Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1722
гр.Русе,
25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в
публично заседание на 25-ти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №2692 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени
са искове за осъществяване на ограничена имуществена отговорност с правно
основание чл.203 и сл. от КТ.
Ищцовото
дружество ”Рубикон шипинг”ЕООД-гр.Русе твърдят, че ответникът В.Б.В. е работил
при тях в периода 17.07.2018 г. до
12.11.2018 г. като заемал длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил”. В
изпълнение на служебните си задължения бил командирован зад граница. В това си
качество получавал служебни аванси за заплащане на служебни разходи по време на
командировките. Имало издадена заповед от 02.01.2018 г. на работодателя за
определяне на реда за предоставяне на служебни аванси. Така за периода от
27.07.2018 г. до 28.08.2018 г. и от 11.09.2018 г. до 09.11.2018 г. ответникът
бил командирован за изпълнение на два курса до Германия Пътните листи за
курсовете били изготвяни от шофьора на товарния автомобил. На 10.09.2018 г. с разходен
касов ордер /РКО/ на ответника били изплатени суми в брой в размер на 200 евро
и 50 румънски леи, който да използва за заплащане на служебни разходи по време
на курс. Видно от финансовия отчет на ответника за командировката от 10.09.2018
г. до 09.11.2018 г. почти всички плащания били осъществени със служебна банкова
карта. В брой в Румъния била платена такса за вход разтоварване от 46,61 леи, а
в Германия - такса Autohof 20 евро. При това положение следвало да бъдат
неизползвани от получения служебен аванс 180 евро и 3,39 леи, които следвало да
се отчетат от ответника при приключване
на командировката. Освен това при преминаването си през Австрия на 26.09.2018
г. ответникът бил спрян за проверка от контролни органи. Било установено
нарушение при регистрацията на устройството „Co-Box“ за заплащане на пътни
такси и му била наложена санкция в размер на 120 евро. Същата била платена с
банкова карта. Това било отразено и във финансовия отчет на ответника. Ищецът
счита, че отговорност за извършеното нарушение следва да носи служителя, тъй
като декларирал неверни данни за управлявания товарен автомобил, което било
установено от контролните органи при извършената проверка и поради това следвало
да възстанови на работодателя и сумата от 120 евро. Освен това ответникът носел
и материална отговорност за повереното му имущество При време на управление на
поверения му камион бил скъсан предпазен колан и се наложила подмяна с нов за
сумата от 15 евро. Счита се, че и тази сума се дължи от ответника, тъй като
повредата не се дължала на изхабяване на веща, а била по вина на ответника.
Освен това му било предоставено работно облекло. При прекратяване на трудовото
правоотношение той не го върнал и не заплатил остатъчната му стойност, която
била 91,77 лева. Въз основа на тези твърдения се претендира за осъждането на
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми / без тези в румънски леи/,
като и разноските по делото.
Ответникът В.Б.В. оспорва иска. Оспорва
получаването на служебен аванс, който да не е отчел, т.к. представения РКО не
бил подписан от него. Не бил извършил нарушението, за което се наложило да
заплати глобата от 120 евро в Австрия. В тази държава организацията на заплащане
на такси за товарни автомобили с тегло над 3.5 тона била в зависимост от
изминатите километри, като австрийската система позволява непрекъснат трафик,
като не било необходимо спиране на превозните средства или избиране на друга лента. Таксите се събирали чрез модули
наречени „Co-Box“ и пунктове за тол такси, като устройството комуникирало с
пунктовете при преминаване в близост до тях. Размерът на таксите зависела не
само от изминатите километри, а от броя на осите и ЕВРО класа на емисиите на
превозното средство. Съгласно предоставения документ от ищеца и компютърния
превод към същия, основание за наложената санкция било „Платена е твърде малка
пътна такса. Декларираният в „Co-Box“ емисионен клас ЕВРО не съответства на
установеният емисионен клас ЕВРО на регистрационният номер монтиран на МПС“.
Ответникът заявява, че като водач може да променя само броя на осите, който се
променял според състава на композицията. Собственик на бордовото устройство
била немска фирма, която извършила първоначалната регистрация на същото, като
некоректно регистрирала превозното средство с по-висок емисионен клас. Именно
по тази причина. Оспорва твърденията на ищеца, че е получил работно облекло и
други принадлежности. Оспорва иска за нанесени щети поради скъсване на предпазен
колан. Твърди, че не става въпрос за предпазен, а за обезопасителен колан,
който се ползвал за укрепване. Твърди, че при транспортна операция от Франция
до Германия действително се скъсал такъв укрепващ колан, като в случая приетата
заявка за транспорт не била съобразена със специфични изисквания за обем,
тегло, размер на товара и възможност на товарното ремарке за правилно
разположение, укрепване и безопасно превозване на същия. Ставало въпрос за два
големи двигателя с вътрешно горене, всеки с тегло от 8000 кг. Двигателите били
натоварени вертикално с кран и нямали равна повърхност, която да контактуват с
пода на ремаркето. Това ги правело нестабилни по време на превоза. Освен това от тях течало
отработено масло и външно били много омазани. Изпратил снимка на диспечера с молба за съдействие по укрепване
на товара от фирмата товародател, но не
получил такова, поради което трябвало сам да укрепва товара чрез използване на укрепващия колан. Поради
това счита, че не следва да носи вина за неговата повреда, тъй като бил длъжен
да укрепи товара за безопасно превозване и да избегне риск от възникване на
произшествие. Поради това счита, че и този иск е неоснователен.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представените по делото
писмени доказателства е видно, че в периода
от17.07.2018 г. до 12.11.2018 г. страните
са били в трудови правоотношения като ответникът е заемал длъжност “шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”. Със заповед №116 от 12.11.2018 г.
трудовото правоотношение е прекратено на
осн .чл.71, ал.1 от КТ, считано от 13.11.2018 г. Представена е длъжностна х-ка
за длъжността, от която е видно, че сред
основните задължения по същата са превоз на товари, поддържане на повереното
преводно средство, получаване на пътен лист и разписание. Със заповед
№1/02.01.2018 г. на управителя на работодателя
е наредено при отпътуване в чужбина на служител от отдел „Транспорт“ да
се издава командировъчна заповед, която да се предоставя на всеки служител, а
на всеки водач на тежкотоварен автомобил на 12 и повече тона да се предоставя
служебен аванс в размер на 200 евро, който след приключване на курса да отчита
разходите платени в брой или с банкови и горивни карти като представя финансов
отчет и разходни документи и да отчита неизползваните суми в 10-дневен срок. Представени
са пътни листи и командировъчни заповеди за осъществени от ответника курсове.
Последният курс е осъществен в периода от 11.09.2018 г. до 09.11.2018 г. ответникът
е бил командирован по маршрут BG – DE – BG /България – Германия – България/
с товарен автомобил с
рег. № Р 9965 КВ. По делото е представен препис от РКО от 10.09.2018 г. за
предоставени на ответника служебни аванси в размер на 200 евро и 50 румънски
леи, който обаче не съдържа негов подпис, удостоверяващ получаването на
сумата, само подписи на счетоводител и
касиер. Съгласно отчета на ответника за този курс той е заплащал служебни
разходи предимно с карти, а в брой само 46,61 леи за такса за вход разтоварване
в Румъния и 20 евро - такса Autohof в Германия. По делото е представена бланка
на австрийска контролна служба/АSFINAG/ за наложена санкция за
извършено нарушение с товарен автомобил с рег. № Р 9965 КВ. В същия е посочено,
че нарушението е извършено и установено на 26.09.2018 г., а санкцията в размер
на 120 евро – заместваща пътна такса поради нарушение на пар. 20 (2) от
Закона за федералните пътни такси, е платена с банкова карта Мастъркард. По
делото е представен заверен препис от фактура на немски език за сума в раземр
на 15 евро като едната от страните по фактурата е ищцовото дружество.
Представени са преписи от фактура и касова бележка от 07.09.2018 г. за облекло
– черно яке, светлоотразително яке и водозащитен косюм, всичките на обща
стойност 110,50 лв. Получател по
фактурата е ищцовото дружество. По делото е прието заключение на
съдебна-икономическа е-за на в.л. А.. Същото установява, че РКО от 10.09.2018
г. е осчетоводен редовно в счетоводството на ищеца. Вещото лице установява, че
при командировката в периода от 11.09.2018 г. до 09.11.2018 г. ответникът е
осъществявал плащания на служебни разходи предимно с банкова карта с конкретно
посочен номер, а в брой само сумите в размер на 46,61 леи за такса за вход
разтоварване в Румъния и 20 евро - такса Autohof в Германия. Вещото лице
установява, че фактурата от 07.09.2018 г. е осчетоводена от ищеца, а плащането
на сумата по нея е осъществено с банковата карта, която е предоставена на
ответника за заплащане на разходи по време на командировки. Остатъчната
стойност на това обекло била 76,73 лв. Вещото лице посочва, още, че ищецът
заплаща пътни такси за своите автомобили преминаващи през Австрия чрез
устройство (OBU) GO-BOX. Таксата се формира според броя на осите и
екологичния клас на автомобила и шумовото замърсяване. Устройството се взема на
определени пунктове при влизане в страната от водачите и в устройството се
въвежда информация за автомобила – рег. №, екологичен клас, брой оси, страна на
регистрация. Това става като се предоставят регистрационно свидетелство и
сертификатите, които автомобилът притежава.
Тази информация се въвежда на място от служител на компанията, която
обслужва системата. Вещото лице е посочило, че отговорност на водача било да
контролира правилното въвеждане на данните от автомобила и при нужда да поиска
корекция за да се осигури правилно заплащане на таксите. Посочва, че санкцията
от 120 евро е наложена за неправилно въведена информация, което е установено
при последващо засичане на автомобила на територията на Австрия.
При така установеното съдът
счита, че предявените искове са изцяло неоснователни. По делото не се установи
на ищеца да са били предадени в брой парични суми за заплащане на служебни
разходи в чужбина, респ. да са налице неотчетени части от такива суми.На първо
място съгласно заповедта на управителя на дружеството следва да се предоставят
такива суми само в размер на 200 евро при курс, но не и суми в румънска валута.
Ищецът твърди предоставяне на суми в евро и румънска валута с РКО, но по делото
не е представен такъв, който да удостоверява получаването на тези суми от
ответника. Същото не може да се приеме за доказано само въз основа на
счетоводните записвания при ищеца при положение, че РКО от 10.09.2018 г. не
съдържа подпис на ответника, удостоверяващ получаването на сумата, а само
подписи на счетоводител и касиер и при положение, че ответникът оспорва
получаването на такива суми. Неоснователен е и иска в частта за заплащане на
120 евро с левова равностойност 234,70 лв. за наложена санкция в Австрия. На
първо място не е ясно дали тази санкция представлява вреда за ищеца и как точно
е формирана. Не ясно дали покрива само размера на неплатената пътна такса
поради грешно въведени данни, нещо на което указва формулировката „заместваща
пътна такса“ или има и наказателен характер и води до заплащане на по-висок
размер в сравнени с този, който би били платен при коректно въвеждане на
данните. На следващо място не е установен реда за въвеждане на тези данни при
първоначалната регистрация/активация на устройството и задължения на ответника
в тази насока като водач на товарния автомобил, които да са му възложени с акт
на работодателя или по силата на нормативната уредба в Австрия. Не е допустимо
такива обстоятелства да се установяват от вещо лице по икономическа е-за, още повече,
че задачата му е била да отговори на въпроса как работодателя заплаща пътни
такси в Австрия и каква санкция е
заплатил, което е направено, а останалите констатации на вещото лице са извън
предмета на задачата по въпрос №4 и очевидно се основават само на информация от
служители на ищеца. Не следва да се уважава и иска в частта за 15 евро укрепващ
колан. Ответникът не оспорва повредата на такова имущество на работодателя, но
е изложил възражения за причините за настъпване на същата, които изключват вината
му. Ищецът по никакъв начин не е оборил тези възражения, а и изобщо не е
изложил твърдения и не посочил конкретни доказателства за вина на ответника за
настъпването на щетата. По делото не са представени и доказателства за
предоставяне на ответника на работното облекло, закупено на 07.09.2018 г. и
заплатено със служебна банкова карта. Не са представени доказателства кога
същата е предоставена на ответника, а от събраните по делото доказателства може
да се направи извод, че е била в него в по-късен период – от 11.09.2018 г.,
когато започва курса по маршрута BG – DE – BG /България – Германия – България/,
но не и към датата на плащането. Индиция, че това работно облекло не е било
предоставено на ответника е обстоятелството, че е закупено месец и половина след
сключването на трудовия договор, а съгласно чл.8, ал.2 от НАРЕДБАТА ЗА
БЕЗПЛАТНОТО РАБОТНО И УНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г. „Работното
и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид
в деня на постъпването му на работа“. При това положение искът е недоказан и в
тази си част, за която също следва да се отхвърли.
Предвид
отхвърлянето на иска направените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка. Ответникът има право на разноски, но същият не е направил такива по
делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Рубикон шипинг”ЕООД-гр.Русе, ЕИК ********* против ответникът В.Б.В., ЕГН:********** за
имуществена отговорност на работник за 707,86
лв., включваща 180 евро с левова равностойност 352,05 лв.-
неотчетена сума от изплатен служебен аванс; 120 евро с левова равностойност 234,70
лв. – заплатена от работодателя санкция за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата в Австрия; 15 евро с левова равностойност 29,34 лв.-
заплатена от работодателя сума за подмяна на скъсан укрепващ колан и 91,77 лв.-
остатъчна стойност на предоставено и невърнато работно облекло.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Районен
съдия: