Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 11.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 13030 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 288525 от 08.03.2021
г. подадена от въззивника – ответник по делото Прокуратурата на Република
България, в която е направено искане за провеждане на процедура по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 260913 от 10.02.2021 г.,
постановено по възз. гр. дело № 13030/2019 г., по описа на СГС, IІ „Г“ въззивен
състав, в частта за законната лихва, като в молбата са изложени доводи, че
съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност за
вземането за законна лихва, които доводи на страната не били обсъдени в
мотивите на решението.
В срока за отговор на молбата, такъв не е постъпил
от въззиваемата страна Л.Б.Ч. чрез адв. Б..
Софийски
градски съд, след като взе предвид доводите на страната и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Искането
по чл. 250, ал. 1 от ГПК е подадено в срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по
същество същото е неоснователно по следните съображения:
Действително
в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата
на Република България е направил възражение за погасяване на вземането за лихва
върху обезщетението с изтичане на давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за
периода от три години преди подаване на исковата молба в съда, по което няма
произнасяне. Евентуалният пропуск на първата, респективно на въззивната
инстанция да разгледа своевременно направено възражение за изтекла погасителна
давност може да бъде отстранен по реда на обжалване на решението, в което
възражението не е съобразено, а не чрез неговото допълване по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като съдът не дължи произнасяне по това възражение в диспозитива на
решението си. В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като с
диспозитива, съдът се е произнесъл по предявения иск (така и Решение № 31 от
05.02.2014 г. по гр. д. № 3925/2013 г. на IV ГО на ВКС). Същевременно пропускът въззивното решение да се
обжалва не може да бъде преодолян по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Ето защо молбата за допълване на постановеното
решение е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
288525 от 08.03.2021 г., подадена от въззивника по делото Прокуратурата на
Република България, в която е направено искане за допълване на решение № 260913
от 10.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 13030/2019 г., по описа на СГС,
IІ „Г“ въззивен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.