Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 17.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 682
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 4017/15.02.2018г.,
уточнена с молба вх. № 4902/26.02.2018г., подадена от О.В.В. с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. М.Д. – длъжник по изпълнението срещу отказ на ЧСИ по
изп.д. № 20127110401158 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, рег. № 711 и с
район на действие, този на ВОС да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от 02.02.2017г. /л. 465 гръб/.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ, доколкото от 09.05.2013г.
са изтекли повече от 2 години, в които не е поискано извършване на изпълнителни
действия от взискателя. Делото е прекратено по право, а всички извършени след
09.05.2015г. действия на ЧСИ са незаконосъобразни. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното действие, а изпълнителното производство да се прекрати.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК другите страни не са депозирали писмено становище по жалбата
/л. 479-480/.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /липсват
данни по изпълнителното дело обжалваното разпореждане на ЧСИ да е съобщено надлежно
на длъжника по делото, поради което и срокът за обжалването му не е започнал да
тече/, от процесуално легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес,
срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ
на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Независимо
от прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК за длъжника е налице правен интерес от обжалване на отказа на ЧСИ, с
оглед правните последици от прекратяване на изпълнителното производство в
хипотеза на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – момента на прекратяване
и обезсилване по право на действията, следхождащи този момент.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по въз основа на молба на „Банка Пиреос България“ АД
от 20.11.2012г. и издаден изпълнителен лист от 15.11.2012г. по ч.гр.д. № 15883/2012г.
по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в
полза на банката срещу О.В.В. и „Интерпак“ ЕООД за солидарно заплащане на парични
суми, дължими по договор за ипотечен кредит.
Принудителното
изпълнение е било насочено върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, който е изнесен на публична продан, а с Постановление от 09.05.2013г.
възложен на купувача Деница Колева Дечева за сумата от 61 462.50 лв. /л.
304-305/.
След извършено
и предявено разпределение на събраната от ПП сума, с молба от 17.09.2013г.
„Банка Пиреос България“ АД уведомила ЧСИ, че остатъкът на дълга е в размер на
9 281.17 евро и отправила искане да се продължат действията по
принудително събиране на дължимите суми.
С молба от
04.09.2014г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за извършване проверка в НОИ и
НАП относно осигуряването на длъжниците, както и за регистрирани техни трудови
договори.
С молба от
11.09.2015г. взискателят отправил искане за налагане на запор на притежаваните
от длъжниците по делото банкови сметки в „Булбанк“ АД до размера на
задължението /л. 387/.
С
Постановление от 08.08.2016г. на основание чл. 429 от ГПК в качеството на
взискател по делото съгласно договор за цесия от 30.06.2016г. е конституиран
„Еос Матрикс“ ЕООД, а с Постановление от 20.04.2018г. изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С молба от
02.02.2017г. длъжникът О.В.В. сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Искането
е оставено без уважение с разпореждане на ЧСИ от 02.02.2017г. /л. 465 гръб/.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2
от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
хипотеза на прекратяване по силата на закона, актът за прекратяване има
декларативен характер, а при прекратяване по изявление на органа, който
ръководи производството, актът за прекратяване има конститутивен характер.
Последиците на акта в двата случая са различни: когато прекратяването е по
силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти /обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта/, а когато прекратяването става по силата на акт на
органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва
с влизането в сила на този акт /обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта/. Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
С оглед тези
разяснения, съдебният състав приема, че в конкретния случай с обжалваното
постановление съдебният изпълнител е установил неправилно осъществяването на правно
релевантните факти, обусловили прекратяване на производството. От данните по
изпълнителното дело е видно, че предмет на принудителното изпълнение е парично
вземане, а от последното поискано от взискателя изпълнително действие с молба
от 20.11.2012г. до 11.09.2015г., когато е депозирана молба с искане за налагане
на запор върху банкови сметки на длъжниците са изминали повече от 2 години,
през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Към 20.11.2014г. изпълнителното
производството е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, който
факт като настъпил по силата на закона, ЧСИ е следвало само да декларира. Депозираните
от взискателя молби от 17.09.2013г. и от 04.09.2014г. не обективират искане за предприемане и извършване на изпълнителни
действия, поради което не са прекъснали давността. Прекратяването на
изпълнителното производство в случая поради бездействието на взискателя в
продължение на две години е настъпило по силата на закона.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
След
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да
предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Ето защо
основателни са доводите в жалбата, че последващите прекратяването на
изпълнителното дело действия на ЧСИ /извършени след 20.11.2014г./ са обезсилени по право.
Новоконституираният
взискател е изтеглил изпълнителния лист и може да иска образуване на ново изпълнително
производство. Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да
търси принудително изпълнение не е погасено по давност.
По тези
съображения съдът приема, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да
постанови декларативен акт за прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразен
и следва да се отмени.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.
437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба с вх. № 4017/15.02.2018г.,
уточнена с молба вх. № 4902/26.02.2018г. на О.В.В. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. М.Д. – длъжник по изпълнението, отказ на ЧСИ по изп.д. № 20127110401158 по описа на ЧСИ Даниела
Петрова Янкова, рег. № 711 и с район на действие, този на ВОС да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от
02.02.2017г. /л. 465 гръб/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да съобрази вече настъпилото
прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.