№ 23376
гр. с, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110145559 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
249386/01.08.2024 г., подадена от името на К. И. К., ЕГН: **********, с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от
КТ срещу * с „д“, за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с
„д“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като незаконосъобразна.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № */20.07.2021
г. К. И. К. работи в * с „д“ – гр. с“ на длъжност „учител общообразователен
предмет - български език и литература в гимназиален етап“.
Поддържа се, че на 17.06.2024 г. на ищцата е връчена Заповед №
1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочва се, че в
заповедта се твърди, че К. И. К. системно си позволява да обсъжда публично
писмените работи на учениците, засягайки тяхното лично достойнство, като на
19.04.2024 г. е качила в личния си профил в социална мрежа „Инстаграм“ работа на
ученик, от която ясно се вижда коментара за поставената оценка. Посочва се още,
че в заповедта се съдържа твърдение, че К., облечена във вид, който не отговаря на
изискванията за поведение, демонстративно палейки цигара е застанала пред
ученическата аудитория, за да чете и коментира писмени работи на ученици в 10
„В“ клас. Отделно, в заповедта се твърдяло, че писмените работи, оценени от г-жа
К., са без рецензия и изясняване на допуснатите стилни, граматични, лексикални и
пунктоационни грешки.
В исковата молба се поддържа становище за незаконосъобразност на
1
оспорената в настоящото производство заповед и наложеното с нея дисциплинарно
наказание. В тази връзка се излагат съображения, че посочените в заповедта
разпоредби на чл. 188, ал. 1, т. 8 и т.10 от КТ не съдържат основания за налагане на
дисциплинарно наказание. Поддържа се още, че ищцата не е извършила
посочените действия и не е имала поведението, което се твърди в заповедта. В тази
връзка се излагат съображения, че работата със социалните мрежи в часовете е
била по метода на обърнатата класна стая и е част от обучението по медийна
грамотност, заложено в учебниците по български език, като целта на това
упражнение е било да се проследи логиката на учениците при подбиране на
източници на информация, подхода им при употребата на социалните мрежи,
езика, който използват. Поддържа се, че по този начин учениците са имали
възможност да демонстрират как избират моделите, които следват, коя информация
считат за ценна и коя - не, как пазят личните си данни, какво решават да споделят и
защо, като въпросната практика целяла да се намери път към учениците, въпреки
разликите в поколенията, и да се използват съвременните технологии в
преподаването.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е обиждала учениците във
включването си на 07.05.2024 г., като в тази връзка се сочи, че същото било
подействало добре на писането на децата, защото им е дало възможност да видят
как биват оценявани.
В исковата молба се сочи още, че в длъжностната характеристика,
подписана от ищцата, в раздел 1.А, се съдържат функциите на изпълнителя на
длъжността, част от които са да използва ефективни методи на обучение при
организирането и провеждането на образователния процес, както и да използва
информационните й комуникационните технологии при организирането и
провеждането му. В този смисъл се твърди, че не само, че извършеното от ищцата
не е нарушение, а напротив - видно е, че тя проявява креативност, за да прилага
ефективен метод на обучение спрямо възрастта и интересите на учениците си.
Излагат се съображения за дискриминационно отношение спрямо ищцата,
осъществено от ръководството на учебното заведение.
Поддържа се, че дори да се установи, че ищцата действително е допуснала
посочените в заповедта нарушения, то преценката за тежестта на нарушението
следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към
конкретното неизпълнение.
Посочва се, че твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина са извършени онлайн в неработно време, като в тази връзка се
поддържа, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може
да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако
законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват
друго. Освен това, за работодателя не били настъпили каквито и да е
неблагоприятни последици.
2
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при
твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана и твърдените
нарушения са осъществени от ищцата по описания в заповедта начин.
Не се оспорва, че през исковия период ищцата се намирала в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор, съгласно който
заемала длъжността „учител общообразователен предмет - български език и
литература в гимназиален етап“ при * с „д“ – гр. с“, както и че със Заповед №
1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, за извършени от нея и описани в
заповедта дисциплинарни нарушения.
Във връзка със Заповед № 1586/17.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание на лицето К. И. К. се посочва, че в училището са входирани жалби от
родители и ученици, които изисквали бърза реакция по проверка на
обстоятелствата, изнесени в тях. Подаден бил сигнал от госпожа Левиева,
председател на Училищно настоятелство, за постъпили оплаквания от страна на
родители за непрофесионално поведение на учителя към подготовката и
отношението му към учениците.
Била подадена жалба с вх. № 906/25.04.2024г. от госпожа вбд, която е
свързана с публикация в Инстаграм, в профила на учителя, който е следен от много
ученици от гимназиален етап. След реакция на ученика публикацията е свалена, но
ученикът е бил подложен на груби нападки и подигравки от страна на учителя
пред целия клас. Поддържа се, че ученикът, за когото ставало дума в публикацията,
е с видимо заболяване и пареза на дясна ръка. Поддържа се още, че ищцата не
спазвала професионална етика при обработване на лични работи на учениците,
както и изискванията за конфиденциалност по отношение на тях. В тази връзка се
сочи, че в съвременния образователен процес е заложен принципът на
индивидуална подкрепа и работа с учениците, а не изнасяне на лична информация
в публичното пространство.
Посочва се, че след проведен разговор с госпожа К., в присъствието на зам.-
директор Гергана Г., ищцата продължила да качва ученически работи и да ги
обсъжда публично пред ученическа аудитория, която се познава много добре.
Поддържа се, че учениците от XI „А“ клас поискали среща с директора на
училището – ответник, на което споделили смущаващи изказвания на ищцата, в
които се прокрадвали груби коментари по международни теми - войната в Израел,
които искрено огорчили ученическата аудитория.
Според учениците, учителят е отправял предупреждения да внимават какво
ще говорят пред ръководството, ако случайно се коментират часовете по БЕЛ.
Твърди се, че на 30.05.2024 г. е внесена жалба от родителите на ученици от
XI „А“ клас, в резултат на което е разпоредена проверка върху проведените
писмени работи на учениците, изискванията за оценяване и качеството на
подготовка в часовете. От събраните контролни и класни работи била направена
3
следната констатация: липсва минимум професионално отношение към проверката
на писмените работи - няма рецензия, изясняване на допуснатите граматични,
лексикални или стилни грешки; не са предоставяни предварително критерии за
оценка на учениците; на 5 някои работи присъствали неприемливи коментари на
английски език като „OMG!“, без нищо друго. В разговор с учителя и споделяйки,
че е длъжна да спазва книжовно-езиковите норми на българския език в
преподаването и в общуването с децата и учениците и да контролира техния изказ,
на директора на училището бил поставен въпрос - „В кое време живея“. Поддържа
се още, че ищцата многократно, грубо и безцеремонно, си е позволявала да обижда
ученици, който вече са млади хора със собствена позиция и мнение, градящи
самочувствие на личности, чиито права били защитени от институцията.
Посочва се, че на 07.05.2024г. е качен в социалните мрежи публичен
коментар върху писмени работи на ученици, в който учителят прави опит за
обсъждането им в непристоен вид, палеща демонстративно фасове пред екрана и
правейки опити за анализ. В тази връзка се излагат съображения, че поведението
на ищцата категорично противоречало на преподавателската визия на училището,
свързана с идеята, че учителят е длъжен да не разпространява информация от
личен характер, която да накърни личното достойнство на ученик в публичното
пространство, независимо че се демонстрира привидна анонимност.
В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за
мотивите за постановяване на процесната заповед на работодателя и за наложеното
с нея дисциплинарно наказание на ищцата.
В същия се поддържа още, че дисциплинарното наказание е наложено от
директора на училището, който е оправомощен със закон да реализира
дисциплинарната отговорност, съобразно нормата на чл. 192, ал.1 от КТ, като в
изпълнение на изискванията на чл. 193, ал.1 от КТ, преди налагане на
дисциплинарното наказание със Заповед № 1506/10.06.2024г. на ищцата са
изискани писмени обяснения, които са били взети предвид при определянето на
наказанието, заедно с всички събрани и оценени доказателства по
дисциплинарната преписка.
Поддържа се също, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по
чл. 194, ал.1 от КТ, като в изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ,
дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са
посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Поради изложените обстоятелства, моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 ал. 1 вр. чл. 358 ал. 1 т. 2
предл. 1 от КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на
4
директора на * с „д“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните, към момента, към който се твърди налагане на дисциплинарно
наказание.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
работодателска власт, посредством упражняване, чрез атакуваната заповед на
правото да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на
ищеца, при спазване на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане
на същото.
С Определение № 39727/02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45559/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че през процесния период между последните е
съществувало валидно възникнало трудово правоотношение по сключен между тях
трудов договор, по силата на който, ищцата заема длъжността „учител
общообразователен предмет - български език и литература в гимназиален етап“
при * с „д“ – гр. с“, както и че със Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с
„д“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира по определен ред, като се следва определено производство, скрепено със
срокове, уредено с императивни правни норми. Това производство най-общо има
четири основни фази: по установяване на факта на нарушението; по определяне на
дисциплинарното наказание; по издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - писмена форма, мотивирана, тоест посочваща
конкретните факти, сбективни и обективни признаци на поведението, дата, място
на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество ако
установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете
по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения
по случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно
от една година от извършването им, като съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от
КТ сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което работникът е в
законоустановен отпуск или стачка.
Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе само по наведените в
исковата молба твърдения за незаконосъобразност на процесната заповед за
дисциплинарно наказание, без да проверява същата служебно и в цялост.
Проверката на законността на наложеното дисциплинарно наказание съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде
осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При
5
оспорване на наложено наказание като незаконно, съдът се произнася само по
наведените от ищеца фактически основания, които /според наказаното лице/
опорочават волеизявлението за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът не
може да основе решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска по чл. 357 КТ съдът
няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
работодателя да налага дисциплинарни наказания или надлежното му упражняване
/в този смисъл решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, касаещо иска по чл. 344 КТ, но приложимо и
към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.
В трайната практика на ВКС, изразена в решение от 24.06.2015 г.,
постановено по гр. д. № 6889/2014 г., ІV г.о.; решение от 05.11.2015 г., постановено
по гр. д. № 438/2015 г., ІІІ г.о. и решение № 363 от 10.01.2012 г., постановено по гр.
дело № 354/2011 г. на ВКС, I.г.о., е прието, че в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е
посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като
съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от
откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е
изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок
от откриване на нарушението. Приема се, че „откриване на нарушението“, по
смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от сбекта на дисциплинарната
власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му
признаци - сбектът на нарушението, времето и мястото на извършването му,
съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и сбективна
страна, които го квалифицират като нарушение. Посочва се, че именно в рамките
на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, както и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
В настоящият случай и въз основа на събраните по делото доказателства се
налага извод, че искът е предявен преди изтичането на законоустановения срок,
поради което и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед обстоятелството, че по делото са събрани доказателства, от които
се установява, че със Заповед № 1703/02.09.2024 г. на Директора на 134 с „д“ – гр. с
и на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно съгласие/ трудовото
правоотношение между страните в производството е прекратено, считано от
02.09.2024 г., както и при съобразяване на факта, че по делото не са изложени
твърдения, нито ангажирани доказателства, че законосъобразността на
горепосочената заповед е оспорена по съдебен ред в законоустановените за това
срокове, следва да бъде изследван въпросът за допустимостта /наличието на
правен интерес за ищцата/ на предявения за разглеждане в настоящото
6
производство иск. В Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г.о. по
гражд.д. № 3729/2013 г. се приема, че наличието на изричната законова разпоредба
на чл. 357 КТ легитимира интереса на ищеца от търсената защита. Прекратяването
на трудовото правоотношение не лишава работника от правен интерес да оспори
пред съд наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Това наказание се характеризира най-вече като „морално“. То създава
за работника състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало,
което е от значение, както при постъпването му на работа при друг работодател,
така и ако започне отново работа при същия работодател. Отмяната на
дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се последиците на
наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради
обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357
КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието
работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на
т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия спор за законността на
налагането му. В Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. №
3722/2013 г. е посочено, че обстоятелството, че в хода на делото трудовото
правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от
установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната
му. Характерно за дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за
уволнение“ е, че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради
това практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след
прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално, т.е.
законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното
наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и
служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално
значение.
Цитираната по-горе съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен
състав, поради което и следва извод за наличие на правен интерес за ищеца от
оспорване на наложеното, с процесната заповед на работодателя, дисциплинарно
наказания „предупреждение за уволнение“ независимо от настъпилото в хода на
настоящото производство прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.
Процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, е издадена за това, че последната в
нарушение на чл. 18, ал.2, т. 9 и т.29 от Правилника за дейността на училището,
както и в нарушение на утвърдените от директора - Етичен кодекс за работа с деца
и Етичен кодекс на училищната общност системно си позволява да обсъжда
публично писмените работи на учениците, засягайки тяхното лично достойнство.
В тази връзка в заповедта е изложено, че на дата 19.04.2024 г., ищцата е „качила“ в
профила си в социална мрежа Инстаграм, работа на ученик, от която ясно се
виждал коментара за поставената оценка, че ищцата „качва“ в социалните мрежи
само работи на ученици, които са обект на подигравки от нейна страна, както и че
7
на публично видео, тип „лайв“, отново в профила си социална мрежа Инстаграм,
на 07.05.2024 г., облечена във вид, който не отговаря на изискванията за поведение,
демонстративно палейки цигари, пред ученическа аудитория, е чела и коментирала
писмени работи на ученици от 10в клас в 134 с „д“ за да чете и коментира писмени
работи на ученици. Твърди се също ищцата да е извършила нарушение на
трудовата дисциплина при връщане на писмени работи в клас, тъй като публично
обсъждала грешките на всеки един ученик и правила коментари, целящи лично
унижение и подигравка. Посочено е, че при направената административна
проверка на събрани контролни и класни работи е направена констатация, че
писмените работи, оценени от ищцата, са без рецензия и изясняване на
допуснатите стилни, граматични, лексикални, пунктуационни грешки, като не се
предоставят ясни критерии за количествена оценка, което говорело за липса на
професионално отношение към обективното оценяване на учениците. На някои от
ученическите работи били поставени неприемливи коментари на английски език,
които били в разрез с нормативните изисквания за употреба на книжовен език от
страна на учителите, преподаващи в българската образователна система.
Дисциплинарното наказание, наложено с оспорената в настоящото
производство Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на * с „д“, е обосновано
от работодателя с твърдения за извършени от К. И. К. нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от
кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов
текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл.
194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна
защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание.
Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез
позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно
удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или
служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като
не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат
описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване
на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него
твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани
извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според
оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение №
676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от
28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от
8
19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от
8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, не
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея не е посочен
конкретн период, в който работодателят твърди, че са извършени нарушенията, за
които на ищцата е наложено процесното дисциплинарно наказание. Действително,
посочено е, че действия, които според работодателя представляват дисциплинарно
нарушение, са извършени от ищцата на 19.04.2024 г. и 07.05.2024 г., но
същевременно се твърди и извършено нарушение на трудовата дисциплина при
връщане на писмени работи в клас, при което ищцата публично обсъждала
грешките на всеки един ученик и правила коментари, целящи лично унижение и
подигравка, за които не сочи никаква дата на извършване на нарушението, нито
някаква конкретика във връзка със същото, като това обстоятелство води до
затруднения за работника да разбере за какво именно, осъществено от него
поведение, му се търси дисциплинарна отговорност, респективно, кога се твърди да
е извършено /доколкото липсата на такова посочване влияе и върху преценката,
дали от работодателя е спазен законоустановения срок за ангажиране
дисциплинарната отговорност на работника/. В заповедта е посочено още, че е
констатирано лошо изпълнение на работата на ищцата, при направена
административна проверка на същата. Отново и в тази част не се сочи никаква
дата, нито на извършване на твърдяното нарушение, нито на извършената
административна проверка, като няма изложена никаква конкретика във връзка със
същите обстоятелства. Горните обстоятелства безспорно затрудняват
възможността на работника да разбере за какво нарушение, извършено кога и при
какви обстоятелства се ангажира дисциплинарната му отговорност. Липсата на
конкретика относно момента на извършване на твърдяното нарушение и момента
на узнаването му от работодателя влияе и върху преценката, дали от работодателя е
спазен законоустановения срок за ангажиране дисциплинарната отговорност на
работника за така описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
Отделно от гореизложеното, следва да бъде посочено, че в заповедта
бланкетно се сочи, че с осъщественото от ищцата поведение, същата е извършила
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Липса обаче,
изложени твърдения, с кое свое поведение ищцата е злоупотребила с доверието
и/или е уронила доброто име на училището – работодател, респективно, какви
други трудови задължения, предвидени в какъв нормативен акт, които
работодателят твърди да не са изпълнени от ищцата.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че заповедта,
с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за
уволнение, не отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ, което е
самостоятелно основание за нейната отмяна.
Като допълнение, следва да се посочи, че по делото не се установи ищецът
да е извършил нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.
8 и т. 10 от Кодекса на труда.
9
На първо място, в чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда е предвидено, че
нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения. В процесната заповед не се сочи конкретно какви нарушения е
осъществила ищцата, изразяващи се в злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието. Следва да се приеме, че това са деянията, за които
работодателят твърди да са извършени на 19.04.2024 г. и 07.05.2024 г.
В закона липсва легална дефиниция на понятията „злоупотребата с доверие
и уронване на престижа на предприятието“. Първоначално съдебната практика
приема, че „злоупотреба с доверието“ е налице, когато работникът или служителят
използва оказаното му доверие умишлено с цел неправомерно извличане на облага
за служителя или негов близък.
С Решение № 80/26.03.2010 г. по гр.дело № 4679 /2008 година по описа на
ВКС, І ГО, се приема, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя,
не е необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или
негов близък, а съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на
дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник
/респ. служител/ и работодател и особено когато са нарушени правилата на етично
поведение.
На следващо място, като второ нарушение на трудовата дисциплина е
посочено „уронване на доброто име на предприятието“. Това представлява
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред трети лица, чрез
извършване на действия и постъпки от негово име, които накърняват престижа,
излагат го и разколебават доверието в него, както и се отразява неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието (в този
смисъл решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о.). В
разпоредбата на чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда е въведено задължение за
работника или служителя да пази доброто име на предприятието, като
неизпълнението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 187, т. 8 пр. 2 от Кодекса на труда. Формата на вината при извършване на това
нарушение е умисъл. (така решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1083/2010 г., IV г.о., решение № 2094/16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г.,
III г. о., решение № 1379/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 238/99 г., III г. о. и др.).
Както се посочи по-горе, в процесната заповед не се сочи конкретно кои
действия на ищцата, работодателят счита, че представляват „злоупотребата с
доверие и уронване на престижа на предприятието“. Действително се сочи, че с
действията си, за които се твърди да са извършени на 19.04.2024 г. и на 07.05.2024
г., изразяващи се системно публично обсъждане на писмени работи на учениците,
с цел засягане тяхното лично достойнство, лично унижение и подигравка;
„качване“ в профила си в социална мрежа Инстаграм на работа на ученик, от която
ясно се виждал коментара за поставената оценка; „качване“ в социалните мрежи
само на работи на ученици, които са обект на подигравки от нейна страна, както и
че на публично видео, тип „лайв“, отново в профила си социална мрежа
10
Инстаграм, на 07.05.2024 г., облечена във вид, който не отговаря на изискванията
за поведение, демонстративно палейки цигари, пред ученическа аудитория, е чела
и коментирала писмени работи на ученици от 10в клас в 134 с „д“, ищцата е
нарушила Етичен кодекс за работа с деца и Етичен кодекс на училищната общност,
но без да се сочи кои именно текстове на същите актове е нарушила ищцата.
Същевременно по делото не се установи ищцата умишлено да е извършила
твърдените в заповедта нарушения.
По делото е допуснато, изготвено и прието заключение на вещо лице по
допусната в производството съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
е възпроизвело в цялост твърдяното в процесната заповед видео, тип „лайв“ от
профила на ищцата в социална мрежа Инстаграм от 07.05.2024 г. Видно от
съдържанието на видеото, същото е създадено с цел получаване на учениците
обратна връзка за свършената от тях работа по конкретни възложени в хода на
учебния процес задачи, свързани в конкретния случай с изготвяне и представяне на
есе на конкретна тема. В реално време и при участие на ученици на ответното
училище, ищцата действително проверява работи на ученици, като коментира
възприятията си за свършената работа, очертава допуснати стилни, граматични,
лексикални, пунктуационни грешки, като изрично ги посочва на гледащите
видеото, в реално време, ученици; поощрява ученици за добре свършена от тях
работа; води диалог с учениците във връзка с проверяваните по време на видеото
работи. От възпроизведеното от вещото лице съдържание на видеото, което не е
оспорено от страните в производство, никъде не се установява поведение на
ищцата, от което да може да се приеме извод, че тя с използвани изрази, мимики,
жестове и други действия е накърнила личното достойнство, унижила е или е
използвала работа на учени за подигравка с него и свършеното от него. Не се
установява и ищцата да коментира работи на ученици, които да са обект на
подигравки от нейна страна. Напротив, разговорът във видеото се води в
неформална приятелска обстановка, без да са използвани обидни изрази и епитети,
да са споменавани имена на ученици, да е осъществено поведение от водещия
видеото /ищцата/, целящо накърняване личното достойнство, подигравка,
унизително отношение към ученици и т.н. Отделно, следва да се посочи, че както
се сочи и в исковата молба, в длъжностната характеристика, подписана от ищцата,
в раздел 1.А, се съдържат функциите на изпълнителя на длъжността, част от които
са да използва ефективни методи на обучение при организирането и провеждането
на образователния процес, както и да използва информационните й
комуникационните технологии при организирането и провеждането му. С
провеждането на такива срещи между ученици и учител, ищцата, по становище на
настоящия съдебен състав, не само не е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, но се е съобразила и е изпълнила част от задълженията си, възложени
й по длъжностна характеристика.
Не се установи в производството, че чрез публично обсъждане на писмени
работи на ученици, ищцата е извършила твърдените в процесната заповед
дисциплинарни нарушения, респективно, че е правила това публично обсъждане с
цел засягане лично достойнство, лично унижение и подигравка с ученици и
11
техните работи.
Действително по делото се установи, че в същия профил в социална мрежа
„Инстаграм“, ищцата е „качила“ снимка от част от работа на ученик, от която е
видна поставената оценка и написана рецензия. Същото поведение, макар и
морално укоримо, не може да се квалифицира, като нарушение по някоя от
разпоредбите на КТ, посочени в процесната заповед. Видно от представените
доказателства, снимката е с ниско качество, като нито може да се разпознае име,
клас, номер и т.н. на съответния ученик, нито може да се види почерка на човека,
който е написал текста, поради лошото качество на снимката. Не се установи и
ищцата, докато снима видеото да е облечена във вид, който не отговаря на
изискванията за поведение. Видно от снетите от вещото лице материали, ищцата е
с ежедневна облекло /тениска/, която не се отличава с изрязани части и/или други
неподходящи елементи, които да се приеме, че накърняват общоприетите
изисквания за поведение.
Като допълнение, следва да се посочи, че по делото не се установява
умисъл за уронване на доброто му име и престижа на работодателя с извършените
от ищцата действия.
На последно място, следва да се посочи, че не е налице и нарушението на
трудовата дисциплина, посочено в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса
на труда. От заповедта не става ясно, кое конкретно поведение на ищцата,
работодателят счита, че съставлява нарушение на трудовата дисциплина, посочено
в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.
В заповедта е посочено е, че при направена административна проверка на
събрани контролни и класни работи е направена констатация, че писмените работи,
оценени от ищцата, са без рецензия и изясняване на допуснатите стилни,
граматични, лексикални, пунктуационни грешки, като не се предоставят ясни
критерии за количествена оценка, което говорело за липса на професионално
отношение към обективното оценяване на учениците; на някои от ученическите
работи били поставени неприемливи коментари на английски език, които били в
разрез с нормативните изисквания за употреба на книжовен език от страна на
учителите, преподаващи в българската образователна система.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установява поведение
от ищцата, което да съответства на изложеното в заповедта. Дори напротив,
събраха се доказателства, от които горепосочените твърдения на работодателя се
опровергаха. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели –
Мария Филипова Чамбова и Юлиана Любомирова И. – Кирилова, както и
заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, от която се установи начина на отношение и
работа на ищцата с ученици от ответното училище, като мотиви в тази връзка се
изложиха вече по-горе в настоящото изложение. По делото се установи, че
писмените работи на ученици, оценявани от ищцата, са с рецензия и изясняване на
допуснатите стилни, граматични, лексикални, пунктуационни грешки, напълно в
разрез с посоченото в процесната заповед. Доказателства за констатациите от
12
извършената проверка, посочена в процесната заповед на работодателя, се
съдържат само в представения протокол за извършена проверка и показанията на
свидетеля Гергана Г. Г. – заместник-директор в ответното дружество, която в това
си качество е участвала и в комисията, извършвала проверката. Показанията на
този свидетел, съдът намира, че не следва да кредитира. Същата е в
правоотношение с ответника и е част от неговото ръководство. Показанията й се
подкрепят единствено от посочения по-горе протокол за извършена проверка, като
самия свидетел е участвал в състава на проверяващия екип. Същевременно
констатациите от проверката се опровергаха от останалия, обсъден вече по-горе,
доказателствен материал, поради което и показанията на свидетеля Г., в тази им
част, не следва да бъдат кредитирани.
Действително по делото се съдържат доказателства за извършени други
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, но доколкото същите не
са обект на атакуваната в настоящото производство заповед и при спазване на
принципа на диспозитивно начало в гражданския процес, съдът не може да се
произнася по отношение на същите.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва
да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на ищеца своевременно е релевирано искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът * с „д“ – гр.
с, с адрес: *, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата К. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. с, ул. „иии“ *, смата от 1000,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 45559/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът * с „д“ – гр. с, следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски районен съд, смата от 60 лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на предявения в настоящоято
производство иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1586/17.06.2024 г. на
директора на * с „д“ – гр. с, с която на К. И. К., ЕГН: ********** е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА ответникът * с „д“ – гр. с, с адрес: * да заплати в полза на К. И.
13
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. с, ул. „иии“ *, смата от 1000,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
45559/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА * с „д“ – гр. с, с адрес: * да заплати в полза на Софийски
районен съд, смата от 60,00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане
на предявения в настоящоято производство иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14