Решение по дело №844/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260016
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200844
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260016                                           21.01.2021 г.                                  гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                              наказателен състав  на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година      

в публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 844 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ж.Н.Н., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20-0304-001078/21.07.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, с което за нарушения на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон, на жалбоподателят са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месец. Релевират се възражения за допуснати процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено наказателното постановление. Не се ангажират доказателства.

РУ- гр. Несебър, редовно уведомено, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 387578/06.07.2020 г. е съставен за това, че на същата дата, около 00,30 ч., в КК „Слънчев бряг“, главна алея, срещу х.“Авеню“, посока от гр. Свети Влас към гр. Несебър, жалбоподателят управлявал л.а. с рег.№ *******, като не спрял при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролен орган. Водачът бил установен в КК „Слънчев бряг“, между х. „Лагуна“ и х. „Олимп“. С това водачът бил нарушил нормата на чл.103 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на Н. и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност видно от приложената заповед. По отношение на актосъставителят- св. О.И., на съдът му е и служебно известно, че същият е мл. автоконтрольор към РУ- Несебър.

Изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, не се споделят от настоящата инстанция. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с достатъчна яснота, както в АУАН, така и в НП. В наказателното постановление мястото е посочено на две места, като в текстовата част, при описание на обстоятелствата, при които е извършено, е описано точното място, ведно с посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, така, както е посочено и в акта. Изчерпателно е описано и нарушението, за което се санкционира Н., а именно за това, че не спира на подаден сигнал със стоп палка. Посочени са двама свидетели на нарушението, които са индивидуализирани в акта за установяване на административно нарушение с имена и ЕГН, като следва да се посочи, че и актосъставителя съставлява свидетел по смисъла на ЗАНН.

В хода на съдебното производство бе разпитан св. И., който потвърди изложените в акта факти. Същият посочи, че на подаден сигнал със стоп палка жалбоподателя не само, че не е спрял, а е увеличил скоростта, което е наложило органите на реда да го последват със служебния им автомобил. Полицаите са били със светлоотразителни жилетки, като служебният автомобил е бил спрян на такова място, че да бъде забелязан от участниците в движението.

С оглед изложеното правилно и законосъобразно на Н. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че това не е било сторено от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че административното нарушение, визирано в чл.103 от ЗДвП е едно и то е неспиране на подаден сигнал. Обстоятелството, че в нормата са посочени две места, на които следва да бъде спряно МПС, са само за да ориентират водача къде следва да спре при подаден сигнал, в случай, че органа на реда не посочи такова. Ускоряването на скоростта на автомобила при подаване на сигнала е достатъчно доказателство, че водачът е целял да попречи на извършване на проверката. Това му поведение дава основание на съда да счете, че сигнала е бил подаден достатъчно ясно и е бил възприет от водача, поради което същия е следвало да спре.

С оглед горното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. По отношение на наложените наказания настоящата инстанция счита, че санкциите са правилно определени. Установи се, че жалбоподателят, забелязвайки подадения сигнал, не само е увеличил скоростта вместо да спре, а и при спирането на автомобила в крайна сметка, е избягал в посока х.Олимп, отново в опит да осуети проверката. Тези му действия съдът счита за утежняващи вината обстоятелства, които мотивират налагането на наказания не в предвидения минимален размер.

Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърден в цялост.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-001078/21.07.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, с което за нарушения на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон, на Ж.Н.Н., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: