МОТИВИ

към Присъда № 22 на С.ския районен съд от 01.10.2018 г.

по НОХД № 88/2018  г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура А.С.Ч., с адрес ***, е обвинен:

- в това, че на 02.09.2016 г., около 06,40 ч. на третокласен път ІІІ-627 гр. С. – с. Р., Община С., в района на км. 3+508, с посока на движение към гр. С., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.”, модел 1..., с рег. № С. .... .Х, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510 с фабричен № ARBA 00.., калиброван за техническа годност до 17.11.2016 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК

и

- в това, че на 02.09.2016 г., около 08,00 ч. в гр. С., в сградата на РУ – С. на адрес ул. „П.В.З.” № 1, в десния джоб на панталона си /при извършване на личен обиск по ЗМВР/, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, а именно – амфетамин с нето тегло 0,21 грама, със съдържание на амфетамин 22 % на обща стойност 6,30 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпленията, в които е обвинен и следва да бъде признат за виновен в извършването им. Изтъква, че при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия следва да се вземат предвид предходните му осъждания и отправя искания за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” – за срок около средния размер, както и „глоба” – в минимален размер, а за престъплението по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК – на същия да бъде наложено наказание „глоба” в размер 200 лв. Счита, че за двете престъпления на подсъдимия следва да бъде определено общо наказание – лишаване от свобода и глоба, като лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно поради извършването на престъпленията в изпитателния срок по предходно осъждане на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. Ц.Т. изразява становище, че обвиненията срещу подсъдимия са недоказани. Относно обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК изтъква, че по делото не се установява по несъмнен начин на инкриминираните дата и място подсъдимият да е управлявал моторно превозно средство. Досежно обвинението за престъпление по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК излага съображения, че протоколът за обиск, с който от подсъдимия е иззето инкриминираното наркотично вещество, не е съставен по предвидения за това в НПК ред – не е одобрен от съдия по реда на чл. 164 от НПК и не е съставен в присъствието на поемни лица, а свидетелят Х.А. не може да има такова процесуално качество, нито е присъствал при съставяне на протокола. Поради това излага доводи, че този протокол не удостоверява държане на инкриминираното вещество от подсъдимия. Отправя искане подсъдимият да бъде оправдан и по двете обвинения

Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият заявява, че очаква да бъде признат за невинен.

След края на съдебните прения и изслушване на последната дума на подсъдимия съдебното следствие е възобновено по реда на чл. 302 от НПК.

След приключване на възобновеното съдебно следствие в същото съдебно заседание отново е даден ход на съдебните прения и прокурорът, както и защитникът на подсъдимия изцяло се придържат към вече заявените становища по съществото на обвиненията, а подсъдимият отново заявява, че поддържа казаното от защитника му.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият отново заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 01.09.2016 г. вечерта подсъдимият А.Ч. бил на купон, където употребявал алкохол. Към края на празненството той се опитал да изтрезнее по-бързо, като за целта погълнал разтворено във вода бяло вещество, предоставено му от непознато лице, но от него не почувствал такъв ефект.

На 02.09.2016 г., около 06,40 ч. подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил марка „М.”, модел „1...” с рег. № С. .... .Х по третокласен път ІІІ-627 гр. С. – с. Р., Община С., с посока на движение от с. Р. към гр. С. и на ляв за посоката му на движение завой на пътя вследствие движение с несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол върху автомобила. Автомобилът напуснал пътното платно, навлязъл в крайпътния банкет вдясно от пътя за посоката му на движение и се блъснал в крайпътно дърво. От удара настъпили само материални щети по автомобила.

Около 06,50 ч. на 02.09.2016 г. свидетелите В. Г. Н., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – С. и Х.А., служител на „Охранителна полиция” в РУ – С., изпълнявали служебните си задължения по график и били изпратени от дежурния да посетят пътно-транспортно произшествие, настъпило на третокласен път ІІІ-627 гр. С. – с. Р., за което имало първоначални данни, че на завой преди това село в посока на движение от гр. С. се намирал самокатастрофирал водач. Когато пристигнали на място, свидетелите видели, че на км. 3+508 от пътя, вдясно от пътя, считано при посока на движение от с. Р. към гр. С., се намира гореописаният лек автомобил. Подсъдимият бил сам в автомобила и седял на мястото на водача, а жена, която се представила за негова съпруга, дошла на мястото след пристигането на свидетелите Н. и А.. От разговор с подсъдимия свидетелите Н. и А. установили описаните по-горе обстоятелства относно настъпването на пътно-транспортното произшествие с управлявания от подсъдимия автомобил. Пред свидетелите подсъдимият заявил, че благодарение на това, че е бил с поставен предпазен колан, от произшествието не са настъпили последици за здравето и живота му. На място св. Н. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARBA 00.., определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, преминало на 17.05.2016 г. последваща проверка със срок на нейната валидност 6 месеца, т. е. до 17.11.2016 г. Уредът отчел концентрация на алкохол 2,10 на хиляда в издишания от подсъдимия въздух.

Въз основа на резултатите от проверката с посоченото техническо средство св. Н. съставил на място талон за медицинско изследване с бланков № 0438..., съдържащ предписание до подсъдимия да се яви за медицинско изследване във ФСМП – С. в срок до 2 часа от връчването на талона. Свидетелят Н. връчил на подсъдимия талона срещу подпис на 02.09.2016 в 07,20 ч., а последният вписал в талона свое изявление, че отказва кръвна проба и се подписал. Свидетелят Н. съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение с бланкови серия и номер Г 694790, в който посочил обстоятелствата относно настъпилото ПТП, както и установените от него обстоятелства при извършената проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство. Актът бил предявен на подсъдимия да се запознае със съдържанието му и той го подписал без възражения.

Непосредствено след това подсъдимият бил отведен в сградата на РУ – С. /на адреса, посочен в обвинителния акт – гр. С., ул. „П.В.З.” № 1/, за да бъде задържан за срок от 24 часа предвид наличието на данни да е извършил престъпление по чл. 343б от НК. Около 08,00 ч. на същия ден – 02.09.2016 г. подсъдимият бил посрещнат във фоайето на сградата от св. И.Г., на длъжност „мл. инспектор” в РУ – С., който му извършил обиск в присъствието на св. Х.А.. При обиска св. Г. открил в малкия десен джоб на панталона, с който бил обут подсъдимият, прозрачно найлоново пликче, в което се намирали две бучки с неправилна форма, представляващи бяло вещество. За обиска св. Г. съставил протокол, в който били описани намерените у подсъдимия вещи, включително и горепосоченото пликче със съдържанието му. Подсъдимият подписал протокола, включително и изявлението, че описаните в него вещи са негови, като за веществото в плика посочил, че е амфетамин. Протоколът за обиск бил подписан и от св. Х.А. като свидетел.

По-късно същия ден св. Г. предал на разследващия полицай Ц.Х намереното при обиска на подсъдимия 1 брой прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо 2 бр. бели бучки с неправилна форма и размери, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.

С постановление от 07.09.2016 г. на разследващия полицай за назначаване на експертиза в досъдебното производство иззетият при личния обиск на подсъдимия обект е изпратен за извършване на експертиза с формулирани в постановлението задачи в Научноизследователския институт по криминалистика /НИК/ към МВР, където преписката е заведена с вх. № 04576/13.09.2016 г. и стикер с тези номер и дата е залепен върху екземпляр от постановлението.

От приетото заключение на вещото лице Е.К. – специалист в сектор „Наркотици” при Центъра за експертни криминалистични изследвания /ЦЕКИ/ в НИК към МВР, се установява, че в изследваното прахообразно вещество с нето тегло 0,21 грама е доказано наличие на амфетамин и кофеин, като определеното съдържание на амфетамин в обекта е 22 %.

Подсъдимият А.С.Ч. е роден на *** г. в гр. Б., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, със средно образование, работи като сервитьор в хотел „Б.г.” – к. к. Б.б., Община С., ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС.

Същият е осъждан.

С одобрено на 11.12.20.. г. споразумение по НОХД № 4../20.. г. по описа на РС – С., с последици на влязла в сила присъда от същата дата, подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, извършени на 20.11.20.. г., за които на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание – „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието „лишаване от право да упражнява определена дейност”, а именно – лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считано от 20.11.20.. г. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца е отложено за срок от 3 години, считано от одобряване на споразумението.

За пълнота следва да се отбележи, че осъждането на подсъдимия по НОХД № 1../2009 г. на РС – С., както и неговите последици са заличени независимо от предвиденото в закон или указ към датата на извършване на деянията, за които е осъден по НОХД № 4../20.. г. на РС – С.. Такъв извод следва независимо от липсата на данни за датата на изтърпяване на наказанията „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС”, наложени му по НОХД № 1../2009 г. В такъв случай за начален момент на срока по чл. 88а, ал. 1 от НК следва да се приеме първият ден след изтичането на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК за изпълнение на наказанията по НОХД № 1../2009 г., а именно 24.10.2012 г. Така считано от 25.10.20.. г. това осъждане и последиците му са заличени на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показания на свидетеля И.Г., дадени по ДП № 337/2016 г. по описа на РУ – С. /л. 29 от ДП/ пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 21.05.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и частично от показанията на този свидетел, дадени пред съда в същото съдебно заседание; показания на свидетелите Х.А. и В.Г.Н., дадени пред съда на 21.05.2018 г.; частично от обясненията на подсъдимия А.Ч., дадени по ДП № 337/2016 г. по описа на РУ – С. /л. 19 от ДП/ пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 01.10.2018 г. на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК; експертно заключение на Е.К. – специалист в сектор „Наркотици” при ЦЕКИ към НИК – МВР по протокол за извършена физикохимична експертиза № 17/НАР-468 от 22.06.2017 г., приобщено като доказателство по делото в с. з. на 01.10.2018 г. по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК; писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 337/2016 г. по описа на РУ – С. и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение с бланкови серия и номер Г 694790, съставен на 02.09.2016 г. /л. 26/; талон за медицинско изследване № 0438..., издаден от В.Г.Н. на 02.09.2016 г. /л. 27/; заповед за задържане на лице рег. № 338 зз 403, издадена на 02.09.2016 г. от Х.Д.А., на длъжност „мл. инспектор” в РУ – С. /л. 21/; протокол за обиск на лице, съставен на 02.09.2016 г. от И.Г.Г., на длъжност „мл. инспектор” в РУ – С. /л. 22/; протокол за доброволно предаване от 02.09.2016 г. /л. 23/; копие от свидетелство за управление на МПС на подсъдимия А.С.Ч. /л. 28/, справка за отчет на подсъдимия като водач на МПС, за наложените му наказания и приложените принудителни административни мерки /л. ..-56/, справка рег. № 3286р-19788/25.05.2016 г. от Лаборатория за проверка на средства за измерване в полицейска техника към Главна дирекция „Национална полиция” относно средства за измерване, преминали последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол /л. 62/, извлечение от разпечатка на хартиен носител на проверки, извършени с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARBA 00.. в периода 01.09.2016 г. – 03.09.2016 г. /л. 63/, справка за съдимост за подсъдимия /л. 64-66/, характеристична справка на подсъдимия /л. 68/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 69/.

Съдът изгражда фактическия си извод, че на 02.09.2016 г., около 06,40 ч. подсъдимият е управлявал собствения си л. а. марка „М.”, модел „1...” с рег. № С. .... .Х по третокласен път ІІІ-627 гр. С. – с. Р., Община С. с посока на движение от с. Р. към гр. С., въз основа на детайлната и съвкупна преценка на обстоятелства, установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че в съответствие с основни начала на наказателния процес, каквито са задължението на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, както и забраната за предварително установяване на определена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване, визирани в чл. 13 и чл. .. от НПК, за доказване на съставомерния за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК факт на управление на МПС са допустими всички предвидени в НПК доказателствени средства. Също така е допустимо този факт, ако не може да бъде установен чрез преки доказателства, да бъде доказан от такава верига от косвени доказателства, която да налага единствен възможен и неопроверган от други доказателства извод, че този факт се е осъществил по твърдяния от обвинението начин. Такава верига от косвени доказателства в случая е налице – при пристигането на свидетелите - полицейски служители Н. и А. на мястото на произшествието подсъдимият е бил сам в катастрофиралия автомобил и е седял на мястото на водача в този автомобил; заявил е пред посочените свидетели, че благодарение на поставения от него предпазен колан не са настъпили по-тежки последици за здравето и живота му; дал е на полицейските служители сведения за обстоятелствата, при които в твърде близко време преди това е настъпило ПТП с управлявания от него автомобил и е подписал без възражения съставения срещу него от св. Н. АУАН, в който са му вменени именно обстоятелства по управление на автомобила на посочените дата и място. Тези обстоятелства, които са безспорно установени от съставения от св. Н. АУАН, както и от показанията на свидетелите Н. и А., обосновават единствения възможен и неопроверган от други доказателства извод, че именно подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.

Липсата на непосредствени възприятия у свидетелите Н. и А. за факта на управление на автомобила от подсъдимия би могла да породи единствено хипотетично съмнение дали концентрацията на алкохол в кръвта му е била обективен факт докато той е управлявал автомобила. В конкретния случай обаче такова съмнение се опровергава от дадените от подсъдимия на досъдебното производство и прочетени по предвидения процесуален ред в хода на съдебното следствие обяснения, че в нощта на 01 срещу 02 септември 2016 г., т. е. няколко часа по-рано, той е бил на купон, където е употребявал „известно количество алкохол” и в края на празненството неуспешно се опитвал да изтрезнее, поглъщайки вещество, предоставено му от неустановено лице.

Протоколът за личен обиск на подсъдимия, съставен на 02.09.2016 г. от св. И.Г., се обсъжда от съда като писмено доказателство, а не като писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК. Същият обективира обиск на лице, извършен от полицейски орган при условията и по реда на чл. 80 и чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, а не извършване на претърсване на лице /обиск/ като регламентирано в чл. 164, ал. 1 от НПК действие по разследването.

И двете действия са законово регламентирани като допустимо при определени предпоставки засягане на личната неприкосновеност от органи на публичната власт, но докато претърсването на лице /обиск/ по смисъла на чл. 164 от НПК е действие по разследването, което се извършва в рамките на досъдебно производство, образувано в хипотезите на чл. 212, ал. 1 и 2 от НПК, то обискът на лице по смисъла на ЗМВР като действие на полицейски орган се извършва в хипотези, в които не е необходимо да е образувано досъдебно производство. Вярно е, че НПК допуска претърсването на лице да бъде първо действие по разследването, със съставяне на протокол за което досъдебното производство се счита образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, но това е допустимо само ако претърсването на лице е осъществено при условията и по реда на чл. 164 от НПК. Иначе казано, ако обискът на лице е извършен само при спазване на изискванията на ЗМВР, а не и на чл. 164 от НПК, съставеният за това действие протокол не може да постави началото на досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Конкретният случай е именно такъв, защото в уведомлението по чл. 212, ал. 3 от НПК, изготвено от разследващия полицай Ц.Х до РП – С. /рег. № 338 зм 337/02.09.2016 г., заведено в Районната прокуратура с вх. № 1010/02.09.2016 г./ е посочено, че досъдебното производство е започнало с разпит на свидетеля И.Г., а не със съставяне на протокола за личен обиск. Това обстоятелство, съпоставено с обстоятелството, че протоколът за личен обиск е съставен от полицейски орган при условията на чл. 80, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не при условията и по реда на чл. 164 от НПК, обосновава категоричен извод, че извършеният от св. Г. личен обиск на подсъдимия на 02.09.2016 г. в 08,00 ч. не представлява действие по разследването, извършено в рамките на образувано досъдебно производство или поставящо началото на такова производство, поради което не следва да се преценява съответствието на извършването му с разпоредбите на НПК.

Това обаче не означава, че този протокол за личен обиск не съдържа доказателствена информация за факти и обстоятелства от предмета на доказване, нито че тази информация следва да бъде игнорирана поради това, че протоколът не е съставен по реда на НПК, още повече, че към момента на съставянето му – както вече се посочи – не е било наложително съставянето му да отговаря на изискванията за протоколиране на действие по разследването по досъдебно производство, тъй като такова все още не е било образувано. Да се приеме обратното – че упражняването от определено лице на фактическа власт върху вещи, изразяваща се в тяхното лично държане, следва да се счита като неосъществен в обективната действителност факт поради това, че този факт не е установен от протокол за претърсване на лице, съставен по реда на чл. 164 от НПК, би представлявало явно, тежко и грубо нарушение в настоящото съдебно производство на основни начала на наказателния процес, установени в чл. 13 и чл. .. от НПК – че съдът е длъжен да вземе в пределите на своята компетентност всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина /а не на формалната истина, ако въобще истината търпи пред себе си прилагателни/ по реда и със средствата предвидени в НПК и най-вече – че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила.

Именно поради това, ако протоколът за личен обиск по ЗМВР не може сам по себе си да бъде писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК за извършването на обиска, за реда, по който той е извършен и за събраните доказателства, то осъществяването на тези обстоятелства може и следва да се преценява при съвкупната преценка на този протокол като писмено доказателство по смисъла на чл. 1.. от НПК с други събрани по делото доказателства. В случая от показанията на свидетеля И.Г., дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото в настоящото съдебно производство чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в с. з. на 21.05.2018 г., за които той категорично и недвусмислено е заявил след прочитането им, че изцяло ги поддържа, еднозначно се установява, че на 02.09.2016 г. в 08,00 ч. той е извършил личен обиск по ЗМВР на подсъдимия А.Ч. във връзка със задържането на последния със заповед рег. № 338 зз 403/02.09.2016 г., издадена от св. Х.А. /също приобщена по делото като писмено доказателство/ – поради наличие на данни за извършено от подсъдимия Ч. престъпление по чл. 343б от НК. От тези показания се установява по също така еднозначен и недвусмислен начин, че при извършване на обиска св. Г. открил в малкия десен джоб на панталона, с който бил обут подсъдимият, 1 брой прозрачно найлоново пликче, в което имало две бучки с неправилна форма и размери, представляващи бяло прахообразно вещество. Свидетелят Г. описал тези предмети в протокола за личен обиск, а пред него подсъдимият заявил, че бучките представляват амфетамин, като това негово изявление е вписано в протокола. Не е спорно, че подсъдимият е подписал протокола за личен обиск. Установява се от показанията на св. Х.А. пред съда, че същият е бил свидетел на извършения от св. Г. обиск на подсъдимия и е подписал съставения за това протокол. Освен това св. Г. заявява, че лично е предал намерените у подсъдимия вещества на разследващ полицай, което се потвърждава от протокола за доброволно предаване от 02.09.2016 г.

Тази устойчива доказателствена съвкупност, формирана от обсъдените по-горе показания на свидетелите И.Г. и Х.А. и от заповедта за задържане на подсъдимия от 02.09.2016 г., протокола за личен обиск на подсъдимия от 02.09.2016 г. и протокола за доброволно предаване от 02.09.2016 г., както и от приобщеното заключение по назначената в досъдебното производство физикохимична експертиза, обосновава неопроверганите от други доказателства фактически изводи на съда  – че към момента извършване на личен обиск на подсъдимия А.С.Ч. по ЗМВР на 02.09.2016 г., около 08,00 ч. в сградата на РУ – С., находяща се в гр. С., ул. „П.В.З.” № 1, същият е държал в малкия десен джоб на панталона, с който е бил обут, 2 бр. бучки с неправилна форма и размери бяло прахообразно вещество, представляващо амфетамин, като подсъдимият е знаел, че това е амфетамин.

Както вече се посочи – извършеният от св. Г. личен обиск на подсъдимия при условията и по реда на ЗМВР не представлява действие по разследването, поради което нито Г., нито А. са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество, което с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от НПК да е несъвместимо с качеството им на свидетели в наказателното производство. Наред с това, неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че св. Г. единствено поради качеството си на служител на РУ – С., бил заинтересуван от осъждане на подсъдимия. Заинтересуваността на свидетеля във вреда на подсъдимия следва да се преценява с оглед конкретни установени по делото обстоятелства за особени отношения между свидетеля и подсъдимия, каквито между св. Г. и подс. Ч. изобщо не се установяват. Като такова обстоятелство не може априори да се възприема заеманата от св. Г. длъжност, защото служебното му положение не зависи от доказването на обвинението срещу подсъдимия.

И на последно място, известните несъответствия между показанията на св. Г., депозирани на досъдебното производство и тези, които той е дал пред съда, касаят несъществени за предмета на доказване факти, а именно в джоба на каква дреха /панталон – според показанията му на ДП или елек – според показанията му пред съда/, с която подсъдимият е бил облечен при обиска, са открити у него инкриминираните вещи и какво са представлявали те – бучки с неправилна форма /според показанията му на ДП/ или хапчета /според показанията му пред съда/. Наред с това, тези несъответствия са надлежно преодоляни при прочитането на показанията на св. Г. от досъдебното производство в съдебното следствие, като след това процесуално-следствено действие свидетелят красноречиво е заявил, че това, което е заявил в прочетените му показания е „на сто процента вярно”. Предвид обстоятелството, че св. Г. е дал показания на досъдебното производство около 2 часа след извършения от него личен обиск на подсъдимия, а е свидетелствал пред съда около година и осем месеца по-късно, съдът отдава несъответствието между показанията му на ДП и пред съда относно мястото на откриване на инкриминираните вещи в дрехите на подсъдимия и конкретния външен изглед на тези вещи основно на изминалото време. Наред с това, извършването на личен обиск и установяването на държане на вещи от вида на инкриминираните, са рутинни събития от изпълнение на функциите на полицейските служители и е житейски обяснимо те да не съхранят за тях дълго време твърде детайлни спомени.

По аналогични съображения съдът кредитира показанията на св. Х.А. за това, че същият е присъствал като свидетел при извършване на личния обиск на подсъдимия, извършен от св. Г. по ЗМВР. При предявяването на св. А. на протокола за личен обиск в с. з. на 21.05.2018 г. същият заявява, че е бил свидетел на обиска и е подписал протокола, но не си спомня нищо повече във връзка с извършването на обиска и с подписването на протокола, както и че вижда подписа си при предявяването на протокола. Съвсем естествено е и житейски е логично св. А. да не може да възпроизведе пред съда свои конкретни възприятия за извършването на личен обиск на подсъдимия повече от една година и осем месеца след това събитие. От друга страна, изявлението му, че вижда подписа си на протокола едва при предявяването му в съдебно заседание, сочи на добросъвестност на показанията му, неповлияна от извънпроцесуално запознаване с протокола за целите на нагаждане на показанията му пред съда със съдържанието на този протокол.

 

При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

 

По обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Подсъдимият А.С.Ч. е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На 02.09.2016 г. около 06,40 ч. на третокласен път ІІІ-627 гр. С. – с. Р., Община С. в района на километър 3+508 подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “М.”, модел „1...”, с рег. № С. .... .Х, като при извършената проверка от служители на РУ – С. с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабричен номер ARBA 00.., калибровано за техническа годност до 17.11.2016 г., е установена концентрация на алкохол в издишания от него въздух над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда.

Установяването по надлежен ред на концентрацията на алкохол в кръвта на лицето, което управлява МПС, е съставомерен от обективна страна признак на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Към датата на извършване на деянието надлежен по смисъла на закона е бил редът, установен в действащата тогава Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /обн. ДВ, бр. 63/2001 г./. Последвалата отмяна на тази наредба с § 6 от ПЗР на действащата понастоящем Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г., загл. изм. ДВ, бр. 81/2018 г./ не лишава разпоредбите й от правното им значение да установяват надлежен ред за установяване концентрацията на алкохол, относима към деяние, извършено по време на действието й, независимо че преценката за съставомерноста на това деяние като престъпление, респ. административно нарушение, се осъществява след отмяната й.  

Подсъдимият не е изпълнил предписанието за явяване във ФСМП – С. за медицинско изследване и за даване на кръв за изследване, съдържащо се в издадения му от св. В. Н. на 02.09.2016 г. талон за медицинско изследване № 0438... и изрично е удостоверил отказа си да стори това с подписа си върху талона още при неговото връчване. В такъв случай употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство – чл. 6 от отменената понастоящем Наредба № 30/27.06.2001 г.

В чл. 6 от тази наредбата са регламентирани правните последици на отказа на водача да извърши действия /получаване на талон за медицинско изследване, явяване в определеното лечебно заведение, даване кръв за изследване/, които от една страна са необходими за надлежното установяване на алкохолната концентрация в кръвта му, а от друга страна – са действия, които изцяло зависят от неговата воля. Да се приеме в тези случаи, че надлежно установена с техническото средство се счита единствено употребата на алкохол от водача на МПС, но не и концентрацията на алкохол в кръвта му, би довело до недопустимо осуетяване ангажирането на наказателната отговорност на дееца изцяло по волята му, а също така би противоречало и на вложеното в наредбата съдържание на понятието "установяване на употреба на алкохол". Дори медицинските и лабораторни изследвания, които пряко установяват концентрация на алкохол в кръвта, са посочени в чл. 1, ал. 2 от горепосочената наредба като способи за установяване на "употреба на алкохол". Следователно, визирайки "установяване употреба на алкохол от водач на МПС", в наредбата се има предвид установяване употреба на алкохол с определена концентрация в кръвта, независимо от конкретния използван за това способ.

На подсъдимия е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30/27.06.2001 г. При съставяне на АУАН му е издаден и талон за медицинско изследване съгласно чл. 3, ал. 2 – 4 от същата наредба. Талонът е връчен на подсъдимия срещу подпис, но върху него подсъдимият е подписал и изявлението, че отказва кръвна проба. Това изявление на подсъдимия представлява негов отказ да изпълни предписанието в талона за явяване до 2 часа от връчването му във ФСМП – С. за извършване на медицинско изследване и вземане на кръв за химическо изследване. Освен това не са налице по делото и никакви данни подсъдимият /въпреки така заявеният от него отказ/ в действителност да се е явил в определеното лечебно заведение за медицинско освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване по реда, установен в Наредба № 30/2001 г.

При така установеното неявяване на подсъдимия в определеното лечебно заведение и по съображенията, изложени по-горе, концентрацията на алкохол в кръвта му 2,10 на хиляда, е установена по надлежен ред съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. – въз основа на показанията на техническото средство "Дрегер Алкотест“ 7510, с фабричен  № ARBA 00.., калиброван за употреба до 17.11.2016 г. С този вид техническо средство е допустимо да се извършва проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, тъй като е определено за това със заповед № Із-789/12.04.2010 г. на Министъра на вътрешните работи /служебно известна на съда, последно допълнена към инкриминираната дата със Заповед № 8121з-392/21.04.2016 г./ съгласно изискването на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. 

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е и се е съгласявал, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта. Този извод се обосновава от съвкупната преценка на доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. и А., в съставените от св. Н. АУАН и талон за медицинско изследване, както и в обясненията на подсъдимия на досъдебното производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие и в които той заявява, че в нощта преди да настъпи пътно-транспортното произшествие с управлявания от него автомобил той е бил на празненство, където е употребявал алкохол, след което безуспешно се опитвал по-бързо да изтрезнее. 

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият виновно е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

 

По обвинението за престъпление по чл. 3.., ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Подсъдимият А.С.Ч. е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

При обиск на подсъдимия, извършен при условията и по реда на ЗМВР на 02.09.2016 г. около 08,00 ч. в гр. С. в сградата на РУ – С. на ул. „П.В.З.” № 1 е установено, че същият лично и непосредствено упражнява фактическа власт върху 2 бр. бучки бяло прахообразно вещество с неправилна форма и размери като ги държи в прозрачно найлоново пликче в десния джоб на панталона, с който е бил обут.

От приетото заключение по назначената в досъдебното производство физикохимична експертиза се установява, че във веществото, чието нето тегло е 0,21 грама, е доказано наличие на амфетамин и кофеин, като определеното съдържание на амфетамин е 22 %.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, тъй като е включен в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който списък представлява приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /обн. ДВ, бр. 87/2011 г./.

Безспорно е, че на подсъдимия не е издадено надлежно разрешително за държане на амфетамин.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено – съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици – че с деянието си ще накърни обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, и е искал настъпването на тези общественоопасни последици. До тези изводи относно субективната страна на деянието съдът достига с оглед установените по делото обстоятелства, че обвиняемият е държал наркотичното вещество, грижливо съхранено в пликче, сред вещите, които е носел със себе си и е заявил пред свидетеля Г., че това е амфетамин за негова лична употреба. Това обстоятелство опровергава обясненията на подсъдимия на досъдебното производство в частта им, в която същият заявява, че в края на празненството в нощта на 01 срещу 02 септември 2016 г. той е получил именно това вещество от неизвестно лице като средство за по-бързо изтрезняване и не е знаел, че то е наркотик. В тази им част обясненията на подсъдимия се възприемат от съда единствено като негова защитна позиция, а не като достоверен източник на доказателства за факти от предмета на доказване. Само за пълнота следва да се отбележи, че в тяхната цялост обсъжданите обяснения на подсъдимия имат доказателствено значение най-вече за обстоятелствата, че същият е употребил алкохол няколко часа преди инкриминираното управление на МПС, а не след настъпване на ПТП, както и за признатото в тях държане на намереното у него при обиск по ЗМВР наркотично вещество, което обстоятелство кореспондира с протокола за личен обиск и с показанията на свидетелите Г. и А..

С оглед малкото количество на държаното от обвиняемия наркотично вещество и ниската му стойност, извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, поради което същото следва да се квалифицира като престъпление по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.

Не са налице обаче основания съдът да приеме на основание чл. 9, ал. 2 от НК, че деянието на подсъдимия само формално осъществява признаците на престъплението, в което той е обвинен, но не е престъпно поради липса на обществена опасност или поради явната й незначителност.

На първо място, малкото количество и ниската стойност на високорисковото наркотично вещество, са предопределени от обстоятелствата, при които е установено държането му от подсъдимия, а не от факти, релевантни за обществената опасност като характеристика на престъплението. Веществото е открито не в жилищни или други помещения, ползвани от подсъдимия /в какъвто случай евентуално би могло да се приеме, че конкретното му количество под 1 грам сочи на малозначителност на деянието му/, а той го е носил у себе си и е житейски логично от негова гледна точка да носи у себе си малко количество такова вещество. Именно фактът, че подсъдимият е носил такова вещество у себе си, опаковано в пликче, поставено сред личните му вещи, т. е. подготвено за употреба, сочи на негово положително отношение към употребата на наркотици въобще.

Конкретните обстоятелства, при които подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, налагат да се отбележи също, че обществената опасност на престъпленията, свързани с държане на високорискови наркотични вещества, изобщо не бива да бъде подценявана от съда чрез абсолютизиране на количеството инкриминирано вещество. В едно общество като българското понастоящем, в което броят на младите хора непрекъснато намалява, а същевременно се увеличава делът на тези от тях, които употребяват наркотици и извършват предизвикани от употребата им престъпления и актове на агресия, съдът в настоящият си състав не намира никакво основание да приложи чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на лице, което държи амфетамин в джоба си, пък дори веществото да е с тегло 0,21 грама на стойност 6,30 лв. /определена за съдопроизводствени цели, а не на нелегалния пазар/.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият виновно е извършил престъпление по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.

 

По индивидуализацията на наказанията.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от една година до три години и глоба от 200 лв. до 1000 лв., както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност съгласно чл. 343г от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид, че спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства /висока концентрация на алкохол в кръвта му и обременено съдебно минало/ доминира едно изключително смекчаващо обстоятелство, а именно чувствително сериозната продължителност – над 1 година и 3 месеца – на досъдебното производство за престъпление, чийто съставомерни признаци са установени още в деня на извършването му. Вярно е, че предмет на разследване в досъдебното производство е било и друго деяние /държане на високорискови наркотични вещества/, но е вярно и това, че шест месеца след изготвяне на релевантната за него физикохимична експертиза по досъдебното производство не са извършвани съществени действия по разследването, а и подсъдимият не се е укривал и не е създавал пречки пред разследването. Затова в конкретния случай съдът намира продължителността на досъдебното производство за изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и в най-ниския си предвиден в закона размер /1 година/ наказанието „лишаване от свобода” за това престъпление ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. Поради това и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца – под специално установения минимален размер на това наказание съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК, но и над възможния най-минимален негов срок съгласно чл. 39, ал. 1 от НК /3 месеца/ предвид доказателствата и за отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК наказание „глоба”.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, поради което и на основание чл. 343г от НК съдът му наложи за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“, а именно – да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Срокът на това наказание е в средния негов размер съгласно чл. 49, ал. 1 от НК с оглед степента на обществена опасност на деянието, а и за него не е предвидено определяне по реда на чл. 55 от НК. С оглед данните, че свидетелството за управление на МПС е отнето от подсъдимия при съставяне на АУАН от св. Н. на 02.09.2016 г. и при липсата на данни да му е върнато до постановяване на присъдата, на основание чл. .., ал. 4 от НК съдът постанови при изпълнението на това наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият фактически е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Съдът счете, че наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и „лишаване от право да упражнява определена дейност“, а именно – да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, са справедливи и достатъчни, за да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

За престъплението по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК е предвидено наказание „глоба” до 1000 лв.

За това престъпление не са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1, б. „б” от НК, а са налице и пречки по чл. 78а, ал. 7 от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Подсъдимият е извършил престъплението след като е осъден за престъпления от общ характер по НОХД № 4../20.. г. по описа на РС – С., по което осъждане не е реабилитиран, а освен това престъпленията – предмет на настоящото наказателно производство, за които той е признат за виновен, са в отношение на реална съвкупност помежду си, т. е. касае се за множество престъпления.

Ето защо съдът определи на подсъдимия наказание „глоба” в размер 250 лв. за това престъпление като съобрази размера на това наказание най-вече с малкото количество на наркотичното вещество, установено в инкриминирано държане от подсъдимия.

 

Относно приложението на чл. 23 от НК. 

Както вече се посочи, престъпленията по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, за които подсъдимият е признат за виновен в настоящото наказателно производство, са извършени от него в реална съвкупност – преди за което и да е от тях да е постановена влязла в сила присъда. Поради това и на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия за двете престъпления и му наложи най-тежкото от тях, а именно кумулативните наказания „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и „лишаване от право да упражнява определена дейност“, а именно – да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, индивидуализирани за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предвид недоброто материално положение на подсъдимия /с деклариран годишен доход 6000 лв., женен, с две деца/, съдът прецени, че не се налага да упражни възможността по чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини към така определеното общо наказание на подсъдимия наказанието „глоба” за престъплението по чл. 3..а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.

 

Относно изтърпяването на наложеното общо наказание „лишаване от свобода”.

По НОХД № 4../20.. г. по описа на РС – С. на подсъдимия е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца за престъпления от общ характер и до извършване на инкриминираните в настоящото производство деяния, а и до постановяване на присъдата, същият не е реабилитиран по това осъждане. Затова не са налице основания по чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното в настоящото производство общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца да бъде отложено за изпитателен срок. Същото следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.

 

Относно приложението на чл. 68 от НК.

Тригодишният изпитателен срок, за който на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено общото наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 4../20.. г. по описа на РС – С., е започнал да тече от одобряването на споразумението по това дело на 11.12.20.. г. с последици на влязла в сила присъда от същата дата. Подсъдимият е извършил престъпленията, за които е признат за виновен в настоящото наказателно производство и които са умишлени престъпления от общ характер, на 02.09.2016 г., т. е. преди изтичане на изпитателния срок по НОХД № 4../20.. г. по описа на РС – С.. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено му по НОХД № 4../20.. г. на РС – С..

 

Относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.

Сборът от продължителността на наказанието „лишаване от свобода” за срок 3 месеца по НОХД № 4../20.. г. на РС – С., което с настоящата присъда съдът постановява да бъде изтърпяно от подсъдимия отделно и от наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено му като общо наказание за престъпленията – предмет на настоящото наказателно производство, не надвишава 2 години. Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в” от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване и на двете наказания „лишаване от свобода”.

 

Относно разноските и приложението на чл. 3..а, ал. 6 от НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 58,78 лв., представляваща направените на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице по физикохимичната експертиза.

На основание чл. 3..а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата високорисковото наркотично вещество, иззето от подсъдимия с протокол за обиск по ЗМВР на 02.09.2016 г., а именно амфетамин – 0,21 грама със съдържание на амфетамин 22 %, което не е изцяло изразходено в хода на експертното изследване и е изпратено за съхранение на „Агенция Митници” по реда на чл. 91 от ЗКНВП с писмо от 17.11.2017 г. На основание чл. 92, ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 112, ал. 2 от НПК съдът постанови същото да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: