МОТИВИ КЪМ НОХД 966/09г.
Производството е образувано въз основа
на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Пазарджик .
Обвинението е против М.С.К. *** това, че
І. За времето от 25.02.2009г. до
26.02.2009г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, след използването на техническо средство-дебитна карта и пост- терминал, противозаконно е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне
на стойност 7 лв , мъжко анцугово горнище
„Пума” на стойност 17 лв и сумата
от 430 лева, или всичко на обща
стойност: 454лв. от владението на П.А.Н.,ЕГН:********** и Н.Д.Д., ЕГН:**********
*** без тяхното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва по деяния:.
1.
от
25.02.2009г. до 26.02.2009г. в гр. П.,ул. К., № 43,ет., от ап. 9 , противозаконно е отнел чужди движими вещи –мъжко анцугово
горнище „Пума” на стойност 17 лв от владението на П.А. без негово съгласие
и с намерение противозаконно да го
присвои.
2.
от
25.02.2009г. до 26.02.2009г. в гр. П.,ул. К., № 43,ет., от ап. 9 , противозаконно е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне
на стойност 7 лв, и пари-сумата от 230лв., всички вещи на обща стойност 237лв.
от владението на Н. Д. Д. без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
3.
от
25.02.2009г. до 26.02.2009г. в гр. П.,ул. Клокотница, № 43,ет., от ап. 9 , противозаконно е отнел чужди движими вещи –пари сумата от
110 лв. от владението на П.А. без негово
съгласие с намерение противозаконно да
го присвои.
4.
от
25.02.2009г. до 26.02.2009г. в гр. Пазарджик,в казино елдорадо , след използването на техническо средство-дебитна карта и пост- терминал противозаконно е отнел чужди движими вещи – пари , сумата от
200 лв. от владението на П.А. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
Като деянията осъществяват различни състави
на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време , при една и съща обстановка и
при еднородност на вината,при което от обективна и субективна страна са
продължение на предшестващите- престъпление
по чл. 195, ал.1 , т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 ,вр. чл. 26, ал.1 от НК
ІІ. На 25
срещу 26.02.2009г. в гр .Пазарджик, ул. Клокотница,
№ 43, от паркинг пред блок № 43
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство- л.а. „Ауди А4”,
с ДК№РА 17 42 АН, от владението на П.А.Н.,ЕГН:********** , без неговото
съгласие и с намерението да го ползва, като деянието е извършено при условията
на чл. 195, ал. 1, т.4 – като за извършване на деянието е използвано техническо
средство/ключ/ -престъпление по чл.346,ал.2, вр. т.3 във вр.чл.346,ал.1 от НК.
Приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бяха два гражданки иска
против подсъдимия: 1. от св. П. Н. и за сума в размер на 310 лв. като
обезщетение за причинени имуществени вреди и 2. от Н.Д. и за сума в размер на
80 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди.
Като
граждански ищци бяха конституирани П. Н. и Н. Д..
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП
Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказания за двете престъпления лишаване от свобода при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен .
Районният съд, като прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, по свое вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона и с оглед разпоредбата на чл. 301 от НПК,
установи:
Пострадалият П.А.Н., който е лишен от правоуправление, притежавал лек автомобил марка Ауди,модел А-4 с ДКН
РА 1742 АН. Поради това ангажирал като шофьор на личния си автомобил подс. М.С.К..
На
25.02.2009.г. Н. поканил гости в дома си. В компанията влизали и св. Д., която била приятелка на Н.
и подсъдимия. Около полунощ останалите си тръгнали и в дома на Н. останали да
пренощуват той, Д. и подсъдимия, като се уговорили рано сутринта подсъдимият да
откара Д. до дома й.
Св.Н.
и св. Д. легнали да спят, а подсъдимият останал на компютъра. По някое време и след полунощ – вече
на 26.02.09г той станал и взел ключът за автомобила на Н., като без съгласието
и дори без знанието на последния отишъл с автомобила му до казино Ел Дорадо ,
където проиграл 50 лв. тъй като нямал повече пари се върнал се в дома на св.Н. взел портфейла му заедно с
намиращите се в него дебитни карти и сумата от 110 лева. Впоследствие видял и портфейла на св.Д. и решил да вземе и него. Сумата
в портфейла й била 230 лв. преди да излезе подсъдимият взел анцуговото горнище
на св. Н. ***, тъй като неговото яке се намирало в спалнята, където спели
двамата свидетели и за да не ги събуди.
К. се върнал в казиното и изиграл цялата сума пари която
била в портфейлите на пострадалите, след което последователно правил опити да тегли пари
чрез намиращия се в казиното пост терминал, но успял да активира само една от
кредитните карти и разходвал сумата от 200 лв. като я заложил. След това К. се
върнал , тъй като времето било напреднало и трябвало да откара Д.. Докато я
откарвал към дома й , я излъгал че управлявайки колата през нощта е блъснал
човек и трябва да пътува за София . когато се прибрала Д. установило липсата на
портфейла си, върнала се с такси до дома на Н.. Докато и двамата търсели
портфейла й , установили липсата и на този на Н.. Последният , след като Д. му
съобщила за инцидента, за който всъщност я излъгал подсъдимия, и след като не
успял да осъществи никаква връзка с него, подал сигнал до полицията. Автомобила му бил обявен за издирване с телеграма от 26.02.2009.г.
Междувременно подсъдимият пътувал до София,
за да вземе пари от приятели и да върне откраднатите. Прибрал се в Пазарджик
след обеда и се обадил на Н. да му съобщи. Пострадалият сигнализирал
полицейските служители, които го задържали в началото на града, където той чакал Н..
Горните обстоятелства са
абсолютно безспорно установени в резултат на проведеното съдебно следствие. В
хода на същото са събрани достатъчно доказателства – гласни и писмени, които са
напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и в своята съвкупност дават
основание за изводи относно обективната и субективна съставомерност на
инкриминираното деяние.
Доказателствените източници са
напълно еднопосочни относно фактите в предмета на доказване, като илюстрират
ситуацията в общи линии такава, каквато е инкриминирана от прокурора. Основното
различие се състои от една страна в погрешната правна преценка дали
престъплението по чл. 195 е едно или се касае до множество и на
второ място – също в погрешния правен извод на прокурора, че един от инкриминираните предмети на
престъплението по чл. 195 е бил отнет с цел да се установи фактическа власт
върху него.
Няма спор, че на посочената дата
подсъдимият и двамата пострадали са били заедно и са останали да пренощуват в
дома на пострадалия Н.. Подсъдимият е бил нает от последния за негов шофьор.
След като пострадалите свидетели Д.
и Н. заспали , подсъдимият без знанието на Н., се качил на собствения на
последния автомобил и отишъл до казино Ел Дорадо. Там проиграл парите си и тъй
като знаел къде Н. държи кредитните и дебитните си карти се върнал с автомобила
до апартамента му и ги взел, както и портфейла му със сумата от 110 лв.Открил и
портфейла на Д. със сумата от 230 лв. Взел двата портфейла. Тъй като било
студено , а якето му се намирало в спалнята, където спели двамата пострадали и
за да не ги събуди , облякъл анцуговото горнище на св. Н. и тръгнал с него.
Отново с автомобила му, стигнал до казиното и проиграл всички пари кеш, след
което успял да активира и една от
носените от него банкови карти на св. Н. и да изтегли от нея сумата от200 лв.,
които също заложил.
Когато наближило време да се
прибира, тъй като имал уговорка рано сутринта да откара Д. до собствения й дом,
подсъдимият се прибрал в апартамента на Н.. Откарал Д. до дома й, като по пътя
я излъгал, че през нощта е предизвикал ПТП с автомобила блъснал е човек и
трябва да отиде до София, да се „оправи” . последствие Д. и Н. открили липсата
на портфейлите си и на картите си, усъмнили се директно в подсъдимия и
сигнализирали полиция. Автомобила бил обявен за издирване. Подсъдимият, който
бил изключил през целия ден телефона си и по този начин възпрепятствал
възможността за връзка с него, след обяд около 15-16ч. се обадил на св. Н., че
е пристигнал и е паркирал в покрайнините на гр. Пазарджик. Известно време
по-късно на мястото пристигнал и дежурен патрул на РУ на МВР Пазарджик заедно
със св. Н., който ги информирал . подсъдимият бил откаран в управлението.
При горните данни по делото
несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимият е взел с намерение да
присвои както паричните суми в портфейлите на двамата пострадали, така и онези
суми, които e знаел, че може да изтегли от
картите на пострадалите. В казиното
подсъдимият изхарчил всички пари в портфейлите на св. Н. и на Д. и ги ощетил
съответно със сумите от 110 лв и 230 лв. Освен парите в брой успял да активира
и кредитната карта на Н. и така да похарчи от нея сумата от 200 лв.
Стойността на дамският портфейл
на Д. е 7 лв. според експертната оценка.
Неправилно прокурорът е решил, че
подсъдимият е откраднал анцуговото горнище с надпис „Пума", тъй като той
го е взел само за послужване поради което липсва и умисъл за присвояването му.
С оглед на това съдът оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение за кражба с
такъв предмет.
Съдебният състав оправда
подсъдимия и по обвинението за извършено престъпление по чл. 26, ал.1 от НК.
Погрешно прокурорът е приел, че отнемането на паричните суми в брой и тази,
която е изтеглена чрез пост-терминала в казиното съставляват отделни деяния. В
конкретната ситуация още когато се върнал в дома на пострадалия и е взел
неговия и този на Д. портфейл подсъдимият е имал решение за разпореждане както
с паричните средства кеш,така и с тези от тях, които успее да изтегли от
кредитните или дебитни карти като ги разходва в полза на избран от него субект.
Още повече, че в конкретния случай отнемането на тези вещи е станало в един момент, когато подсъдимият се
върнал в апартамента на пострадалия и взел от там портфейлите и картите, като разходвал в
следващите час или два последователно парите в брой и част от тези в една от
картите. Поради това в случая се касае до едно престъпно деяние ,а не до
множество по смисъла на чл.26 , ал.1 от НК, с оглед на което съдът оправда
подсъдимия по това обвинение, както и по обвинението за извършена кражба с
предмет 1 бр. анцугово горнище на стойност 17 лв.
По отношение на останалите вещи ,
а именно паричните суми, които са отнети от владението на двамата пострадали с
портфейла на Д. на обща стойност 547 лв. в субективно отношение подсъдимият е
съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването
на престъпния резултат – а именно да установи своя фактическа власт върху
вещите. Съзнателно е ползвал кредитната карта за да отнеме от влога на
пострадалия Н. парична сума, като в случая картата се явява техническо по
смисъла на чл. 195 ал.1 т.4 от НК средство.
Предвид горното съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на кражба по чл. 195 ал.1 т.4 с предмет вещи
на стойност 547 лв.
Доказано съдът прие и обвинението
за извършено престъпление по чл. 346 ал.2 т.3 от НК. Без знанието и във всички
случаи без съгласието на Н. подсъдимият е взе автомобила му и е отишъл с него
до казиното, след което отново се върнал до апартамента му взел парите и
картите и пак с автомобила отишъл в казиното. Подсъдимият е бил нает като
шофьор на пострадалия, но имал позволение да управлява автомобила в случая само
за да откара Д. до дома й рано сутринта, тъй като тя останала да преспи в дома
на Н.. Подсъдимият се е възползвал и от факта, че знае къде се намира ключа за
автомобила и така го привел в движение и го ползвал. И в случая е съзнавал
противоправността на деянието си, тъй като не е имал позволение и съгласие от Н.
, но независимо от на два пъти през нощта е отишъл с него до казиното, а
впоследствие сутринта е заминал за София, от където се върнал една след обяд.
Предвид горното съдът призна подсъдимия
за виновен и по обвинението по чл. 346 ал.2 т.3 от НК.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът съобрази критериите по чл. 54 за индивидуализация, както и
целите, които следва да се постигнат с реализиране на наказателната отговорност
по чл. 36 от НК.
Висока е обществената опасност и
на двете престъпни деяния, завишена - е
на дееца с оглед на конкретното му поведение дори и при липсата на предходни
осъждания и данни за противоправни прояви.
От значение за определяне на
наказанието е и конкретното поведение на подсъдимия, който е посегнал на вещи
на свой приятели е злоупотребил с доверието му. Негативни, независимо от
чистото съдебно минало на подсъдимия, са характеристичните му данни. От друга
страна обаче невисоката стойност на вещите и именно данните за липса на
противоправни прояви дадоха основание на съда да приеме наличието на смекчаващи
обстоятелства, които индивидуализират двете престъпни деяния по начин, че ги
правят изключително различни от останалите престъпления от същия вид. От друга
страна при отчитане на принципа, че наказанието следва да съответства на
извършеното престъпно деяние , за да бъде справедливо , а в случая и двете
най-ниски наказания се явяват несъразмерно тежки, съдът определи двете
наказания при условията на чл. 55 ал.2 т.1 от НК.
Като взе предвид необходимостта
наказанията всяко по отделно да постигнат целите по чл. 36 от НК съдът прие, че
на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 от НК
наложи на подсъдимия наказание от шест месеца лишаване от свобода, а за
извършеното престъпление по чл. 346 ал.2 т. 3 вр. Ал.1 от НК – наказание от
осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 от НК и
доколкото двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност съдът
определи общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
Наистина възможността за увеличаване
на наказанието е предоставена на решението на съда. Институтът на множество
престъпления по чл. 23, ал.1 от НК , респ. по чл. 25 ал.1 вр. Чл. 23, ал.1 от НК води до „поглъщане” на по-лекото от по-тежкото наказание, поради което
практически се получава така, че едното деяние остава ненаказано. Тоест
нарушава се принципа, че за всяко престъпно деяние следва да има наказание.
Действително тава са аргументи, които се извличат от самата законодателна
уредба, но съдът като правоприлагащ орган може само да приложи закона. Наред с
това смущаващо е и сериозно критично следва да се подходи към конкретното
поведение на подсъдимия в рамките на инкриминираната ситуация и спрямо негов
приятел. Освен това съдът прие, че определеното общо наказание от осем месеца
лишаване от свобода ще е недостатъчно за постигане на целените промени в
съзнанието на подсъдимия, както и за постигане на целения общопревантивен ефект
, поради което и увеличи същото с още два месеца лишаване от свобода.
При преценката относно начина за
изтърпяване на наложеното наказание се отчете наличието на предвидената в
закона материално-правна предпоставка, а наред с това и възможността по
отношение на подсъдимия да се постигне
поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие,а такова и в обществен
аспект с отлагане изтърпяването на определеното общо и увеличено наказание.
Така на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от три
години и десет месеца и възложи възпитателната работа по отношение на
подсъдимия на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
На основание чл. 53 ал.1 б.А от НК се постанови иззетите веществени доказателства – компакт диск със запис на
времето, през което подсъдимият е пребивавал в казиното и е играл там да се
върне на казино Ел Дорадо Пазарджик
Предявените граждански искове с
оглед изхода на делото в наказателната си част са основателни, тъй като
подсъдимият е причинил имуществени вреди на всеки от пострадалите и същите
следва да бъдат обезщетени . При това съдът осъди подсъдимият да заплати на св.
Н. сумата в размер на 310 лв. , а на св. Д. сума в размер на – 80 лв.
На основание чл. 189, ал.3 в тежест
на подсъдимия се възложиха сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 123
лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................