В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Веселин Юрчиев | |
Предявени са искове, с правно основание чл. 240, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че с Договор за паричен заем (Запис на заповед), сключен на 20.01.2007 г. между него и ответника – С. К., му представил лично и в брой заемна сума от 11 200.00 лв. Съгласно клаузите на договора (Запис на заповед), ответникът се задължил безусловно да му върне лично в брой и в лева, цялата заемна сума най-късно до 22.03.2007 г. До този момент, ответникът не му е издължил заемната сума, както и уговорените лихви по договора. На многократните му устни и писмени покани (Нотариална покана), да изплати заемната сума, ведно с дължимите лихви, той не изпълнява задължението си. За него е налице правен интерес за завеждане на дело, за което моли да се постанови решение, с което се осъди ответника да му заплати заемната сума по договора (Запис на заповед) от 20.01.2007 г. в размер на 11 200.00 лв., както и направените по делото разноски. Ответникът чрез писмен отговор, вх. № 1840/10.12.2009 г., оспорва исковата претенция и намира същата за неоснователна. Твърди, че в записа на заповед липсва уговорена лихва за връщане на сумата, не е посочен характера на лихвата, от кога е дължима и в какъв размер е тя. Отделно от това оспорва твърдението, че между него и ищеца е имало сключен договор за заем на тази дата и за такава сума с такъв падеж. Оспорва и твърдението, че е получил сумата и че му е отправена от ищеца нотариална покана. С Молба вх. № 319/17.02.2010г., ищецът е уточнил иска си, като основанието на което е предадена процесната сума от 11 200.00 лв. е частен писмен документ, обозначен като „Запис на заповед” и представен като писмено доказателство по делото. Размерът на законната лихва, който се претендира е 4 237.09 лв. според приложена „Справка за изчисляване на законна лихва” и е за периода от 22.03.2007 г. – датата на падежа – до 19.11.2009 г. – датата на внасяне на исковата молба в съда. Отново с допълнителна Молба, вх. № 432/02.03.2010г., ищецът е уточнил, че основанието на което е предадена процесната сума от 11 200.00 лв. е вербален договор за заем на основание чл. 240 ЗЗД. С Отговор вх. № 526/16.03.2010 г., ответникът поддържа становището си, че между него и ищеца не е сключван договор на посочената дата и за посочената сума. Оспорва исковата претенция и намира същата за неоснователна. Твърди, че не е получавал посочената от ищеца сума, както и че не му е отправяна нотариална покана. Претендира за направените от него разноски, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: От приложеното по делото ч.Г.д. № 1699/2009 г. на Хасковския районен съд е видно, че ищеца е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Към делото е приложен Запис на заповед. Хасковският районен съд изпраща по компетентност делото в РС Г. Златоград и е образувано ч.Г.д. № 191/2009 г. С разпореждане № 570 от 09.10.2009 г. заявлението е оставено без уважение за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, заявено от А. Х. С. от Г. Х. срещу С. А. К. от Г. З. поради това, че в текста на документа не е записано „запис на заповед”, и същият се явява негоден да служи за несъдебно изпълнително основание въз основа на който да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът с молба вх. № 1706/19.11.2009 г. подава искова молба по общия исков ред с цена на иска 11 200.00 лв., без да сочи, че претендира лихви. Ответникът е депозирал отговор, с който не признава иска за сумата 11 200.00 лв. като моли исковата молба да се остави без движение. В съдебно заседание на 11.02.2010 г. ищеца е поискал да му бъдат присъдени лихви от датата на забава – 23.03.2007 г., която дата е посочена в Запис на заповед. Впоследствие е представена и справка за изчисляване на законна лихва от 23.03.2007 г. до подаване на исковата молба – 19.11.2009 г. за сумата от 4 237.00 лв. От представената нот.покана чрез нотариус № .... – М. Д. с район на действие РС Г. З. е видно, че с нея се кани С. А. К. да се яви на 10.11.2009 г. в 11:00 ч. при нотариус рег. № 184-М.Д. в Г. З. бУ. ............. № , където да се изплати заемната сума по договор – Запис на заповед от 20.01.2007 г. в размер на 11 200 лв., ведно с уговорените лихви за заема. По делото е назначена съдебно-графологична експертиза със задача дали подписа върху документ Запис на заповед от 22.01.2007 г. за 11 200 лв. е положен от лицето С. А. К. и вещото лице установява, че подписа върху документа Запис на заповед от 22.01.2007 г. за 11 200.00 лв. е положен от С. А. К. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съдът намира, че предявеният иск в размер на 11 200.00 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Безспорно е обстоятелството, че ищеца е дал на ответника сума, за което е съставен и документ – Запис на заповед от 22.01.2007 г. за 11 200.00 лв., която сума е следвало да върне на 22.03.2007 г., без разноски и протест. Вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза установи, че подписа положен в частния документ Запис на заповед от 22.01.2007 г. за 11 200.00 лв. е положен от ответника С. К. Ответникът не се яви в съдебно заседание за да оспори заключението на вещото лице и съдът го приема като безпристрастно и компетентно изготвено. Относно исковата претенция за обезщетение за законна лихва за забава, считано от 22.03.2007 г. до 19.11.2009 г. – датата на постъпване на молбата в съда, съдът намира за недоказана за този период. Искането на лихвата е основателно за периода от получаване на нот.покана от ответника до завеждане на исковата молба – 19.11.2009 г., но това обезщетение не е доказано по размер. Ще следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2009 г. до окончателно изплащане. С оглед изхода на делото ответника ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за Д.Т. 224.00 лв. Тъй като не се признават лихвите Д.Т. в размер на 393 лв. остават за сметка на ищеца. Ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски за експертиза в размер на 60.00 лв. Адв.възнаграждение съдът намира, че сумата по договора за правна помощ в размер на 2000.00 лв. е прекомерно висока, поради това, че договора е сключен на 20.05.2010 г., а адвоката се явява като пълномощник на ищеца в съдебно заседание на 23.06.2010 г., което е отложено и на 08.09.2010 г. в което е приключено делото. Основание за издаване на договора за правна помощ е изготвяне на искова молба и защита по Г.д. № 236/09 г. по описа на ЗРС, поради което намира, че същата ще следва да бъде намалена на 1200.00 лв. или общо разноските на ищеца са в размер на 1484.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН * от Г. З. У. Р. № 4, да заплати на А. Х. С., ЕГН * от Г. Х., У. Д. № .., ап..., сумата 11 200.00 (единадесет хиляди и двеста) лв., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 484.00 лв., в това число адв. възнаграждение в размер на 1200.00 лв.; внесена Д.Т. 224.00 лв. и 60.00 лв. за експертиза. ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за забава в размер на 4237.00 лв., считано от 22.03.2007 г. до 19.11.2009 г., като неоснователно и недоказано, както отхвърля и направените разноски за Д.Т. в размер на 393.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |