Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 141
09.05.2019 г. град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На
двадесет и трети април 2019 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар Стойка Стоилова
като разгледа докладваното от
съдията- докладчик Златев
въззивно
гражданско дело номер 1109 по описа за 2019година,
за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.266-
267 във вр. с чл.294, ал.1 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
Производството е образувано въз основа
на частично отменителното Решение № 307/13.03.2019г. по гр.д.№ 3844/2017г. по
описа на Четвърто ГО на ВКС- с. по отношение на предходното въззивно Решение № 190/08.06.2017г.,
постановено по в.гр.д.№ 1169/2017г. по описа на ОС-Ст. Загора, в частта му само
относно вещния негаторен иск по чл.109 от ЗС. Самото въззивно съдебно производство е относно обжалваното от
ищеца Д.Д.Д. ***
първоинстанционно Решение № 142/10.02.2017г.
по гр.д.№ 1704/2015г. по описа на РС- С.,
само в частта му относно отхвърлянето на негаторния му вещен иск против двамата
ответници по чл.109 от ЗС по отношение преместването на същестуващата процесна
паянтова ограда между недвижимите имоти
УПИ XX- 146 и УПИ XIX-
145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX-
146 и УПИ XIX- 145, като недоказан според РС, както и в частта му, с
която е бил осъден да заплати съответните разноски на ответниците. Счита, че по
първоинстанционното дело не били събрани от РС доказателства, кое е
„законното място" на оградата между двата имота, че не били събрани
доказателства къде фактически е изградена оградата, кой я изградил и къде е
следвало да бъде поставена тя. Твърди, че между двата недвижими имоти с идентификатори 68970.502.146 и 68970.502.145 с влязло в законна сила Решение № 126/2006г. по гр.д.№ 294/2006г. по описа на РС- С.е била констатирана кадастралната грешка и е било постановено гранична линия между процесиите
парцели да бъде по приложения план от
1971г., а не тази по неприложения план от 1993г./отм.2003г/, с което му е било
признато правото да ползва процесиите 200 кв.м. Заявява, че с влязло в
законна сила Решение № 116/25.06.2013г. на
Административен съд- С.е била потвърдена Заповед № КД-14-47/29.03.2013г. на Председателя на АГК и били потвърдени отново
точните граници на имота. Впоследствие чрез
влязлото в законна сила Решение №
130/03.08.2012г. по адм.д.№ 160/2010 г. на АС- С.била разпоредена промяна на
границите на УПИ ХIХ- 145
в действащия кадастрален и регулационен план, като със Заповед № КД-14-47/29.03.2013г. на Председателя на АГКК- с.,
съобразно с притежаваните от него, и съгласно актуална скица на УПИ XIX- 145 с идентификатор
68970.502.145, с площ от 1370 кв.м., били подробно и точно посочени съответните граници
на имота му с точни координати по действащия кадастрален план. Счита, че така
безспорно и задължително е било определено къде трябва да бъде границата на
имота му. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени, като неправилно и
незаконосъобразно в атакуваната му част относно иска по чл.109 от ЗС
постановеното Решение по гр.д.№ 1704/2015г. по описа на РС- С.и да го реши по същество, като осъди ответниците К.
и Г. К. да преместят съществуващата ограда между
УПИ XX- 146 и УПИ XIX- 145 на законното й
място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX-
146 и УПИ XIX- 145, както и да му заплатят
разноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция при повторното
разглеждане на частта от въззивната му жалба относно чл.109 от ЗС. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящия
въззивен съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК
ответниците К.К.К. и Г.И.К./и двамата от С./ в общия си писмен Отговор на
въззивната жалба на ищеца я считат в частта й относно отхвърления от РС- С.негаторен
иск против тях по чл.109 от ЗС за преместване на съществуващата ограда между
техните два имота, за изцяло неоснователна и недоказана. Заявяват, че според
тях в тази му част атакуваното Решение на РС- С.се явява напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и молят настоящия въззивен съд да го потвърди, със
законните последици, тъй като те не носели никаква отговорност заради
извършвани от ищеца- въззивник действия. Считат, с влезлите в законна сила
съдебни Решения не се установявало местоположението на съществуващата спорна
ограда, а се отнасяли само до правото на собственост върху тази част от терена
през различните минали периоди от време и до безспорния според тях факт, че
оградата била построена от самия въззивник- ищец Д.. Молят в този смисъл да се
произнесе и въззивния съд. Тези двама ответници не са се явили лично или чрез
процесуален представител в проведеното по настоящото второ въззивно гр.дело
едно открито съдебно заседание, не са взели повторно становище по спора след
частично отменителното Решение на ВКС- с. и не са пледирали пред настоящата
втора въззивна съдебна инстанция. Нямат претенции за разноски по настоящото
второ въззивно гражданско дело по описа на ОС- Ст.Загора.
В законния 2- седмичен срок по чл.263,
ал.1 от ГПК ответникът МРРБ- с. чрез процесуалния си представител- юрисконсулт
в писмения си Отговор на въззивната жалба на ищеца изразява становище, че счита
в. жалба в процесната й част относно отхвърления от РС- С.иск против другите
двама ответници по чл.109 от ЗС за преместване на съществуващата ограда между
техните два недвижими имоти, за изцяло неоснователна и недоказана. Твърди, че в
тази му атакувана част Решението на РС е изцяло законосъобразно и правилно
спрямо него и моли то да бъде потвърдено от въззивния съд, със законните последици
от това. Няма претенции за някакви свои разноски при настоящото второ въззивно
производство по делото.
Въззивният ОС- С., като обсъди
направените в тази част от въззивната жалба на ищеца оплаквания и възраженията
на въззиваемите по отношение негаторния иск по чл.109 от ЗС, като обсъди
мотивите в тази част от първоинстанционното Решение, като взе предвид
задължителните указания в отменителното Решение на ВКС, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и текстовата и графичната част на
приетото заключение на СТЕ по делото, както и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Пред първоинстанционния РС е бил
предявен негаторен вещен иск с правно основание по чл.109 от ЗС, като ищецът Д.Д.Д. от гр.С.към настоящия момент въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и въз основа текстовата и графичната
част на приетата по настоящото второ въззивно дело съдебно- техническа
експертиза, е безспорен собственик на недвижим имот- процесиите 200 кв.м. от дворно място с обща площ от 760 кв.м., представляващо неделимо УПИ XX -146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на С. минерални бани,
като тези
200 кв.м., незаконно придадени към УПИ XX- 146 са били
еднозначно, категорично и ясно отделени от останалата част на същия имот, като
отделна предаваема
част. В по- ранен период от време между двата процесии парцела УПИ XIX-
145 и УПИ XX- 146 е имало изградена временна ограда от
телена мрежа, която е била поставена преди продажбата на имота, като по тогава
действащият кадастрален план на С. минерални бани законосъобразното място на оградата било между
УПИ XIX- 145 и УПИ XX-
146, навътре в заградената част на имота на въззиваемите К., като самият кадастрален
план и неговите промени няма пряк транслативно-вещен ефект относно процесната ограда.
Съгласно законовата разпоредба на чл.109 от ЗС
собственикът/въззивникът- ищец Д./ може да иска от всеки един от тримата
въззиваеми- ответници прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право на собственост върху неговия недвижим имот- УПИ XIX-
145, като по правната си
природа този иск съставлява средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право в пълен обем. Предвидената в текста защита може да се
реализира, както спрямо трето лице/МРРБ- с./, така и спрямо лицата, които
притежават правото на собственост върху терена, но упражняват това право във
вреда на друг правоимащ/собственик, съсобственик, носител на ограничено вещно
право/, смущавайки правото на собственика да ползва пълноценно имота си.
Следователно ищецът има право да предявят иск по чл.109 от ЗС, като търсената
законна защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане
за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното му право на собственик, без да
нарушава правната сфера на собствениците на съседния му парцел УПИ XX-
146 отвъд заградената с оградата част на имота на съседите/двамата ответници- въззиваеми К./
и да ограничава необосновано техните права. В случая търсената защита от ищеца
срещу ответниците да бъдат осъдени да преместят въпросната трайна ограда явно
не надвишава по интензитет нарушението, което се състои в това, че в неговия
имот УПИ XIX-
145 е налична вече ненужната на това място разделителна ограда между бившите
отделни техни дворни места, тъй като тази ограда вече окончателно е останала
вътре в неговия недвижим имот УПИ XX- 146. Тъй като по
принцип непосредствената
цел на настоящото въззивно производство и предвид задължителните указания в
процесната отменителна част на Решението на ВКС е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и привеждане на установените факти
под приложимата материалноправна норма, то настоящия въззивен съд е длъжен да реши спора
по същество, като обект на дейността му не са пороците на атакуваното първоинстанционно
решение, а решаването на спора по чл.109 от ЗС по същество.
Въззивният съд счита, че активната материалноправна легитимация на ищеца
по негаторния иск по чл.109 от ЗС е установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин с оглед резултата по предхождащия го уважен облигационен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот- видно от влязлото в
законна сила и задължително за страните и за настоящия въззивен съд Решение на
ВКС- с..
Съгласно заключението на вещото лице, изработената Скица в М 1:1000,
представляваща неразделна част от самото заключение, имотната граница между
двата процесни имота в различните регулационни планове и действащата
кадастрална карта, е отразена в различните цветове на скицата. Съществуващата
ограда между имотите е била на същото това място и към датата на първоначалното
завеждане на иска в РС на 03.04.2015г. Сегашното местоположение на оградата е
очевидно различно от това на границата между двата недвижими имота- парцелите УПИ XIX- 145 и УПИ XX-
146 съгласно
последната валидна Заповед № КД- 14- 47/29.03.2013г. на ИД на АГКК- с.. А
съществуващата на място ограда с обща дължина 54, 20 м. и височина от 1, 20 м.
до 1, 50 м. представлява и към днешна дата същата паянтова ограда от метални и
циментови колове, с телена мрежа.
С оглед
изложените съображения въззивният съдът намира, че предявеният негаторен иск по
чл.109 от ЗС се явява спрямо двамата въззиваеми/гражданите ответници К./ изцяло
основателен и недоказан, поради което следва да бъде уважен против тях двамата,
със законните последици от това, като се постанови те двамата да преместят съществуващата
ограда между УПИ XX- 146 и УПИ XIX-
145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX- 146 и УПИ- XIX 145. Следва да се постанови исканото
преместване на процесната трайно направена паянтова ограда от настоящото й
местоположение вътре в УПИ XIX-
145 на въззивиника- ищец на
възстановената нова/всъщност стара/ имотна граница между УПИ XIX-
145/собственост на Д.Д./ и УПИ XX- 146/собственост на К./,
така както те са посочени от назначената по изричното указания на ВКС- с.
текстова и графична част от приетото без никакво възражение от която и да е от
страните по делото заключение на съдебно- техническата експертиза по делото.
Процесният негаторен иск по чл.109 от ЗС следва да се уважи и срещу двамата ответници- граждани предвид правния
интерес за разпростиране на силата на присъдено нещо спрямо всеки един от тях-
двамата, както и предвид особената процесуална правоспособност и дееспособност по чл.31, ал.2 от ГПК, тъй
като задължителното другарство представлява
частен случай на необходимо законово другарство,
при който участието на всички един от другарите в процеса е условие за неговата допустимост. А общото предявяване на
иска срещу двамата другари, чието
участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е
недопустимо.
В случая РС е приел в тази част от мотивите на атакуваното му Решение, че
по отношение претенцията по чл.109 от ЗС от предходните влезли в законна сила
съдебни и административни актове липсвала сила на присъдено нещо по отношение
на границите на имота, мястото на съществуващата временна ограда и мястото, къде трябвало да бъде поставена
тази ограда, но в доклада си по делото съгласно императивната норма на чл.146,
ал.2 от ГПК е следвало да укаже на ищеца, че
не сочи доказателства в тази връзка, и не е разпределил доказателствената
тежест в тази връзка в Протокола си от с.з. от 13.04.2016г., което също
представлява едно отменително въззивно основание.
След влизане в законна сила на решенията по гражданско дело №
294/2006г. по описа на РС- С.и адм.д.№ 185/2013г. по описа на АС- С., предвид
вече окончателно обявения за нищожен договор за покупко- продажба на тази част
от терена, двамата въззиваеми- съседи вече не са собственици на тази част от
парцела. Предвид
отказа им до момента да преместят съществуващата незаконна ограда от сегашното й
незаконно място на законно такова между УПИ XX- 146 и УПИ XIX-
145 й, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС между УПИ XX-
146 и УПИ XIX- 145, двамата въззивници- ответници
са в нарушение на закона.
Точното положение на оградата на терена съобразно действащия кадастрален план
вече е категорично и безспорно установено в текстовата и графичната част на
приетото от настоящия въззивен съд без никакво възражение от която и да е от
страните заключение на СТЕ. Това точно местоположение на съществуващата на терена
временна ограда в имота на въззивника- ищец е установено и доказано със силата на
присъдено нещо в Приложение- Скица на тази два отделни имоти, която скица
представлява неразделна част от влязлото вече в законна сила Решение № 126/26.10.2006г. по гр.д.№ 294/2006г. по описа
на РС- С., приложено по делото и неоспорено от двамата въззваеми- ответници,
приложено по
първоинстанционното дело.
Спрямо третия
въззиваем- ответника/публичноправния субект/ МРРБ- с. въобще не е налице
негаторният иск по чл.109 от ЗС, поради което въззивния съд не дължи
произнасяне спрямо тази страна.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че в тази му отхвърлителна част
обжалваното първоинстанционно решение се явява
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, поради което то следва да
бъде отменено в тази му част, и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск по чл.109 от ЗС бъде уважен против двамата съседи/физически
лица- граждани от С./, но не и спрямо третия въззиваем/ответник/ учреждението
МРРБ- гр.с..
В
резултат на това и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК двамата
въззиваеми- съседи на ищеца следва да се бъдат осъдени да заплатят на въззивника
Д. направените от него пред настоящата въззивна инстанция разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер на общо 450 лв. по посочената негова
лична банкова сметка.
***же да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, при наличието на касационно основания по чл.280 от ГПК, с касационна
жалба чрез настоящия въззивен ОС- С.пред ВКС- с..
Ето защо водим от горните мотиви и на
осн. чл.266- 267 във вр. с чл.294, ал.1
от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС, въззивният ОС- С. Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение №
142/10.02.2017г. по гр.д.№ 1704/2015г. по описа на РС- С.в частта му относно
отхвърлянето на негаторния иск по чл.109 от ЗС на Д.Д.Д.- ЕГН ********* *** против МРРБ- гр.с.- ..., ул.“Св.Св.К. и М.“ № .- ., К.К.К.- ЕГН ********** и Г.И.К.- ЕГН **********,***, за преместване от ответниците на съществуващата ограда между УПИ XX-
146 и УПИ XIX- 145 на законното й място, съгласно
действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX-
146 и УПИ XIX- 145,
като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
К.К.К.- ЕГН ********** и Г.И.К.- ЕГН **********,***, да преместят съществуващата ограда от сегашното й
незаконно място в УПИ XIX- 145 с идентификатор
68970.502.145, собственост на Д.Д.Д.- ЕГН ********* на законното й място между парцел УПИ XX-
146 с идентификатор 68970.502.146, собственост на К.К.К.- ЕГН **********
и Г.И.К.-
ЕГН **********, и УПИ XIX- 145 с идентификатор
68970.502.145, собственост на Д.Д.Д.- ЕГН ********* ***, съгласно действащия кадастрален план
на С. минерални бани, обл.Старозагорска, и договорите за ОПС върху УПИ XX- 146 и УПИ XIX- 145, съгласно
приложената преподписана от въззивния съд цветна Скица от 13.04.2019г.,
представляваща неразделна част от Решението.
ПОТВЪРЖДАВА
в останалата му част първоинстанционно Решение № 142/10.02.2017г. по гр.д.№ 1704/2015г. по описа на РС- С..
ОСЪЖДА
К.К.К.- ЕГН ********** и Г.И.К.- ЕГН **********,*** да заплатят на Д.Д.Д.- ЕГН ********* *** направените
по делото разноски в размер на 450
лв./четиристотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.пред ВКС- с..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :