№ 85
гр. Търговище, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101133 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с
правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240,ал.1 от
ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Т. от *** чрез адв.Д. Т.-АК Разград-съдебен адресат,
твърди в исковата молба, че на 23.12.2021г. сключил с Г. П. Г. от *** договор
за заем в размер на 9500лв. със срок на връщане на 23.02.2022г., при годишна
договорна лихва от 6%, който заем бил обезпечен с поръчителството на две
лица-Я. И. К. и Д. Е. Д., двамата от ***. Излага, че до крайния падеж на
договора била върната само сума в размер на 1788лв., като останалата
изискуема част от задължението в размер на 7 935,17лв., както и обезщетение
за забава в размер на 108,02лв. за периода от 15.04.2022г. до 02.06.2022г.,
непогасени до момента, за които ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 710/2022г., връчена на длъжника Д. Е. Д. в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от установяване съществуването на посочените вземания.
Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото
производства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител,
1
постъпила е молба с искане за разглеждане на спора в отсъствие на негов
представител, поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено
решение против ответника, при наличие на предпоставките за това.
С определение № 1146/05.10.2022г., постановено по делото съдът е
прекратил производството против Г. П. Г., Я. И. К., като недопустимо, на осн.
чл. 130 от ГПК
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника Д. Е.
Д. не е постъпил. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява
и не се представлява, не е взел становище по исковете и не е направил и
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази
направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено
решение против ответника, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание
и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и
призовката до същия, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен
отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се
разгледа в отсъствието му, срещу него може да се постанови неприсъствено
решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл.
239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- Договор за
паричен заем от 23.12.2021г. с краен падеж на 23.12.2021г., подписан и от
двамата поръчители, единият от които е ответникът Д. Д. и РКО за
изплатената на заемополучателя сума от 9500лв. на 23.12.2021г., както и
предвид обстоятелството, че върху ищецът не пада доказателственатата
тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми по
договора, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл.
239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от
2
закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от
ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на
осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено
решение против ответника, като следва да се признае за установено по
отношение на същия, съществуване на вземане на ищеца по Договор за
паричен заем от 23.12.2021г. с краен падеж на 23.12.2021г., против ответника
при условията на солидарност на задълженията за сумата от 7935,17лв.
главница и 108,02лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от
03.06.2022г. до изплащане на задължението, за които е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 710/2022г., по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в заповедното и в исковото производство, като в заповедното
производство разноски не са претендирани и не са присъдени, а в настоящото
производство разноските на ищеца са 205,81лв. държавна такса, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от
ГПК съществуването на вземане в полза на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от
************* против Д. Е. Д. с ЕГН ********** от ***********, в
условията на солидарност на задълженията, за сумата от 7935,17лв. главница
и 108,02лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от 03.06.2022г. до
изплащане на задължението, дължими по Договор за паричен заем от
23.12.2021г. с краен падеж на 23.02.2022г., за които е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 710/2022г., по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК Д. Е. Д. с ЕГН
********** от ***********, да заплати на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от
*************, разноските в настоящото производство в размер на 205,81лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.За защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до
3
50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4