№ 1891
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110161342 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЕК. Д. ИВ. срещу „Ю.“ АД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL26610 от 10.09.2007г., по силата на който му е отпуснат банков
кредит в размер на 115 000лв. Поддържа, че погасяването на кредита е следвало да
става на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска от 487,43лв. за първата година и 864,07лв. за останалия период. Посочва,
че след сключване на договора месечната му вноска била увеличена, като лихвеният
процент бил увеличен едностранно от банката. Счита, че в договора са налице три
неравноправни клаузи съгласно чл. 143 ЗЗП, а именно чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12,
които накърняват договорното равновесие, като позволяват едностранно изменение на
лихвения процент от страна на банката. Счита, че тези клаузи не са и индивидуално
уговорени, поради което се явяват нищожни. Предвид това посочва, че е извършила
плащания към ответника за възнаградителни лихви и такси за управление на кредита
на основание, което не са съществували валидно към момента на плащането и по този
начин е налице недължимо платени суми, които иска да й бъдат върнати.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което 1) да бъдат
обявени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора
за кредит като неравноправни; 2) да бъде осъден ответника да заплати сумата от
2000лв., представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски
и заплатените от ищеца завишени такива за периода 10.09.2007г.-27.10.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3) да
бъде осъден да заплати сумата от 100лв., представляваща надплатени годишни такси за
управление на кредита за периода 2016г.-2020г. /по 20лв. на година/, ведно със
законната лихва; 4) да бъде осъден да заплати сумата от 3000лв., представляваща
капитализирани лихви по договора за кредит, които били начислявани от банката и
прибавяни към главницата за периода от сключване на договора – 10.09.2007г. до
прядявяване на исковата молба – 27.10.2021г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че при сключване на договора ищецът не е действал като
потребител, доколкото средствата за отпуснати за закупуване на търговски обект –
магазин, който е използван от него като място за развиване на търговска дейност,
1
извършвана по занятие като едноличен собственик на капитала и управител на
търговско дружество. С оглед на това счита, че разпоредбите на ЗЗП в случая са
неприложими. Евентуално поддържа, че клаузите по договора са индивидуално
уговорени. Посочва, че изменението на БЛП се дължи на съществени изменения в
икономическата обстановка и заложените компоненти в договора. Твърди, че
погасителните вноски са били определяни съгласно едностранно изменен от банката
БЛП само в периода 26.09.2008г.-26.03.2009г. С банката били сключени 8
допълнителни споразумения при индивидуално договорени параметри. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Евентуално изтъква, че
ищецът има право да получи само сумите, които лично е внесъл, но не и тези от трети
лица.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да му бъде указано да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.
На ответника следва да бъде указано да представи доказателства за датата на
изпращане на исковата молба по пощата/чрез куриер, доколкото на представения плик
и лепенка към него липсва посочена дата на изпращане, а е в тежест на ответника да
докаже, че същият е подаден в 1-месечния срок. Също така, отговорът не е подписан,
което представлява нередовност.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като е налице спор между
страните.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които са неравноправни и противоречат на императивни
материалноправни разпоредби; извършено плащане на исковите суми в полза на
ответника на основание процесните договорни клаузи; че ищецът има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи по договор за кредит, ведно с уговорена възнаградителна лихва в сочените
размери, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от
банката или дори да са били, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и
да влияе върху съдържанието им/; съществуването на уговорено в полза на банката
право да изменя едностранно лихвения процент по процесния договор и надлежното
му упражняване, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че между
тях е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26610 от
10.09.2007г., по силата на който на ищеца е отпуснат банков кредит в размер от
115 000лв., дължим на месечни анюитетни вноски за закупуване на търговски обект –
магазин; че при сключване на договора лихвеният процент е бил уговорен на БЛП
плюс надбавка от 0,9 пункта, като БЛП към този момент е бил 7%.
2
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание процесуалният му
представител или законните представители на банката да подпишат отговора на
исковата молба. При неизпълнение, действието ще се счете за неизвършено.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи
доказателства, че отговорът на исковата молба е изпратен по пощата или чрез куриер в
едномесечния срок по 131, ал. 1 ГПК. При неизпълнение, съдът ще приеме, че същият
е подаден на датата, на която е входиран в съда, а именно 30.12.2021г., което е извън
този срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2022г.
от 15:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на задачите, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 600лв., вносими
поравно от страните в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3