№ 254
гр. Варна, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20223100900041 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Ищецът П. Г. Д., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не
се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат С.Р. и от
адвокат А.И., редовно преупълномощени от адвокат М.Я. и приети от съда
от днес.
Ответникът ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат П.П.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Т. К. Авр. , редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание, депозирала е заключение.
Вещото лице Ал. Хр. В., редовно уведомен, явява се в съдебно
заседание, депозирала е заключение.
Свидетелят Н. Б. Н., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва
да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
така, както е докладвано с Определение № 164 от 28.01.2022 г.
Производството е образувано по искова молба на П. Г. Д., ЕГН
**********, от ********, чрез адв. М.Я. и адв. В.З. от ДАК, срещу ДЗИ–
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата, в качеството й на наследник на
починалия при ПТП Д.Г.Д., негова сестра, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2020 г. /с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя по заявена претенция/, до окончателното изпълнение на
задължението.
Твърди се настъпило на 21.09.2019 г. застр. събитие – ПТП, когато
около 7 часа сутринта, по път I-2 /Варна – Девня/ в посока гр. Варна, се е
движил мотоциклет Хонда, с рег. № ********, управляван от Д.Г.Д., а в
обратна посока л.а. Фолксваген Туран с рег. № ********, с водач Н. Б. Н..
Настъпило ПТП на кръстовището за с. Тополи – водачът Н.Н. се пристроил за
да завие към селото, спирайки на стоп линията, за да пропусне насрещно
движещите се МПС, след което преминал тази линия и спрял за да пропусне
преминаващ автомобил, отново тръгнал, като следвал радиуса на завоя за да
навлезе в ул. Ат. Липов за с. Тополи, като не пропуснал движещия се по това
трасе мотоциклет Хонда, спирайки с цялата си дължина на пътната лента за
движението му. Твърди се, че виновният за ПТП водач е бил застрахован по
риска ГО в ответното дружество с покритие към процесната дата на
събитието. Било образувано ДП 403/2019 г. на Сектор ПП на ОД на МВР–
Варна, както и била постановена присъда по НОХД 710/2020 г. на ВОС, НО, с
което водачът на МПС Н.Н. бил признат за виновен за настъпилото
произшествие. Смъртта е настъпила на 29.09.2019 г. в МБАЛ Св. Анна –Варна
АД. Твърди се, че ищцата е сестра на починалото лице, което е претърпяло от
смъртта му тежки неимуществени вреди – страдания и мъка от загубата на
брат си, които са основание за възмездяването им от застрахователя на
Гражданската отговорност на виновния водач. Твърди се завеждане на застр.
претенция пред ответното дружество от ищцата на 25.10.2019 г. и отказ на
застрахователя да определи обезщетение за неим. вреди от 26.08.2020 г.
Претендират се законните лихви върху главницата, считано от 25.01.2020 г.
до окончателното изплащане.
2
Ответникът оспорва основателността на иска. Поддържа единствено
възражения за липса на материална легитимация на ищцата да претендира
обезщетение за неим. вреди, поради липсата на дълбока емоционална връзка
между нея и починалото лице /неин брат/, която да надхвърля обичайните
родствени отношения. Въведено е и второ възражение, за съпричиняване на
вредите от починалия, който се е движил с превишена скорост за съответния
пътен участък и е способствал настъпването на вредите – нарушение на чл.
150 и чл. 150а от ЗДвП. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по полица от 24.06.2019 г. по риска ГО на л.а. Фолксваген
Туран с рег. № ********, собственост на Н.Н.; депозирана от ищцата застр.
претенция от 25.10.2019 г. и образуване на щета № 43072951900286;
настъпилото на 21.09.2019 г. ПТП по описания начин и механизъм между
двете превозни средства, причинила смъртта на Д.Д..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД; чл. 497
КЗ.
НЕ СЕ СПОРИ относно наличието на валидна застрахователна полица
по риска Гражданска отговорност № BG/06/119001764205 от 24.06.2019 г.,
валидна за периода 26.06.2019 г. до 25.06.2020 г., сключена за л.а. Фолксваген
Туран с рег. № ********, собственост на Н. Б. Н.; настъпването на ПТП на
21.09.2019 г., механизмът му и настъпилите от това вреди – смъртта на Д.Д.;
не се оспорва предявяване от ищцата на застрахователна претенция пред
ответника.
