РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. д. № 12829/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение от 21.02.2019
г., по гр.д. № 75786/2016 г., на СРС, 81 с-в, постановено във втората фаза на делбеното
производство, са
изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК следните недвижими имоти:
-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.436, с адрес гр. София, ж. к. „Дианабад”,
ул. „Апостол Карамитев”, с площ 1117 кв.м., при
квоти: 5/8 ид. ч. за А.С., 1/8 ид.
ч. за Я.П., 1/8 ид. ч. за Д.П., 1/24 ид. ч. за Р.П., 1/24 ид. ч. за Д.П.
и 1/24 ид. за Г.П.,
-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 29150.7110.З8, с адрес с. Железница, район
„Панчарево“, в. з. „******, с площ 967 кв. м., при квоти: 1/4 ид. ч. за А.С., 1/4 ид. ч. за Я.П.,
1/4 ид. ч. за Д.П., 1/12 ид.
ч. за Р.П., 1/12 ид. ч. за Д.П. и 1/12 ид. за Г.П.. Отговорността за разноски за държавна такса
СРС е разпределил между съделителите съобразно дела
на всеки в съсобствеността.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.Й.П. и Г.Й.П., чрез адв. Р. Л. с надлежно учредена представителна власт по
делото, срещу първоинстанционното решение с
оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от съда нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърдят, че СРС не е взел предвид искането на ответниците
притежаваните от тях идеални части да бъдат поставени в общ дял и да получат
реална част от делбените имоти. Оспорват като
неправилно заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ, при чието изготвяне
вещото лице не било взело предвид за имота в с. Железница, в. з „Елата“, че в
имота е построена къща. Сочат, че направената оценка и за двата имота била без
сградите, което според въззивниците представлява
процесуално нарушение и води до изнасянето от страна на съда на имот на
публична продан, който няма цена.
Поддържат,
че служебно съдът е следвало да извърши преценка по законосъобразността на
самата делба и правния статут на всяко едно делбено
имущество. От приложените доказателства се установявало, че поземленият имот в
ж. к. „Дианабад“ съставлява част от по-голям такъв, в който е включен и парцел
общинска собственост. Считат, че съдът е трябвало да призове като
заинтересовани лица собствениците на парцела, част от общия ПИ - К.А.И.и община Изгрев, които имали правен
интерес от изхода на настоящото дело. Изложени са и оплаквания, че вещото лице не
е отчело, че от страна на съделителите е започната
процедура по обединяване на отделните УПИ с общо инвестиционно намерение. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а делото
върнато на СРС за ново провеждане на втора фаза на делбата.
Съделителите
Д. Л.П. и Р.Б.П. са изразили становище,
че на основание чл. 265, ал. 1 ГПК се присъединяват към подадената въззивна жалба. Претендират
разноски.
Въззиваемите
– ищците А.Т.С. и Я.Л.П., чрез адв. Н. Н. с надлежно учредена представителна власт по делото,
оспорват въззивната жалба по подробно изложени
съображения и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържат, че
правилно е възприето от СРС като пречка за възлагането в реален дял на имотите
тяхната неподеляемост. Счита за неоснователни доводите
за необходимост от конституирането на други лица в производството, тъй като с
влязло в сила решение по първа фаза на делбата е установено между кои страни
следва да бъде извършена. Претендират разноски.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.
Разглеждана
по същество, съдът намира подадената въззивна жалба
за неоснователна по следните съображения:
Основният
способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По
изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания
на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на
някой от съделителите – чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК,
хипотеза която обаче е неприложима в настоящото делбено
производство, тъй като се касае за два поземлени имота, а не до жилищни такива.
Следва да се отбележи, че с постановеното в първа фаза на делбата решение
№346486 от 23.02.2018 г., по гр. д. №75786/2016 г. до делба са допуснати
поземлен
имот с идентификатор 29150.7110.З8, находящ се в с. Железница, район „Панчарево“, в. з. „******,
с площ 967 кв. м. и поземлен имот с
идентификатор 68134.803.436, находящ се в гр. София,
ж. к. „Дианабад”, ул. „Апостол Карамитев”, с площ
1117 кв.м., без сградите, построени в тези недвижими имоти. Ето защо и неоснователни
са оплакванията на въззивниците, че в изготвената във
втора фаза на делбата СТЕ не е била извършена оценка на построени в процесните имоти сгради.
Доводите
във въззивната жалба, че СРС е допуснал процесуално
нарушение, като не е взел предвид искането им да бъдат поставен в общ реален
дял, е неоснователно. В мотивите на обжалваното решение е взето предвид това
искане на ответниците, но е прието за неоснователно,
тъй като според неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че
съгласно изискванията на ЗУТ всеки един от процесните,
допуснати до делба, поземлените имоти не може да бъде разделени на два отделни.
Предвид това СРС законосъобразно е приел, че единственият възможен способ за
прекратяване на съсобствеността е изнасянето на поземлените имоти на публична
продан.
От
съдебната експертиза се установява, че имотът в гр. София е нанесен като самостоятелен
такъв в кадастралната карта, поради което неоснователно във въззивната
жалба се твърди, че вещото лице не е отчело, че имотът е част от по-голям
поземлен имот. При установена с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК съществуваща
съсобственост между настоящите по делото страни, недопустимо е конституирането
на сочените от въззивниците трети лица - К.А.И.и
община Изгрев, като извън предмета на делбата е евентуално висяща процедура по
обединяване на отделните УПИ с общо инвестиционно намерение.
Тъй
като крайните правни изводи на настоящия състава съвпадат изцяло с тези на СРС,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
С оглед
изхода на спора, на въззивниците Д.Й.П. и Г.Й.П.
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите А.Т.С.
и Я.Л.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените пред СГС разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение може да бъде обжалвано пред
ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 21.02.2019 г., по гр.д. № 75786/2016 г., на СРС, 81 с-в.
ОСЪЖДА Д.Й.П.,
ЕГН ********** и Г.Й.П., ЕГН **********, да заплатят общо на А.Т.С., ЕГН **********
и Я.Л.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 700,00 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: