Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на трети
юли
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 11329 по
описа
за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
На основание чл. 375 ГПК докладва делото.
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Е.В.Г. срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, с която
е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 19.07.2014 г. около
11,05 часа в гр. София на ул. „Без име“ при извършване на маневра З.ен ход с
посока на движение от ул. „Обиколна“ в посока към бл.423 в ж.к. „Дружба“, в
района пред бл.420, водач на товарен автомобил марка „Рено Мастер“ с ДК № *********М.Б.Д.,
е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на майката на ищцата-В.А.Г.. Последната към
момента на произшествието е била на 59 години и е пресичала пътното платно на
разрешено за това място с бавен ход, като се е движила по специално изградената
издигнатост на пътното платно /“легнал полицай“/. Поддържа се, че В.Г.е паднала
по гръб от удара, а автомобилът е преминал през нея в областта на гръдния кош.
Пострадалата е приета в болница, като през целия си престой е била в кома,
намирала се е в реанимация на апаратна вентилация. Поради несъвместимостта на
получените травми с живота и настъпилите усложнения, В.Г.е починала на
31.07.2014 г. в болницата. Поддържа се, че вината на водача е установена с
влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 1685/2016 г. на СГС, 25
състав. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03113002011919, валидна към
датата на произшествието. Поддържа се, че на ищцата са причинени неимуществени
вреди от смъртта на най-близкия й човек и като последица допълнително са й
причинени стрес, психично разстройство, мъка, които продължават и до днес.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 350 000 лв.
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с
лихвата за забава от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Твърди,
че не е изяснен механизма на ПТП. Заявява съпричиняване от страна на
пострадалата с твърдението, че с поведението си същата е нарушила изискванията
на чл.чл.108, 113 и 114 от ЗДвП. Твърди, че пострадалата е могла да забележи
приближаващия автомобил и при полагане от нейна страна на необходимата грижа и
бдителност, удар не би настъпил. Оспорва предявения иск по размер с
твърдението, че претенцията е силно завишена.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е
депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на
ответника.
В срока за допълнителен отговор ответникът представя
такъв. Поддържа всички си възражения и заявени доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски по списък.
При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на ищцовите
разноски.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 10.05.2016 г.
Присъда № 117 от 21.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1685/2016 г. по описа
на СГС, НО, 25 състав, М.Б.Д. е признат за виновен в това, че на 19.07.2014 г.
около 11,05 часа в гр. София, при управление на МПС товарен автомобил марка
«Рено Мастер» с ДК № *********по ул.
«Без име» и при извършване на маневра З.ен ход с посока на движение от ул.
«Обиколна» към бл.423 в ж.к. «Дружба», в района пред бл.420, нарушил правилата
за движение по пътищата-чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на В.А.Г..
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е З.ължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед
на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
М.Б.Д. и настъпилата в причинна връзка смърт на Б.А.Г.са установени в настоящия
процес с влязлата в сила на 10.05.2016 г. Присъда № 117 от 21.04.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1685/2016 г. по описа на СГС, НО, 25 състав.
От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № НАС-1047 от 06.08.2014 г. на Столична Община,
район Искър, се установява, че ищцата Е.В.Г. е дъщеря на починалата В.А.Г..
Между страните не е било спорно, че
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03113002011919,
валидна към датата на произшествието.
От приетото по делото заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че пешеходката е навлязла в пътното
платно на ул. «Без име» по изкуствената издатина след и срещу тротоара пред
бл.420 в посока към срещуположния бл.419, като към момента на удара същата е
била на около един метър след левия тротоар върху изкуствената издатина на
пътното платно. Пътното платно в участъка на произшествието е без пътна
маркировка. В протокола за оглед не е отбелязано наличието на пешеходни пътеки
и обособени места за движение на пешеходци. Пътното платно на ул. «Без име»
срещу бл.420 е за двупосочно движение, без надлъжна пътна маркировка и
изкуствена повдигнатост на пътното платно /”легнал полицай”/
между тротоарите пред срещуположните жилищни блокове 420 и 319 с широчина 7 м. Ударът
на автомобила по пешеходката е нанесен със задна лява част на задната броня на
около половин метър вдясно от левия габарит на автомобила. В конкретната пътна
обстановка на нормална видимост, пешеходката е имала възможност да възприеме
маневрата за движение на заден ход на автомобила от момента на отпочването й до
сблъсъка, при положение че е наблюдавала автомобила. Вещото лице сочи, че при
отстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на удара-2,42 м до
момента на навлизане на пешеходката в пътното платно, същата е попадала във
видимата зона на водача в лявото странично огледало за обратно виждане и за
водача е съществувала обективна възможност да възприеме пешеходката при
навлизането й в пътното платно. Към момента на удара пешеходката е попадала в
мъртвата зона на видимост на водача от огледалата за обратно виждане и не е
била видима за него. Установява се, че причината за смъртта на В.Г.е съчетана
травма с водеща гръдна травма, с развилите се усложнения-следтравматична двустранна
пневмония.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелка Д.Б.И.-сестра на ищцата, ищец по гр.д.№ 11328/2016 г. по
описа на СГС, І-19 състав, по което претендира обезщетение от същото
застрахователно събитие.
Свидетелката установява, че тя и
ищцата са единствените две деца и били страшно близки с майка си. Наричали ги
трите сестри. Майка им била жива, жизнерадостна. В болницата при В.били двете
сестри. В.била най-позитивния човек, с енергия и желание за живот, ходела по
Витоша, по Панчарево. Обичала природата. Всички хора обичали В.и казвали, че е
лъчезарен човек. Вдъхвала живот и на тъжните хора. Ищцата се върнала от чужбина
заради майка си. Починалата В.полагала много грижи за двете си деца-да ходят в
най-добрите училища, езикови гимназии. След смъртта на майка им, ищцата страшно
много отслабнала и вече не е същата. Когато разговаря със сестра си, свидетелката
вече не се вижда желание за инициатива, жизненост, да прави нещата, които
винаги са правили. Ищцата се насълзява всеки път, когато говорят за майка си. Ищцата
започнала да получава алергии, които преди това не ги е имала. Свидетелката от
около десет години не живее в България, а ищцата и починалата не живеели в едно
домакинство.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема,
че М.Б.Д. и настъпилата в причинна връзка смърт на Б.А.Г.са установени в
настоящия процес с влязлата в сила на 10.05.2016 г. Присъда № 117 от 21.04.2016
г., постановена по н.о.х.д. № 1685/2016 г. по описа на СГС, НО, 25 състав.
С влязлата в сила
присъда безспорно се установява, че водачът на товарния автомобил е нарушил
задълженията си по чл.40 от ЗДвП. От друга страна пешеходката В.Г.също е
предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съобразно чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците могат
да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при
това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Процесният участък е
двупосочен път в населено място, без в близост да има пешеходна пътека,
следователно ищцата е предприела пресичане на разрешено място, но е извършила
нарушение на задължението си по ал.1, т.1 от редакцията на нормата към 2014 г.,
като преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с
обстоятелството, че на 2,42 м се намира товарен автомобил, който предприема
маневра за движение на заден ход. Безспорно се установява, че пешеходката е
имала възможност да възприеме тази маневра от момента на отпочването й до
момента на сблъсъка и съответно да не предприеме пресичане на пътното платно.
Т.е. с доказателствата по делото безспорно се установява, че пешеходката е
имала обективна възможност преди навлизане на пътното платно да възприеме
извършващият маневра товарен автомобил и да съобрази, че не може да пресече
пътя безопасно.
Решението на
пострадалата да навлезе в платното за движение без да вземе мерки за
собствената си безопасност и без лично за себе си да отчете опасността от намиращия
се само на 2,40 метра от нея товарен автомобил, извършващ маневра, е било
необмислено, несъобразено с отстоянието на превозното средство, и съставлява
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
При това положение
съдът намира, че пешеходката със своето поведение също е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат и в този смисъл заявеното от ответника
възражение за принос се явява основателно и доказано.
Съдът като съпостави
поведението на двамата участници в произшествие и като съобрази, че
отговорността на водача на пътно превозно средство е далеч по-голяма от тази на
пешеходеца, намира, че приносът на пострадалата е в размер на 5%, поради което
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното застрахователно обезщетение ще
следва да бъде намалено с така определения размер от 5%.
Предвид
горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са
съответно: 2000 000 лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на майката на ищцата/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в съдебната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата след смъртта на майка й болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между майка и дъщеря, прекрасните отношения между двете. Болките и страдания,
които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на майка си, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв., поради което предявеният иск ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от
150 000 лв. до пълния претендиран размер от 350 000 лв.
Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С ангажираните по делото доказателства
ищцата не доказа да е претърпяла вреди в размер по-голям от обичайните при този
вид увреда.
Съобразно приетия принос така
определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено със сумата
от 7 500 лв., или искът ще следва да бъде уважен за сумата от 142 500
лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главницата за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането,
т.е. от 19.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне на
такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не й се присъждат.
Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 9 900 лв., но до приключване на
устните състезания по делото не са представени писмени доказателства,
удостоверяващи уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в
посочения размер.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 400 лв.-депозит вещи лица и 10 лв.-държавна такса съдебни
удостоверения.
От общата сума от 860 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 508,36 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска
й /207 500 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 700 лв., представляваща
държавна такса изчислена върху уважения размер на иска.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*********да заплати на
основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Е.В.Г., ЕГН **********,***, адвокатска кантора „М.и Р.“ сумата от
142 500 лв. /сто четиридесет и две хиляди и петстотин лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка В.А.Г., настъпила в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено
на 19.07.2014 г. в гр. София, виновно причинено от водача товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Б.В.И.Г.”, с полица
№ 03113002011919, валидна от 28.10.2013 г. до 27.10.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2014 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата над
сумата от 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 350 000 лв., а
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД поради прието съпричиняване в размер на 5% за
разликата над сумата от 142 500 лв. до сумата от 150 000 лв.
ОСЪЖДА Е.В.Г., ЕГН **********,***,
адвокатска кантора „М.и Р.“ да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „Б.В.И.Г.”,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл.
„*********сумата от 508,36 лв. /петстотин и осем и 0,36 лв./ направени от
ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*********да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5 700 лв. /пет
хиляди и седемстотин лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: