Р Е Ш Е Н И Е
№ 238/29.10.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На четвърти октомври
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 249 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 ал. 1 от ДОПК
Образувано е по жалба на „ ***“ ООД, със седалище ул.*, представлявано
от управителите Р.И.и А.Д., чрез адвокат Й.П. от САК, със съдебен адрес ***
срещу Ревизионен акт №
Р-02002818005426-091-001/20.03.2019г., издаден от Р.Т., *на ТД на НАП-гр.Бургас и И.Г.* по приходите при
ТД на НАП, Бургас, потвърден с Решение № 96/06. 06. 2019г. на Директор Дирекция
ОДОП „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, като се
претендира за отмяната му в частта, с която на оспорващия е отказано право на
приспадане на данъчен кредит и са определени задължения по ДДС в размер на
309 611, 87лева за данъчен период
м. 07.2018г. и в размер на 4716лв за данъчен период м. 10.2018г. от непризнат
данъчен кредит за доставки на услуги, извършени от „***“ ЕООД по фактури ДФ №
**********/13.07.2018г. и ДФ № **********/08.10.2018г.
В жалбата се сочи, че оспорваният административен
акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Не споделя
извода на ревизиращия екип, че доставчика „***“ ЕООД издава ДФ № ********** от
13.07.2018г. и ДФ № **********/08.10.2018г. на „***“ ООД на база договор за
консултантски и юридически услуги, без реално да са извършени такива услуги от
„***“ ЕООД/стр.29 от РД. В този смисъл намира за погрешен направения извод в
РА, че на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС/а съгласно РД-и чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС/, не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Сочи се, че за данъчен период 01.07.2018г. до
31.07.2018г. „***“ ООД е подало справка декларация с в №
28001243608/06.08.2018г. в срока, съгласно чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, с деклариран
ДДС за възстановяване в размер на 309 733,26 лева, като според
констатациите в РД, на основание чл. 70 ал. 1 т. 2 и ал. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 309 611, 87 лв. за м. юли 2018г. като ДДС за възстановяване е
посочен 121,36лв. За данъчен период 01.10.2018г. до 31.10.2018г. дружеството е
подало справка-декларация с вх. № 28001255382/14.11.2018г. в срока, съгласно
чл. 125 ал.5 от ЗДДС, с деклариран ДДС за възстановяване в размер на
5 214,55 лв. В резултат на констатациите е определен за възстановяване за
м. октомври ДДС за възстановяване в размер на 498, 55 лв. Посочва се още, че е
налице непризнато право на данъчен кредит по описаните две фактури, както и че
по същество се оспорва извършването на услугите.
Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт, в частта, с която на
оспорващия е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са определени
задължения по ДДС в размер на 309 611, 87 лева за данъчен период м.
07.2018г. и в размер на 4 716, 00
за данъчен период м. 10.2018г. от непризнат данъчен кредит за доставки на
услуги, извършени от „***“ ЕООД по фактури ДФ
№ ********** от 13.07.2018г. и ДФ № **********/08.10.2018г., както и присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат П. от САК. Сочи, че от
изслушаната експертиза се установява, че ревизираното лице „***“ООД продължава
да извършва икономическа дейност. Това е видно и от годишните финансови отчети
на дружеството, които са публични и които са налични в Търговския регистър. Лицето е реализирало икономическа полза,
включително от придобиването на това вземане от „***“, прехвърлено му от „ОЕТ“,
във връзка с което е възложила и консултантските услуги.
Счита, че от
изслушването на свидетеля Н. Л. в
съдебно заседание, става ясно какви услуги е предоставял той и адвокат Т.,
и адвокат П. на „***“ ООД по възложеното от „***“ЕООД.
„***“ООД е
възложил тези консултантски юридически услуги на „***“ЕООД, тъй като „***“ е
титуляр на вземането и той има интерес от присъждането и ефективното събиране
на това вземане, независимо кой е страна в съдебния процес. „***“ е възложило
тези юридически услуги, затова защото то е имало ефективна полза от тях, тъй
като е получило присъденото вземане. Представя подробни писмени бележки.
Ответната страна - редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от * И., която намира жалбата като неоснователна и недоказана и
иска потвърждаване на обжалвания ревизионен акт. Представя подробни писмени
бележки. Обобщава, че действително,
според договора за предоставяне на консултантски и юридически услуги от
17.01.2018г. задълженията на консултанта „***“ ЕООД, когато не се изисква
писмена форма, могат да бъдат изпълнени и в устна форма, но за целите на ревизионното
производство, осъществилите се факти са само доказаните факти. Изводът е, че
липсват доказателства за реално изпълнение на договорените услуги.
Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар по списъка за разноски.
ЯАС, като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Ревизията е възложена със заповед №
Р-02002818005426-020-001/07.09.2018г., изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002818005426-020-002/09.11.2018г., заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-022002818005426-020-004 от 11.12.2018г. и
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
„Р-02002818005426-020-005/10.01.2019г.
Ревизионния акт е издаден на основание и ревизионен
доклад № Р-02002818005426-092-001/01.02.2019г., съставен от И.Г.и М.А.-* по
приходите , извършили ревизия на „***“ ООД
въз основа на цитираните заповеди.
С решение № 96/06. 06. 2019г. на Директор на дирекция
ОДОП, Бургас е потвърден като законосъобразен ревизионният акт.
Ревизията е свързана с определяне на данъчните задължения по ЗДДС
обхваща периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018г. Предмет на същата са
доставките, по които „ *** " ЕООД се явява получател и доставчик,
обстоятелствата, довели до възникване на данъчния кредит, упражняване правото
на данъчен кредит и начисляването на ДДС. За ревизираните данъчни периоди
по ЗДДС, задълженото лице е подавало СД по ДДС, регистри „Дневник за покупки"
и „Дневник за продажби" и информация от регистрите на магнитен или оптичен
носител, съгласно чл.125, ал.1 и ал.3 от ЗДДС и чл.125, ал.5 от ЗДДС, относими след 01.01.2007 година.
Видно от
ревизионния доклад събраните в хода на ревизията по процесуалния ред на
ДОПК доказателства, доказват по безспорен начин реално получаване на стоки /
услуги по смисъла на чл.6/чл.9, във връзка с чл.25 от ЗДДС по повод издадените
от доставчиците и отразени от ревизираното дружество фактури., с изключение на
доставките от „ *** „ ЕООД - по ДФ № **********/13.07.2018г. и ДФ
№**********/08.10.2018г . През м.Юли 2018г. ревизираното
дружество е включило в Дневника за покупки и е упражнило право на данъчен
кредит в размер на 309 611,87лв. по : ДФ № **********/13.07.2018г. с данъчна основа
1 548 059,35лв., ДДС 309 611,87лв.
Представения
по делото ревизионен доклад, послужил като основание за издаване на процесния ревизионен акт е с изключително подробна фактология, като съдът счита, че в настоящото производство
следва да се занимае само с обстоятелствата около издаването на процесните две фактури, послужили като основание за непризнаване
на право на данъчен кредит. Съдът, след
анализ на представените доказателства, сред които е и неоспорената от страните
СИЕ, която съдът възприема като обективна, всестранна и пълна, намира следното:
На „EС ЕР
ЛИЗИНГ“ ООД, като данъчно задължено лице е извършена данъчна ревизия от екип
Главни инспектори по приходите от ТД на НАП – Бургас, за което е съставен
Ревизионен доклад № 0200281805426-092-001/01.02.2019 г. Данъчната ревизия
обхваща задълженията по данък върху добавената стойност за данъчен период от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 01.08.2018 г. до 31.10.2018 г. Според
констатациите направени в ревизионния доклад на „EС ЕР
ЛИЗИНГ“ ООД не е признат ДДС за възстановяване за данъчен период от 01.07.2018
г. до 31.07.2018 г. в размер на 309 611,87 лв. и за данъчен период от
01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 4 716,00 лв.
За констатираното с
Ревизионния доклад № 0200281805426-092-001/01.02.2019 г. е издаден Ревизионен
акт № Р- 02002818005426-091-001/20.03.2019 г., с който са установени цитираните
по-горе данъчни задължения.
„EС ЕР
ЛИЗИНГ“ ООД е обжалвало Ревизионния акт пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при
НАП – Бургас с жалба вх. № 04-Е-Ж-62/10.01.2019 г. С Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 96/06.06.2019 г. на Директора на
дирекция „ОДОП“ Бургас Ревизионен акт № Р-
02002818005426-091-001/20.03.2019 г. е потвърден.
Между
„EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД и
„ОЕТ-Обединени енергийни търговци“ ООД е сключен Договор за прехвърляне на
вземания от 28.06.2017 г. Вземанията произтичат от дело срещу „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД за недължимо
платени суми от „ОЕТ-Обединени енергийни търговци“ ООД за добавки за зелена
енергия и добавки за високоефективни комбинирани производства през 2013 г.
„EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД и
„ОЕТ-Обединени енергийни търговци“ ООД като солидарен длъжник сключват с „***“
ЕООД Договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018
г. За погасяване на задължението на Възложителя към Консултанта за плащане на
възнаграждението по Договор за предоставяне на консултантски и юридически
услуги от 17.01.2018 г. между страните е сключен Договор за прехвърляне на
вземане от 17.01.2018 г. при определени условия, описани в договора.
Във връзка с
Договора за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018 г.
„***“ ЕООД издава на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД фактура №108/13.07.2018 г. и фактура № 110/08.10.2018
г. Издадените фактури като първични счетоводни документи адресирани до
външен получател отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, т. е. съдържа информация
за - наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на
издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от
Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен
граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет,
натурално и стойностно изражение на стопанската операция; име и подпис на
съставителя.
Доставчикът
на консултантски и юридически услуги „***“ ЕООД е
данъчно задължено лице по ЗДДС и издадените
фактури на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД отговарят на
изискванията на чл.114, ал. 1 от ЗДДС за задължителните реквизити.
Представените от счетоводството на „***“ ЕООД
извлечения от дневника на сметка 411 Клиенти показват осчетоводяване на цялата
сума по дебита на сметката в размер на 1857671,22 лв. като Вземане от клиенти по аналитичната
сметка на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД и съответно за начисления ДДС по кредита на сметка
4532 и кредита на сметка 703 Приходи от продажба на услуги със сумата на
възнаграждението съгласно Договор за предоставяне на консултантски и юридически
услуги. С извършеното осчетоводяване фактурите са включени в дневниците за
продажби и съответно в справка – декларация за ДДС за съответните периоди, както е констатирано
и в ревизионния доклад.
Вещото лице сочи,
че от представеният Отчет по сметка № 21 от Юробанк
България АД е видно, че по сметката на „***“ ЕООД на 13.07.2018 г. е постъпила
сумата 1548059,35 лв. от сметката на ЧСИ М.М., която
представлява стойността на услугата по фактура №108/13.07.2018 г. По Отчет по
сметка № 22 от същата банка се вижда постъпление от сметка на „EС ЕР ЛИЗИНГ“
ООД на сума 309611,87 лв., равняваща се
на сумата на ДДС по фактура №108/13.07.2018 г. Отчет по сметка №103 от Инвестбанк АД показва извършен превод от „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД в
полза на „***“ ЕООД по ф. №110/08.10.2018 г. за сумата 28 296,00 лв.
С направените
плащания са закрити вземания от клиенти произтичащи от издадените фактури
№108/13.07.2018 г. и №110/08.10.2018 г.
В Справка-декларация за м. 07.2018 г. „***“
ЕООД е отразило начислен ДДС за облагаеми доставки 309 611,87 лв. и съответно
за получени доставки с право на пълен данъчен кредит265 312,40 лв.
Резултатът за периода е ДДС за внасяне 44 299,47 лв. Сумата е внесена с
платежно нареждане с *от 01.08.2018 г. по сметка на ТД на НАП София-град, офис
В..
В Справка –декларация за ДДС на „***“ ЕООД за
м. 10.2018 г. е записан начислен ДДС за облагаеми доставки 4 946,00 лв. и
съответно за получени доставки ДДС с пълен данъчен кредит 4 929,40 лв.
Резултатът за периода е ДДС за внасяне 16,60 лв. След направени приспадания е
внесен ДДС в размер на 9,40 лв. с платежно нареждане с * от 08.11.2018 г. по
сметка на ТД на НАП София-град, офис В..
Според представените по делото документи се
установи, че за изпълнение на ангажимента към „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД, поет със Договора за
предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018 г. „***“ ЕООД
сключва договори с трима адвокати.
На 18.01.2018 г. е
сключен Договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги между:
- „***“ ЕООД и
адвокат Н.К.Л. с предмет на договора предоставянето на правно-консултантски
услуги на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД по заведени дела срещу НЕК ЕАД.
- „***“ ЕООД и
адвокат М.П.П. с предмет на договора предоставянето
на правно-консултантски услуги на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД по заведени дела срещу НЕК ЕАД.
- „***“ ЕООД и
адвокат И.Т.Т. с предмет на договора предоставянето
на правно-консултантски услуги на „EС ЕР ЛИЗИНГ“ ООД по заведени дела срещу НЕК ЕАД.
За получаване на възнаграждението по Договора
за предоставяне на консултантски и юридически услуги след съставяне на протокол
за приемане на изпълнение за извършени услуги адв. Н.К.Л.
издава на „***“ ЕООД фактура № 57/17.07.2018 г.
с данъчна основа 398 526,00 лв. и ДДС 79 705,20 лв. общо – 478 231,20 лв. В
счетоводството на „***“ ЕООД сумата 478 231,20 лв. е осчетоводена по Кредита на
сметка *1 Задължения към доставчици и по дебита на сметка * Начислен ДДС за
покупките със сумата на ДДС – 79 705,20 лв. и дебита на сметка * Разходи
за външни услуги - аналитична сметка 12 Адвокатски хонорари сумата
398 526,00 лв.
На 17.07.2018 г. в Юробанк България АД е извършен банков превод по сметката на
адв. Н.К.Л. на основание фактура № 57/17.07.2018 г.
на сума 478 231,20 лв.
За получаване на възнаграждението по Договора
за предоставяне на консултантски и юридически услуги след съставяне на протокол
за приемане на изпълнение за извършени услуги адв. М.П.П. e издала на „***“ ЕООД фактура
№ 115/17.07.2018 г. с данъчна основа 614 018,00 лв. и ДДС 122 803,60 лв.
общо – 736 821,60 лв. В счетоводството на „***“ ЕООД сумата
736 821,60 лв. е осчетоводена по Кредита на сметка *1 Задължения към
доставчици и по дебита на сметка * Начислен ДДС за покупките със сумата на ДДС
– 122 803,60 лв. и дебита на сметка * Разходи за външни услуги -
аналитична сметка 12 Адвокатски хонорари сумата 614 018,00 лв.
На 18.07.2018 г. в Юробанк България АД са извършени два банкови превода по
сметката на адв. М.П.П. на
основание фактура № 115/17.07.2018 г. веднъж за 168 854,95 лв. и втори път
567 966,65 лв. или общо 736 821,60 лв.
За получаване на възнаграждението по Договора
за предоставяне на консултантски и юридически услуги след съставяне на протокол
за приемане на изпълнение за извършени услуги адв. И.Т.Т. издава на „***“ ЕООД фактура
№ 160/18.07.2018 г. с данъчна основа 314 000,00 лв. и ДДС 62 800,00 лв.
общо – 376 800,00 лв. В счетоводството на „***“ ЕООД сумата
376 800,00 лв. е осчетоводена по Кредита на сметка * Разплащателна сметка
в лева и по дебита на сметка * Начислен ДДС за покупките със сумата на ДДС – 62
800,00 лв. и дебита на сметка * Разходи за външни услуги - аналитична сметка *
Адвокатски хонорари сумата 314 000,00 лв.
На 18.07.2018 г. в Юробанк България АД е извършен банков превод по сметката на
адв. И.Т.Т. на основание
фактура № 160/18.07.2018 г. на сума 376 800,00 лв.
За осчетоводяване на издадените от „***“ ЕООД фактура
№ 108/13.07.2018 г. и фактура
№ 110/08.10.2018 г. в счетоводството на „***“ ООД според представеното извлечение на
хронологията на сметка * Задължения към доставчици, партидата на „***“ ЕООД са направени счетоводни записвания:
За фактура №
108/13.07.2018 г. – по дебита на сметка * Разходи за външни услуги със сумата 1548059,35
лв. и дебита на сметка * Начислен ДДС за покупките със сумата на ДДС 309611,87
лв. и по кредита на сметка *
Задължения към доставчици със сумата 1857671,22 лв. За отчитане на извършените
плащания са кредитирани сметка * Разплащателна сметка със сумата на платения на
„***“ ЕООД ДДС 309611,87 лв. и сметка * със сумата 1548059,35
лв. за прихващане съгласно Договор от 17.01.2018 г. срещу дебитиране
на сметка * Задължения към
доставчици.
За
фактура 110/08.10.2018 г. по дебита на сметка * Разходи за външни
услуги със сумата 23580,00 лв. и дебита на сметка * Начислен ДДС за покупките
със сумата на ДДС 4716,00 лв. и по кредита на сметка * Задължения към доставчици със сумата
28296,00 лв. За отчитане на извършените плащания е кредитирана сметка *
Разплащателна сметка със сумата 28296,00 лв. срещу дебитиране на сметка * Задължения към доставчици.
След
направените счетоводни записвания фактурите са описани в дневника за покупките
и съответно в справките-декларации на „***“ ООД за
съответните данъчни периоди. Спорния
въпрос по делото и основното възражение на ответната страна е извършени ли са консултантските услуги
реално по процесните две фактури.
По делото като свидетел беше допуснат и разпитан адвокат Н. Л., който е
съдружник в адвокатско дружество „***“ и посочи, че като
подизпълнители на „***“ ЕООД са осъществявали и устни консултантски услуги. Посочи, че са действали като подизпълнители на „***“ЕООД,
като се включили и давали консултацията във фазата вече на касационното
производство, именно преди неговото евентуално допускане, до което така и не се стига. Консултацията е материалноправна.
Било потърсено тяхното адвокатско съдействие, защото
основният въпрос, който бил поставен и от касаторите
НЕК и ЕСО е: какъв е характерът на Методика на комисията за енергийно и водно
регулиране, по онова време Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с
която се определят тези суми, които са били недължимо платени от ищеца. А
именно, дали тази методика представлява общ, нормативен акт или подзаконов акт.
Ставало въпрос за дело със сериозен
материален интерес и са ги потърсили като като водещи
специалисти с научни публикации.
Посочи, че са подизпълнители, а изпълнител е Търговско
дружество „***“ЕООД. Сочи още, че Търговско дружество „***“ ЕООД е консултантско
дружество с опит, именно при предоставяне на такива услуги. Работили са и друг
път като техни подизпълнители, като например предоставянето на разрешението за
търсене и проучване на природен газ в * Г. до Варна, както и подписан
концесионен договор. Консултации все от материалноправен
характер, които не изискват процесуално представителство. Уточни, че тези
консултации са ги предоставяли пряко на оспорващия по силата на възложеното от
„***“ЕООД, тъй като всъщност заинтересованото лице е клиента на „***“-***“ООД.
Свидетелят Н. Л. многократно посочи, че
адвокатското дружество е подизпълнител на „***“ ЕООД, адвокатската услуга в
случая е предоставена основно в устен вид, като са консултирали и
заинтересованата страна, а именно „***“ООД, с която имат договор и по точно управителя А.П.Д. и Р.Л.Ш., които са законните
представители, така са подписали договора. Делото е било на фаза подаден
отговор на касационните жалби. Именно заради това са им предоставили материалноправна
консултация, не са извършили процесуални действия.
Изводът на Ревизиращият екип е, че „ *** „ ЕООД издава
ДФ №**********/13.07.2018г и ДФ № **********/08.10.2018г.на „ *** „
ООД на база договор за консултантски и юридически услуги, без
реално да са извършени такива услуги от „***“ ЕООД. Приема, че ако
„*** "ЕООД е компания в сферата на консултантските и
юридически услуги, съгласно договора с „ ***“ ООД , тя зависи в
най-голяма степен от уменията на своите служители. Според рев. екип „*** "ЕООД
следва да разполага с екип от високо квалифицирани специалисти за
представяне и осъществяване на предлаганите от нея услуги, давайки навременна и
ценна подкрепа на своите клиенти. В случая „*** „ ЕООД за сумата от
1 885 967,10лв с вкл.ДДС по никакъв начин не доказва
консултирането и предоставяне на консултантски и юридически услуги от „ ***
„ ЕООД . Няма икономическа логика, смята още адм. орган, „
*** „ ООД да наема „ *** „ ЕООД да го консултира и юридически
представлява по Делото/описано подробно по-горе/ след като с Договор от
17.01.2018г. „ ***" /ЦЕДЕНТ/ прехвърля вземането на „ *** „
ЕООД , /Цесионер/ и ангажимент за събирането му е вечее на „ *** „ ЕООД и след като сам твърди, че е
свързала с адвокатите лично. Още повече , че регистърът на адвокатите е
публичен. Защо ще заплаща такава голяма
сума за нещо, което не е вече негов ангажимент. Прехвърлил е вземането на друг
- на „ ***“ ЕООД срещу
възнаграждение и то на фирма която няма опит и нает персонал да
извършва консултантски и юридически услуги е заключението на рев. орган.
Приета като
доказателство е адм. преписка по издаване на
оспорения адм. акт., която съдържа и договор за прехвърляне
на вземания от 28.06.2017г. между „ОЕТ-Обединени енергийни търговци“ ООД и „***“
ООД, Договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги от
17.01.2018г. между „***“ и „***“ ООД и „ОЕТ-обединени енергийни търговци“ ООД. При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.160 ал. 2 от ДОПК,
съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.156 ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Ревизионен акт №
Р-02002818005426-091-001/20.03.2019г., издаден от Р.Т., * на ТД на НАП-гр.Бургас и И.Г.* по приходите при
ТД на НАП, Бургас, потвърден с Решение № 96/06. 06. 2019г. на Директор Дирекция
ОДОП „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, като се
претендира за отмяната му в частта, с която на оспорващия е отказано право на
приспадане на данъчен кредит и са определени задължения по ДДС в размер на
309 611, 87лева за данъчен период
м. 07.2018г. и в размер на 4716лв за данъчен период м. 10.2018г. от непризнат
данъчен кредит за доставки на услуги, извършени от „***“ ООД по фактури ДФ №
**********/13.07.2018г. и ДФ № **********/08.10.2018г.
Проверката за законосъобразност на оспорения в
настоящото производство административен акт е съобразно разпоредбата на чл. 160
ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
От анализа на
всички събрани по делото доказателства, ЯАС достигна до извода, че ревизионният
акт е необоснован. ЯАС
счита, че независимо от изключително подробната фактология
в ревизионния доклад, не се съдържат обосновани правни изводи относно липсата
на извършени консултантски и юридически услуги.
Спорът по същество се свежда до материалната
законосъобразност с оглед обосноваността на отказа на ревизиращия орган за
възстановяване на данъчен кредит по отношение на процесните,
посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените услуги.
Именно на това основание - ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че услугите са реално осъществени.
По делото не е спорно, а се
установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че Издадените от „***“ ЕООД, фактура №
108/13.07.2018 г. и фактура
№ 110/08.10.2018 г., и двете – издадени
на „***“ ООД, отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството, Закона за данък върху
добавената стойност за задължителните
реквизити.
Издадените от „***“ ЕООД, фактура №
108/13.07.2018 г. и фактура
№ 110/08.10.2018 г. са осчетоводени в счетоводството на
„***“ ЕООД.
Същите са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации
по ЗДДС на доставчика „***“ ЕООД за съответните данъчни периоди.
Извършено е плащане в полза на „***“ ЕООД на
сумите по горепосочените фактури и плащането по фактурите е отразено в счетоводството на
„***“ ЕООД.
Дължимият от
„***“ ЕООД ДДС по фактури №
108/13.07.2018 г. и № 110/08.10.2018 г. е внесен според резултата от Справка-декларация за ДДС за съответния период.
Услугите, за
които са издадени фактури № 108/13.07.2018 г. и № 110/08.10.2018 г., са превъзложени на
трети лица – подизпълнители на „***“ ЕООД с Договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги между„***“ ЕООД и адвокат Н.К.Л.,
адвокат М.П.П. и адвокат И.Т.Т..
Фактура № 57/17.07.2018 г., издадена на „***“ ЕООД от адв. Н.К.Л., с ЕГН **********,
е осчетоводена в счетоводството на „***“ ЕООД.
Извършено е плащане по тази
фактура на 17.07.2018 г. в Юробанк България АД.
Плащането по тази фактура е отчетено като разход за „***“ ЕООД – доставчика на консултантски услуги, по силата
на договора за консултантски услуги по сметка * Разходи за външни услуги - аналитична сметка 12 Адвокатски хонорари.
Фактура № 115/17.07.2018 г., издадена
на „***“ ЕООД от адв. М.П.П., с ЕГН **********, е осчетоводена в счетоводството
на „***“ ЕООД.
Извършено е плащане по тази
фактура на 18.07.2018 г. в Юробанк България АД.
Плащането по тази фактура е отчетено като разход за „***“ ЕООД – доставчика на консултантски услуги, по силата
на договора за консултантски услуги по сметка * Разходи за външни услуги - аналитична сметка 12 Адвокатски хонорари.
Фактура № 160/18.07.2018
г., издадена на „***“ ЕООД от адв. И.Т.Т., с ЕГН **********, е осчетоводена в счетоводството на „***“
ЕООД.
Извършено е плащане
по тази фактура на 18.07.2018 г. в Юробанк България
АД.
Плащането по тази
фактура е отчетено като разход за „***“ ЕООД – доставчика на консултантски
услуги, по силата на договора за консултантски услуги по сметка * Разходи за
външни услуги - аналитична сметка 12 Адвокатски хонорари.
Издадените от „***“ ЕООД фактура №
108/13.07.2018 г. и фактура № 110/08.10.2018 г. са осчетоводени в
счетоводството на „***“ ООД.
Извършено е плащане по тези фактури и
плащането е отразено в счетоводството на „***“ ООД.
Фактурите са включени в дневниците за покупки
и в справките-декларации за ЗДДС на получателя „***“ ООД за съответните данъчни
периоди.
Самият
консултантски договор предвижда, че задълженията
на Консултанта — когато не се изисква писмена форма, могат да бъдат изпълнени и
в устна форма“ (чл3.01, б. „г“ от договора). Това напълно
съответства и на обичайната практика в областта на предоставянето на
консултантски и юридически услуги.
По
отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за
консултантски юридически услуги, в съдебната практика се приема, че констатацията
на ревизиращите органи за неизвършване на консултациите в писмена форма, е
незаконосъобразна. Начинът на осъществяване на консултацията - в писмена или в
устна форма е въпрос на
договорно съглашение. При наличието на доказателства за извършени от
ревизираното дружество консултантски услуги, със съставени фактури, респективно
за начисляване на дължимия към бюджета данък, незаконосъобразно е било отказано
право на приспадане на данъчен кредит. По безспорен начин се установяват
извършени разплащания по процесните фактури, надлежното
им осчетоводяване от ревизираното дружество, осчетоводяването и издаването на
съответните фактури за осъществени от самото дружество консултантски услуги.
