Св. С. не е успяла да помогне на
ищцата преди да повикат майстора, като сочи, че е била необходима мъжка сила. Дори и да
не се кредитират тези показания, предвид наличието на влошени отношения между
свидетеля и същия секционен майстор, довели до напускане на предприятието, то от
значение е фактът, че ищцата работи на тази длъжност от 01.04.2021 г. и е имала нужда от
допълнителен период на обучение.
Не е доказано заявеното от работодателя арогантно поведение на работничката. Св. С. –
пряк очевидец на конфликта й с майстора- отрича такова. Свидетелите на ответника не са
чули самия разговор, намирайки се на работните си места, на разстояние от машината на
ищцата. Св. Д. няма и пряка видимост, а възпроизвежда само сведения от други лица. Св. С.
не е наблюдавала през цялото време отношенията между ищцата и майстора, тъй като е
обслужвала своята машина, а сочи и, че е поглеждала от далече. Т.е. не може да предаде
цялостната ситуация. Св. И. работи на 150 м от ищцата и също е поглеждала от време на
време. Не е видяла ищцата да напуска работното си място, което действие са възприели
другите свидетели. Всички те не са наблюдавали лично и каква е повредата на машината й, а
обсъждат чутото от колеги. Що се отнася до показанията им, че секционният майстор не е
конфликтен човек, същите противоречат на показанията на св. С., според която той има
различно отношение към отделни групи работници, ръководейки се от лични симпатии.
Според св. И., той е влизал в конфликт само в процеса на работа. Дори и да се касае за
предизвикана от ищцата реакция, като е държала сметка за поведението на прекия си
началник с въпросите, които сама е записала в обясненията си, касае се за конфликт, който
не може да бъде вменен във вина само на единия участник в него. Отделен е въпросът, че
показанията на свидетелите на ответника следва да се преценят съобразно критериите на чл.
6
172 от ГПК, предвид обстоятелството, че работят в предприятието под ръководството на
същия секционен майстор.
Не е доказано нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, свързано с
преждевременно напускане на работа. В заповедта за налагане на наказание е посочено
само, че е направила изявление, че не иска да работи, а да си тръгва. Сами по себе си думите
й не представляват неизпълнение на трудовите задължения. Свидетелите сочат, че
работничката е продължила да работи до края на смяната. Излизането от цеха е било
свързано само с обаждането до полицията. Действително през времетраенето на
полицейската проверка ищцата не е работила. Предвид естеството на конфликта обаче не
може да се приеме, че се касае за виновно неизпълнение на възложената работа. Св. С. е
наблюдавала физическото съприкосновение, при което се е намесила, заставайки между
майстора и работничката. Св. И. също е видяла Д.С. при лицата, докато са разговаряли. По
сведение на работещите полицаите са установили преките свидетели на конфликта, между
които и св. С.. Т.е. показанията й не са напълно изолирани и могат да бъдат кредитирани.
Още повече, че са налице гласни доказателства за емоционалното състояние на ищцата след
приключване на кавгата- разстроена, разплакана (св.Т.), ядосана (св. С.). Самата работничка
е съобщила на телефон 112, че е заплашена с побой от началника си. Тези факти са в
подкрепа на показанията на св. С..
Следователно, не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на посочените в
заповедта законови разпоредби - неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила, неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Следва да се отбележи, че не са представени, нито изтъкнати като
съдържащи нарушени правила правилник за вътрешния трудов ред или колективен трудов
договор, или други актове. Ако е имало укоримо поведение, свързано с нарушаване на
етичните правила, то не е надлежно квалифицирано в заповедта, нито в хода на делото.
Т.е., не може да се приеме, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищцата е наказвана със „забележка“ за други провинения, с които не може да бъде
обоснована системност на нарушаване на трудовата дисциплина, поради това в случая
работодателят неоснователно е пристъпил към по-тежко наказание.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
Искането на ищцата по чл. 78 ал.1 от ГПК е основателно и следва да й се присъди
заплатеното възнаграждение на адвоката. Възражението на ответника, че предпоставка за
уважаването му е представянето на списък на разноските, е неоснователно, тъй като
разпоредбата на чл. 80 от ГПК визира като последица единствено пораждането на правото
на страната да иска изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК при уважаване на иска заплащането на таксите и съдебните
7
разноски се възлага на осъдената страна. За иска-неоценяем- се дължи ДТ 80 лв.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Т. Г. Б. от гр. Я., ***, ЕГН **********, със Заповед №
***/22.06.2021 г. на изпълнителния директор на „Е. Миролио“ ЕАД-гр.С. дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА „Е. Миролио“ ЕАД- гр.С., Индустриална зона, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Р. да заплати на Т. Г. Б. от гр. Я., ***, ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „Е. Миролио“ ЕАД-гр.С., Индустриална зона, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор Г.Р. да заплати ДТ в размер на 80 лв. по сметката на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8