Решение по дело №166/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 90
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20213500500166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Търговище, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260024 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 647/2020
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от ХР. Б. ХР., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Търговище, ул.“Преслав“
№ .., ет..., чрез пълномощника му - адв. Цв. И. от АК-Търговище против В. Г.
ВЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, кв. „Запад“ бл..., ет..., ап...., иск
за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ: Поземлен
имот с идентификатор 73626.503.82 по КК на гр. Търговище, с площ 1279
кв.м., с адрес гр. Търговище, кв. „Бряг“, ул. „Д..“ № ..., с правно основание
чл.108 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Ц.И., в
качеството му на процесуален представител на ищеца, в която се излага
следното:
1
Твърди се, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като в
окончателния си доклад по делото не е отделил спорното от безспорното,
нито е указал на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства. По
съществото на спора излага съображения, че от събраните по делото
доказателства, съдът е установил, че ищецът е собственик на недвижимият
имот, като през 2008 г., го отдал на ответника под наем. От разпитаните по
делото свидетели Василев и Денчева по безспорен начин става ясно, че
всички в кв. Бряг знаят, че този имот е собственост на ищеца и че има
спорове с ответника за неплащането на наем за имота. Видно от съдебното
решение, водените от ответника свидетели Панайотов и И., заявяват, че са
чули, че през 2008 г. Валентин е купил имот. При постановяване на съдебният
акт, съдът следвало да подходи задълбочено, по повод факта, че тези
свидетели имат спомени на повече от дванадесет години, за факт, който са
„чули“. Във въззивната жалба ищецът заявява, че не е отричал, че
ответникът, от негово име и за своя сметка е плащал данъците на имота. Но за
него остава неизяснен въпросът за началния момент, от който ответникът е
упражнил фактическа власт. Според ищеца, съобразно трайната практика на
ВКС, едва през 2019 г. е началният момент, в който ответникът се е
противопоставил на правото му на собственост. Същевременно, негово
задължение е да докаже, че е владял за себе си този имот повече от
изискуемият срок.
Моли съда да отмени решението на Търговищкия районен съд и да
постанови ново по съществото на спора, с което предявеният от него иск да
бъде уважен изцяло.
По така подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от
ответника чрез адвокат И.И., в който се излага следното:
Съдът е посочил в решението си подробни мотиви относно събраните
доказателства, относно приетите от него за доказани правно релевантни за
спора факти. Обсъдил е всички свидетелски показания и писмените
доказателства по делото. Правните си изводи е направил именно чрез
посочения анализ на фактите, като е приел, че ответникът е придобил
владението на имота през 2008 година и още от тогава е демонстрирал
намерението си да го свои. Тази демонстрация е била недвусмислена за
2
всички. Недоказани останали твърденията, че между ищеца и ответника има
договор за наем. Макар уговорките между страните през 2008 да не били
установени пряко, те могат да се изведат от тяхното последващо поведение.
Действията им след този момент косвено доказват уговорката за продажба, а
не за наемно отношение. Продължилото повече от 10 години непрекъснато
владение от страна на ответника го е направило собственик и той се е позовал
на тази придобивна давност при снабдяването си с акт за собственост. При
това положение съдът правилно е отхвърлил първоначалния иск и не е
дължал произнасяне по евентуалния насрещен иск.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение и
присъди на доверителя му направените от него разноски във въззивната
инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна чрез адвокат И.И. оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди атакуваното съдебно решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
По фактите:
Пред ТРС ХР. Б. ХР. е предявил осъдителен иск за собственост по чл. 108
от ЗС относно урегулиран поземлен имот, находящи се в кв. Бряг на гр.
Търговище, срещу В. Г. ВЛ. от гр. Търговище. Ищецът твърди в исковата си
молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 73626.503.82 по
КК на гр. Търговище, с площ 1279 кв.м., с адрес гр. Търговище, кв. „Бряг“,
през 2008 година го отдал под наем на ответника; не е получавал наем, а
ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през
2019 година. Ответникът твърди, че е закупил имота от ищеца през 2008
година с устна договорка за сумата от 1 500 лева; завладял е имота от него
момент; не е успял да оформи прехвърлянето по нотариален ред; владял е
имота като свой собствен и е извършил редица подобрения в него, поради
3
което го е придобил по давност. Ответникът предявява насрещен иск за
подобренията в имота в условията на евентуалност, съвместно с възражение
за задържане.
По фактите съдът съобрази следното:
Не е спорно, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по
силата на одобрена съдебна спогодба, по силата на която на него му се
възлага в дял имота. Самият ищец признава, че не е ходил в имота през
последните десетина години. По делото са разпитани свидетели, които
установяват правнорелевантни факти в процеса. Разпитаните от съда
свидетели, посочени от ищеца, а именно Иванка Маринова Денчева и
Веселин Денчев Василев са майка и син, в чиято къща от 2012 година ищецът
живее. Същите присърце приемат съдбата на ищеца, който, макар да имал
къща в селото, не искал да я обитава, защото в нея се е обесил бащата на
ищеца, поради което го подслонили в дома си. Свидетелите несъмнено са
загрижени за ищеца и в част от техните показания личи явна пристрастност, а
в същото време излагат собствени изводи, които не са подкрепени с факти, а
представляват техни собствени съждения по спора. Именно свидетелите са
тези, които са мотивирали ищеца да си търси правата по отношение на
процесния имот. Съдът, макар да не е изслушал лично тези свидетели, приема
техните показания в основната им част като предубедени в полза на ищеца и
не може да ги кредитира.
Свидетелите, които са разпитани по искане на ответника, са външни за
спора лица като в същото време имат твърде непосредствени впечатления за
придобиването на имота от ответника и за неговото стопанисване
впоследствие. Св. Панайотов посочва, че ответника е черпил в завода, където
заедно са работили, за това, че е купил процесния имот. Както той, така и св.
И. са помагали на ответника във връзка със стопанисването на имота. Св. И.
излага много конкретни факти за това, че от 2008 година насам ответникът е
разчистил имота, приобщил го е към своя собствен съседен имот, построил е
през 2008-2009 година навес-хале, което се използва за домуване на комбайн,
допълнителен навес е изграден от ответника по-късно. Тези свидетели никога
не са виждали ищеца в имота и не го познават. За тях имотът е на Валентин,
който го е стопанисвал от 2008 година насам.
4
Безспорно е още това, че в имота има извършено строителство на голям
навес и на друг спомагателен такъв, като в изграждането им са вложени
много средства, които покачват значително стойността на имота.
Изграждането на тези постройки, ограждането на имота, приобщаването му
към неговия съседен собствен имот, явно показват собственическото
отношение на ответника към имота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ответникът е започнал да владее процесните имоти през 2008 година по
силата на покупкопродажба, която не е извършена по нотариален ред. Владял
е този имот явно, спокойно, безпрепятствано, със съзнанието, че е негов
собственик. Демонстрирал е своето владелческо отношение. Ищецът е
предявил претенция към имота едва през 2020 година, предявявайки
настоящия иск. До този момент, в продължение на 12 години, ответникът е
владял процесния имот и се е считал за негов собственик. Несъмнено в негова
полза е изтекла предвидената в закона 10-годишна давност за придобиване на
имота, поради което се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
В същото време ищецът по никакъв начин не доказва тезата си, че е отдал
имота под наем. Както по-горе съдът отбеляза, свидетелските показания на
свидетелите Денчева и Василев не могат да бъдат кредитирани в тази им част.
От друга страна по делото се установява, че ответникът е владял имота като
свой собствен. Доколкото съдът приема, че ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот по силата на давностно владение,
несъмнено не са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС, тъй като ответникът
ползва имота на правно основание. Предявеният главен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Произнасяне по насрещния иск в този случай не се
дължи.
Предвид изложеното решението на ТРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди като съдът препраща към мотивите на районния съд на
основание чл. 272 от ГПК.
Въззиваемата страна претендира разноски във въззивното производство с
5
отговора по въззивната жалба. Доказателства за направени такива в съдебно
заседание не са представени, поради което съдът не присъжда разноски в
полза на въззиваемата страна.
Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260024 от 03.06.2021 г., постановено по гр.
д. № 647/2020 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС-София само при условията на чл. 280
и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6