ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 148928.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501950 по описа за 2020 година
Производство по чл.278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр. София, чрез
процесуален представител юриск. И. К. Т. , моли да бъде отменено Разпореждане от
20.07.2020г. постановено по ч.гр.д. № 8758/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХІХ гр. състав,
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, като излага съображения за това. Моли съдът да се произнесе по същество
да бъде издадена заповед за изпълнение на сумите претендирани със заявлението по чл. 410
от ГПК.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната въззивна жалба е
допустима -подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа я по същество. Разгледана по
същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, с което в производство по реда на чл. 410 ал. 1
от ГПК, отхвърля заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООДгр.
София, за издаване заповед за изпълнение срещу Н. С. К., ЕГН **********, за
претендираните със заявлението суми, районният съд излага съображения, че липсва
посочване на факти относно липса или наличие на плащания и техния размер, което от една
страна сочи обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, а от
друга, е пречка да се установи съществуването на претендираните вземания.
Въззивният съд намира за обоснован и правилен направения от районния съд извод за
неоснователност на направеното искане, предмет на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК. В тази насока, видно е, че в т. 9 от заявлението е посочено претендирано
парично вземане, от което сумата 899.03 лева, главница; като няма данни нито, че
1
длъжникът не е погасявал каквато и да е част от това вземане, нито има данни, че
длъжникът не е погасявал никаква част от вземането, в т.н. не е налице и приложен
погасителен план. При което тази констатация потвърждава извода, че не са налице данни да
се установи съществуването на претендираните в заявлението вземания на кредитора.
Относно, претедираната неустойка за неизпълнение в размер на 73.2 лв е посочено, че
същата се дължи поради неизпълнение на задължение на длъжника за осигуряване на
обезпечение на кредитора чрез осигуряване на поръчителство, в срок от три дни след
падежа на задължението, ако не заплати същото на падежа. В т.н. въззивният съд намира, че
с оглед предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението,
многобройни изисквания към евентуалните поръчители и големия размер на неустойката,
настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на
неравноправна договорна клауза, чиято основна цел не е да обезпечи изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне
предоставената му сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата. Относно претендираната сума от
120 лв, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, е посочено, че при
забава за плащане на текущото задължение следва да се дължи от кредитополучателя в
полза на кредитодателя и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50
лв за всеки ден до заплащане на сумите; освен това кредитополучателят се съгласил, че при
настъпване на предсрочна изискуемост следва да дължи на кредитодателя еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лв, включваща разходите на кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението на кредитополучателя. В т.н. въззивният съд намира, че относно сумите,
представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, че същите се
дължат въз основа на неравноправни клаузи на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; като
същите са в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Според посочената
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита.
Предвид гореизложени съображения въззивният съд намира, че подаденото заявление, от
една страна, не отговаря на задълженията, въведени с разпоредбата на чл. 410/2/вр.чл.
127/1/т.4 от ГПК, а от друга, налице е обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправни клаузи в договора, сключен с длъжника, потребител, /чл. 411 ал. 2 т.3 от
ГПК/. Поради което и обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено от
въззивния съд като правилно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл. 274 ал. 3 отГПК, /чл. 274 ал.4 от ГПК/. Поради което и въззивният съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 20.07.2020г. Разпореждане № 15842 на
Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, по частно гражданско дело № 8758 по описа на
съда за 2020 година.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3