Определение по дело №2322/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2887
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20227050702322
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                             №……………………………….2022г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ-ми касационен състав,

в закрито заседание на десети октомври 2022г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                              ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

кат разгледа докладваното от председателя на състава КАНД № 2322/2022г.,

по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Зиб Строй ГрупЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30, представлявано от управителя Б.И.Я., против Решение № 1144/24.08.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по АНД № 38/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0001335/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2, пр.3 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл.чл.96 ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

На настоящата инстанция служебно е известно обстоятелството, че с протоколно определение от 22.03.2022г. и с Определение от з.з. на 27.05.2022г. по КАНД 11/2022г. по описа на Адм.съд-Габрово е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следното съдържание:

1.Дават ли нормите на Директива 2006/126 възможност на държавите членки, да изискат от водачите, управляващи превозни средства от категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE, да преминават медицински прегледи, които да установят тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС и в тази връзка да изискват отделен документ /различен от свидетелството за управление/, който да удостоверява годността им. Или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно подновяването на свидетелството за управление.

2.Допускат ли чл. 7, §1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства и Съображения 8 и 9 от нейната преамбюлна част, национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, която предвижда допълнителни условия, извън минималните изисквания към изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство (Приложение II към Директива 2006/126) и минималните стандарти за физическа и умствена годност (Приложение III към Директива 2006/126/ЕО), ориентирани към удостоверяване психологическата годност на водачите на превозни средства, транспортиращи пътници и/или стоки?

3.При утвърдителен отговор на първия въпрос - следва ли тези изисквания да бъдат подчинени на режима, установен с Директивата, и по- специално на Съображение 9, изр. 4-то и чл. 7, §3 Директива 2006/126, относно синхронизирането на административната валидност на свидетелствата за управление на моторни превозни средства (СУМПС) и медицинските прегледи, свързани с прилагането на минималните стандарти за физическа и умствена годност?

По преюдициалното запитване е образувано дело С-227/2022 на СЕС.

Настоящият съд намира, че отговорът на поставените въпроси /в частност първият такъв/ е от съществено значение за правилното решаване и на повдигнатия по настоящото дело правен спор между страните, доколкото в конкретния случай дружеството е наказано за това, че е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари от водач, който не е отговарял на изискването за психическа годност, към процесния период, тъй като притежаваното от него Удостоверение за психическа пригодност е било с изтекъл срок на годност, съгласно справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите

По повдигнатия за решаване правен спор Адм.съд – Варна е последна съдебна инстанция. Отделно от това, на основание чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища.

Изложеното обуславя извод за наличието в случая на хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до окончателното произнасяне на СЕС.

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

СПИРА производството по КАНД № 2322/2022г. по описа на  Административен съд гр.Варна ХVІІІ състав, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по С-227/2022, образувано по отправеното преюдициално запитване от Административен съд - Габрово, с Определение от 22.03.2022г. по КАНД № 11/2022г., на основание  чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, вр. чл.63в от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                               2.