Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Ковачев | |
съобрази следното: Производството е по реда на чл.294 от ГПК. С решение № 38/15.02.2013 г., постановено по гражданско дело № 632/2012 г. на Върховен касационен съд, І г. о., се отменят решение № 445/03.11.2011 г., постановено по въззивно гражданско дело № 761/2011 г. на Окръжен съд Б., и оставеното в сила с него решение № 9420/21.12.2010 г., постановено по настоящото гражданско дело № 1422/2008 г. на Районен съд Б., в частите им, с които е прекратено производството по иска за делба на дворното място, съставляващо УПИ V от кв.71 по плана на Г. /идентичен с УПИ ІІІ от кв.72/, представляващ имот П.№ 1241, с площ 844 кв.м., предявен от З. А. К. и Ж. А. Б., и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на Районен съд Б.. При повторното разглеждане на делото се събраха нови писмени доказателства - мотивирано предписание от главния архитект на С. инж.В. Т., с което на основание чл.201, ал.3 от ЗУТ, на ищците З. А. К. и Ж. А. Б. се нарежда в срок до 22.05.2013 г. да внесат проект за изменение на действащия ПРЗ за УПИ V, кв.71 по плана на Г. при спазване изискванията на чл.201, ал.2 от ЗУТ, квотите на собственост в УПИ и се предвиди ниско или средно свободно застрояване при плътност до 80% и кинт до 3 в устройствена зона център, и становище от главния архитект на С. инж.В. Т. в което се посочва, че на 22.05.2013 г. З. А. К. и Ж. А. Б. са внесли ПУП за УПИ V-1241, кв.71 по плана на Г., и на основание чл.201 от ЗУТ се изразява становище, че УПИ V, кв.71 по плана на Г. е поделяем. Адвокат Х. Н., пълномощник на ищците З. А. К. и Ж. А. Б., застъпва тезата, че дворното място следва да се допусне до делба при квоти от по 1/5 идеална част за всяка група наследници по коляно на общия наследодател И. А. Б.. Същата е и позицията на адвокат Е. Ц. процесуален представител на съделителите П. И. Б., Л. П. Б., К. П. Б. и Р. П. Р.. Адвокат Е. Б. П., пълномощник на съделителите В. И. Б., И. Д. Б., К. А. Б., М. А. К., С. К. Ш., Б. К. Б. и К. К. С., е на мнение, че искът за делба на дворното място трябва да се отхвърли като неоснователен. Настоящият състав на Районен съд Б., след като подложи на анализ събраните по делото доказателства, съобрази практиката на Върховния касационен съд, относима към казуса, и взе предвид становищата на съделителите, счита, че следва да постанови решение, с което да допусне до делба процесното дворно място в Г.. Към настоящия момент безспорно не е налице основание за уважаване на отвод за сила на присъдено нещо, предвид обвързващата сила на отменителното решение № 38/15.02.2013 г. по Г.д. № 632/2012 г. на ВКС, I г. о. Въпросът, дали имотът е допустим до делба, е такъв по същество, а не по допустимостта на делбеното производство (в тази връзка и определение № 487/21.10.2011 г. на ВКС по ч. Г. д. № 352/2011 г., II г. о. Налице е влязло в сила решение по същество, касаещо построените в процесния имот сгради - решение № 9420/21.12.2010 г. по Г.д.№ 1422/2008 г. на БлРС, потвърдено с решение № 445/03.11.2011 г. по Г.д. № 761/2011 г. на БлОС и недопуснато до обжалване в тази част с определение № 862/02.11.2012 г. по Г.д. № 632/2012 г. на ВКС, I г. о. Със сила на присъдено нещо е установено, че триетажната сграда, находяща се в южната част на имота, е собственост общо на три колена от наследниците на И. А.Б., а двуетажната сграда, находяща се в северната част на имота, е собственост общо на останалите две колена от наследниците на И. А. Б.. Съгласно общото правило на чл.34 от ЗС, делбата е винаги допустима. Въведено е изключение само за случаите, когато законът разпорежда друго или делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта. Т.е. принципът е, че никой не може да бъде държан принудително в съсобственост, освен ако са налице изключителните предпоставки на закона. В настоящия случай част от съделителите-ответници възразяват, че процесният недвижим имот е недопустим за делба по аргумент от чл.38, ал.3 от ЗС, тъй като съставлявал обща част при условията на чл.38, ал.1 от ЗС. Ищците и друга част от ответниците твърдят, че на всяка една от двете сгради съответства част от процесния УПИ, която е обособима в самостоятелен по-малък УПИ и именно в този обем се съвместява общата част от земята. Т.е. спорният въпрос по делото е дали цялото дворно място следва да се счита общо за всички собственици на отделни обекти в двете сгради, или за всяка една от двете сгради е определяема такава част от дворното място, която да отговаря на всички изисквания по чл.19 от ЗУТ и съответно тя да се счита за обща на всички собственици на обекти в конкретната сграда. По аргумент от чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът и т.н. Терминът "етажна собственост" е легално определен в чл.37 от ЗС и е ясен. За разлика от него, понятието "хоризонтална етажна собственост" представлява правна фикция, създадена в доктрината и практиката при действието на съвсем различно законодателство. В случая е налице т.н. "хоризонтална етажна собственост", т.е. има две сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Обектите в сградите не са съсобствени. Не всички собственици на жилищни обекти са приобретатели на (съ)собственост в процесния УПИ. Т.е. няма съвпадение между собствеността на жилищните обекти в сградите и собствеността върху процесния недвижим имот. Следователно, спорът по делото касае приложението на специална законова разпоредба, въвеждаща изключение от общия принцип. Съсобствеността върху процесния недвижим имот и индивидуалната собственост върху обектите в двете сгради са създадени по силата на наследствено правоприемство и множество покупко-продажби. Тезата на ищците е, че щом е налице възможност за концентриране на съсобствеността върху мястото по начин, съответстващ на собствеността върху отделните обекти в сградите, без това да нарушава закона, приложим е общият принцип за допустимост на недвижимия имот до делба. Обратното означавало разширително прилагане на ограничителна правна норма, което било недопустимо. При наличието на законова възможност за подялба на имота на два по-малки при спазване на всички законоустановени предпоставки, приложение следва да намери принципът, че принудителната съсобственост е изключение, а не правило. В този смисъл съдът следва да допусне до делба недвижим имот, за който е безспорно установено, че може да бъде разделен на два по-малки, които да отговарят на всички законови изисквания за площ, лице, отстояния и др. изисквания за обособяване като самостоятелни УПИ. Това е така, защото и при този вариант няма да се наруши правилото, че земята е обща част за съсобствениците на обекти в сградата, построена върху това място, като няма да се променят и процентите на (съ)собствеността (квотите). В същия смисъл е и решение № 341/07.05.2009 г. на ВКС по Г. д. № 1211/2008 г., I г. о., докладчик съдията Б. Д. - "При наличие на възможност за поделяне на допуснатия до делба имот на два нови парцела, съдът не разполага с възможност за преценка по целесъобразност дали да довърши процедурата по изменение на плана". Друг аргумент в полза на тезата, че процесният недвижим имот е допустим до делба, е, че такава делба е допустима и възможна по административен ред. По делото е безспорно установено - както и при първоначалното му разглеждане, така и при повторното такова - при условията на чл.201 от ЗУТ - че от процесния УПИ могат да се обособят два по-малки, при спазване на всички законови изисквания. Т.е. ако би имало съгласие между съделителите, делбата би била възможна при условията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Общият принцип е, че съдът не може да откаже това, което законът позволява. Това е така, защото съдебната намеса замества липсващата доброволна реализация. Т.е. служебното изменение на подробния устройствен план чрез подялба на съсобствения УПИ на два по-малки УПИ е своеобразен сурогат на изменението по доброволен начин. Тази именно хипотеза е и причина за съществуването на разпоредбата на чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ. В случая административната делба е допустима и възможна, но е неприложима по доброволен начин, защото липсва съгласие между съсобствениците. Липсата на съгласие е и причината за съдебна, а не доброволна (административна) делба. Настоящият съдебен състав застава на мнение, че за целите на първата фаза на делбата е необходимо и достатъчно да се съберат официални доказателства за поделяемост на имота при условията на чл.201 от ЗУТ, а самото издаване на заповед за разделяне на процесния УПИ на два е действие, което следва да се извърши след постановяване на решението по чл.344 от ГПК. В първата фаза се решава дали делбата може да се извърши и се определят квотите, а самото определяне и разпределяне на дяловете се извършва във втората фаза. Самото издаване на заповед за изменение на ПУП, с която процесният УПИ да се раздели на два по-малки УПИ, следва да стане след решението на съда по допускането, защото при издаването на заповедта главният архитект следва да съобрази редица въпроси, които са от компетентност на съда, например квотите. Ако процедурата по чл.201 от ЗУТ се финализира в първата фаза, ще се стигне до влизане в сила на изменение на ПУП преди постановяване на решението по допускане на делбата. Т.е. процесният УПИ ще представлява два отделни УПИ преди още да има яснота по въпроса дали страните са съсобственици и какви са техните квоти. В първата фаза (по допустимостта), като абсолютна предпоставка за допустимост на имота до делба, е необходимо и достатъчно само официалното становище на главния архитект за поделяемост на имота. Това е достатъчна гаранция за официалното удостоверяване на факта, че процесният УПИ в цялост не е обща част към построените в него сгради, тъй като към всяка от тях обща част съставлява обособима част съгласно законоустановените правила и нормативи по териториално и селищно устройство. Самата подялба следва да се случи във втората фаза, защото тя е елемент от извършването (в такъв смисъл и решение № 1281/29.12.2008 г. на ВКС по Г. д. № 4423/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Снежанка Николова). Както се посочва в решение № 293/12.12.2011 г. по Г.д. № 265/2011 г. на ВКС, II г. о., докладчик съдията Камелия Маринова, земята е обща част съгласно чл.38, ал.1 от ЗС в случаите, когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда. Проблемът със статута на земята - обща част или в обикновена съсобственост - се поставя в случаите, когато урегулираният поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. Съгласно решение № 227/16.05.2011 г. по Г.д. № 316/2010 г. на ВКС, I г. о., докладчик съдията Г. Г. след като от един съсобствен парцел, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, могат да се образуват два нови парцела, делбата им е допустима, щом личните сгради попадат в различни парцели. По този начин собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като така се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. По въпроса за квотите между страните не съществува спор и делбата следва да се допусне при квоти по 1/5 за наследниците от всяко коляно. Този въпрос е подробно изследван от всички инстанции при първоначалното разглеждане на спора, включително и от ВКС. Релевантно за случая е становището на отделните съделители, че по принцип желаят да се допусне делбата и всяка от групите съсобственици (наследници по коляно) не възразява срещу поставянето в общ дял на подлежащия на подялба УПИ съобразно собствеността върху сградите. Предвид гореизложеното трябва да се допусне поисканата делба на съсобствения недвижим имот, представляващ УПИ V в кв.71 по плана на Г. (идентичен с УПИ III от кв.72 по предходния план), отреден за имот 1241 с площ 844 кв.м., при сочените в исковата молба квоти - по една пета за всяка група наследници по коляно на общия наследодател И. Ангелов Б.. По тези съображения Районен съд Б., Гражданско отделение, Трети състав РЕШИ: ДОПУСКА да се извърши делба между З. А. К., ЕГН *, адрес Г., У.Г., Ж. А. Б., ЕГН *, адрес Г.С. Ж.С., Б., В., А., Б. К. Б., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, В. И. Б., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, И. Д. Б., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, К. П. Б., ЕГН *, адрес Г., У.Д. К. № 7, К. А. Б., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, К. К. С., ЕГН *, адрес Г., У.Х. Б. № 31, Л. П. Б., ЕГН *, адрес Г., У.В. Л. № 3, М. А. К., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, П. И. Б., ЕГН *, адрес Г., У.Д. К. № 7, Р. П. Р., ЕГН *, адрес Г., У.С. № 5, и С. К. Ш., ЕГН *, адрес Г., П.Б. № 5, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно - УПИ V, кв.71 по действащия регулационен план на Г., идентичен с УПИ ІІІ в кв.72 по стария план на Г., представляващ имот П.№ 1241, целият с площ от 844 кв.м., при граници: от две страни - улица; УПИ ІV и УПИ VІІІ, при следните квоти - З. А. К. и Ж. А. Б. - 1/5 идеална част, К. А. Б. и М. А. К. - 1/5 идеална част, И. Д. Б. и С. К. Ш. - 1/5 идеална част, Верка И. Б., К. К. С. и Б. К. Б. - 1/5 идеална част, и К. П. Б., Л. П. Б., П. И. Б. и Р. П. Р. - 1/5 идеална част. На съделителите да се връчат копия от настоящото съдебно решение, което може да бъде обжалвано от тях пред Окръжен съд Б. чрез Районен съд Б. в двуседмичен срок от връчването. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |