№ 303
гр. София , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на тридесет и
първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрк.Т.С., като
длъжник по изп.д. № 20217880400102 срещу постановление от 11.03.2021г. на ЧСИ М.К. с
рег.№ 788 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в
полза на взискателя по изпълнителното дело от 400 лв. на 200лв, както и таксата по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ. Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева е прекомерно и не съответства на извършената правна работа по делото
и следва да бъде редуцирана до предвидения в чл.10 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не
са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Претендира разноски.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага
становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за
обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, СГС, ГО I състав,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Изп. дело № 20217880400102 е образувано въз основа на молба с вх. №
851/17.02.2021г. от В. П.В., чрез адв. В.Т., към която е представен оригинал на изпълнителен
лист от 11.01.2021г., издаден от СРС, въз основа на заповед за изпълнение от 07.01.2016г.,
издадена по гр.д. № 78913/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, както и Определение от
16.12.2020г., постановено по гр.д. № 12620/2020г. по описа на СГС. По силата на така
посочения изпълнителен лист „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на В. П.В. сума в размер на
645 лв., представляваща разноски в пред СГС за адвокатско възнаграждение. По
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
адв. В.П. представлява безплатно взискателя В. В.. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представено и пълномощно, съгласно което взискателят В. е
учредила на адв. В.П. представителна власт, за образуване на изпълнително дело за
събиране на дължими от „Т.С.“ ЕАД суми.
С молба вх. № 896 от 19.08.2020г. взискателката, чрез адв. Т. е поискал да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника при „О.Б.“ АД.
С постановление от 25.02.2021г. съдебният изпълнител е приел на основание чл. 78,
вр. чл. 79 ГПК разноски по изпълнението, както следва: 400 лева – адвокатско
възнаграждение, такси по тарифата към ЗЧСИ – 196.32 лева, от които 124.32 лева такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на
същия на 26.02.2021г. В същата, като задължение, са вписани 400 лв. разноски по
изпълнителното, както 196.32 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. На същата дата -
26.02.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в трето задължено лица –
„О.Б.“ АД, видно от представеното на лист 9 от изпълнителното дело запорно съобщение.
На 01.03.2021г. трето задължено лица – „О.Б.“ АД е заплатил цялата сума посочена в
поканата за доброволно изпълнение в размер на 1 241.32 лева /лист 15 от изпълнителното
дело/, за което на 05.03.2021г. е входирано писмо до съдебния изпълнител. /лист 14 от
изпълнителното дело/
На 05.03.2021г. „Т.С.“ ЕАД е депозирало възражение пред ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, с искане същите да бъдат редуцирани до
2
минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., както и по отношение на таксата
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 11.03.2021г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева,
както и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Други действия по изпълнението не са
извършени.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за
обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в
исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по
искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на
чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член в редакцията действаща
към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредбата, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи
процесуалният представител на взискателят да е извършвал някакви други действия, които
да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и
съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния
случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други
действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Други изпълнителни
действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на
същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. От материалите
по изпълнителното дело се установява, че е извършено плащане в размер на 1 241.32 лева на
3
01.03.2021г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. Съдът намира, че подадената на
25.02.2021г. /един ден преди да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника
/ молба на взискателя, с която е направено искане да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника в „О.Б.“ АД, не попада в обхвата на т.2 на чл. 10, доколкото поканата за
доброволно изпълнение към този момент все още не е била връчена на длъжника.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на
изпълнителното дело. Изпълнителното дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, която спада към категорията на т.нар.
„сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното
дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от
съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което
Постановлението на ЧСИ М.К., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат в
размер на 400 лв. следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния
размер от 200 лв.
Това разрешение налага да се преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за
начислената пропорционална такса по т. 26.
По отношение на пропорционалната такса по от. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира
следното: Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като
със Забележка е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се
формира от размера на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както
и от разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка на
длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното вземане не
се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на вземането само този
разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско
възнаграждение. При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне
разноските по настоящото изпълнително дело дългът се формира от 645 лева – задължение
по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Или, основата за
изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 845 лева, а размерът на
пропорционалната такса е 94,50 лева без ДДС, а с ДДС – 113,40 лева. Предвид изложеното
Постановлението за разноски в частта за таксата по т. 26 ТТЗЧСИ следва да бъде отменено
за сума над 113,40 лева до начисления размер 124,32 лева.
4
По разноските: Съдебни разноски за настоящото производство се дължат на
жалбоподателя на общо основание по чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноски се дължат само за
юрисконсулт, каквито съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 11.03.2021г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да
бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело от 400 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя В. П.В. за
адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 20217880400102 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788
от КЧСИ от 400.00 лв. на 200.00 лв..
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ по изп.д.№ 20217880400102 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от
КЧСИ за сумата над 113,40лв. с ДДС до начислените 124,32лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА В. П.В. ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация София " ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, сумата 50.00лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5