О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер V - 1891 06.08.2015година град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав,
На шести август
две хиляди и петнадесета година,
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
Мл.с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
ЗЪБОВА
частно гражданско дело №1251
по описа за 2015г.
Производството по делото е образувано по чл.420,ал.3 и
чл.419, ал.1,вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба по чл. 420, ал. 3 от ГПК от „Обединена
българска банка” АД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Света София” № 5, с ЕИК *********, със законни представители:
главен изпълнителен директор Стилиян Вътев и изпълнителен директор Радка
Тончева, чрез процесуален представител – пълномощник Адвокатско дружество
„Георгиева, Фитковски и Тонев”, действащо чрез управители адв. Александър Тонев
и адв. Ивайло Фитковски, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша”№ 81, ет.
3, ап. 10 – заявител, против определение
№ 4470 от 05.06.2015 г., постановено по ЧГД № 10859 по описа на БРС за
Подадени са на основание чл. 419, ал. 1 от ГПК и
четири частни жалби от конституираните като длъжници по посоченото изпълнително
производство: Б.Т.Т., с ЕГН ********* ***, чрез адв. Теодора Йовчева
Петрова-Николова с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І” № 69, ет.
3, от Д.Т.М., с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адв. Р.М. –
БАК, с адрес на кантората, посочен по-горе, от К.Я.Т., с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Теодора Петрова-Николова, с посочен по-горе адрес на кантората и от И.Т.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Росен Минков, с адрес на кантората,
посочен по-горе – всички сочещи се като наследници на покойния длъжник на
банката - Т Д Т – починал на 23.06.2012 г.,
против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 7075/21.12.2010
г. за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдържащо се
в същата заповед, издадена по ЧГД №10859 по описа на БРС за
В частната жалба на заявителя се излагат подробни
съображения срещу определението на БРС за спиране на принудителното изпълнение,
като се твърди, че то не е направено от активно процесуално правно легитимирани
лица, защото наследниците на длъжника не са такива. Те са се отказали от
наследяване и в този смисъл не следва да бъдат конституирани като
правоприемници на Т в изпълнението, по реда на чл. 429, ал. 2 от ГПК. По тази
причина се твърди, че и подадените от тях възражения по реда на чл. 414, ал. 1
от ГПК, са недопустими. С това се обуславя също недопустимостта на обжалваното
определение за спиране на БРС. Освен
това взискателят не е предприел никакви други изпълнителни действия срещу
горепосочените лица, след като е уведомен за вписаните от тях откази от
наследство, а е поискал установяването и конституирането на следващия ред,
призовани по закон към наследяване от ЧСИ. Излагат се и съображения за
неправилността на определението на РС на база същите аргументи, като се
допълва, че ако срещу поискалите спирането на изпълнението лица евентуално
бъдат предприети изпълнителни действия, касаещи имуществото им, те могат да се
защитят чрез жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК против действията на ЧСИ. Биха могли
също така да ангажират отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение. В заключение се моли за обезсилване,
респективно отмяна на определението за спиране на принудителното производство и
оставяне на молбата на длъжниците за такова спиране без уважение. Прилагат се
допълнителни писмени доказателства.
В срок/ на 13.07.15г./ е постъпил общ отговор на
горната частна жалба от наследниците на Т, подаден чрез адв. Минков. В него
са изложени подробни възражения против
доводите на жалбоподателя- взискател. На първо място считат, че от смъртта на
наследодателя им до датата на конституирането им като страни в изпълнението са
изтекли повече от две години, поради което изпълнението би следвало да бъде
прекратено на основание чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК , но не е. Дори напротив- конституирани са като длъжници по него и срещу
тях е насочено изпълнение, след като са били предварително извънсъдебно канени
от банката да изпълнят дълга и не са го сторили, а са се отказали от
наследяване. На следващо място твърдят, че имат правен интерес от предприетата в заповедното производство
защита/ чрез спиране на изпълнението/, защото правната им сфера е засегната от
взискателя, насочил изпълнението си срещу тях, като по този начин е очертал не
само обема на спора за дълга, но и участниците в него- в частност ответниците
по претенцията си. При това положение е необосновано възражението му, че те
нямат правен интерес от предприетите видове защита/ включително с искане по
чл.420 от ГПК/, защото законът не ги ограничава, а освен това изтичат предвидените
преклузивни срокове за упражняване на тези процесуални права/ подаване на жалби
и възражения/. Безспорен факт е и този, че са конституирани като страни по
изпълнението на ЧСИ. Същите доводи са относими и към тезата на взискателя-
жалбоподател, че обжалваното определение на БРС, постановило спирането на
изпълнителното дело, е неправилно и подлежи на отмяна. Освен това и т.к.
възприемат образуваното пред ЧСИ изпълнително производство за прекратено по
закон, намират, че за взискателя няма пречки да удовлетвори правата си с
образуването на ново производство срещу евентуални други наследници на Т. В обобщение на изложеното молят жалбата да
бъде оставена без уважение, да се констатира прекратяването на изпълнителното
производство, както и за присъждане на всички направени по защитата им разходи.
В частните жалби по чл.419 от ГПК на длъжниците, посочени като наследници от
първи ред по закон на длъжника Ташков, се изтъкват като основен довод отказите
им от наследяването на същото лице, вписани от всички на дата 11.02.2013 г. в
особената книга на Районен съд Бургас. На тази база молят съда да приеме, че
нямат качеството на наследници на длъжника, не са пасивно процесуално
легитимирани да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното
производство, образувано срещу него, а също искат отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение на цитираната заповед, касателно частта за парично
вземане, отправено до всяка от жалбоподателките, за която са получили покани за
доброволно изпълнение от ЧСИ Ивелина Божилова на 12.05.2015 г. и обезсилване на
изпълнителния лист, издаден в полза на
ОББ- АД. Претендират разноски.
Срещу тези частни жалби са подадени своевременно
отговори от банката- взискател, в които се поддържат доводите , изнесени
по-горе в контекста на тяхната недопустимост/ липса на правен интерес и активна
процесуално- правна легитимация на жалбоподателките/. Изнасят се и доводи за
неоснователност, т.к. основното възражение за недължимост е по съществото на
спора и може да бъде предмет на нарочен исков процес, но не подлежи на
разглеждане в производството по чл.419 и сл. от ГПК, изискващо само проверката,
предвидена в чл.418 от ГПК. Възразява се и срещу искането за разноски, като се
твърди, че произнасяне по него според ТР №4/2014г., постановено по т.д.№4/13г.
– т.12, дължи само съдът , разглеждащ спора по чл.422 от ГПК, според изхода от
който следва да се приложат и правилата на чл.78 от ГПК. Моли за произнасяне
при прекратяване на делото , респективно при евентуалност - потвърждаване на
разпореждането за незабавно изпълнение на заповед №7075/21.12.10г. на БРС.
Според БОС производството по първата жалба е
допустимо, но разгледана по същество тя е неоснователна.
В резултат от това останалите частни жалби следва да
бъдат оставени без разглеждане, а ЧГД №1251 по описа на БОС за
ЧГД № 10859 по описа на БРС за
Видно от
приложенията по същото дело е, че на 20.05.2015 г. са постъпили четири броя
възражения/ по чл.414 ГПК/ на призованите към наследяване от първи ред според
Закона за наследството – низходящи три дъщери на Ташков и неговата преживяла
съпруга/ т.к. той е починал на 23.06.12г./, че не дължат сумите, защото са се
отказали от наследството на посоченото лице. Заявили са, че са известени за
конституирането им като длъжници по изпълнително дело № 282 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова за
Неоснователността й произтича от обстоятелството, че
произнасянето на заповедния съд по спирането на изпълнението, поради
представени му от длъжниците убедителни писмени доказателства, че вземането е
недължимо не е нито недопустимо/ както се твърди на първо място от банката/,
нито необосновано на база събраните в тази връзка данни, т.е. неправилно.
Не се споделят от този съд доводите на кредитора за
недопустимост на молбата за спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК.
Представените по делото безспорни доказателства
посочват, че изп.д.№ 20158000400282 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на
действие – БОС за 2015г. е образувано по молба на взискателя /ОББ_/ срещу
длъжника Ташков въз основа на изпълнителен лист от 28.12.10 , издаден против него на база
цитираната по- горе заповед за незабавно изпълнение на парично вземане,
постановена по ч.гр.д.№10859 по описа на БРС за 2010г. Тъй като лицето е
починало, с постановление от 12.05.15г. по делото са конституирани неговите
наследници- настоящите частни жалбоподателки. С писмо от 26.05.15г. ЧСИ уведомява
взискателя, че на 25.05.15г. в кантората му са входирани 4 бр. съдебни
удостоверения за вписани откази от наследство на новоконституираните
наследници, поради което е поискано становището му.
С молба в отговор на горното, банката е поискала
установяване на следващия ред наследници на Ташков и конституирането им като
солидарни длъжници по делото, обаче не е подала молба по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК за прекратяване на делото по отношение на отказалите се наследници.
При така установените факти, БОС съобразява, че
въпреки предписанието на чл.429, ал.2, изр.второ от ГПК, предвид неоспорените
до момента откази от наследяване, дъщерите и преживялата съпруга на Т продължават
да бъдат длъжници по делото, образувано от банката- жалбоподател/ конституирани
по- рано с Постановление от 12.05.2015г. на ЧСИ, на база удостоверението за
наследници, издадено от кметство с. Ясна поляна, община Приморско/ и няма данни
производството спрямо тях да е прекратено нито по инициатива на взискателя, с
молба по чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, нито на някое от другите, предвидени в ГПК
основания. Следователно и въпреки, че субективните предели на издадения срещу Т
изпълнителен лист очевидно не се простират спрямо отказалите се от
наследяването му лица, те не са изгубили правния си интерес от оспорване на
заповедта, чието изпълнение продължава да е насочено срещу тях и имуществото
им. Последното обосновава и правен интерес да възразят срещу дължимостта на
вземането в срока по чл.414 от ГПК и да поискат спиране на изпълнението, като
представят доказателства , че не дължат, защото законът не ограничава правните им
възможности за защитата като длъжници в заповедното производство, а също могат
да обжалват разпореждането за незабавно изпълнение на вземането, по реда на
чл.419 от ГПК.
По същество: уважаването
на молбата по чл.420 от ГПК се обуславя от представяне на убедителни
доказателства от молителите, че не дължат или от представянето на надлежно
обезпечение от тях на кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. В случая
наследниците са представили доказателства, че са вписали изричен отказ от
наследство, от което произтича изводът, че изпълнение за дългове на
наследодателя им не може да бъде предприето срещу тях. Възражението е по
съществуването на притезанието на кредитора срещу длъжниците, т.е. по
съществото на спора. Представените в тази връзка доказателства са убедителни по
смисъла на чл.420 от ГПК в твърдяната насока, т.е. сочат на вероятна
основателност на тезата, че тези лица не дължат на кредитора, поради което заповедният съд има основание да спре
принудителното изпълнение срещу тях. Следователно обжалваното от взискателя
определение е правилно. Тъй като правните становища на двете инстанции съвпада,
то следва да бъде потвърдено.
С настоящото окончателно произнасяне то вече е влязло
в сила и с него е постигнат ефектът на спирането на изпълнителните действия
против длъжниците в производството, какъвто е
и целеният с частните жалби по
чл.419 от ГПК правен такъв. С евентуалното уважаване на частните жалби на
длъжниците по чл.419 от ГПК и обезсилване на издадения изпълнителен лист, би се
постигнало единствено и само отклоняване на изпълнителното действие на
заповедта по чл.417 от ГПК срещу тях, до разрешаването на спора по чл.422 от ГПК, с оглед установяването на задължението, респективно отричането на
вземането на кредитора със СПН. В този контекст, при наличните по казуса данни
и като съобразява принципното становище на ВКС, изразено в негово определение №
45 от 21.01.2015 г. по ч. гр. д. № 7266/2014 г., III г. о., ГК/ с докладчик
съдията Диана Хитова/, че изходът на спора относно определението за спиране на
изпълнението е процесуално обуславящ разглеждането на частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповедта за изпълнение
на парично задължение, БОС приема, че следва да прекрати настоящото
производство в останалата му част / по жалбите на длъжниците/, като
недопустимо, поради отпаднал за воденето му правен интерес.
Предвид горното, с оглед данните по
делото, че кредиторът- заявител вече е подал в срок искова молба по чл.422 от ГПК в отговор на възражението на длъжниците по чл.414 от ГПК и като съобразява постановеното
в т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че съдът
решаващ спора по съществуването на вземането се произнася и по дължимостта на
разноските на страните, направени в заповедното производство/ част от което е и
настоящото/, разпределяйки отговорността за тях съобразно с изхода от исковия
процес, БОС приема, че на частните жалбоподателки- длъжници не следва да се
присъждат такива в настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4470/05.06.2015 г.,
постановено по ЧГД 10859 по описа на БРС за
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими частни жалби:
№ 18216 от 20.05.2015 г. по регистъра на БРС, подадена от Б.Т. *** от
20.05.2015 г. по регистъра на БРС, подадена от Д.М. *** от 20.05.2015 г. по
регистъра на БРС, подадена от К.Т. *** от 20.05.2015 г. по регистъра на БРС,
подадена от И.С. ***, против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №
7075 от 21.12.2010 г., постановена по горното частно дело на БРС по чл. 417 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧГД 1251 по описа на БОС за
Определението в прекратителната му част може да бъда
обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
БАС.
В останалата част е окончателно на основание т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: