ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. гр. София , 08.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22 НПК.
С определение на ХХ състав на СНС от 01.03.2021г. постановено в
разпоредително заседание по НОХД №3210/2020г., съдът се произнесъл по
въпросите включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК, като е преценил, че в
входа на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения, при изготвянето на обвинителния акт, които са
довели до възникване предпоставките за връщане делото на прокурора за
отстраняването им.
Със същото определение, съдът е отказал да уважи направените от
подсъдимите и защитниците им искания по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, за
смекчаване изпълняваните мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ от 5000
(пет хиляди) лева, взети спрямо подсъдимите А. Г. Г., Г. А. Г., В. А. Г. и
съответно в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева взета на Г. В. Б..
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивен частен
протест срещу прекратяването на съдебното производство и връщането
делото на прокурора, постановен от съдът на основание чл.248 ал.1 т.3 вр. 249
ал.2 НПК, както и по въззивни частни жалби на подсъдимите, срещу отказа на
съда да уважи молбите им за смекчаване на прилаганите мерки за
1
неотклонение.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
атакуваното протоколно определение, частния протест, жалбите и обсъди
доводите на страните изложени пред първостепенния съд, намира следното:
Частния протест и въззивните частни жалби са процесуално допустими,
доколкото са подадени от лица с правен интерес пред съответния съд.
Постъпили са в изискуемия от закона седмодневен срок. Разгледани по
същество частния протест е основателен, а въззивните частни жалби
неоснователни, по следните съображения.
Пред органите на досъдебното производство и под ръководството и
контрола на Специализираната прокуратура е провеждано разследване по д. п.
№51/2015г. по описа на ГД БОП, пр.пр. №152/2014г. по описа на СП, което е
приключило с внесеният на 28.10.2020г. обвинителен акт и е образувано
настоящото НОХД №3210/2020г. на СНС.
С обвинителния акт към наказателна отговорност са привлечени
подсъдимите:
А. Г. Г.
за престъпление по чл.321, ал.6 НК;
за 3 (три) отделни продължавани престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 26
ал.1 НК;
Г. А. Г.
за престъпление по чл.321, ал.6 НК;
за 3 (три) отделни престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 26 ал.1 НК;
за престъпление по чл.339 ал.1 НК
В. А. Г.
за престъпление по чл.321, ал.6 НК;
за 2 (две) отделни продължавани престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 26
ал.1 НК;
Г. В. Б.
за 2 (две) отделни престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК;
Е. А. К.
2
за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК;
С частният протест, държавното обвинение оспорва доводите на
съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото по недопустим начин
било смесено излагане на фактите и обстоятелствата за извършваната
дейност, инкриминирана с обвинителния акт, с доказателствените средства,
от чиято доказателствена информация се е ползвало обвинението, за да
привлече към наказателна отговорност подсъдимите. Според решаващия
състав, това е довело до неясно излагане на фактите, относими към
признацине на съставите на престъпления, по които подсъдимите са
обвинени. На второ място, се твърди, че липсва описание на факти, относими
към субективната страна на обвиненията повдигнати на Г. В. Б. и Е. А. К.
Въззивният състав, не споделя доводите на първостепенният съд, че
излагането на фактите, заедно с посочване на доказателствените източници,
от които се извличат е довело до неясното им описание. Напротив, в чл.246
ал.2 НПК е уреден обема от информация, която държавното обвинение
задължително следва да включи в обстоятелствената част на обвинителния
акт и това са: „...престъплението, извършено от обвиняемия; времето,
мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на
вредите; пълни данни за личността на обвиняемия...доказателствените
материали, от които се установяват посочените обстоятелства.“ Начина
им на описание на фактите относимите към съставомерните признаци на
съставите на престъпления, за които са обвинени подсъдимите е
законосъобразен подход, макар това да се отразява, като натрупва
стилистично използвания стил на описание на фактите. В този смисъл,
държавното обвинение не може да бъде упрекнато, че обстоятелствената част
на обвинителния акт е неразбираем. Във обема на описаната относима
информация се съдържат задължителните обстоятелствените елементи, като
времето, мястото и начинът на извършването му, включително и относно
фактите, за субективното отношение на подс. Г. В. Б. и Е. А. К.. Съдът
констатира, че в обвинителния акт са описани, обстоятелства за провеждани
срещи между тримата подсъдими Г.и и подс.Б., посочено е времето, за
провеждането им, целите и естеството на договореното сътрудничество
между подсъдимите лица, като са описани последващите способи, за
3
включване на съответните счетоводни документи в изготвяните отчетни
регистри, както и тяхното отражение върху крайния съставомерен резултат,
описано е както участието, така и субективното отношение на подс.Б. и подс.
К. към инкриминираната дейност, доколкото не се поставя под съмнение
процесуалната годност на обвинените лица.
С въззивната жалба на подсъдимата Б., се твърди, че изпълняваната
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 15 хиляди лева, внесена
след привличането и за обвиняема на 18.07.2019г. е прекомерна и
несъответна на досегашното и процесуално поведение, описано в жалбата
като изрядно. Твърди се, че за да внесе гаранцията подсъдимата е получила
кредит от банка. Иска се намаляването на тежестта на мярката за
неотклонение или нейната отмяна.
Въззивния състав е длъжен да посочи, че изискването в чл.61 ал.2 НПК
за вземане предвид имущественото положение на обвиненото лице е
изискуемо при определянето размера на „Гаранцията в пари“, при взимането
на посочената мярка за неотклонение, а не след като вече е изпълнена, а
съобразяването на изискванията и процесуалните ограничения, наложени с
мярката на Б., установява именно нейната законосъобразност. Всички
доказателствени източници налични по делото са събирани в досъдебната
фаза на процеса, която е „подготвителна“ В чл. 7 ал.1 НПК е посочено, че
съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а в
ал.2, че досъдебното производство има подготвителен характер. Събирането
на доказателствата, върху които съдът е длъжен да осъществи правосъдие се
случва в съдебната фаза на процеса, доколкото конкретно страните са заявили
съгласие по липсата на основания за разглеждане на делото, прилагайки
особените правила в наказателния процес по чл.248 ал.1 т.4 НПК. Съдът при
постановяване на своя краен съдебен акт, ще обсъжда и решава въпросите по
чл.301 НПК само върху доказателства, събрани и проверени във фазата на
съдебното производство. В този смисъл, настоящия съдебен състав, намира че
молбата на подс.Б. е неоснователна.
По отношение въззивната жалба (обща) на подсъдимите А., Г. и В. Г.и,
съдът намери, че са относими посочените аргументи изложени от въззивния
съд. Мярката за неотклонение „Гаранцията в пари“, в размер на по 5000 лв. за
всеки от въззивните жалбоподатели се изпълнява и правилно
4
първостепенният съд е съобразил, че същата е адекватна и е довела до
съблюдаване на процесуалните задължения наложени с нея от посочените
подсъдими лица. Целите на мярката за неотклонение са разписани в чл.57
НПК, поради което изложените аргументи във въззивната жалба за
недостатъчни финансови средства за нуждите на подсъдимите и отглеждани
от тях малолетни деца, не е предмет на оценка, при вече взети и изпълнявани
мерки за неотклонение, още повече, че не се сочат никакви техни действия,
насочени към осигуряване на допълнителни средства от социалните дейности
обезпечавани от държавата.
В заключение доколкото въззивната инстанция не установи наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения от кръга на включените в
чл.249, ал.4 т.1 НПК, а и при служебна проверка на внесения обвинителния
акт не открива такива, че молбите на подсъдимите Г. В. Б. и Ангел, Георги и
Весела Г.и са неоснователни и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 от НПК, IV
въззивен състав на АСНС.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на СНС ХХ –ти състав от
01.03.2021г. постановено по НОХД №4015/2019г., в частта, с която е
прекратено на основание чл.248 ал.1 т.3 вр. 249 ал.2 НПК съдебното
производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5