ПОСТАНОВЕНАТА Присъда по НОХД 710/2020 г. на ВОС, НО се
ползва със задължителна за съда сила, относно обхванатите от чл. 300 ГПК
обстоятелства.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи наличието на силна и дълбока
емоционална връзка с починалото лице, понесените от смъртта му
неимуществени вреди и техния размер и всички изгодни за ищеца
положителни факти и обстоятелства, обхванати от предмета на спора.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи въведеното основание за
изключване и/или ограничаване отговорността на застрахователя;
съпричиняването на вредите от починалото лице, както и всички възражения,
от които черпи изгодни правни последици.
АДВ. Р.: Поддържаме депозираната от нас искова молба, ведно с
3
направените доказателствени искания. Поддържаме и депозираната
допълнителна искова молба. Оспорваме двата отговора на искова молба и
допълнителна искова молба, депозирани от ответното застрахователно
дружество.
АДВ. П.: Поддържам изцяло първоначалния отговор на искова молба,
както и допълнително представения такъв, ведно с всички възражения и
доказателствени искания, които сме направили.
Запознати сме с определение на съда от 28.01.2022 г., с проекта за
доклад и с разпределената доказателствена тежест. Нямаме възражения по
същият.
Нашият свидетел е при режим на призоваване.
АДВ. Р.: Водим свидетелите.
Въз основа изявленията на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада, изготвен с Определение № 164 от
28.01.2022 г.
Съгласно същото съдът е приел и приложил представените от страните
писмени доказателства по делото, допуснал е събиране на гласни
доказателства и изготвяне на съдебни експертизи.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото НОХД № 710/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Варна, НО, ведно с ДП № 403/2019 г. по описа на ПП
КАТ Варна.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 5119/02.03.2022 г. от ОД на МВР-Варна,
Сектор „ПП“, с което уведомяват, че след направена справка в системите на
АИС-АНД и АИС-БДС, за Д.Г.Д. е установено, че същият е правоспособен
водач с категория „С“. Издадено му е СУМПС с валидност до 26.07.2022 г.,
унищожено на 18.10.2017 г. Видно от писмо Д. е подменил издаденото му
СУМПС със СУМПС, издадено от Великобритания.
Процесуалните представители на страните заявяват, че са
запознати с постъпилите документи.
СЪДЪТ намира, че постъпилите НОХД и писмо следва да бъда приети
като доказателства по делото, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото : НОХД №
710/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна, НО, ведно с ДП № 403/2019 г. по
описа на ПП КАТ Варна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото : писмо вх. №
5119/02.03.2022 г. от ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“ ведно с писмо рег. №
3286р-41050/04.10.2017 г. на ГДНП.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 7376 от 25.03.2022 г. заключение
по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото
е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
– д-р Т. К. Авр. - 59 години, българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице А.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
АДВ. Р.: Нямаме въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. П.: Бихте ли казали, при проведения с вас
разговор, сподели ли с вас някаква случка, нещо съществено за нея от
моментите, които е имала със своя брат приживе, някакво обстоятелство,
свързано с отношенията между тях.
Вещо лице А.: Тя сподели една случка от детството им, от началната
училищна възраст, когато тя се е разболяла от менингит, била е с много
висока температура и в тежко състояние. Сами са били в къщи. Брат й тогава
се е обадил на лекар и е потърсил помощ и тя смята, че той я е спасил.
Вероятно родителите са били на работа, нямало е кой да положи грижи към
момента. Той е реагирал много бързо, защото тя наистина е била в много
тежко състояние, в предкома, защото един менингит може да доведе до тежки
усложнения.
Друго, заедно са празнували всички празници. Тя е разведена от години,
5
но къщата на приятеля й в селото, където живее брат й, е точно срещу къщата
на брат й и са имали обичай повечето празници да ги празнуват заедно.
В делниците, вероятно са се виждали. Тя каза, че са се чували и са си
помагали много. Той има две деца. Тя каза, че е помагала също. Голямата
тежест на психотравмата идва от това, че болните им родители, който са
преживели много тежко загубата, самата тя е трябвало да се мобилизира, за
да може да извърши цялата церемония около погребението, вземането на
трупа, и това е много тежък момент за нея, непрекъснато й се връща в
спомените. Тя плачеше, когато разказваше. До голяма степен й тежи момента,
че родителите й, и от възрастта и съкрушени от загубата, вероятно влошили
се от нея, са изцяло на нейните ръце. В един такъв момент много й липсва
брат й, като духовна, физическа и материална подкрепа.
На въпроси на адв. П.: Изложили сте, че подобно прекарано мозъчно
заболяване може да обуслови една такава повишена емоционалност, каквато
сте наблюдавали в П..
Вещо лице А.: Повишена емоционалност, имам предвид емоционална
лабилност, което е характерно за органичните състояния, т.е. много лесно се
разплаква. Ако сте забелязали някои възрастни хора могат да се просълзят по
време на гледане на филм и др., това зависи от индивидуалните качества.
Нарича се „емоционална инконтиненция“. Тя е свързана точно с органични
промени в мозъка. Тя плачеше почти през цялото време, но аз не смея да
твърдя, че има емоционална инконтиненция, тъй като не съм я наблюдавала в
реалния живот, когато не говори за ситуацията, когато трябва да се справи с
ежедневните неща. Това е една вероятна хипотеза, че тя може би има
повишена емоционална реактивност, под вид на емоционална инконтиненция
и съм длъжна да я обсъдя, затова съм я написала, в резултат на прекарано
инфекциозно заболяване. Никъде няма медицински данни и доказателства.
Написала съм го, че в резултат на това инфекциозно заболяване, има някакви
последствия, т.е. след един менингит може да остане епилепсия, паметови
нарушения, поведенчески нарушения, никъде няма такива данни. Така, че
това е само една хипотеза, но това е нещо различно от цялостното й
преживяване на загубата, на депресията, която тя прави, която е реакция на
скръб.
На въпроси на адв. П.: В заключението, частта, където сте описали
6
данни от психиатричното изследване, на стр. 1, последен абзац, печатна
грешка ли следва да считаме тази дата, посочена в изречението: не си знам
годините, защото аз съм родена на 28.09.76 г., а брат ми почина на 29.09.2019
г.
Вещо лице А.: Това съм го записала дословно, не е печатна грешка. По
принцип анамнезата я записвам дословно, при интервюто. Това са данни от
освидетелствания.
На въпроси на адв. П.: Какви са изгледите за справяне с тази
психотравма.
Вещо лице А.: Състоянието й се подобрява, но винаги ще остане в
случая. Тя има ресурс да се справи, защото е млад човек. Има поддържаща
среда, това е детето й, приятелят й, приятели. До голяма степен тази
протрахирана реакция на скръб, във вид на депресия, се поддържа от това, че
тя продължава да полага грижи за родителите си. Т.е. нейното ежедневие е
много еднообразно, тя няма странични ангажименти или развлечения и
всичко, свързано с грижите за родителите й, й напомня загубата на брат й. Тя
продължава да скърби с тях. Тя казва, че много тежко й е грижата за тях, и
самите те, понеже са свързани с тази психотравма, тези грижи са един
поддържащ фактор. Като преживяване, естествено, че ще остане в съзнанието
й.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 400.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
7
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 400.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно психиатрична експертиза в размер на 200.00 лв., от бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджет.)
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнително РКО за сумата от допълнително
200.00 лв. от бюджета на съда до окончателния размер на възнаграждението.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 7075 от 23.03.2022 г. заключение
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
– Ал. Хр. В. - 41 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице В.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат въпроси
към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 435.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 435.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза в размер на 300.00 лв., от внесения от
ответника депозит в размер на 200 лв. и в размер на 100 лв. от бюджета на
съда.
(Издаден РКО по вносна бележка от 14.02.2022 г. и РКО от бюджет.)
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да внесе по сметка „Вещи лица и
гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 70.00 лв. в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнително РКО за сумата от 65.00 лв. от
бюджета на съда до окончателния размер на възнаграждението.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Н. Б. Н., ЕГН **********, 47 г., български гражданин,
женен, осъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. П.:
Свид. Н.: Спомням си пътния инцидент на 21.09.2019 г. Обикновено
ставам 6 без 10, приготвям се, отивам на работа с колата. Минах през старата
магистрала на Варна, престроих се на кръстовището, на пресечката наляво.
Имаше една кола от другата страна, в срещуположната посока, даде десен
мигач и аз предприех маневра. Мотористът не го видях, съжалявам, моя вина.
Предприех маневрата наляво. При условие, че съм шофьор от 1994 г., не съм
перфектен, правя грешки. В този момент, докато тръгнах и се чу сблъсък.
Видях моториста да се търкаля, излязох от колата, тръгнах да му давам първа
помощ, доколкото мога. Помолих едни млади момчета да се обадят на
Спешна помощ. Това беше, първият ми разговор по телефона беше 7:05,
сутринта.
9
Ако мотоциклетът е бил преди автомобила, щях да го видя.
Предполагам, не съм го видял, че е бил зад автомобила или някъде там.
Хубаво беше времето, добра видимост. Нищо не ми е ограничавало
видимостта, освен колата, която даде десен мигач. Аз започнах да правя
маневра. Предполагам, че мотоциклетистът е бил отзад или отстрани, не мога
да кажа, а може и той да е предприел маневра, това не знам.
Там има пътни знаци, длъжен съм да спра, да дам предимство.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Свид. Н.: Не желая заплащане на разноски.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Х.Г.П., ЕГН **********, 45 г., български гражданин,
неженен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Р.:
Свид. П.: Запознат съм с произшествието с участие на Д.Д., не съм бил
очевидец. Това, което научихме в последствие е, че той сутринта тръгва за
работа от с. Доброглед и по пътя за работа, пътя Доброглед - Варна, средния
път. На разклона за Тополи, посока Варна, той се движи направо на път с
предимство, като дори не превишава разрешената скорост за движение по
този път. Кола, която идва от Варна, може би от Владиславово, посока
Тополи, защото колата е искала да завива в посока Тополи, наляво, не му е
осигурила предимство и го блъска. Той изхвърча от мотора на около 10
метра, следствие на което почувава тежки травми. Единствените му думи,
които са били, доколкото разбрахме са „какво направи“. Става въпрос за
нарушителя.
Д. го познавам. Ние не сме точно съседи, но имаме къща, която е в с.
Доброглед, която се намира точно срещу неговия магазин. В следствие се
запознахме с неговата сестра, с която живея на семейни начала вече 7
години.
След произшествието, искахме да го посетим в болницата, но той се
10
намираше в интензивно отделение, реанимация в Спешното на Окръжна
болница и не допускаха външни лица. Най-близките, като например майка
или баща или жена, така, че мен не ме допуснаха в отделението, където е
лежал. Но съм ходил всеки път в болницата и сме чакали новини. И П., майка
й, баща й.
П. много лошо го приема, изпадна в истерия, в тежко положение, едва
ли не припадна. Добре, че бяхме заедно, докато малко дойде на себе си, да се
почувства малко по-добре. На другия ден в болницата. Положението никак не
беше добре от нейна страна. Тя изпита и голямо притеснение как ще съобщят
на нейните родители, защото там щеше да бъде още по-лошо положението.
Искахме малко да научим поне какво му е в момента състоянието, какви са
възможности му за живот, но трябваше да съобщим на родителите, а те от
своя страна, майка му беше още по-зле.
Прогнозите на докторите в неговото състояние, в началото имах
чувството, че има някаква надежда, сложиха го на хемодиализа, но в
последствие нещата се усложниха. В един от дните, в които бяхме в
болницата, излезе докторка, каза кои са близките на Д., казахме – ние сме,
майката да дойде, защото положението е страшно зле, нещата никак не са
добре, не ми харесват. С една дума жената искаше да намекне, че той си
отива.
Когато П. разбра за смъртта на брат си, бяхме заедно. Тя го прие много
лошо. Като чуе такива неща, се стресира, започва да плаче. Искаше да
разбере как е станало и колкото повече разбира, по лошо се чувстваше.
Основно тя се зае с погребението. Започна да работи на три места, взе
пари на заем. От къде точно, не знам, не искаше да казва. Тя основно
движеше нещата по погребението. Съпругата на Д. не взе никакво участие в
погребението, нито по организацията, нито с присъствието си на самото
погребение, тя не присъства на погребението. Дори кметицата на с. Доброглед
се възмути, как може Т. да не присъства на погребението. Всички бяхме в
недоумение.
Преди произшествието Д. живееше в с. Доброглед, в семейна къща, за
която теглиха голям кредит, за да я вземат и да направят и този магазин. В нея
къща живееха той, Т., двете им деца и родителите на жена му. От там насетне
той се принуди да отиде да работи в чужбина, първо в Германия, после в
11
Англия, от финансова гледна точка, за да си погасяват заемите.
Аз с П. живея в мое жилище, тук във Варна.
П. и брат й от малки са неразделни, били са заедно и той като по-голям
брат й е помагал, съдействал, закрилял, защитавал. Когато тя се развежда,
дъщеря й пораства, първи клас, той основно й е помогнал с облекло, с пари,
детето да тръгне на училище първи клас.
Тя, като самотна майка, е имала нужда от необходимата помощ.
Майката на П. и Д. е била на работа, баща им също. Един период от
време, две, три години баща им е работил в СССР, в Узбекистан, т.е. не е бил
тук. П. е била сама в къщи, майка й на работа, с брат й са били заедно и той се
е грижил за нея. Помагал й е като по-голям брат, с пари, да я изпрати на
училище, може и да я е посрещал. Знам, че когато тя заболява от вирусен
менингит брат й е бил този, който се е обадил на Бърза помощ, защото тя е
била, докторите са казали, че е била на косъм, с опасност за живота. Брат й е
първият, който й е оказал съдействие.
П. е родена на 28.09., ден преди произшествието. По този повод П. не
празнува рождения си ден. От както я познавам, не е празнувала. Имало е
някакви леки събирания, но рожден ден, особено след случилото се с брат й,
не е празнувала.
Към днешна дата, това е нещо, което остава в съзнанието и никога няма
да се преодолее до такава степен, поне аз така мисля. Най-малката дума по
повод брат й и тя започва да плаче. Избягваме да говорим, защото тя се
разстройва във всеки един момент. Няма как да не се разстрои, защото ходим
на гробищата редовно, там няма начин да не плаче. Д. е погребан в гробищата
на Добрич.
На въпроси на адв. П.:
Свид. П.: Познавам П. от 7 години, а Д. познавам месец по-рано.
Къщата ни на Доброглед е срещу неговия магазин и от там го познавам. В
последствие се запознах с П. и разбрах, че му е сестра. Не мога да кажа от
колко време са имали тази къща в Доброглед, те са си от Добрич. Д. е работил
във Варна като снабдител на безалкохолни, бира и е разнасял хляб. Живеел е
на квартира в Кайсиева градина във Варна, в която квартира е вземал
дъщерята на П., да бъде на гости при него, да я гледа. Когато П. е била
12
възпрепятствана, той се е грижил за дъщеря й. Съответно, защото дъщеря й е
по-голяма, тя е помагала за децата на Д..
П. и брат й винаги са били в добри отношения. Аз не съм чул за
влошени отношения. Когато отидем на село с П., отиваме при брат й дали в
магазина, сядали сме пили по кафе, безалкохолно, или в тях на гости сме
ходили. Самата П. е помагала в магазина, работила е там известно време.
Родителите на П. и Д. живеят в Добрич. Д. живееше в с. Доброглед с Т.,
с дете им деца и с родителите на жена му. Съпругата на Д. е от Варна.
Доколкото знам, те се запознават във Варна, но аз тогава не съм ги познавал.
Аз живея на семейни начала с П. от 7 години, във Варна, широк център,
в мое жилище.
Ние не сме точно съседи в Доброглед, нашата къща се намира срещу
техния магазин и така се запознахме с него, защото съм ходех да пазарувам.
то е с нещо като барче, сядал съм да пия една бира. Така се запознахме, там
няма много хора, както в града. От там познавам и жената на Д..
На въпроси на съда:
Свид. П.: Сега има промяна в П., не е така жизнена, така контактна,
стана по-скоро асоциална, не контактува със странични хора. Единствено с
мен, с зет й, с дъщеря си, с майка си и баща си. Сега е натоварена и със
здравословното състояние на майка си и баща си, което се влоши след
смъртта на Д..
Понастоящем П. не е във Варна, отиде си на Добрич за да се грижи за
родителите си. Даже и аз съм при нея, не живея сега във Варна. Аз работя и в
чужбина вече и тя се прибра в Добрич. Аз като се върна от чужбина, отивам в
Добрич. Сега идваме от там. П. от близо година е в Добрич, може и повече да
е.
Приживе ходихме на гости в брат й, в магазина, в тях сме се събирали,
редовно. Когато ние с П. отидем в Добрич при майка й и баща й и примерно
сме отишли и до село, каквото пратят родителите, сме го носили за внуците,
за Д., за съпругата му. Винаги сме минавали, сме го оставяли, сме се виждали,
сядали, да си приказваме.
Дъщерята на П. е вече на 26 години, студентка е. Тя също има дете, на 5
години.
13
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят С.В.С., ЕГН **********, български гражданин,
неосъждан, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Свид. С.: Обещавам да говоря истината пред съда. Съпруг съм на
дъщерята на П.Д..
Съдът разяснява на свидетеля С. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свид. С.: Желая да свидетелствам.
На въпроси на адв. Р.:
Свид. С.: Със семейството се познавам от 8 години. Познавам се с Д.Д..
П. живееше с Х., нейния приятел, във Варна, а Д. в с. Доброглед с
приятелката си, защото те нямат брак, с двете си деца и родители на
приятелката му. Доколкото съм запознат, всеки ден са се чували П. и Д., а за
виждания, да не е всяка седмица, но през седмица, да, защото те в Доброглед
имаха магазин, а родителите на Х. живееха отсреща магазина и често си
ходеха на гости. По празници задължително се събираха, или те на село, или
ходеха във Варна. И в магазина, защото там имаше едно заведение, там също
се събираха.
Между П. и Д., взаимоотношенията при тях са по-сложни от гледна
точка брат-сестра, защото те разчитаха много един на друг, което в сегашно
време не се наблюдава много. П. разчиташе много на него, доколкото знам, за
финансова подкрепа, за подкрепа като брат, защото когато навремето П. се е
развела, преди 20 и няколко години, брат й й е помогнал финансово, и за
първи клас, когато е тръгнала неговата племенница. Знам, че по него време
той е дошъл да живее във Варна и е поискал П. с дъщеря си да дойдат тук, за
да си помагат, да са до него. П., знам, че когато беше жив Д. имаха
затруднения и тя работеше в неговия магазин известно време.
По време на произшествието, когато се случи, то се е случило сутринта
рано, а на същия ден дъщеря й на П. имаше рожден ден. Това беше на 18-ти.
Бяхме се организирали да ходим на заведение вечерта и по път към
14
заведението разбрахме от Т.. Това беше вечерта, около 8. Прекратихме
ходенето. П. тежко го прие, особено защото знаеше, че е моторджия,
плачеше. Вечерта я успокоявахме, защото и баща й преди не одобряваха
идеята за мотора, и се чудеше през цялото време как да съобщи на майка си и
баща си.
Присъствах на погребението, всички присъствахме. П., дъщеря й, аз, Х..
С изключение на човека, който по принцип трябваше да е там, Т., жена му на
Д., и нейното семейство.
П. и Д. нямат други братя и сестри.
Родителите на П. и Д. ги познавам. Наскоро баща й имаше
микроинфаркт и беше в болница, т.е. аз ги закарах, защото П. няма книжка.
Майка й доскоро беше в количка, защото имаше някакво прищипване на
гръбнака и аз и П. ходехме по доктори, и продължаваме да ходим.
Преди произшествието и П. и Д. полагаха грижи за майка им и баща
им.
След инцидента с П. се виждахме всеки ден в началото. Сега малко по-
често, поне два, три пъти в седмицата.
П., по принцип преди беше много отворен човек, а сега малко се е
затворила в себе си, единствените й контакти са с нас. Към днешна дата тя не
е преодоляла загубата на брат си, защото дори и сега ако й зададеш някакъв
въпрос, свързан с Д. и започва да плаче.
На въпроси на адв. П.:
Свид. С.: Д., от както го познавам живее в Доброглед. Ние там се
запознахме, ходихме на гости. П., по него време се премести във Варна, с Х.,
приятелят й.
Х. помагаше, но работата му е такава, че 90 % от годината е навън.
Работи на кораб, ел. техник, доста често отсъства. П. разчита изцяло или на
мен, или на брат си. Не знам дали П. е имала финансова помощ от Х.,
предполагам, че да.
Доколкото знам П. и Д. са си помагали финансово, защото правеха
ремонт на апартамента в Добрич. Апартаментът в Добрич беше на майка им и
баща им. Майка им и баща им са в с. Пчелник, Добричко. Тогава той
организира транспорт за изхвърляне на някои от старите мебели, за слагане
15
на новите. Ремонтът на апартамента се прави и от двамата, от Д. и П.. Не съм
запознат на кой са средствата за ремонта, но участваха и двамата в него.
Мисля, че П. и Х. не са живели в имота в Доброглед. Х. го познавам от
по-отдавна, мисля, че тогава той е живял там, при майка си и баща си.
Оставали са по два, три, пет дни на въпросната къща и предполагам, че са си
ходили постоянно на гости.
Д. беше работил в Германия или в Англия, не се сещам точно.
Навремето, около два, три месеца. Мисля, че по него време имаха
затруднения, Т. е имала затруднения предполагам и бяха помолили П. да им
помогне с магазина. П. да работи в магазина, докато Д. го няма, защото на Т.
децата бяха малки. Дори, не знам дали по него време е било, трябваше Т. да
бъде на родителска среща на големия - Д., а П. трябваше да отиде с А. на
родителска среща, защото съвпадаха. А. е малката дъщеря на Д.. Д. има две
деца, Д. и А.. П. трябваше да отиде на родителска среща, защото родителската
среща на Д. съвпадаше с родителската среща на А..
Не съм чувал П. и Т. да се карат. Предполагам, че са били в приятелски
отношения помежду си.
Това, че Т. не беше на погребението на Д., коментар много, много по
тази тема не сме правили, но когато сме го обсъждали, смятаме, че е чисто
емоционално. В смисъл такъв, че…, те и двете не могат да го преживеят, че Д.
го няма, но предполагам, че на Т. й е било по-тежко, защото е оставил две
деца.
Поведението на Т. по погребението, предполагам, че е било укоримо от
семейството.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
АДВ. Р.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските
АДВ. П.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
16
АДВ. Р.: Моля да постановите решение, с което да уважите в цялост
депозирания от ищцата П.Д. иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, като доказан по основание и размер.
Моля да ни бъде предоставен едноседмичен срок за писмени бележки, в
които да изразим подробни съображенията си по същество.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество.
АДВ. П.: С оглед заявения материален интерес по делото адвокатското
възнаграждение е изчислено и изплатено съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Моля в законоустановения срок да се произнесете с решение, по силата
на което да оставите без уважение предявените от ищцата искови претенции,
поради тяхната неоснователност и недоказаност в процеса. За да бъде
присъдено обезщетение от страна на ответното дружество, на ищцата, в
качеството й на сестра на починало при ПТП лице, е необходимо в процеса да
бъдат доказани по пътя на пълно и главно доказване, което е в тежест на
ищцовата страна, обстоятелства, житейски установени, които да са
изключение, които да са породили необичайно силна привързаност между
двете лица приживе. Твърдим, че в хода на настоящето производство подобно
обстоятелство не се установи, не се доказа, поради което и исковата
претенция твърдим, че се явява недоказана.
Моля да присъдите разноските на ответника в настоящето
производство.
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита след
изготвяне на протокола от днешното съдебно заседание.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в седмичен срок и на
ответната страна в 10-дневен срок от изготвяне на протокола, да изложат
17
писмено становище по съществото на правния спор, с препис за насрещната
страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:08
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18