№ 1049
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204828 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. АНТ. Д., ЕГН **********, чрез адв. ... от ВТАК, срещу
Наказателно постановление № 22-0000584/01.10.2021 г., издадено от директора на РД АА -
Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено
наказание "глоба" в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Представено е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. ...,
която оспорва жалбата. По делото е изразено и писмено становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.09.2021 г. на жалбоподателя СТ. АНТ. Д. е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че при извършена проверка на 24.09.2021 г., около
09:10 часа, в гр. Камено, по обходен път до база „Севан“, по посока на движение гр. Бургас,
жалбоподателят управлявал съчленено ППС с пет оси - влекач марка "Мерцедес Арокс" с
peг. № ... с две оси и прикачено към него полуремарке марка "Мейлър МХВА" с peг. № ... с
три оси. Било извършено замерване при което се установило, че разстоянието между осите е
над 1,30 метра, а сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34945 кг.,
при максимално допустимо натоварване на тройната ос до 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Наредбата. Посочено е, че водачът е нямал разрешение от АПИ. При тези параметри
1
актосъставителят достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При тази фактическа обстановка на 01.10.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ, и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
В конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП и съставения АУАН са
издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Независимо от това, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания
акт. При описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал
нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за
правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма.
Допуснато е съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност
да се разбере каква точно е била волята на наказващия орган.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението. А съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
От съдържанието на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е бил
санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за
това, че на посочената дата и час е управлявал въпросното ППС с над максимално
допустимото натоварване на ос без да притежава издадено от АПИ разрешение за това.
Настоящият състав счита обаче, че така описаните факти изпълват състава на друго
нарушение, а именно това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а не
посоченото в АУАН и НП с квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП е общ
спрямо специалния и по-тежко квалифициран по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, при който
съставомерен елемент от обективна страна е "без разрешение от на собственика или
администрацията, управляваща пътя" (Решение № 925 от 28.09.2018 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 618/2018 г.).
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя,
2
поради което и издаденото постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото са представени писмени доказателства /л. 15-16/, съгласно които
възнаграждението за процесуално представителство е 500 лв., която сума следва да се
присъди в полза на жалбоподателя, като АНО следва да бъде осъден да я заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000584/01.10.2021 г., издадено от
директора на РД АА - Бургас, с което на жалбоподателя СТ. АНТ. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е
наложено наказание "глоба" в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на СТ.
АНТ. Д., ЕГН **********, разноските по делото в размер на 500 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3