№ 350
гр. гр. Добрич, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500706 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от Н.
С. Н. с ЕГН ********** от гр.Д. в качеството му на длъжник срещу
постановления на ЧСИ Н.Ж. с район на действие ДОС за разноските и за
налагане на обезпечителни мерки-запор върху банкови сметки на длъжника
Н. в „Банка ДСК“ ЕАД и възбрана върху недвижим имот,обективирани в
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.№1696/08.07.2022 г.,връчена на
длъжника по изп.д.№2022***0400080 по описа на посочения ЧСИ.Изложено е
в жалбата,че ЧСИ неправилно бил определил размера на дължимите от
длъжника разноски и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.Не било ясно въз основа на
какви доказателства бил определен размерът на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя,като се твърди липса на
доказателства за платено възнаграждение.Не било ясно защо са начислени
възнаграждение за неназначено вещо лице и възнаграждение за неназначен
пазач при неизвършен опис на възбранения недвижим имот.Конкретно се
настоява за намаляване като прекомерно на определеното адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв,платено от взискателя,до минимума по
чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно до размер от 200 лв-
хонорар за образуване на изпълнителното дело.Налице било
1
незаконосъобразно принудително изпълнение поради налагане от ЧСИ
едновременно на множество обезпечителни мерки за общо задължение от
1 635,78 лв.
В писмени възражения взискателят М. И. Я. чрез пълномощника си
адв.П.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
оставянето й без уважение.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е частично допустима и частично недопустима.Същата е
допустима в частта срещу постановлението за разноски,обективирано в
цитираната ПДИ,вкл. в частта срещу определеното адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя въз основа на довода за липса на
доказателства такова възнаграждение да е било реално изплатено на
упълномощения от взискателя адвокат.В тази част същата изхожда от активно
легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,подлежащ на
атакуване от длъжника по реда на обжалването.По смисъла на т.2 от
Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се
определя размерът на задължението на длъжника относно
разноските,независимо в каква форма е обективиран,като това е допустимо да
е сторено и в поканата за доброволно изпълнение до длъжника,както е в
настоящата хипотеза.ПДИ е връчена на длъжника на 11.07.2022 г.Жалбата
срещу разноските по изпълнението е подадена на 21.07.2022 г.,т.е. в рамките
на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за
длъжника на 25.07.2022 г.Предвид горното жалбата в частта срещу
разноските,вкл. срещу определеното адвокатско възнаграждение при довод за
липса на доказателства такова да е изплатено от взискателя,е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В останалата й част същата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.Жалбата в частта,в която е основана на довод за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,платено от взискателя,е
недопустима.Възражение на длъжника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от взискателя на упълномощения от него
2
адвокат,не може да бъде разгледано директно и за първи път от съда,ако с
такова възражение преди подаване на жалбата от длъжника не е бил сезиран
съдебният изпълнител и последният не се е произнесъл по него с изричен
акт.На обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК от длъжника подлежи
изричното постановление на съдебния изпълнител,с което възражението за
прекомерност е отхвърлено.Именно това постановление може да бъде годен
предмет на съдебен контрол /решение №1523/05.08.2015 г. по в.гр.д.
№2090/2015 г. на ОС-Варна;определение №213/31.03.2011 г. по в.ч.гр.д.
№150/2011 г. на АС-Варна;определение №375/06.11.2015 г. по в.ч.гр.д.
№305/2015 г. на АС-Бургас и др./.
Не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК
актовете на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителни мерки в
изпълнителния процес.Те не са включени в кръга от действия,лимитивно
изброени в разпоредбите на чл.435 ал.2 от ГПК,които могат да се атакуват от
длъжника по реда на обжалването.При наведения от жалбоподателя Н. довод
за незаконосъобразност на действията по обезпечаване на изпълнението
поради допусната от съдебния изпълнител свръхобезпеченост /налагане на
множество мерки при общо задължение в размер на 1 635,78 лв/ за длъжника
съществува възможността или да наведе възражение по чл.442а ал.2 от ГПК
пред съдебния изпълнител за несъразмерност на обезпеченията,като поиска
ЧСИ да вдигне обезпечителни мерки,или при неудовлетворяване на искането
му да се защити срещу незаконосъобразното налагане на обезпечения
несъразмерни с размера на задължението чрез предявяване на иск срещу ЧСИ
на основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от
свръхобезпечаването /в тази насока чл.441 ал.2 от ГПК във връзка с чл.441
ал.1 от ГПК/.Разпоредбите на чл.435 ал.2 т.1-7 от ГПК не предвиждат защита
на длъжника срещу свръхобезпеченост по реда на обжалването.
Следователно в частта,в която жалбата на Н. С.Н. е насочена срещу
постановлението на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки,обективирано в
ПДИ,и в частта,в която е насочена срещу определеното от ЧСИ дължимо в
полза на взискателя платено от него адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв при доводи за прекомерност на същото,жалбата като недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане,респ. производството по същата в
посочените части подлежи на прекратяване.
3
В останалата й част срещу постановлението за разноските,вкл. срещу
определеното адвокатско възнаграждение при довод за липса на
доказателства такова да е изплатено от взискателя,жалбата е
допустима.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Изп.д.№2022***0400080 по описа на ЧСИ Н.Ж. е образувано по повод
изпълнителен лист,издаден въз основа на влязло в сила определение
№275/13.04.2022 г. по гр.д.№2843/2021 г. на ВКС,съгласно който длъжникът
Н. С. Н. е осъден да заплати на М. И. Я. от АК-П. адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лв за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА.
С поканата за доброволно изпълнение изх.№1696/08.07.2022 г. ЧСИ
уведомява длъжника Н.,че освен сумата по изпълнителния лист в размер на
700 лв дължи 88,50 лв допълнителни разноски и 230 лв разноски по
изп.дело,както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 137,28 лв,а
също и сума от 480 лв,за която е пояснено в скоби като реквизит на
утвърдената бланка за ПДИ,че касае ДТ,адвокатско
възнаграждение,възнаграждение за вещо лице,за пазач и пр.
В мотивите към жалбата ЧСИ сочи,че сумата от 480 лв представлява
изплатено от взискателя в полза на упълномощения му адвокат
възнаграждение.По изпълнителното дело не е представено годно
доказателство за горното плащане.Депозирана е фактура №939/15.06.2022 г.
/на лист 11 от изп.д./,издадена от упълномощения от взискателя адвокат
П.Н.,удостоверяваща уговорка между взискателя и пълномощника му за
плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв с вкл.ДДС
по процесното изп.дело.Фактурата обаче не е подписана от взискателя М. Я.
като получател и от пълномощника адв.П.Н. като издател,за да се приеме
евентуално,че с подписването й от двете страни се удостоверява извършено
плащане в брой на сумата от 480 лв.Независимо от горното обаче самата
фактура не удостоверява по правило реално извършено плащане на
адвокатско възнаграждение в брой.Тя сочи само начина на плащане.Когато е
визирано във фактурата плащане по банков път,самото плащане се доказва
чрез банков платежен документ /платежно нареждане за извършения банков
превод/.Когато е визирано плащане в брой,както е в настоящата
хипотеза,плащането може да бъде доказано или чрез нарочна
разписка,подписана от двете страни,или чрез фискален бон или договор за
4
правна защита и съдействие,подписан от двете страни по него,с изрично
отбелязване,че уговореното по него адвокатско възнаграждение е изплатено в
брой,като в тази част договорът има характера на разписка за извършеното
плащане.Към процесната фактура не са представени договор за правна защита
и съдействие с горното съдържание,нарочна разписка за плащането или
фискален бон,поради което не може да се приеме,че е уговорено между
взискателя и пълномощника й адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв
с ДДС и че същото е реално изплатено.При липса на доказателства за реално
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв към датата на
изготвяне на ПДИ по изп.дело посоченото в поканата задължение на
длъжника за сумата от 480 лв е с недоказано съществуване към датата
08.07.2022 г. /датата на изготвяне на ПДИ/.Сумата от 480 лв е недължима от
длъжника Н..В тази част жалбата му е основателна и следва да бъде
уважена,като постановлението за разноските,обективирано в ПДИ,следва да
бъде отменено в частта на начислената сума от 480 лв.
В останалата част срещу разноските,посочени в ПДИ в размер на 88,50 лв
и 230 лв /общо 318,50 лв/,както и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 137,28 лв с ДДС,жалбата е частично основателна и частично
неоснователна.Действително в ПДИ не е конкретизирано какви суми като
такси и разноски по кой текст от ТТРЗЧСИ са начислени /с изключение на
таксата по т.26 от Тарифата/.Поради липса на яснота както за длъжника-
жалбоподател,така и за съда,ДОС с разпореждане №438/15.09.2022 г. /на лист
12 от предходно в.гр.д.№591/2022 г. на ДОС,образувано първоначално по
настоящата жалба/ указа на ЧСИ да представи детайлна справка какви по вид
и размер разноски и за извършването на кои конкретни действия са
начислени в тежест на длъжника Н. в рамките на посочените в ПДИ 88,50 лв
допълнителни разноски и 230 лв разноски по изп.дело;на каква база /размер
на сума/ е начислена таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 137,28 лв с
вкл.ДДС.В отговор съдебният изпълнител е представил извлечение от
програмен продукт „JES“,в който липсва подробна разбивка на дължимите
към датата на изготвяне на ПДИ /08.07.2022 г./ такси и разноски.Най-общо е
посочен размер на такси и разноски без детайлизация по кое конкретно
действие какви такси/разноски на какво основание са начислени,респ.
включеният ДДС върху кои такси/разноски е начислен.При това положение
съдът следва да изчисли дължимите от длъжника към 08.07.2022 г. такси и
5
разноски на база приложените по изпълнителното дело книжа.Следва да се
посочи,че невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника
според разпоредбата на чл.79 ал.2 от ГПК.Така безспорно се дължат разноски
под формата на такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв
/т.1 от ТТРЗЧСИ/.Извършени са от ЧСИ две справки-в НАП и в БНБ-
Регистър на банковите сметки и сейфове /листи 5 и 7 от изп.д./-2х5 лв=10 лв
такса /т.3 от Тарифата/,като се дължи и такса в размер на 10 лв за изпращане
на писмото до ТД на НАП-Варна по пощата-лист 6 от изп.д. /т.4 от
Тарифата/.За справката от АВп /листи 15 и сл. от изп.д./ не се дължи
такса,тъй като същата е била извършена на 31.05.2022 г. вероятно за целите на
друго производство,доколкото процесното изп.дело е образувано на
13.06.2022 г.Дължими са още 15 лв такса за вписване на възбрана-на лист 10
от изп.д. /т.10 от Тарифата/;15 лв такса за налагане на запор върху банкови
сметки-лист 33 от изп.д. /т.9 от Тарифата/.Доказателства за изпращане на
писма до СВп-Добрич и „Банка ДСК“ ЕАД по пощата не са приложени към
делото,поради което такса от 20 лв за две пощенски пратки по т.4 от
Тарифата не следва да се начислява.Дължими са още 5 лв такса за издаване
на удостоверение по чл.456 от ГПК-лист 34 от изп.д. /т.6 от Тарифата/; 50 лв
такса за присъединяване на взискател-лист 35 от изп.д./т.11 от Тарифата/;20
лв такса за изготвяне на покана за доброволно изпълнение /т.5 от Тарифата/ и
10 лв такса за изпращането й по пощата /т.4 от Тарифата/- общо 155 лв такси
без ДДС по ТТРЗЧСИ /колкото са посочени и в изготвената от ЧСИ сметка
№**********/15.06.2022 г. на лист 13 от изп.д./ или 186 лв такси с начислен
ДДС.Начислени са със сметката от 15.06.2022 г. от ЧСИ и 27,50 лв
допълнителни разноски по т.31 от Тарифата.Общо дължимите от длъжника
такси и разноски за извършени до 08.07.2022 г. действия са в размер на 213,50
лв /186 лв+27,50 лв/.Върху дължимите от длъжника допълнителни разноски
в размер на 27,50 лв не се начислява ДДС,тъй като се касае за сторени от ЧСИ
разходи по изпълнението под формата на банкови такси,комисиони,куриерски
услуги и пр.След изготвяне от ЧСИ на сметката за дължими такси и разноски
от 15.06.2022 г. няма книжа по изпълнителното дело,които да удостоверяват
дължимост на други допълнителни такси и разноски.В този смисъл
посоченият в ПДИ размер от общо 318,50 лв е несъответен на дължимото от
длъжника.Постановлението за разноските,обективирано в ПДИ,следва да се
отмени в частта на определените разноски за горницата от 213,50 лв до 318,50
6
лв.
Жалбата е основателна и в частта срещу изчислената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 137,28 лв с ДДС.Тази пропорционална такса не се
дължи авансово от длъжника,а се събира впоследствие в хода на
изпълнението като процент от събраната парична сума.Според т.4 от
„Забележки“ към т.26 от Тарифата от размера на паричното вземане,въз
основа на което се определя таксата по т.26,се изключват изрично авансовите
такси-по смисъла на т.29 от Тарифата това са обикновени такси по т.1-19 от
Тарифата,пропорционални такси по т.20-25,27 от Тарифата,допълнителни
такси по т.28 от Тарифата и допълнителни разноски по т.31 от Тарифата.Тъй
като не става ясно от книжата по делото и от предоставената от ЧСИ
допълнителна информация /съобщение вх.№5042/26.09.2022 г. на лист 15 от
предходното образувано по жалбата в.гр.д.№591/2022 г. на ДОС/ дали е имало
вече събрани суми от ЧСИ /напр. в изпълнение на наложен запор върху
банкови сметки на длъжника/ към датата на изготвяне на ПДИ 08.07.2022
г.,ако са събрани-в какъв размер,респ. кои точно събрани суми са включени
при изчисляване размера на таксата по т.26,съдът не е в състояние да прецени
точността на изчислението на таксата по т.26 към 08.07.2022 г.,съдържащо се
в ПДИ.Независимо от последното според съда таксата по т.26 е
преждевременно изчислена и включена в ПДИ,доколкото тя не се дължи
авансово от длъжника,а се изчислява и заплаща след събиране на дълга
/частично или изцяло/ въз основа на събраната сума.В този смисъл
постановлението за разноските,обективирано в ПДИ,следва да бъде отменено
и в частта на определената такса по т.26 от Тарифата.
Отправено е искане от жалбоподателя Н. за присъждане на
разноски,сторени в настоящото производство.На същия се дължат от
взискателя,оспорил жалбата,разноски съразмерно на уважената част от
жалбата,а именно такива под формата на платена държавна такса за
обжалването в размер на 15 лв /при платена в общ размер на 25 лв
ДТ/.Взискателят не е претендирал присъждане на разноски,каквито по
правило му се полагат за отхвърлената и прекратената част от жалбата,поради
което разноски не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските,обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх.№1696/08.07.2022 г.,връчена на длъжника Н. С.
Н. с ЕГН ********** от гр.Д. по изп.д.№2022***0400080 по описа на ЧСИ
Н.Ж. рег.№*** на КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд,в
частта,с която е постановено 1./задължение на длъжника за разноски
/допълнителни и разноски по изп.дело/ към датата на изготвяне на поканата
в частта за горницата от 213,50 лв до 318,50 лв;2./задължение на длъжника
за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 137,28
лв;3./задължение на длъжника за разноски в размер на 480 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от взискателя на упълномощения му адвокат.
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.Д. в
качеството му на длъжник,в частта й срещу постановление за разноските на
ЧСИ Н.Ж. с район на действие Добрички окръжен съд,обективирано в покана
за доброволно изпълнение изх.№1696/08.07.2022 г. по изп.д.
№2022***0400080 по описа на горния ЧСИ,в частта,с която е постановено,че
длъжникът Н. С. Н. дължи към датата на изготвяне на поканата сума в
общ размер на 213,50 лв разноски по изп.дело.
ОСЪЖДА М. И. Я.-адвокат от АК-П.,с номер от единния регистър на
българската адвокатура ***,с адрес гр.С. да заплати на Н. С. Н. с ЕГН
********** от гр.Д. сторени в производството съдебно-деловодни разноски в
размер на 15 лв /петнадесет лева/ съразмерно на уважената част от жалбата
му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,подадена от Н. С. Н. с ЕГН
********** от гр.Д. в качеството му на длъжник,в частта й,основана на
доводи за прекомерност на дължимото от длъжника адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв,визирано в постановление за разноските
на ЧСИ Н.Ж. с район на действие Добрички окръжен съд,обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№1696/08.07.2022 г. по изп.д.
№2022***0400080 по описа на горния ЧСИ,както и в частта,в която е
насочена срещу обективираното в горната покана за доброволно изпълнение
постановление на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки с доводи за
свръхобезпеченост,
и
8
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№706/2022 г. на Добричкия
окръжен съд по жалбата в посочените й части.
В частта с характер на прекратително определение настоящото решение
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна,а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9