Практиката на СЕС е категорична, че упражняването на
правото на приспадане на ДДС не може да бъде поставено под условие от
представяне на такива документи, за каквито националното
законодателство дори не съдържа императивна норма (в конкретния случай - сочените от приходния орган
протоколи от срещи между възложител, консултант и адвокати, писмени анализи и
други, съставянето на каквито не се изисква от нито една норма от националното
законодателство). „***“ ООД дължи заплащане на консултанта „***“ ЕООД, както е уговорено с Договора за
консултантски услуги. „***“
ООД плаща на „***“ ЕООД дължимото възнаграждение, чрез цесия от „***“ ООД в
полза на „***“ ЕООД на част от вземането, равна точно на възнаграждението на „***“
ЕООД. Въз основа на тази цесия, ЧСИ М., при който е образувано изпълнителното
дело за събиране на вземането, плаща съответната цедирана
част от вземането на „***“ ЕООД, с което и възнаграждението на „***“ ЕООД по
консултантския договор е платено. „***“ ООД е реализирало и реализира и към
момента независима икономическа дейност, което е установено и с изслушаната по
делото СИЕ и отговорите на вещото лице в съдебното заседание. „***“ ООД е
осъществило икономическа дейност (всяка дейност, насочена към печалба на
търговското дружество) и като е придобило вземането. В тази връзка „***“ ООД е
възложило и осъществяването на юридически услуги и в крайна сметка е
реализирало позитивен финансов ефект от тази дейност (придобиването на
вземането).
Придобиването на
вземането от „ОЕТ -Обединени енергийни търговци“ ЕООД е именно част от
икономическата дейност на „***“ ООД. Нещо повече - в резултат на придобиването
на това вземане, „***“ ООД е реализирало положителен финансов резултат.
В допълнение - СЕС
приема, че разпоредбата на чл.69 ЗДДС не следва да бъде тълкувана буквално и
стеснително, а напротив - подлежи на допълнително тълкуване, както следва:
упражняването на независима икономическа дейност изисква в определени случаи
лицето да извършва разходи, които не могат да бъдат пряко отнесени към нито
една доставка с право на приспадане на данъчен кредит. Налице е право на
приспадане на данъчно задълженото лице дори и при липса на пряка и
непосредствена връзка между определена получена доставка/услуга и една или
повече извършени доставки/услуги, пораждащи право на приспадане, след като
разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице. Разходи
от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната
икономическа дейност на данъчно задълженото лице. Икономическата дейност на
ревизираното лице е установена и с изслушаната по делото СИЕ. СИЕ не беше
оспорена от страните и беше приета от съда като обективна и компетентна както
се посочи по –горе в съдебното решение.
Съдебната практика
трайно приема, че отчитането на разходи от страна на доставчика също може и
следва да бъде преценявано като косвено доказателство при формиране на извода
дали е осъществена реална доставка. В
конкретния случай, видно от събраните доказателства, доставчикът „***“ ЕООД е
извършил разходи за изпълнение на възложеното по консултантския договор, като е
сключил договори с лица с подходяща квалификация - адвокати и е заплатил на
всяко едно от тези лица възнаграждение за извършване на възложеното от „***“
ЕООД.
Доказателство за
действителното извършване на услугите е и обстоятелството, че счетоводството на
ревизираното лице е редовно и хронологично водено, при спазване на разпоредбите
на ЗСч и ЗДДС, издадените от „***“ ЕООД фактури съдържат всички необходими
реквизити съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС и същите са надлежно осчетоводени.
Редовното водене на счетоводството на ревизираното лице и осчетоводяването на
сделките не се оспорва и от констатациите на органа по приходите. Не на
последно място следва да се посочи, че ДДС е внесен в бюджета. Всички тези
обстоятелства са безспорно установени и с приетата по делото СИЕ.
Изводът за липса на реална доставка е резултат на
оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т.е.
прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти.
Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали
изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите
и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл при
обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността
на услугите, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с
възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко
изводът на органа по приходите за липса на реална услуга е логически и правно издържан.
Съдът намира, че при така
установените факти ответникът е достигнал до необосновани изводи за липса на
реално получени услуги по процесните две фактури. Следва
да се има предвид, че остава необоснован
изводът на ответната страна, а именно: „Ако „ *** "ЕООД е компания в сферата на консултантските
и юридически услуги , съгласно договора с „ *** „ ООД , тя
зависи в най-голяма степен от уменията на своите служители. „ ***"ЕООД
следва да разполага с екип от високо квалифицирани специалисти за
представяне и осъществяване на предлаганите от нея услуги, давайки навременна и
ценна подкрепа на своите клиенти /В случая „*** „ ЕООД за сумата от
1 885 967,10лв с вкл.ДДС по никакъв начин не доказва
консултирането и предоставяне на консултантски и юридически услуги от „ ***
„ ЕООД /. Няма икономическа логика „ *** „
ООД да наема „ *** „ ЕООД да го консултира и юридически
представлява по делото/описано подробно по-горе/ след като с Договор от
17.01.2018г. „ ***" /ЦЕДЕНТ/ прехвърля вземането на „ *** „
ЕООД , /Цесионер/ и ангажимент за събирането му е
вече е на „ *** „ ЕООД и след като сам твърди че е свързала с
адвокатите лично.“ Всъщност, това
е основния извод на адм. орган, за да издаде процесния рев. акт, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит за процесните
две фактури.
ЯАС, счита, че адм. орган е следвало да обоснове този свой извод с
посочване на кои правни норми са нарушени с това, че „***“ЕООД е осъществила
юридически и консултантски услуги на „***“ООД чрез подизпълнител. На второ
място е следвало да посочи, в какво се изразява липсата на икономическа логика
„***“ да наема „***“ ЕООД да го консултира юридически по делото. На първо място
съдът намира, че няма законова пречка „***“ ЕООД да осъществява юридически и
консултантски услуги чрез подизпълнител, например при дела с фактическа и
правна сложност, още повече, ако не разполага с квалифициран екип
специалисти. Така изложен извода на адм. орган не е, че услугите не са извършени, а че няма логика
тези услуги да са извършени от „***“ ЕООД и нейни подизпълнители. А в
конкретния казус спорния въпрос е извършени ли са реално тези услуги по
договора от 17.01.2018г. за да се признае правото на приспадане на данъчен
кредит в полза на оспорващия.
При анализа на правните
норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на
приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за
която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията
на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. В процесния случай, органите по приходите приемат, че не е
налице реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От събраните по делото
доказателства в хода на административното и съдебното производство, съдът прави
извод, че изводите на ревизиращите органи, се основават на неправилен анализ на
установените при ревизията факти, както и на обстоятелството, че ревизиращият
екип не намира икономическа логика в действията на „***“ ООД. В случая органът
по приходите е достигнал до извода за липса на реални услуги по договора за
консултантски услуги от 17.01.2018г.
Възниква въпросът как да
докаже оспорващия тези услуги, освен с писмени доказателства-сключени
договори-налични по делото, законосъобразно съставени фактури, свидетелски
показания-в съдебно заседание е разпитан адвокат Н. Л. съдружник в адвокатското
дружество, който заявява, че повечето от извършените услуги са устни
консултации, касаещи материално правната страна във връзка със сключения
договор.
От доказателствата по делото
не може категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите
на обществото или на другата страна.
Също така от данните в РА не
може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните
фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в
областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на
фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика националният съдия следва да съобрази
всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си
за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че
доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, неоправданост на разходите, само по себе си не е достатъчно, за
да се изключи правото на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично
не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, за да бъде отказано правото на приспадане на
данъка на жалбоподателя.
Настоящият състав намира за неправилен и
незаконосъобразен и доводът на приходната администрация е, че в хода на
ревизията не са представени доказателства, обуславящи реалността на
фактурираните към жалбоподателя услуги. Изводът за нереалност на услугата с
доводи, че няма икономическа
логика „ *** „ ООД да наема „ *** „ ЕООД да го
консултира и юридически представлява по търговско дело след като с
Договор „ ***" ООД /ЦЕДЕНТ/ прехвърля вземането на „ *** „ ЕООД , /Цесионер/ и ангажимент за събирането му е вече е на „
*** „ ЕООД е необоснован и в хода
на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи
реалността на фактурираната услуга е недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а
ревизионният акт в обжалваната му част ще следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски в размер на 7357 лева, от които 50 лева – държавна такса, 500 лева –
за вещо лице и 5673 лева – адвокатски хонорар/с ДДС 6807лева/. В този смисъл
съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 12000 лева/с ДДС/. Съдът съобрази размера на
адвокатското възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 5, във
връзка с параграф 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Ямбол
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-02002818005426-091-001/20.03.2019г., издаден от Р.Т., *на ТД на НАП-гр.Бургас и И.Г.– * по приходите
при ТД на НАП, Бургас, в частта, с която на „ ***“ ООД, е отказано право на
приспадане на данъчен кредит и са определени задължения по ДДС в размер на
309 611, 87лева/триста и девет хиляди шестстотин и единадесет лева, 87ст./ за данъчен период м. 07.2018г. и в размер на
4716лева/четири хиляди седемстотин и шестнадесет/ лева за данъчен период м.
10.2018г. от непризнат данъчен кредит за доставки на услуги, извършени от „***“
ЕООД по фактури ДФ № **********/13.07.2018г. и ДФ № **********/08.10.2018г., потвърден с Решение № 96/06. 06. 2019г. на
Директор Дирекция ОДОП „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Бургас при Централно управление на Националната агенция за
приходите да заплати на „ ***“ ООД, със седалище ул.*, представлявано от
управителите Р.И.и А.Д., направените по делото разноски в размер на 7357 /седем
хиляди триста петдесет и седем/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/не
се чете