РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1271
Гр.
Пловдив, 23.06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 727 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.И.С. ,чрез процесуалния представител адвокат В.В.
срещу Решение № 260172 от 04.02.2021г. на Пловдивски районен съд, ХVII – ти н.с. постановено по АНД № 5845 по
описа на същия съд за 2020г., с което е ПОТВЪРДЕНО
Наказателно постановление № 20-1030-006136
от дата 02.07.2020г.,издадено от началник група в с-р "Пътна
полиция" при ОД на МВР- Пловдив, с което на М.И.С., за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че касатора не е осъществил състава на визираното
в АУАН и наказателното постановление административно нарушение,което неправилно
не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не е изразил становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от М.И.С., срещу Наказателно постановление № 20-1030-006136
от дата 02.07.2020г.,издадено от началник група в с-р "Пътна
полиция" при ОД на МВР- Пловдив, с което на С., за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № GA16603/08.06.2020г, съставен от М.Г.Б.на
длъжност младши автоконтрольор в ОД на МВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“. .
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 08.06.2020г.,
в 23. 00ч. в гр. Пловдив, при извършване
на обход от полицейски служител-Ч.Д., в поверения му район на ул.“В. Левски“ №
11,забелязал лек автомобил „Крайслер 300 Ц“ ,който извършвал резки
маневри,преднамерено извеждайки горепосоченото МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба сцеплението на задните гуми.
Процесните административни наказаня са наложени при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН М.Г.Б., както и
свидетелят по АУАН Ч.В.Д., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е
осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е
приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.
По
отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са
във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 175а, ал.1, пр.3
от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер.
Първоинстанционния
съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като
в случая се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Освен това, съдът е приел, че самото деяние не разкрива и смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Дори напротив - ползването на обществен път за извършването на т. нар.
"дрифт" разкрива множество опасности, както за самия извършител, така
и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава в близост до
него. Според съда подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за
настъпването на голям брой пътно- транспортни произшествия и именно предвид
това, подобен тип поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на
института, разписан в чл. 28, б. "а" ЗАНН.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия
орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложените административни наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС са въз фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение и са законосъобразно определени в този
размер.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
процесното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
11. Във връзка с оплакванията на касатора
за липса на извършено административно нарушение, поддържани пред настоящата
инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в
първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства
по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение.
12.
В казуса доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното,
нито в настоящото съдебно производство. Не води до различен извод касационното оплакване,че процесният
автомобил е с автоматична скоростна кутия(в
какъвто смисъл са ангажирани доказателства пред касационната инстанция),
и описания в АУАН и НП
ефект не може да бъде постигнат. Тези
обстоятелства не са релевирани в първоинстанционното производство, респективно
доказателства за тези обстоятелства не са представени в производството пред
първоинстанционния съд, а се представят едва в касационното производство. В
това производство обаче правомощията на съда са ограничени в преценката относно
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. Изрично указание за това дава разпоредбата на чл.220
от АПК, която възвежда забрана за нови фактически установявания в касационното
производство. В този смисъл правилно първоинстанционния съд се е позовал на
презумптивната доказателствена сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл.
189,ал.2 от ЗДв.П, която в случая не е била оборена.Съгласно посочената
разпоредба АУАН има материална доказателствена сила, и доколкото същата не е
била оборена, следва да се приемат за установени посочените в АУАН
обстоятелства.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260172
от 04.02.2021г.. на Пловдивски районен
съд, ХVII -ти
наказателен състав, постановено по АНД № 5845 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.