Р Е Ш Е Н И Е № 261101
30.10.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на десети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8529 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Допустими като установителни искове на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против В.Г.Г.,
ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 и
чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от същия закон. Сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени.
Ищецът твърди два договора , от които
черпи правата си.
Според изложеното в исковата молба, на
05.02.2013 год. между „Банка Пиреос България“ АД и В.Г. бил сключен договор за
потребителски кредит № **********. Тъй като между същите страни имало предходен
договор за кредит , усвояем чрез
кредитна карта , по който Г. не изпълнил
точно, договорено било между страните , че дължимата по този договор ( под номер ********/27.09.2006г.)
сума от общо 3647.50 лева се счита за вече отпусната и усвоено от ответника по
договора № ******** главница; договорено било връщането на сумата да стане на
52 месечни вноски , първата от които на дата 05.03.2013г. За ползвания кредит
ответникът се договорил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 18 % върху
стойността на ползваните средства за всяка календарна година, формирана като
базов лихвен процент и надбавка от 10.5 % годишно; кредиторът имал право да променя едностранно договорения
лихвен процент. При забава в плащанията, както и при настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, се дължало и обезщетение за забавата, изчисляемо като
сбора на договореното кредиторово
възнаграждение и още 10 % годишно – наказателна надбавка.
Крайния срок на договора изтекъл на
05.06.2017г. Останали неплатени 3274.23
лв. представляващи непогасена главница, по 44 броя неплатени погасителни
месечни вноски, дължими за периода от 20.11.2013год. до 20.06.2017год.; 641.20
лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2014 г. до
20.06.2017 г.; 2018.85 лева обезщетение за
забава, дължима за периода от 20.11.2013 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението.
На 14.01.2016 год. вземането било прехвърлено с цесия в полза на ищеца, като
длъжникът бил уведомен за цесията,
включително в рамките на предявения иск - с нарочно уведомление като приложение към исковата молба. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под №
1424/13.02.2019г., издадена по частното гражданско дело № 2507 по опис на РС Пловдив. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК; кредитора , на което дружество са дадени
указания по чл. 422 от ГПК, иска от съда да постанови решение , с което да установи със сила на пресъдено нещо вземането
по заповедта, и евентуално – да осъди ответника
да заплати същите суми на същото договорно основание.
Ответникът оспорва иска чрез назначения му
особен представител, като възразява, че е недействителен договорът за
потребителски кредит и са нищожни отделни негови клаузи, и поради релевирана
недействителност, се дължало връщане само на чистата стойност на кредита. Длъжникът
не бил уведомен за цесията в противоречие с чл. 99 от ЗЗД. Отделно е възразено, че вземането не е
предмет на договора за цесия, респ., че прехвърлянето му чрез цесия остава
недоказано. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че сумата
на главницата от 3647.52 лева е усвоена изцяло на дата 05.02.2013г.; платени от
ответника по договора са общо 1397.73 лева , от които - 373.29 лева от
главницата и 1024.44 лева редовна лихва; остават за плащане 3274.23 лева от
главницата , 641.20 лева от възнаградителната лихва , 175.15 лева такси и
731.99 лева обезщетение за забава за периода до 14.01.2016г. ( датата на
цесията ). След тази дата, по справка от
ищеца, няма получени в негова полза суми от цедираното вземане. Лихвата
за забава от дата 20.11.2013 година до датата на подаването на заявлението в
съда, изчислена като равностойност на законната лихва за забава , е 1739.65 лева.
Допустими като установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, чл. 86, чл. 99 от ЗЗД, вр.
с чл. 9 и сл. от ЗПК. Срока по чл. 422 от ГПК е спазен , като има идентичност
между вземането, описано в заповедта за плащане, и това , предмет на исковата молба. По отношение на допустимостта
на исковете , съдът следва да отбележи още, че е недопустимо да се разгледат
едновременно искове между същите страни, на едно и също основание, но с
различен вид на търсената защита. Казано другояче, съдът би могъл да разгледа и
да се произнесе по осъдителното искане на
ответника само при условие, че установителния иск на същото основание не
е разгледан по същество.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази
следното:
І. Копие от договора за предоставяне на
потребителски кредит от дата 05.02.2013
г. е представено на л. 6 от делото; то
не е оспорено от ответника касателно
доказателствената си годност и съдът
приема сключването му за доказано.
Предвид съществените си елементи , договорът между ответника и банката
всъщност представлява обективна новация на задължението по смисъла на чл. 107 от Закона за
задълженията и договорите; новира се вече съществуващ дълг и затова и съдът
приема ,че сумата от 3647.52 лева,
договорена чрез новацията да е всъщност главница по потребителски кредит, е и реално усвоена от длъжника.
ІІ. Въпреки че представлява разсрочено плащане на съществуващ дълг, процесния договор все пак попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, тъй като хипотезата на
чл. 4 ал. 1 т. 10 от същия закон не е осъществена – за разсрочването потребителят дължи разходи, доколкото
договорена е възнаградителна лихва за целта. Дори при това положение обаче,
противоречие с правилата за потребителска защита не се релевира от гледна точна на приложимата редакция на Закона за потребителския
кредит, обн. ДВ бр. 91 от 20.11.2012
г., в сила от 01.01.2013г. Договорът е писмен, съставен е в два екземпляра , по
един за всяка от страните, има посочване на размера на договореното възнаграждение/лихва и размера на годишния
процент на разходите , има, в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК, приложен погасителен план с
посочване на общ размер на вноската и отделните нейни компоненти, като към момента на сключването, все още не е
въведено в закона изискването за минимален размер на шрифта. Изпълнени са и
реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК:
има посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Независимо от
договорената между страните възможност за едностранна промяна на лихвения процент, такава не е прилагана от банката , а
имав договора посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено.
Не се намериха основания за
недействителността на договора според чл. 22 от ЗПК или такава поради неравноправност
на отделни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
ІІІ. На л. 11 от делото фигурира и копие,
заверено от страната, от рамков договор
за цесия от дата 14.01.2016 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява
от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет
на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен
носител на материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията
между длъжника и цесионера , доколкото
представено е уведомление по смисъла на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до Г.. Това уведомление не
е получено, като обратната разписка , с която е изпратено, е върната с
отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес. Независимо от това ,
уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на
цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 25 от делото ), при
което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Съдът не споделя довода на ответната страна , че особен представител в
исково производство не може да приема волеизявления - адвокатът , назначен за такъв , разполага с
пълен обем представителна власт, ограничен обаче от разпоредбите на чл. 29 ал.
5 и 34 от ГПК, където такова ограничение
не е изрично предвидено.Тук трябва да се каже, че възражението за несъобщаване
на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на
плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за
цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват
в исковата молба. Ищецът е легимиран като кредитор.
ІV.
По размера на претенциите:
Съдът не кредитира заключението на вещото
лице по проведената счетоводна експертиза, но само в частта , представляваща
заключение за размера на обезщетението за забава за периода от 20.11.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, 12.02.2019г. Това е така , тъй като
вещото лице е изчислило този размер като еквивалент на законната лихва, вместо
по договерната между страните методика, и само
върху размера на главницата , а няма пречка обезщетение за забава да се
дължи и върху неплатената възнаградителна лихва – за ползването й, но само след
датата на изтичането на договора,
респ, датата на забава в плащането й. Изчислен от съда с помощта на интернет
калкулатор, този размер надхвърля размера на претенцията , тоест, и иска
по чл. 86 от ЗЗД е основателен в пълния си размер .
V. Разноските се възлагат в тежест на
ответника, включително тези , направени от ищеца по частното дело , възнаграждение на юрисконсулт и хонорара на особения представите,
първоначално внесен от ищеца.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на В.Г.Г.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на
следните суми по договор от дата 05.02.2013 год. между ответника и „Банка Пиреос България“ АД: 3274.23 лв. представляващи непогасена главница
по 44 броя неплатени погасителни месечни вноски, дължими за периода от
20.11.2013год. до 20.06.2017год.; 641.20 лв. договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 20.12.2014 г. до 20.06.2017 г.; 2018.85 лева обезщетение
за забава, дължима за периода от
20.11.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава върху главницата и
възнаграждението от датата на депозиране на заявлението в съда -12.02.2019г . до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за плащане № 1424 по частното дело № 2507/2019г,
ПРС.
Осъжда
В.Г.Г. , ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 935.07 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.