Протокол по дело №291/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 168
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20223400600291
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 168
гр. Силистра, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
и прокурора С. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно
наказателно дело № 20223400600291 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподател: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – редовно призован, явява се
прокурор С. Р..
Обвиняем: Д. В. И. – явява се лично и с адв.Т. Г. С. – АК – СИЛИСТРА
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

Производството е образувано по частен протест на Явор Парнаров –
младши прокурор при Районна прокуратура – Силистра, срещу Определение
№674 от 23.11.2022г., постановено по ЧНДело №801/2022г., по описа на
1
Районен съд – Силистра. С определението съдът е изменил взетата мярка за
неотклонение „Домашен арест“ по отношение на обвиняемия Д. В. И., в мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000лв.
Прокурорът не е доволен от така постановеното определение от
Районен съд – Силистра. Счита същото за неправилно, като излага подробни
съображения в тази връзка, поради което иска от въззивната инстанция да
отмени така постановеното определение на Районен съд – Силистра и
потвърди мярката за неотклонение „Домашен арест“.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста.

АДВ.С.: Оспорвам частния протест, тъй като първоинстанционният съд
ме попита за писмени доказателства, относно здравословното състояние на
майката на обвиняемия за онкологичната клиника в гр.Панагюрище. Тъй като
не разполагах тогава с тях, сега Ви представям заверени копия, като нося и
оригнал за сверка. Това са двете процедури, извършени на 25.11. и 26.11., а
другото е епикризата за нейното хоспитализиране, както и картонът, на който
е отбелязан графикът за вливания на специални медикаменти.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети представените
доказателства.

СЪДЪТ, по представените доказателства от адв.С.

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените в днешното съдебно
заседание от адв.С. доказателства, а именно:
Заверено копие на Протокол за позитронно – емисионна томография с
компютърна томография ПЕТ/КТ – амбулаторен №3360_3338 на Зоя
Венциславова И.а, издаден от „Уни Хоспитал – Панагюрище; Заверено копие
на График за посещения в онкологичен център „Уни Хоспитал – Панагюрище
на Зоя И.а; Заверено копие на Епикриза от отделение по медицинска
онкология към„Уни Хоспитал – Панагюрище на Зоя И.а; Служебна бележка
на Зоя И.а – пациент на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище;

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към обвиняемия.
АДВ.С.: Нямам въпроси към обвиняемия.

СЪДЪТ, към обвиняемия Д. И.: По какъв начин Вие сте ангажиран с
2
извършването на тези процедури на майка ви?
ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: Няма кой да я носи и да стои с нея. Последния
път, когато майка ми ходи на процедури, леля ми дойде от Гърция за да я
придружи.

СЪДЪТ, към обвиняемия Д. И.: От кога датира заболяването на майка
ви?
ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: От 2008г. като беше само на едната гърда и след
четири години мина на другата гърда. Отрязаха гърдите, но се появи преди
две години и половина и в главата. Имаше четиридесет разсейки. Дадоха ни
месец в гр.София, изтеглихме заем, отидохме в Турция. Там я оправиха и я
преместих в гр.Панагюрище, когато при пандемията затвориха границите и от
година и половина, две е в гр.Панагюрище. Тази година два пъти ходихме на
лъчетерапия.

СЪДЪТ, към обвиняемия Д. И.: През каква периодичност посещавате
клиниката в гр.Панагюрище?
ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: На всеки два месеца се прави ПЕТ скенер и
ЯМР. Тази година, май месец ходихме четири пъти и стоя с майка ми. Тя има
на гръбнака заболяване и трудно върви. Ходим и в гр.Варна на прегледи, но
не може да сложи става.

СЪДЪТ, към обвиняемия Д. И.: Вие имате ли друг родител?
ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: Имам баща, но с майка ми са разведени. Той
живее на село, но си е взел сега квартира тук.

СЪДЪТ, към обвиняемия Д. И.: Вие адресно регистриран ли сте при
майка си?
ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: Апартаментът е на мое име. Ипотечен е от
2016г. Този месец ми излиза втората вноска, но аз не мога да работя, като на
третата вноска вече оставаме на улицата.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме доказателствени искания.

АДВ.С.: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход

ПО СЪЩЕСТВО:
3

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам частния
протест, подаден от колегата от Районна прокуратура – Силистра, с който се
иска да бъде отменено Определението от 23.11.2022г., постановено по
ЧНДело №801/2022г., по описа Районен съд – Силистра, с което взетата мярка
за неотклонение „Домашен арест“, по отношение на обвиняемия Д. В. И., е
изменена в мярка за неотклонение „Парична гаранция“, в размер на 1 000лв. и
да постановите друго решение, с което да потвърдите мярката за
неотклонение „Домашен арест“ по отношение на същия обвиняем, а именно
Д. В. И..
Съображенията ми в тази връзка са следните:
Д. В. И., със снета по делото самоличност, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно грабеж. Това е станало през
месец октомври, 2022г. Считам, че при преценката си за изменение на
мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в мярка за неотклонение
„Парична гаранция“, първоинстанционният съд не се е съобразил с всички
обстоятелства, доказващи високата степен на обществена опасност на
деянието и на самия деец.
От събраните към настоящия момент доказателства може да се направи
обосновано предположение, че именно обвиняемият И. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За това обвинение е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“, което е тежко по смисъла на
НК и считам, че съществува и е налице реална опасност същият да с укрие
или да извърши друго престъпление, ако не му бъде изменена мярката за
неотклонение в по – тежка, каквато е била първоначалната такава, а именно
„Домашен арест“. Считам, че към настоящия момент не е настъпила промяна
в обстоятелствата по делото, която да е довела до изключване или намаляване
на наличието на тази реална опасност, а именно обвиняемият И. да се укрие
или да извърши друго престъпление.
За какво считам, че това е така, а именно, че е възможно обвиняемият И.
да се укрие или да извърши друго престъпление?
От материалите по делото е видно по какъв начин е извършено
деянието, а именно през тъмната част на денонощието, чрез причакване на
пострадалия и при използване на неговото физическо състояние, а именно
нетрезвото състояние на пострадалия, според показанията на разпитаните по
делото свидетели.
На второ място, това е сравнително високата стойност на отнетото,
независимо от заявените високи доходи и трудовата заетост на обвиняемия,
които той твърди, че има.
Не на последно място, захвърляне на част от вещите от негова страна за
прикриване на следите от извършеното престъпление.
Не на последно място това, че той е осъждан към настоящия момент,
4
макар и да му е наложено наказание „Глоба“. Това е станало съвсем наскоро,
след като е бил обвинен за извършване на това деяние.
От друга страна и липсата на трайна обвързаност към адреса на
пребиваване. Обвиняемият И. не е женен и няма деца и твърдяно от самия
него това е лошо материално състояние, в което се намира след извършване
на деянието, за което е обвинен.
Всичко това, изброено от мен, не е отпаднало като обстоятелство и не е
оборено и считам, че е налице реална опасност, а не хипотетична такава,
обвиняемият И. да се укрие или да извърши друго престъпление.
Доказателствата, към този момент по делото, не сочат противното.
Не на последно място, ще моля съдът да вземе предвид, че делото се
води в едни много разумни срокове, а именно той е бил задържан за срок от
24часа на 13.10.2022г. Т.е., към настоящия момент е изминал месец е
половина от разследването, изпратена е ЕЗР за разпита на пострадалото лице.
Считам, че делото се води в разумни срокове и органите на досъдебното
производство към този момент правят всичко възможно то да приключи
именно и в такива срокове.
Поради всичко гореизложено считам, че мярката за неотклонение по
отношение на обвиняемия И. следва да бъде изменена от „Парична гаранция“
в „Домашен арест“, поради което следва да отмените цитираното от мен по –
горе определение, постановено по ЧНДело №801/2022г., по описа на Районен
съд – Силистра и да постановите друго такова, с което да потвърдите мярката
за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на обвиняемия Д. В. И., за
извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В този смисъл ще Ви моля да се произнесете.

АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми господин прокурор,
смятам, че частният протест подаден срещу определението на
първостепенния съд за неоснователен.
Мярката за неотклонение е факултативен елемент на процесуалните
отношения, които се развиват в рамките на досъдебното производство.
Целите на всяка една мярка са посочени в чл.57 от НПК, след което са
посочени и видовете мерки за неотклонение, което по принцип означава, че
систематичното тълкуване на чл.57 и чл.58, което дава пълното основание да
се приеме, че всяка една мярка за неотклонение би следвало да постигне
целите, предвидени в чл.57 от НПК.
Две са основните цели на мярката за неотклонение и то за всяка една
мярка за неотклонение – да се препятства обвиняемият да се укрие от
наказателното производство и да му се попречи, в рамките на това досъдебно
производство, по което е наложена мярката за неотклонение, той да извърши
друго престъпление.
Аз не смятам, че при индивидуализация на мярката за неотклонение
5
първоинстанционният съд е допуснал грешка, като прие, че мярката за
неотклонение „Домашен арест“, като първоначално определена мярка за
неотклонение, следва да бъде променена в „Парична гаранция“.
Пред съда бяха изнесени факти, които са обсъдени от
първоинстанционния съд и са поставени в основата на решаващите мотиви,
изложени към определение №674 постановено по ЧНДело №801/2022г.,
Уважаеми окръжни съдии, вярно е, че абстрактните съждения, които
акцентират върху обществената опасност, върху характера на престъпното
деяние, за което е повдигнато обвинението, върху реалната, а не хипотетична
възможност на лицето да се укрие, са предвидени като предпоставка в чл.56,
ал.3 при индивидуализация на мярката за неотклонение. Не смятам, че те не
бяха обсъдени от Районен съд – Силистра. Напротив, макар и кратко той
отговори на всяко едно от възраженията, които представителят на Районна
прокуратура – Силистра подкрепено от участващия в съдебно заседание
представител на Окръжна прокуратура – Силистра, излага.
На първо място бих искал да отбележа, че съвсем коректно Районен съд
– Силистра подчерта, че в рамките на това производство не следва и няма
място да бъде обсъждана предпоставката за вземане на която и да е мярка за
неотклонение, а именно обоснованото предположение, направено въз основа
на доказателствата, че обвинението, за което е привлечен обвиняемият, е
осъществено.
Ние не влизаме в спор за това дали по принцип невинният обвиняем
следва да се третира като уличено лице, за което съществува голяма степен на
вероятност да е автор на престъплението, за което е обвинен. Ние говорим за
това как мярката за неотклонение ще постигне целите, предвидени в чл.57 от
НПК.
Бих изискал да обърна внимание на настоящия съд, че първоначалната
мярка за неотклонение бе индивидуализирана като „Домашен арест“ именно,
за да се даде възможност на обвиняемия да полага грижи, които са крайно
необходими за живота и здравето на тежко заболялата му майка. За
съжаление се оказа, че като мярка за неотклонение „Домашен арест“ не
спомага този синовен дълг да бъде изпълнен в пълния обем. Напротив, в
определен смисъл дори е допълнителна пречка, тъй като нормалният начин на
отношения между майка и син, разбирайте между болен и човек, грижещ се за
него, не се осъществяват в пълен обем. Той не можа да излезе с нея на
разходка, на която тя е свикнала, не може да потърси медицинска помощ,
защото няма как да напусне дома си, не може лекарства да закупи, не може да
се грижи елементарно за нуждите на майка си, а да не говорим, че не може да
я придружи до онкологичната клиника, където тя периодично трябва да се
явява за лечение.
Това, което в крайна сметка би трябвало да вземете предвид е, че след
като трудовото му правоотношение е прекратено, поради невъзможност да
изпълняване своите трудови функции, обвиняемият е изпаднал в крайно
6
тежко икономическо състояние, не защото не може да храни себе си и да
изхранва своята майка, а защото няма как да поеме тежестта на анюитетните
вноски по отделните кредити, които се използвани за закупуване на дома, в
който живее с майка си, на камионите, които са част от търговското
предприятие на едноличния търговец, който е негов баща и работодател,
както и да възстановят средствата, които са били необходими за лечение на
майката в клиниката.
Така мярката за неотклонение се превръща в пряк, а не в косвен факт,
който влияе върху цялостната невъзможност за нормално съществуване на
обвиняемия. Той не формира трудови доходи и няма как да покрие паричните
си задължения, което го обрича на пълен крах.
Що се касае за твърдението, че предметът на престъплението е в
значителен размер, аз бих искал да кажа, че тук Районен съд – Силистра
правилно е отбелязал, че дали е издадена ЕЗР, дали са предприети
необходимите процесуално – следствени действие не е толкова важно.
Странно и необяснимо е процесуалното поведение на разследващите органи,
които не са се възползвали от присъствието на пострадалия, за да бъдат снети
неговите показания. А сега какво? Изправени сме пред необходимостта да
очакваме разход по делегация, който разход, както обикновено, крие в себе си
елемент на формализъм, и който едва ли би помогнал в пълна степен за
разкриване на обективната истина.
Предметът на престъплението и тежестта на обществената опасност на
деянието и дееца, от гледна точка на този предмет, са останали неизвестни за
цялото досъдебно производство и от тях не може да се направи извод за
характера и вида на мярка за неотклонение.
Ето защо, още веднъж аз ще Ви моля да потвърдите определението на
Районен съд – Силистра дотолкова, доколкото в крайна сметка от гледна
точка на обичайното поведение месец и половина, че и повече, нито едно
отклонение от мярката за неотклонение не е имало. Няма никакви
предпоставки да се съмняваме в добросъвестността и готовността на
обвиняемия да съдейства за разкриване на обективната истина, камо ли да се
укрие от наказателна репресия.

ОБВИНЯЕМ Д. В. И.: Нямам какво да кажа.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. И.: Съгласен съм с
казаното от адвоката ми.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и се
оттегли на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след като съобрази изложеното в частния протест на Районна
7
прокуратура – Силистра и като везе предвид становищата на страните,
изразени в днешното съдебно заседание, както и представените доказателства
по делото, установи следното:
Настоящото производство е по реда на чл.65, ал.7 – 9 от НПК.
Образувано е по частен протест от младши прокурор Парнаров при
Районна прокуратура – Силистра, срещу протоколно определение №674 от
23.11.2022г., постановено по ЧНДело №801/2022г. по описа на Районен съд –
Силистра, с което мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия Д. В.
И. е била изменена от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“, в размер на
1000лв.
В протеста се излагат съображения за неправилност на съдебния акт,
противоречащ на разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК. Според наблюдаващия
делото прокурор, съдът не е съобразил високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Счита, че обоснованото предположение
обвиняемият И. да е извършител все още е налично. Опасността от укриване
и извършване на престъпление се обосновава с начина на извършване на
деянието – тъмната част на денонощието, чрез причакване на пострадалия,
възползване от нетрезвото му състояние, високата стойност на отнетото
имущество, липса на трайна обвързаност с адреса на пребиваване, поради
липса на съпруга и деца.
В мотивите си прокурорът твърди, че е изготвена ЕЗР до Кралство
Испания с искане пострадалото лице да бъде разпитано в качеството на
свидетел – такива доказателства по делото липсват и до този момент не са
приложени.
В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло от представителя на
Окръжна прокуратура – Силистра, без обективно да се сочат нови
доказателства.
Обвиняемият И. и неговият защитник оспорват изцяло протеста, като
намира, че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен, с оглед
събраните данни за личността на обвиняемия, като се изтъква здравословното
състояние на неговата майка и в тази връзка се представят допълнителни
писмени доказателства. Обвиняемият И. се придържа към изложеното от
адв.С..
С оглед на това, Окръжен съд – Силистра, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди изнесените от страните доводи, намира
частният протест за допустим, но разгледан по същество, за неоснователен.
Досъдебното производство е било образувано за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Престъпление, тежко по смисъла на
закона и наказуемо с „Лишаване от свобода“ от три до десет години.
В качеството на обвиняем е бил привлечен Д. В. И., като при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение съдът е преценил, че са
налице основанията на чл.63, ал.1 от НПК, а именно обосновано
8
предположение И. да е извършил деянието и наличието на реална опасност да
се укрие и извърши друго престъпление.
С оглед установените и представени доказателства за здравословното
състояние на майката на обвиняемия, Районен съд – Силистра е приел, че са
налице предпоставки по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
В производството по реда на чл.65 от НПК, Районен съд – Силистра
правилно е преценил, че следва да обсъди дали са настъпили основания,
които да повлияят върху законността на продължаване на първоначално
взетата мярка за неотклонение.
Неправилно според настоящия състав, обаче, е преценено, че не се
дължи произнасяне, относно обоснованото предположение за авторство. Ако
такова, към настоящия момент не е налично, то изходът би бил съвсем
различен и то само в полза на обвиняемия при извършения съдебен контрол
за законосъобразността на мярката за неотклонение.
Към настоящия момент обоснованото предположение за
съпричастността към извършеното престъпление е налично, но е отпаднала
реалната опасност И. да се укрие или да извърши престъпление, така както е
преценил и Районен съд – Силистра. Изложените в тази връзка мотиви изцяло
се подкрепят от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Следва да бъде отбелязано, че наблюдаващият делото прокурор твърди,
че предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК продължават да са налице, като
изключва обстоятелството, че те се съобразяват при първоначалното вземане
на мярката за неотклонение и не е изключено да настъпят обстоятелства,
които да доведат до промяна , с оглед на което мярката за неотклонение не е
и не бива да се приравнява на влязла в сила ефективна осъдителна присъда.
Т.е., в настоящото производство съдът е длъжен да прецени дали към датата
на произнасяне първоначално взетата мярка за неотклонение е изиграла
своята роля, изпълнила е целите си и за вбъдеще не се явява репресивна.
В тази връзка, наблюдаващият делото прокурор съвсем хипотетично
твърди, че е налице реалната опасност от укриване и извършване на
престъпление, само въз основа на това, че обвиняемият И. е осъждан за
престъпление по чл.235, ал.6 от НК и със Споразумение №75 от 06.07.2022г.,
постановено по НОХДело №344/2022г. по описа на Районен съд – Силистра
му е било наложено наказание „Глоба“, в размер на 200лв. Това е леко
наказуемо престъпление, което по принцип попада в обхвата на чл.78а от НК.
Следва да се подчертае, че сумата е била платена още на 25.07.2022г. в Банка
„ДСК“. Т.е., в случая се касае за деяние с невисока степен на обществена
опасност.
Прокурорът смята, че начинът на извършване на деянието също
обуславя наличие на реална опасност от укриване или извършване на
престъпление, без да съобрази, че начинът на извършване на деянието е
9
относим към правилната правна квалификация и евентуално към
индивидуализацията на едно бъдещо наложено наказание.
Що се касае до високата стойност на отнетото имущество, то тази
стойност тепърва предстои да бъде доказвана, предвид липсата на разпит на
пострадалото лице до момента. По делото, както бе посочено, липсват
доказателства да са предприети действия по ЗЕЗР.
Не може да се приеме безрезервно и възражението, че е налице реалната
опасност от укриване и извършване на престъпление, защото обвиняемият И.
не е женен и няма деца. Подобно твърдение, лишено от доказателства за
действителна опасност от укриване, би превърнало всеки гражданин в
потенциален извършител на престъпление против правосъдната система. В
края на краищата това не е порок, който следва да утежнява положението на
обвиняемото лице.
Видно от материалите по делото, обвиняемият И. е с постоянна адресна
регистрация, живее с майка си и полага грижи за нея, надхвърлящи
общоприетите. Приложени са медицински документи, доказващи
онкологично заболяване, за което е било необходимо да се пътува през
последния месец извън обл.Силистра, за да се извършат медицински прегледи
и изследвания. Грижи, които се полагат предимно от обвиняемия, за което по
делото са налични достатъчно доказателства.
Всичко това по своеобразен начин е било отчетено и от
първоинстанционния състав и правилно преценено, че мярката за
неотклонение следва да бъде изменена в по – лека, а именно „Парична
гаранция“ в размер от 1000лв., чийто размер е съответен с материалното
състояние на обвиняемия И..
Предвид изложеното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

№168

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираният частен протест от Явор
Парнаров – младши прокурор при Районна прокуратура – Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 674 от 23.11.2022г., постановено по
ЧНДело №801/2022г., по описа на Районен съд – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и подлежи на изпълнение, след
внасяне на сумата, определена като „Парична гаранция“, в размер на 1000лв.
КОПИЕ от настоящото определение да се изпрати на Районна
прокуратура – Силистра, Окръжна прокуратура – Силистра и на ОС
„Изпълнение на наказанията“.
10



Заседанието се закри в 15:45часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 01.12.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11