РЕШЕНИЕ
№ 4699
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110209169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Б. А. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-009893/20.05.2021г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лева на основание
чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорват се
фактическите констатации в АУАН. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. М., която моли жалбата да бъде уважена. Счита, че фактическата
обстановка, отразена в АУАН, не е била доказана по безспорен и категоричен
начин. Поддържа, че не са били събрани никакви доказателства на въпросната
1
дата и час да е настъпило ПТП или ПТП-та. В АУАН бил посочен час 22.44
часа, докато св. В. посочила час 20.45 часа. От писмени доказателства в 21.45
часа свидетел бил уведомен, че е бил увреден автомобилът му. Валентин
Вълов и Иван Войков не били свидетели на ПТП, при което са увредени
автомобилите им. Адв. М. сочи, че според талона за медицинско изследване
проверката е извършена в 22.40 часа, поради което нямало как нарушението
да бъде извършено в 22.44 часа. В талона не бил посочен час и дата за
изследване в медицинско заведение, както и на коя дата е съставен. Поради
това счита, че нарушението не е безспорно доказано и моли НП да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2021г. вечерта жалбоподателят К. Б. А. като водач на лек
автомобил „Л Л“ с ДК № в гр. София, ж.к. „Люлин“-8, по улица без име с
посока на движение от блок 808 към ул. „Гоце Делчев“ и пред блок 807
извършил маневра назад, в резултат на което причинил ПТП с паркираните от
лявата му страна два броя МПС-та – „Ф К“ с ДК № и „Ш О“ с ДК № .
Свидетели на случилото се станали св. М. В. и още едно лице от женски пол.
След настъпване на ПТП водачът К. А. излязъл от управлявания от него
автомобил и се отдалечил от местопроизшествието. Бил подаден сигнал за
настъпило ПТП, като на място пристигнал автопатрул на 09 РУ-СДВР,
изпратен от дежурната част. Свидетелят А. К. на място установил двете жени
и тяхната самоличност, както и изоставения лек автомобил „Л Л“. Двете
свидетелки обяснили на полицейския служител механизма на настъпване на
ПТП и му дали данни и описание за водача. По време на предприетия обход
К. А. бил установен на бул. „Царица Йоана“, движейки се пеша. Същият бил
в явно нетрезво състояние, била установена неговата самоличност и бил
върнат на мястото на произшествието. Бил извикан за съдействие екип на
ОПП-СДВР, като пред св. М. Д. К. А. отказал да бъде тестван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARNA-0142 за употреба на алкохол, като
проверката започнала в 22.40 часа. Бил изготвен протокол за медицинско
изследване, който бил предявен на и подписан от А., но в протокола не е
2
отразен час на предявяване, както и дата на съставяне. Свидетелят М. Д.
съставил и два броя протоколи за ПТП в 22.40 часа. Бил извикан екип на
Спешна помощ, тъй като К. А. имал рана на главата, като му била оказана
медицинска помощ. К. А. не представил в хода на полицейската проверка и
контролен талон към СУМПС.
Свидетелят М. Д. съставил АУАН № 371943/02.05.21г. за нарушения на
чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН е предявен на и подписан от нарушителя.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 21-4332-
009893/20.05.2021г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. актосъставителят е
компетентен да издаде АУАН, а началникът на група в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана
Борисова, началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03
сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите М. Д., А. К., М. В., както и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 НПК – АУАН № 371943/02.05.2021г., талон за медицинско
изследване № 093884, протокол за ПТП № 821827/02.05.21г., протокол за
ПТП № 821828/02.05.21г., справка картон на водача, заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите М. Д., А. К. и М. В.. Показанията на
свидетеля Х. М. не съдържат данни, които да допринасят за установяване на
обективната истина по случая, с оглед на което съдът не ги използва при
изграждане на убеждението си. Преценени в съвкупност, показанията на
актосъставителя Д., на полицейския служител К., пристигнал на място след
настъпване на ПТП, както и на св. В. установяват релевантните за процесния
случай факти и обстоятелства. Същите намират подкрепа в приобщените по
3
делото писмени доказателства.
Макар и не достатъчно информативни, показанията на св. В. са от
съществено значение за доказване извършването на нарушенията по пункт 1 и
2. Тази свидетелка е била очевидец на управлението на МПС от страна на
жалбоподателя, като макар че не си спомня да е видяла настъпване на ПТП,
свидетелства за това, че в резултата на управлението на МПС водачът е бил
наранен, както и че впоследствие именно същото лице е било върнато на
местопроизшествието. Свидетелят К. е посетил мястото на ПТП по сигнал.
Установил е самоличността и е разпитал две очевидки/едната от които св. В./,
като показанията му съдържат производни доказателства за механизма на
настъпване на ПТП, съобщен му от очевидките. Именно въз основа на
техните данни и описание е бил намерен, установен и върнат на
местопроизшествието водачът К. А., като всички тези събития и хронологията
им се установяват от показанията на св. К.. Следва да се изтъкне, че
показанията на св. К. се отличават с подробност, свидетелят си спомняше
доста добре за случая и възпроизведе редица детайли. Показанията на
актосъставителя М. Д. доказват извършването на нарушението по пункт 2 от
НП, като този свидетел е очевидец на отказа на нарушителя да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Показанията на
разпитаните свидетели В. и К. спомагат за доказване по несъмнен начин, че
лицето, на което св Д. е предложил да бъде изпробвано за употреба на
алкохол, е именно водачът на лекия автомобил „Л Л“, който е бил изоставен
след процесното ПТП. Макар и свидетелят Д. да не можа да си спомни дали
водачът е представил пред него талон към СУМПС, съдът отдаде това на
естеството на неговата работа и множеството идентични случаи, като прие, че
досежно това нарушение АУАН се явява достатъчно доказателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
4
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
поради което и счете, че следва да се произнесе по същество. Съдът не
споделя доводите за допуснато съществено процесуално нарушение.
Несъмнена е датата на извършване на нарушенията, като посоченият час за
нарушенията е приблизителен. Следва да се изтъкне, че фактически няма как
и трите нарушения да са извършени едновременно в един и същи час, тъй
като първо е настъпило ПТП и в доста по-късен час/след установяването му и
връщането му на местопроизшествето/ на нарушителя е предложено да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, което той е отказал,
както и извършването на полицейска проверка, при която не е представил
контролен талон към СУМПС. Дали и какви часове са посочени от други
свидетели или се съдържат по преписката не поставя под съмнение, че на
процесната дата жалбоподателят е извършил нарушенията, което съдът
намира за безспорно доказано. Факт е, че в протокола за медицинско
изследване е отразен начален час на проверката 22.40 часа, а протоколите за
ПТП са съставени в 22.40 часа, тъй че няма пречка АУАН, включително и за
нарушението, свързано с непредставяне на контролен талон към СУМПС, да
бъде съставен в 22.44 часа. Обстоятелството, че е налице нередовност в
протокола за медицинско изследване, в който не е отразен час на предявяване
на нарушителя/само година/, не се отразява на законосъобразността на
административнонаказателното производство, което е образувано със
съставяне на АУАН в съответствие с чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Съдът не се
съгласява и с доводите за недоказаност на нарушенията. Обсъдените по-горе
доказателства несъмнено установяват настъпването на ПТП, при което са
пострадали паркирани ПТП, доказателство за което са и изготвените два броя
протоколи за ПТП, механизма на настъпването му, самоличността на водача,
който е причинил ПТП, действията на полицейските органи, хода на
полицейската проверка и нейните резултатите, включително отказ на водача
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
непредставянето от негова страна на контролен талон към СУМПС.
Доказва се извършването от страна на водача на нарушение на чл. 40, ал.
2 ЗАНН, тъй като по време на движението си назад водачът не е изпълнил
5
задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
поради което е причинил ПТП с два паркирани автомобила.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като водачът
е съзнавал, че е длъжен да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство, както и че не е сторил това, като не е предвидил настъпването на
ПТП, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Съобразно чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП законосъобразно водачът е наказан с
глоба 20 лева, тъй като е нарушил правилата за движение назад.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена
проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 02.05.2021г.
жалбоподателят К. А. е управлявал лек автомобил „Л Л“ с ДК № в гр. София
пред блок 807.
Безспорно също така се установява, че водачът на МПС К. А., след като е
бил установен на бул. „Царица Йоана“ и върнат на местопроизшествието, е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с № ARNA-0142.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали А. е употребил алкохол или не, респ. дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали преди това
жалбоподателят е употребил алкохол или не/ К. А. е осъществил от обективна
6
страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната муотговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя К. А. са наложени наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв., какъвто е
законоустановеният фиксиран размер на административите наказания за това
нарушение.
Доказано се явява от обективна страна и извършването на нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като в хода на полицейската проверка
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС.
От субективна страна и това нарушение е извършено умишлено, като
жалбоподателят е съзнавал, че следва да представи при поискване от
контролен орган контролен талон към СУМПС, че не представя такъв,
предвиждал е деянието и общественоопасните му последици, като ги е целял.
Наложеното наказание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба от 10
лева, е в предвидения от законодателя абсолютно установен размер, като не
подлежи на промяна.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде потвърдено в цялост.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
009893/20.05.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна
7
полиция” при СДВР, с което на К. Б. Д. са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8