МОТИВИ към НОХД №1772/2010 г.:
Обвинението
е против подсъдимите Н.А.Х., В.В.С. и Д.Й.Б. за престъпления по чл.131, ал.1,
т.12 във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1,
т.4 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
С
определение от 21.02.2011 г. е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимият Н.А.Х. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.129,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание от една година и
три месеца лишаване от свобода. Подсъдимият се е признал за виновен и по
обвинението в престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание от седем
месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК е определено едно общо
наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от четири години. С определението, влязло в сила
на 21.02.2011 г. е прекратено наказателното производство по отношение на
подсъдимия Н.А.Х..
Производството
по делото се води по обвинението срещу В.В.С.
и Д.Й.Б. за това, че на 14.02.2010
г. в гр.В. в съучастие, като съизвършители по между си и с Н.А.Х., по
хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на А.Г.Т.,
представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина и изразяваща се в
счупване на черепа с наличие на разкъсноконтузни рани - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.129, ал.2 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите
В.В.С. и Д.Й.Б. са обвинени и в това, че на 14.02.2010 г. в гр.В. в
съучастие, като съизвършители по между си и с Н.А.Х., по хулигански подбуди са
причинили леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно оток и
охлузване на меките тъкани на лявата лицева половина, масивни кръвонасядания на
лявото бедро и лявата седалищна област на А.А.П. и разкъсноконтузна рана в
областта на носа, кръвонасядане в дясната половина на брадата, охлузване в
областта на гърба, кръвонасядания в областта на двете предмишници, лявата
седалищна област и лявата колянна ямка на Б.Н.М. - престъпление по чл.131,
ал.1, т.4 пр.3 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Против подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. от пострадалия А.Г.Т. са предявени и приети за
съвместно разглеждане граждански искове за нанесени неимуществени вреди в
размер на по 2 500 лева за всеки един от подсъдимите.
На основание чл.84 от НПК А.Г.Т. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Пострадалият А.Г.Т.
е конституиран в качеството а частен обвинител.
От пострадалия Б.Н.М.
против подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. са предявени
и приети за съвместно разглеждане граждански искове за нанесени неимуществени
вреди в размер на по 1 000 лева за всеки един от подсъдимите.
Пострадалият Б.Н.М.
е конституиран в качеството на граждански ищец.
На основание чл.76 от НПК Б.Н.М. е конституиран в качеството частен обвинител.
Като
частен обвинител по делото е конституиран и пострадалият
А.А.П..
Подсъдимите В.С. и Д.Б. не се признават за виновни по предявеното им обвинение.
Не дават обяснения.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
На
14.02.2010 г. бил празника Сирни Заговезни. Съгласно стар български обичай в
нощта срещу празника в гр.В., обл.Пазарджик мъжете се обличали като дервиши. В
града се палели огньове и облечените като дервиши обикаляли от един огън на
друг. По традиция те се удряли леко за здраве.
Около
01.30 часа на 14.02.2010 г. пострадалите А.Т., А.П. и Б.М. били на един от
огньовете в гр.В. заедно с други свои приятели и роднини. Те решили да се
прибират към дома на пострадалия Т., където били на гости.. С тях тръгнал и
свидетелят Ф.Б.. Пострадалите стигнали до кръстовище в близост до старата баня
на гр.В.. От една улица се появил лек автомобил “О. А.” с ДК№ .. Колата се
управлявала от свидетеля Н.Х.. На мястото до шофьора седял подсъдимия Д.Б., а
подсъдимият В.С. седял отзад. Подсъдимият С. слязъл от колата. Пострадалите му
направили забележка, че шофьорът не е дал светлинен сигнал. След това те го
потупали за здраве съгласно установения обичай. Тогава от колата слязъл
свидетелят Х. и с метална тръба нанесъл удар на пострадалия П. в областта на
челюстта. От удара пострадалият П. паднал в снега. След това свидетелят Х. започнал
да удря пострадалия М. и Т.. В побоя се включили и подсъдимите Б. и С.. Те
започнали да нанасят ритници на свидетелите Т. и М.. Пред това време пострадалият
П. успял да се изправи и хукнал да тича по улицата. Двамата подсъдими и
свидетелят Х. се качили в лекия автомобил и отпътували.
Свидетелят
М. помогнал на свидетеля Т. да стигне до дома си. От там той бил откаран в ЦСМП
Септември. Свидетелите М. и П. останали пред дома на пострадалия Т., където бил
запален огън. Тогава
двамата подсъдими и свидетеля Х. дошли на огъня с лекия автомобил “О. А.”. Свидетелят Х. слязъл от
колата и отново нанесъл по един удар на пострадалия М. и П..
Тогава пострадалите потърсили съдействие от полицията.
От
изготвените по делото съдебномедицински експертизи се установява,
че
на пострадалия А.Т. е било причинено нараняване, проникващо в черепната кухина
и изразяващо се в счупване на черепа с наличие на разкъсноконтузни рани.
На пострадалия Б.М. са причинени травматични
увреждания, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК и изразяващи се разкъсноконтузна рана в областта на носа, кръвонасядане в
дясната половина на брадата, охлузване в областта на гърба, кръвонасядания в
областта на двете предмишници, лявата седалищна област и лявата колянна ямка, а
на пострадалия А.П. са били причинени оток и охлузване на меките тъкани на
лявата лицева половина, масивни кръвонасядания на лявото бедро и лявата
седалищна област.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите А.Т., Б.М., А.М., Н.Х., Д.Б., Ф.Б., Е.В., А. П., Л.Е.,
К.Ч., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля Ф.Б., А.Т., Б.М.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1
и 2 от НПК, проведените очни ставки между свидетелите Н.Х. и А.Т., между свидетелите
Н.Х. и Б.М., между свидетелите Л.Е. и А.Т., заключенията на медицинските експертизи,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Относно авторството на двамата подсъдими за нанесената лека телесна
повреда на свидетеля Б.М., последният дава показания, които са ясни,
последователни, точни, потвърждават показанията на свидетелите А.Т. и А.П. и кореспондират
с показанията на свидетелите Е.В., А.М. и заключението на медицинската
експертиза №10/2010 г.
Тъй като инцидента се е развил в изключителна динамика и в него са
участвали множество лица в различни позиции и са възприели развитието в
различно положение и състояние, фактическата обстановка се изяснява от сбора на
подкрепящите се и взаимно допълващите се показания на пострадалите свидетели Т.,
М., П. и другия също потърпевш свидетел В..
Според показанията на свидетелите Т., М. и П., около 01,00 часа на
14.02.2010 г. те заедно със свидетеля Б. ***. Били облечени в женски дрехи
според обичая за маскиране и с изрисувани лица. На среща им по улицата се
движел лек автомобил „О. А.”, управляван от свидетеля Х.. Тъй като едва се
разминали по пътя без инцидент, Х. спрял автомобила и от там слязъл подсъдимия С.,
който се заприказвал със свидетеля Т.. Подсъдимият Б. също слязъл и свидетелят М.
го потупал според обичая, но се скарали. В този момент от автомобила слязъл
свидетеля Х.и с металната тръба, която държал в ръцете си ударил свидетеля П. в
челюстта. Свидетелят Т. се опитал да види какво става, но усетил силен удар в
тила, нанесен му от свидетеля Хаджийски с металната тръба. В резултата на това Т.
паднал на земята и за кратко загубил съзнание. Уплашен от случващото се
свидетелят М. се опитал да избяга, но подхлъзнал и паднал на земята. В това
време бил застигнат от подсъдимите С. и Б., които запознали да го удрят с
ритници и юмруци. Пристигнал и свидетеля Х., който също се включил в бая, като
нанесъл няколко удара на М. с металния прът. В това време свидетелят Т. се
изправил и се опитал да помогне на М.. Получил втори удар в главата от страна
на свидетеля Х., а при падането на замята бил удрян и ритан от подсъдимите С. и
Б..
Тези показания, като последователност от първоначалния на свидетеля Т.
от свидетеля М., през ударите по тялото нанесени на свидетеля М. от двамата
подсъдими и свидетеля Х., до ритането на Т. от двамата подсъдими и с участието
на Х., категорично се подкрепят от показанията на свидетеля В., наблюдавал
отстрани и в непосредствена близост до случващото се и който също получил удар
в крака от свидетеля Х..
Тези свои показания, доразвити и допълнени от показанията дадени на
досъдебното производство /последните снети пред съдия, няколко месеца след
инцидента/ свидетелите Т. и М. категорично поддържат и проведените по отделно
със свидетеля Х. очни ставки.
За убедителността на показанията на свидетелите Т. и М., съдът съди и
от показанията на свидетелката А.М., съпруга на пострадалия М., на която последният
веднага след случилото се разказал за инцидента, като посочил, като свои
нападатели подсъдимите С. и Б., които го били ритали, а свидетелят Х. го удрял
с метална тръба. Свидетелката дава показания, че от съпруга си разбрала, че
свидетелят Т. също бил удрян и ритан от подсъдимите и Х..
Макар и доста по-повърхностно, с оглед на употребения алкохол тези
обстоятелства за нападение върху свидетелите Т. и М. от „трима мъже” се
потвърждават и от показанията на свидетеля Б.. На досъдебното производство пред
съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК свидетелят дава показания,
при пристигането на същия автомобил след инцидента пред дома на свидетеля Т.,
разпознал като нападатели подсъдимите С., който бил негов братовчед и Б..
Водачът на автомобила не бил от гр.В., каквито са показанията на пострадалите.
Обстоятелството, че подсъдимите и свидетелят Х. отишли пред дома на Т.,
след инцидента, за да разберат как са пострадалите и да се извинят се
потвърждава от показанията на свидетелите М., М. и Т..
Освен това свидетелите дават идентични показания, че при това идване
свидетелят Х. с тръбата отново ударил свидетеля П. по крака и свидетеля М..
Свидетелят Т. в това време вече бил откаран в медицинско заведение, тъй като
силно кървял откъм главата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т., М., П. тъй като
същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и убедителни, съпоставени с
останалите доказателства по делото и подкрепени от медицинските експертизи, указващи
вида и местата на нараняване на пострадалите.
Видно
от заключението на медицинската експертиза №11/2010 г, която съдът цени, като
компетентно и коректно изготвена, на свидетеля А.Т. били причинени: хирургически
обработени рани в двете теменнослепоочни области и трета рана в тилната област,
оток и кръвонасядяния на клепачите на дясното око, разкъсноконтузна рана на
долната устна, кръвонасядане в дясната гръдна половина до мамилата,
кръвонасядания в лявата поясна област и лявото рамо. Счупването на черепа с
наличието на разкъсноконтузни рани в окосмената част на главата, създава
възможност за комуникация между черепната кутия и външната среда, поради което
това увреждане е преценено като нараняване проникващо в черепната кухина. Останалите
травматични увреждания довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице дава заключение, че посочените травматични
увреждания са били причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговорят по време и начин да са получени при
нанесен побой.
Според
заключението на медицинска експертиза №10/2010 г. на Б.М. са били причинени: разкъсноконтузна
рана в областта на носа, кръвонасядане в дясната половина на брадата, охлузване
в областта на гърба, кръвонасядания в областта на двете предмишници, лявата
седалищна област и лявата колянна ямка. Тези увреждания са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Експертизата
№9/2010 г. дава заключение, че на А.П. са били причинени оток и охлузване на
меките тъкани на лявата лицева половина, масивни кръвонасядания на лявото бедро
и лявата седалищна област. Тези увреждания са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
Като
защитна теза е направено възражение от защитата на подсъдимите, че пострадалите
са получили нараняванията си преди срещата с подсъдимите, при пребиваването им
на огъня пред „къщата на Палишите”.
В
тази насока а показанията на свидетелите Л.Е. и К.Ч.. Двамата свидетели дават
показания, че при пристигането си край огъна, където имало повече от 20 човека
свидетелите Т., М. и П. си свалили маските, което ги правело „разтурени
дервиши”. По тази причина и по традиция същите били бити с гуми, маркучи и
футболни топки от други дервиши.
На
първо място тези показания се опровергават от показанията на свидетелите Т. и М..
Последните категорично отричат да са били с маски, като за пореден път дават
показания, че са били изрисувани по лицата, което дава основание на съда да
кредитира показанията им и относно обстоятелството, че не са били удряни или
бити „пред къщата на Палишите” от други кукери.
Последното
съвпада и с показанията на свидетеля В., който също е бил с пострадалите на
посоченото място и то в непосредствена близост до тях.
На
следващо място твърдението травматичните увреждания да са получени от Т., М. и П.
от ударите на дервиши преди инкриминирания инцидент е дискредитирано от вида,
силата и местата на нараняванията описани в медицинските експертизи.
С оглед на тези доказателства съдът прие, че именно подсъдимите, както
и свидетеля Х., нанасяйки удари на пострадалия М. са му причинили посоченото в
медицинската експертиза телесни увреждания.
Според установената съдебна
практика подобен род увреждания, води до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. В случая се
касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма, както и до леко изменение във
физиологическите функции извън болката и страданието. Затова същото, съдът
прецени като лека телесна повреда по смисъл на чл.130, ал.1 от НК, с причинено
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз
основа на анализа на доказателствата, съдът счита за категорично и безспорно
установено обстоятелството, че в следствие на ударите нанесени от подсъдимите,
в съучастие по между си и със свидетеля Х. на А.Т. е причинено нараняване
проникващо в черепната кухина, което се определя според юридическите критерии,
като средна телесна повреда.
Настоящият състав счита за неоснователна тезата на защитника на
подсъдимите, че след като увреждането на пострадалия Т. е причинено от ударите
с металната тръба нанесени от Х., който
поделото е признат за виновен за това, то подсъдимите следва да бъдат признати
за невиновни и оправдани за причинената на Т. следна телесна повреда.
Вярно е, че в заключението
на вещото лице, което изрично в съдебно заседание посочи, че счупването на черепа, представляващо нараняване
проникващо в черепната кухина са в резултата на двете наранявания в
теменнослепоосната област, които са причинени от ударите с тръба, както се
установи нанесени от Х.. А констатирали
телесни увреждания по тила и тялото по своя вид и характер са леки телесни
повреди и са без значение за средната телесна повреда.
Именно причинените на
пострадалия и други увреждания, които не представляват средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.1 от НК сочат на умисъла на подсъдимите, като
съизвършители в нанасеното инкриминирано телесно увреждане. За умисъла на
въззивниците следва да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от
силата и насоката на ударите, от интензивността на посегателството, както и
върху кои части на тялото се посяга. Деянието е осъществено от тримата /подсъдимите
Б., С. и Х./ при съучастие във форма на съизвършителство при общност на умисъла,
довел да съставомерния вредоносен резултат.
Съдът, изхождайки от
доказателствата по делото – нападение от тримата участници върху пострадалия Т.,
всеки от които е осъществил отделни удари по главата и тялото на пострадалия,
сочат, че подсъдимите, знаейки и осъзнавайки всички тези обстоятелства, са се
съгласили с настъпването на обществено опасния резултат – средна телесна
повреда. Съгласно трайната съдебна практика без значение е кой от участващите в
побоя какви удари е нанесъл и с какво ги е нанесъл, важното е дейността на
всеки един от участващите в побоя да е насочена към осъществяване на общия
престъпен резултат – телесно увреждане на пострадалия. Използването на метална
тръба и нанасянето на множество удари в различни части на тялото на пострадалия,
включително и по главата, където е причинено счупването на черепа, обективират
умисъл на всички участващи в побоя лица, включително и на подсъдимите, свързан
с допускане на причиняване на средна телесна повреда на пострадалия. Още
повече, че ударите в теменнослепоочната област причинила счупването на черепа
са нанесени от Х. по времето, когато подсъдимите са нанасяли удари с ритници по
тялото на пострадалия Т..
По изложените съображения настоящата инстанция, за разлика от първата,
приема, че престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.129, ал.1 във
връзка с чл.20, ал. 2 от НК е осъществено от подсъдимите при евентуален умисъл.
Целта на подсъдимите е била нанасяне на побой на пострадалия Т., като от
обективните факти – нанесени множество удари от подсъдимите по различни части
на тялото на пострадалия с крака и ръце, редом с нанесени от Х. удари с метален
прът, сочат, че те са допускали евентуалното настъпване и на допълнителен
резултат – причиняване на средна телесна повреда. Налице е съизвършителство и
общност на умисъла между подсъдимите и Н.Х., като съучастниците са нанесли
побой над пострадалия Т. заедно, едновременно, със съвместни действия.
Другото възражение на защитата на подсъдимите е, че не е налице
квалификацията посочена от обвинението - телесни повреди причинени "по
хулигански подбуди". Това възражение с оглед събраните доказателства за
поведението на подсъдимите, съдът счита за неоснователно.
Като правило хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични
отношения, на вражда, завист и др. между виновния и пострадалия. Такъв е и
конкретния случай.
Подсъдимите и пострадалите Т. и М. са се познавали преди инцидента. Осъденият
свидетел Х. обаче е бил непознат за пострадалите. Действията на подсъдимите, последвали
внезапното и непредизвикано нападение от страна на Х. срещу П. и Т., изразили
се най-напред нападение и удари по пострадалия М., а в последствие и срещу Т.
съвместно с Х., въпреки опитите на последния да избяга са извършени без
основателен повод, създаден от пострадалите. Още повече, преди нападението
подсъдимият С. е провел нормален и безконфликтен разговор със свидетеля Т.. Публичността
на мястото /на улицата/ и времето /по време на местен градски празник/, където и
когато е извършено деянието, наличието на много хора, говорят за мотивите на
същите да демонстрират пренебрежение към обществените ценности чрез
посегателство върху пострадалите. По този начин чрез хулиганския си акт подсъдимите
са искали да "изявят" себе си, като погазят установения ред.
В този смисъл съдът счита, че телесните повреди е нанесени от
подсъдимите на свидетелите Т. и М. именно по „хулигански подбуди”.
Като
задължителен елемент от субективния състав, водещ в поведението на подсъдимите
е бил хулиганският мотив, а именно стремежът да прояви своето явно и грубо
неуважение към обществото и в частност да противопоставят себе си на
общоприетите правила на приличие, проявявайки грубост и физическа сила, довела
до унижение и причиняване на телесни увреждания на повече от едно лице.
Що
се отнася до обвинението за нанесена лека телесна повреда на пострадалия А.П.
съдът, счита, че деянието е несъставомерно.
Самият
пострадал П. дава показания, че бил ударен „само от шофьора“, т.е Н.Х.. Последният
го ударил с „метален прът по челюстта“. Свидетелят се присвил от болка и
виждайки какво се случва със свидетелите Т. и М. се отдалечил.Свил в странична
улица, където отново се срещнал с пострадалите Т. и М. едва когато подсъдимите
си тръгнали.
Това
обстоятелство, че подсъдимите не са нанасяли удари на свидетеля П. се подкрепя
пряко от показанията на свидетелката А.М. и заключението на медицинската експертиза
и косвено от показанията на свидетеля В..
В
обратна насока са показанията на свидетелите Т. и М.. Съдът не дава вяра на
показанията им в тази част, тъй като с оглед на интензивното развитие на
конфликта и получените от самите тях наранявания не са били в състояние да
възприемат местоположението и случващото се със свидетеля П.. Освен това
противоречи на логиката подсъдимите да нанасят едновременно побой върху трима
души едновременно.
В
тази връзка съдът призна за НЕВИНОВНИ подсъдимите
В.В.С. и Д.Й.Б. за това, че на
14.02.2010 г. в гр.В. в съучастие, като съизвършители по между си и с Н.А.Х.,
по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на А.А.П., изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и ги ОПРАВДА по първоначалното обвинение за
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 пр.3 и т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. са осъществили от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК, като на 14.02.2010 г. в гр.В. в съучастие, като
съизвършители по между си и с Н.А.Х., по хулигански подбуди са причинили лека
телесна повреда на Б.Н.М., представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С
оглед на горните изводи, съдът ОПРАВДА
подсъдимите по обвинението в престъпление по чл.131, ал.1, т.4 пр.3 във връзка
с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за нанесена лека телесна повреда
на повече от едно лице.
От изложеното съдът направи извода, че подсъдимите
нанасяйки ударите на пострадалия М. са съзнавали общественоопасните последици
на деянието, включително и квалифициращите, предвиждали са неговите
общественоопасни последици, а именно причиняване на телесна повреда, като се
има предвид обстановката и начина, и са искал настъпването на същите.
Като
квалифициращ елемент от субективния състав, водещ поведението на подсъдимите е
бил хулиганският мотив, а именно стремежът да проявят своето явно и грубо
неуважение към обществото, като с употреба на насилие са причинили телесни
увреждания на пострадалия.
При
извършване на деянието подсъдимите са действали при
пряк умисъл, в съучастие като съизвършители по между си и със свидетеля Н.Х..
Налице е общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на
своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другия участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени
всички обективни признаци на престъпния състав.
Въз основа на анализа на доказателствата, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът достигна до категоричния и несъмнен извод, че подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. от обективна и субективна
страна са осъществили признаците на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във
връзка с чл.129, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 14.02.2010 г. в
гр.В. в съучастие, като съизвършители по между си и с Н.А.Х., по хулигански
подбуди са причинили средна телесна повреда на А.Г.Т., представляваща
нараняване, проникващо в черепната кухина.
Както подробно бе изложено по-горе, съдът прима, че това деяние е
осъществено от подсъдимите при евентуален умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите В.С. и Д.Б. за извършените от тях престъпления, съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е
висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления
против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което
зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, която е висока,
като се има предвид начина, мястото и мотивите на извършване, както и
отрицателно въздействие, което е оказало извършеното върху пострадалите.
Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало
на подсъдимите, добрите характеристични данни, изразеното съжаление от
извършеното, проявено с опит да се извинят на пострадалите веднага след
инцидента и сравнително младата им възраст, а като отегчаващи вината – отрицателно
въздействие /физически и психическо/, което е оказало извършеното върху
пострадалите.
Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК
предвижда наказание до три години лишаване от свобода.
Но в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност за това престъпление с
оглед забраната на ал.7 за множество престъпления, какъвто е конкретния случай
– две престъпления, извършени при реална съвкупност.
Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. за
извършеното престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК в размер на
по ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимите и чистото им съдебно минало,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от по ТРИ ГОДИНИ.
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.129, ал.2 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК, следва да
се наложи наказание на подсъдимите и генералната превенции,
следва да се наложи наказание на подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. в размер на по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимите наказание за
изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като престъпленията са извършени от подсъдимите при реална
съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на В.В.С. и Д.Й.Б. едно общо наказание от по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът отложи изтърпяването на определеното на подсъдимите общо наказание
за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
Предявените граждански искове против подсъдимите, съдът счете за доказани
по основание, тъй като вредите са пряка е непосредствена последица от деянията
на подсъдимите и представляват тяхно парично задължение към пострадалите.
В случая обаче претърпените от пострадалите вреди са в резултат на
непозволеното увреждане извършено от подсъдимите в съучастие, т.е. при
солидарна отговорност.
Гражданските искове са предявени от всеки един от пострадалите лично и
индивидуално срещу всеки един от подсъдимите.
Но хода на съдебното следствие не бяха ангажирани доказателства и по
този начин не бе доказан индивидуалния
принос на подсъдимите за конкретно претърпените от пострадалите болки и
страдания.
Затова, като
недоказан, съдът отхвърли гражданските искови предявени от А.Г.Т.
против В.В.С. и против Д.Й.Б. за сумите от по 2 500 лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
По същите
съображения съдът отхвърли гражданските искове предявени от Б.Н.М.
против подсъдимите В.В.С. и Д.Й.Б. за суми от по 1 000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Въз основа
на направеното искане съдът осъди подсъдимите В.С. и Д.Б. да заплатят на А.Г.Т.
направените по делото разноски в размер на по 83,30 лева.
Разноските
направени от пострадалия Б.Н.М. в размер на по 83,30 лева бяха възложени на
подсъдимите В.С. и Д.Б..
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите В.С. и Д.Б. бяха осъдени
да заплатят направените по делото разноски в размер на по 65 лева, от които по
50 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и по 15 лева, платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
Съдът постанови вещественото доказателство - метална тръба, като вещ
послужила за извършване на престъплението да се отнеме в полза на Държавата и
поради незначителната стойност да бъде унищожено.
Веществените доказателства - мъжко яке, мъжка памучна фланелка, бяла
тениска, мъжки блузон съдът постанови да се върне на собственика А.Г.Т..
Иззетото от Н.А.Х. веществено доказателство - мъжки суитчер с качулка съдът
постанови да се върне на собственика.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: