М О Т И В И към
присъда № 77, постановена на 17.05.2018 г. по н.ч.х.д. № 54/2017 год. по описа
на Старозагорския районен съд
Предявено е обвинение от наказателно частен характер
срещу А.Д.С., роден на *** ***, живущ *** Загора, българин, български
гражданин, женен, с висше образование, работещ в ”Институт за космически
изследвания и технологии”, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на
19.11.2016 год. в хотел ”Августа Траяна”, намиращ се в село Старозагорски
минерални бани, община Стара Загора, публично в качеството си на длъжностно
лице – Председател на Управителния съвет на сдружение ”БТС” на проведен семинар
с участието на председатели, секретари, счетоводители и председатели на
контролни съвети на туристическите дружества от следните области: Бургас,
Сливен, Ямбол, Стара Загора и Хасково в ”Български туристически съюз”, ЕИК
********* умишлено е приписал престъпления на К.Ч.Н., с ЕГН ********** *** НК –
подправка на официален документ, протоколи за заседания на УС на Сдружение
”БТС”, чрез преправяне на съдържанието им, по чл.309, ал.1 от НК – преправяне
съдържанието на частни документи - договорите за отдаване под наем на недвижим
имоти, собственост на Сдружение ”БТС” и употребяването им от наемателите за
доказване прекратяването и изменението на право или задължение или
правоотношения и по чл.209, ал.1 НК – измама, възбуждане и поддържане на
заблуждение на Председателя на Сдружение „БТС” с цел да се набави облага и
причиняване на имотна вреда – престъпление по чл.148, ал.2, във вр.чл.148,
ал.1, т.1 и т.4, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Адвокат И.Я. от АК - Благоевград, като повереник по
пълномощно на тъжителката поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подсъдимия, както относно фактическата обстановка, изложена в тъжбата, така и
относно правната квалификация на извършеното деяние.
Частният тъжител К.Ч.Н.
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като му бъде наложено наказание глоба и обществено порицание, без обаче да сочи
конкретен размер на претендираното наказание
Адвокат
А.Г. от АК Благоевград в качеството й на защитник на подсъдимия А.Д.С. по
пълномощно оспорва изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение, както от
фактическа, така и от правна страна, предвид на което пледира подзащитният й да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинения.
Подсъдимият А.Д.С. пледира да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение .
Съдът след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителката К.Ч.Н. работила от 13.02.2002 год. до
настоящия момент в Сдружение ”Български туристически съюз", ЕИК *********
(БТС), със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец",
п.к.1040, бул. „Васил Левски" №75,ет.5, като към датата на подаване на
настоящата частна тъжба е на длъжност ”Експерт по управление на човешките
ресурси и административен секретар" в кабинет на председателя и
Изпълнителния секретар.
Подсъдимият А.Д.С. е член на
Управителния съвет на Сдружение „БТС", председател на Управителния съвет
на БТС и Председател на Сдружение „БТС" и съответно длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК.
На 19 ноември 2016 год. в хотел ”Августа Траяна",
село Старозагорски минерални бани, община Стара Загора се провел семинар с
участието на председатели, секретари, счетоводители и председатели на контролни
съвети на туристическите дружества от следните области: Бургас, Сливен, Ямбол,
Стара Загора и Хасково, който бил открит и ръководен от подсъдимия А.Д.С. в
качеството му на председател на УС на Сдружение ”БТС" и Председател на
Сдружение ”БТС". При определен дневен ред, свързан с организационни
въпроси, годишно счетоводно приключване за 2016 год., актуални проблеми на БТС
и туристическите дружества и разни, подсъдимият С. и други членове на БТС са
направили изказване по дневния ред на семинара. За направените в хода на
семинара изказвания е воден протокол от З.Р., отразявайки най-важното от изказванията
на всеки един от желаещите да го направят. По време на провеждане на семинара
бил представен резултат от ревизия на АДФИ, приключила по-рано, през 2013 год.
и установяваща задлъжнялост на БТС към Министерство на туризма, общински фирми
и други. След прочитане на доклада и подробностите, констатирани от АДФИ,
наличието на изразходвани суми в големи размери и сключени договори за наем с
предходния председател на БТС последвали дискусии, спорове, предложения и
обвинения, оформени от водещия протокола съобразно проведената работна среща. След
изготвяне на протокола и неговото оформяне граматически, същият бил изпратен по
имейл на туристическите дружества, за запознаване.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели В.Е.
Багдарян-Цветкова, Д.Х.Г., В.А. Цветков, З.И.Р. и от събраните писмени
доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите В. Цветкова, В.Ц. и З.Р., но само в частта
им, в която възпроизвеждат положителни факти, т.е. факти, за които твърдят, че
са се случили и са били възприети от тях. Това е така защото горепосочената
свидетеля Р. е била протоколист на проведения семинар на БТС и е отразила в
писмен вид най-важните обстоятелства, разисквани по време на семинара и
нуждаещи се от дискусия и разрешение предвид промяната в представителството на
БТС и констатираните липси на договори, неточности в сключените такива или
тяхното съхранение. Св.Ц., неприсъствал на проведения семинар на 18/19.11.2016
год. установява, че е прегледал заедно със св.Р. процесния протокол, след което
същият е предаден на св.Цветкова за разпространението му по дружествата. Същия
установява, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения и в
качеството си на изп.секретар на БТС е депозирал жалба по повод некоректно
прехвърлени два телефонни номера от БТС на тъжителката.
Свидетелката Г. в качеството си на главен счетоводител
за периода се ограничи единствено и само относно липсата на извършени
нередности от нея самата и от тъжителката, без да конкретизира по какъв начин е
засегната тъжителката от отразеното в протокола от проведения семинар.
Престъплението клевета е предвидено в чл.147 от НК.
Съгласно ал.1 на този член, “който разгласи позорно обстоятелство за другиго
или му припише престъпление, се наказва за клевета”. Субект на престъплението
“клевета” може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Осъществяване на
изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на инкриминираните
обстоятелства пред повече хора /повече от един/ или на място, което позволява
обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора /повече от един/. За да е
налице клевета, е необходимо от обективна страна приписването на престъпление за
другиму да е с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това
лице получава в средата, в която живее или работи. В разглеждания случай остана
неизяснено какво престъпление е преписал подсъдимия А.С. по отношение на
тъжителката К.Н., че е извършила.
Съдът е обвързан единствено с твърденията, предмет на
тъжбата и приложените по делото доказателства. При наличие на многобройни и без
каквито и да са противоречия с твърденията посочени в тъжбата, съдът намира, че
предявеното обвинение за извършено по отношение на тъжителката престъпление
клевета, не е доказано. При така установената фактическа обстановка съдът прие
за недоказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия А.Д.С. е извършил
твърдяното в тъжбата деяние /публично в качеството си на длъжностно лице –
Председател на Управителния съвет на сдружение ”БТС” на проведен семинар с
участието на председатели, секретари, счетоводители и председатели на контролни
съвети на туристическите дружества от следните области: Бургас, Сливен, Ямбол,
Стара Загора и Хасково в ”Български туристически съюз”, ЕИК ********* умишлено
е приписал престъпления на К.Ч.Н., с ЕГН ********** *** НК – подправка на
официален документ, протоколи за заседания на УС на Сдружение ”БТС”, чрез
преправяне на съдържанието им, по чл.309, ал.1 от НК – преправяне съдържанието
на частни документи - договорите за отдаване под наем на недвижим имоти,
собственост на Сдружение ”БТС” и употребяването им от наемателите за доказване
прекратяването и изменението на право или задължение или правоотношения и по
чл.209, ал.1 НК – измама, възбуждане и поддържане на заблуждение на
Председателя на Сдружение „БТС” с цел да се набави облага и причиняване на
имотна вреда/.
От друга страна не може да не се отбележи, че правото
на изразяване на мнение е закрепено в чл.чл. 39-41 от Конституцията на РБ и в
чл. 10, т.1 от Европейската конвенция за правата на човека. В тези нормативни
актове от най-висш ранг е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. ...
[Това право] представлява едно от
основните права на личността (решения № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1 от 1996
г., решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/98 г.). Това
право не е абсолютно. Наказателната отговорност за обида и клевета е една от
юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на честта и достойнството на
личността. Основания за ограничаването му се съдържат в чл.чл. 39, 40 и 41 и в
чл. 10, т. 2 от конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на
мнение да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които
са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество – полезни,
смислени, обществено обосновани. Не са обществено обосновани и необходими в
едно демократично общество онези мерки, които не могат да бъдат ефективни по
естеството си. Това означава, че дори когато законовото ограничение е
обосновано, същото във всеки конкретен случай следва да бъде ефективно за
постигане на целта, като бъде релевантно и достатъчно обосновано.
За да осъществи състава на престъплението по чл. 148,
ал. 2, във вр. ал.1, т.1 и т.4, вр чл.147, ал. 1 от НК, следва подсъдимият да е
преписал престъпление, извършено от тъжителя. Следва същият да е дал такава
субективна оценка за личността на пострадалия, която да е от характер да
засегне неговата чест и достойнство.
По делото не се установи, че действително подсъдимият в
направеното от него изказване на 19 ноември 2016 год. в хотел ”Августа
Траяна", село Старозагорски минерални бани, община Стара Загора при провеждане
на семинар с участието на председатели, секретари, счетоводители и председатели
на контролни съвети на туристическите дружества от следните области: Бургас,
Сливен, Ямбол, Стара Загора и Хасково, който бил открит и ръководен от
подсъдимия А.Д.С. в качеството му на председател на УС на Сдружение ”БТС"
и Председател на Сдружение ”БТС” по повод изготвения доклад на АДФИ и
финансовото затруднение от страна на БТС по време на разискванията е приписал
посочените в тъжбата престъпления, да са извършени от тъжителката Н.. Безспорно,
ако се извади от съответния контекст и в друга ситуация, тези изрази
представляват клеветнически епитет, чийто адресат би бил с накърнено
достойнство и чест. Въпреки това, същият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за нанесена на тъжителката клевета, понеже не е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
твърдяното престъплението. С отразените в протокола изрази, дори да са изразени
от подсъдимия, то същият е осъществил едно свое законно право, а именно: на
изразяване на мнение, като не е действал с умисъл да накърни тъжителката, а
напротив – да изрази възмущението си от поведението, което е възприел след
заемането му на поста Председател на УС
на сдружение ”БТС” и изготвения преди това ревизионен доклад от АДФИ за
работата и дейността на дружеството преди заемането му на поста ”Председател на
БТС”.
Подсъдимият С. свободно е изразил
своето мнение, като не е бил длъжен да доказва съждението си, а само факта на
евентуално извършените от тъжителката деяния. Подсъдимият е изразил своята
субективна преценка по отношение на тъжителката, като нейните чест и
достойнство в случая не следва да се считат за засегнати в такава степен, че да
се носи наказателна отговорност от лицето, което е отправило съответната
критика. Ако се приложи предвиденото в закона ограничение на свободата на
изразяване, като се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия С. за нанесена клевета, то в
никакъв случай същото не би било пропорционално на преследваната от закона цел
и съответно – необходимо в едно демократично общество. При налагане на тази
сурова санкция, наложеното ограничение би било в нарушение на чл.10, т.1 от
ЕКПЧОС и на чл.39-41 от КРБ и би ангажирало отговорността на държавата за
вреди, причинени на граждани, съгласно вътрешното законодателство или пред
ЕСПЧ.
При така установените обстоятелства по делото, касаещи
деянието, извършено от подсъдимия А.Д.С., съдът намери, че последният не е
извършил каквито и да било фактически действия, с които да е осъществил от
обективна страна признаците на престъпление, предмет на обвинението. От друга
страна липсва и умисъл – пряк или евентуален, като форма на вина, която би
могла да бъде вменена на подсъдимия С. за направените изказвания, отразени в
сбит вид от протоколиста на проведения семинар, поради което извършеното от
подсъдимия С. не съставялва престъпление.
Ето защо съдът призна подсъдимия А.Д.С. за невиновен,
поради което и го оправда изцяло по обвинението за извършено престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.4, вр.чл.147, ал.1 от НК.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: