Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 16274 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба, подадена от името на ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД, срещу решение № 47011 от
05.10.2018 г. по гр. дело № 41393/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 79-ти състав, в частта, с която искът срещу Ф.М.К. и М.Р.К. е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 7 000 лева до пълния претендиран
размер от 15 000 лева.
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на обжалваната част от първоинстанционното решение, в подкрепа на
което се твърди, че районният съд е приел за недоказани обстоятелства, свързани
с продължителността на възстановителния период, степента в която нанесените
травматични увреждания са засегнали нормалния ритъм на живот на пострадалата,
налагала ли се е чужда помощ на пострадалата и по какъв начин това се е
отразило върху нейната психика, но същевременно, при разпределяне на
доказателствената тежест между страните, районният съд не е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е установяването на тези факти, нито му е
указал, че не сочи доказателства за тях. На второ място, въззивникът твърди, че
атакуваната част от съдебното решение е неправилна поради противоречие с
материалния закон, по-конкретно с чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеното обезщетение
е в размер, който не може да възмезди претърпените болки и страдания.
Пострадалата е получила множество наранявания, вкл. сътресение на мозъка,
съпроводено с изпадане в безсъзнание, като от допуснатите СМЕ и ДСМЕ се
установява, че това състояние представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Освен това на пострадалата е причинена лезия на менискус,
причинило болки в колянната става за продължителен период от време, като в
крайна сметка се наложила оперативна намеса и отстраняване на менискуса, което
има необратими последствия за здравето и живота на пострадалата, а и води до
по-бързо износване на колянната става. Съобразявайки конкретиката на случая и
отчитайки установената по сходни случаи съдебна практика, съдът следвало да
определи справедливо обезщетение в размер от 15 000 лева.
В отговор на въззивната жалба, подаден
от въззиваемата М.Р.К. е заявено, че страната предоставя преценката относно
основателността на въззивната жалба на съда. Същевременно информира съда
относно липсата на правни познания и относно здравословното състояние на сина
ѝ Ф.М.К., по повод на което на въззиваемите е разяснена възможността да
се ползват от правна помощ по делото, но съответно за това искане не е
направено.
В открито съдебно заседание, за което
страните са редовно призовани, се явява единствено представител на въззивника и
ищец по делото, от страна на когото се заявява, че поддържа подадената жалба и
направените искания, като претендира в негова полза да се присъдят и
направените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По повод искова молба на З. „Б.В.И.Г.”
АД, срещу Ф.М.К. и М.Р.К. е образувано гр. дело № 41393/2017 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 79-ти състав. С исковата молба се твърди, че
на 20.03.2011 г. в гр. Петрич, ул. „Солунска”, ответникът Ф.М.К., управлявайки товарен
автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит”, с ДК №*******, като непълнолетен и
без да притежава СУМПС, е причинил ПТП, при което е пострадала Е.Ю.Д.. Твърди
се, че в резултат от произшествието на пострадалата са причинени следните травматични
увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка; контузно-разкъсна рана в
дясната слепоочна област и лезия на менискус. Към датата на процесното
произшествие, управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован в З.
„Б.В.И.Г.” АД на основание застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с № 031117118733 от 14.03.2011 г., валидна от 14.03.2011 г. до
13.03.2012 г. Към З. „Б.В.И.Г.” АД била отправена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени на пострадалата Е.Д.неимуществени
вреди, каквото в резултат от сключена на 13.02.2015 г. спогодба е изплатено с
кредитен превод от 17.02.2015 г. на пострадалата и възлиза в размер на сумата
от 15 000 лева. Заявява се, че с изплащане на застрахователното
обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на пострадалия срещу виновния
водач и в негова полза е възникнало регресно вземане срещу водача и срещу
неговите родители. В тази връзка се сочи, че на основание чл. 48 от ЗЗД и
съгласно чл. 53 от ЗЗД родителите отговарят за причинените вреди солидарно с
непълнолетния причинител на увреждането. С оглед на това била изпратена
регресна покана за заплащане на дължимата сума от 15 000 лева, но до
момента задължението не било погасено. Поради това в полза на ищеца се твърди,
че е възникнал правен интерес от предявяване на исковата претенция за сумата то
15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба, а именно от 26.06.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба единствено от Ф.К., с който същият заявява, че не е
способен да заплати претендираната сума от 15 00 лева. В тази връзка сочи, че е
с влошено здравословно състояние, с 88% загуба на зрението, поради което не
работи и няма доходи, същият е пенсионер по болест и изцяло разчита на своята
майка. Ответникът поддържа още, че справедливо по размер е обезщетение в размер
на сумата от 5 000-6 000 лева. По тези съображения моли за отхвърляне
на исковата претенция. В подкрепа на заявеното влошено здравословно състояние
прилага 2 броя експертни решения и епикриза.
В подкрепа на заявените факти,
ищецът е представил следните документи, приети като писмени доказателства по
делото: застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите” №
031117118733 и дебит нота за извършено плащане на застрахователна премия /л.
10-11/; констативен протокол за ПТП от 26.03.2011 г. /л. 12/; молба от Е.Д.до З.
„Б.В.И.Г.” АД /л. 13-15/; епикриза /л. 16/; решение № 4 от 29.01.2015 г. на
застрахователна експертна комисия /л. 39-40/; спогодба от 13.02.2015 г. /л.
41-43/; преводно нареждане от 17.02.2015 г. /л. 46/; доклад по щета №
471011111500458 от 16.02.2015 г. /л. 47/; регресна покана /л. 48/; известие за
доставяне /л. 49/; удостоверение за родствени връзки /л. 58/ и е инициирал
допускането на комплексна автотехническа и медицинска експертиза /л. 91-96/,
заключението на която се кредитира от съда, тъй като същото дава пълен и ясен
отговор на поставените въпроси и е резултат от задълбочено и професионално
проведено изследване.
От тези доказателства се установява,
а и не се спори между страните, че на 20.03.2011 г., около 21.00 часа, в гр.
Петрич, на ул. „Солунска” е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Форд”,
модел „Транзит”, с ДК №*******, управляван от Ф.К. и пешеходката Е.К., като
след моста при реката, водачът губи контрол над превозното средство, качва се
на тротоара и удря пешеходката Е.Димитрова, в резултат на което ѝ
причинява травматични увреждания. Безспорно е, а и се установява от
доказателствата, че към датата на произшествието управляваният от Ф.К.
автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”, с оглед на което пострадалата е отправила претенция за заплащане
на обезщетение към застрахователя. Тази претенция е била уважена и по силата на
спогодба от 13.02.2015 г., застрахователят е заплатил с преводно нареждане от
17.02.2015 г. на пострадалата сумата от 15 000 лева, като обезщетение за
причинените ѝ в резултат от произшествието неимуществени вреди.
По отношение на горните факти не се
спори между страните, а се спори относно размера на причинените на Е.Д.неимуществени
вреди в резултат от произшествието.
За установяване на значимите за
разрешаване на спора факти, съдът се позовава на заключението на приетата
комплексна експертиза, на приетите като писмени доказателства медицински
документи, на копие от присъда и на показанията на разпитания свидетел, които
се възприемат като вярно отразяващи случилото се в действителността.
От заключението на експертизата и от
писмените доказателства по делото става ясно, че в периода от 26.03.2011 г. до
01.04.2011 г. Е.Д.е била на стационарно лечение, със следната окончателна
диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана на
главата – в дясна слепоочна област и лезия на латерален менискус на лявата
колянна става. Описано е, че в резултат от произшествието пострадалата е имала
разкъсна рана около 4 см в дясна слепоочна област, като е съобщила за загуба на
съзнание, главоболие и световъртеж. Установява се също, че на пострадалата е
причинено разкъсване на страничен менискус на лявата колянна става, във връзка
с което ѝ е направена операция – парциална латерална менисцектомия,
хондропластика на капачка по метода на микрофрактурите и хондропластика на
медиален бедрен кондил. Установява се, че тези травми са получени в резултат от
настъпило на 20.03.2011 г. ПТП, с изключение на полученото разкъсване на
латералния менискус на лявото коляно, което е диагностицирано на 15.09.2011 г.,
т. е. около 6-7 месеца след предходната травма. Вещото лице е отбелязало, че
разкъсването на менискус на колянна става обичайно се съпровожда с болка и оток
на коляното.
По делото е изискано и е приложено копие
на влязла в сила на 04.12.2015 г. присъда № 766 от 18.11.2015 г. по н.о.х.д. №
182 от 2015 г. на Районен съд – Петрич /л. 109/, от съдържанието на която се
установява, че Ф.М.К. е признат за виновен и осъден за извършено на 26.03.2011
г. престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 т НК, поради което му е наложено наказание
„обществено порицание”. От присъдата е видно, че престъплението е извършено
чрез управление на посоченото по-горе МПС, по гореописания начин – чрез качване
на автомобила на тротоара, без да прояви необходимото внимание към пешеходците,
без да притежава СУМПС, при което е блъснал пешеходката Е.Д.и в резултат от
това ѝ е причинил следните травматични увреждания: сътресение на мозъка
/комационна кома/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и ходропатия на вътрешния кондил на лявата бедрена кост и лявата
капачка; разкъсване на страничния меникс на лявата колянна става, т. е. лезия
на латералния менискус на лява колянна става, което ѝ причинило трайно
затруднение в движенията на ляв долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
От показанията на разпитаната свидетелка
се потвърждават времето, мястото и механизма на произшествието и че при удара Е.Д.е
травмирана в главата, в областта на кръста и в крака. Свидетелката сочи, че
непосредствено след удара, пострадалата се намирала на замята и била цялата в
кръв, както и че по спешност била закарана в болница в гр. Сандански, след
което била оперирана в гр. София, където ѝ била поставена пластина в
коляното. Освен това имала и един-два шева на главата. Свидетелката изрично
заявява, че не е запозната с протичането на възстановителния период при
пострадалата, тъй като след инцидента е заминала в Англия, където живее и
работи.
От ответника са представени и са
приети като писмени доказателства експертно решение № 0171 от 018 от 25.01.2013
г. /л. 64/; експертно решение № 4083 от 196 от 08.12.2016 г. /л. 65/; епикриза
/л. 66/, от съдържанието на които става ясно, че същият е с 88 % намалена трудоспособност
от 2013 г., а от 2016 г., е със 100 % неработоспособност с чужда помощ.
Установява се, че Ф.К. не вижда с двете очи, като по рождение е с двустранни
катаракти – опериран е още на две- и на тригодишна възраст.
При гореописаните факти, изводими от
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от правна страна,
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната част, а разгледано по същество е правилно, тъй като
подадената
въззивна жалба е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 2, вр. чл. 213,
ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 48 от ЗЗД.
Основателността
на предявените искове предполага установяване от страна на ищеца, при условията
на пълно и главно доказване на следните юридически факти: настъпване на
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, който е управлявал
неправоспособен за това; причинени в резултат от деянието вреди – вид и размер;
както и че деянието е виновно и противоправно и че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение във връзка с причинените от виновния вода вреди.
От първостепенно значение е да се
отбележи, че между страните са безспорни и съответно не се нуждаят от доказване
фактите, че на 20.03.2011 г., в гр. Петрич, на ул. „Солунска” е настъпило ПТП,
реализирано от водача Ф.К., който управлявайки товарен автомобил марка „Форд”,
модел „Транзит”, с ДК №*******, без да притежава свидетелство за управление на
МПС, е причинил на пострадалата Е.Д.травматични увреждания, както и че към
датата на произшествието гражданската отговорност на водача е била застрахована
при ищцовото дружество, което е заплатило на пострадалата обезщетение в размер
от 15 000 лева.
Що се отнася до вида на причинените
травми също не се спори между страните, а и те са установяват по категоричен
начин от доказателствената съвкупност по делото, като в тази връзка е налице и
влязла в сила присъда, която има значение съгласно чл. 300 от ГПК.
С оглед на това следва да се приеме, че
са доказани съобразно изискуемия от процесуалния закон доказателствен стандарт
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а спорът между
страните по делото се съсредоточава върху въпроса за размера на причинените с
деянието неимуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че в
определение от 23.02.2018 г. районният съд правилно е указал на страните за установяването
на които значими факти носят доказателствена тежест, включително е указал
изрично на ищеца, че в негова тежест е да докаже какъв е размерът на твърдените
вреди. Не без значение е и фактът, че в исковата молба липса каквато и да е
конкретизация, свързана с възстановителния период при пострадалата, включително
свързана с отражението (психологическо), което причинените травми и
възстановяването от тях са оказали допълнително върху състоянието на
пострадалата и в този смисъл е неоснователно да се твърди, че районният съд е
пропуснал да укаже на ищеца доказателствената тежест за някой от релевантните
факти.
За установяване размера на вредите,
по делото имат значение представените писмени доказателства, приетото експертно
заключение и показанията на свидетелката. От тези доказателства се установяват
описаните по-горе факти, въз основа на които може да се обобщи, че в случая
става въпрос за травматични увреждания, свързани със засягане на жизнено важна
част от тялото на пострадалата, а именно главата ѝ, като травмата е
свързана с причиняване на разкъсване, което е наложило последваща медицинска
интервенция за зашиване на раната. Същевременно от значение е и фактът, че
едновременно е била причинена травма в областта на коляното на пострадалата,
която неминуемо е довела до известни затруднения в движението на крайника, а и
тази травма е наложила извършването на оперативна интервенция, но следва да се
отбележи, че от страна на ищеца по делото не са ангажирани доказателства в тази
връзка, както и такива, въз основа на които да се определи каква е
продължителността на възстановителния период и с какви специфики при
възстановяването се отличава конкретния случай. По този въпрос мотивите на
районния съд напълно се споделят, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
съдът препраща към тях и не намира за необходимо да ги повтаря.В тази връзка
отново следва да се акцентира върху липсата на допуснато от първата съдебна
инстанция процесуално нарушение, свързано с доклада по делото, което от своя
страна да е обусловило установения доказателствен дефицит. Попълването на
делото с допълнителни доказателства, въз основа на които да се установи
продължителността на възстановителния процес, както и спецификите, с които
същият се е отличавал е ангажимент на ищеца, които предвид указанията, че
следва да докаже размера на вредите, е бил наясно с това обстоятелство.
Необходимо да се подчертае и това, че жалбоподателят аргументира доводите за
неправилност на обжалваната част от решението, позовавайки се на СМЕ и ДСМЕ от
досъдебно производство, които не са годни източници на информация в настоящия
съдебен процес, като единственото експертно изследване, на което съдът може да
основе фактическите си, респ. правни констатации по случая е допуснатата и
приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза, във връзка с
допускането на която ищецът не е поставил въпрос за изясняване
продължителността на възстановителния период или на съпътстващи този период
усложнения (вкл. от психологическо естество) при пострадалата.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъдат съобразени, дадените в т. 11 от
Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г. указания, според които
неимуществените вреди се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат
взети предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и прочие. В редица решения на
върховната съдебна инстанция е възприето
разбирането, че понятието "неимуществени вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава". С оглед на тези разяснения по приложението на чл.
чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД и предвид конкретните факти и обстоятелства, на
пострадалата се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние.
Определен по справедливост, паричният
еквивалент на установените неимуществени вреди се равнява на сумата от 7000
лева и в този смисъл, при определяне на справедлив размер на дължимото
обезщетение районният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение
на материалния закон.
При определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените с деянието физически увреждания – травма и рана в
областта на главата, както и травма на коляното, довела до необходимост от
извършване на операция, което предполага предизвикан стрес, повишена тревожност
и негативни душевни преживявания. Това са обичайни негативни преживявания,
чувства и усещания в случаите на преживян инцидент – ПТП. За установяване на
същите не са необходими формални доказателства в производството, доколкото те
настъпват винаги в резултат от съответния деликт, още повече, че става въпрос
за пострадала – пешеходец, която най-малко е очаквала да бъде ударена на
тротоара, в гръб от управлявания от Ф.К. микробус.
При изводимите от доказателствата факти,
обосноваващи изложените правни констатации на въззивния съд, следва че
обжалваната част от първоинстанционното решение, с която исковите претенции са
отхвърлени за сумата над 7 000 лева до пълния претендиран размер от 15 000
лева е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
В останалата част, с която исковете са
уважени, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извод за неоснователност на
въззивната жалба и съобразно установеното в чл. 78, ал. 1 от ГПК правило,
въззивникът няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат. Що се
отнася до въззиваемите, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК същите имат право на
разноски, но съответно за това искане не е направено, а и няма данни във връзка
с въззивното производство, от тяхна страна да са били направени разноски,
поради което такива не следва да им се присъждат.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47011
от 05.10.2018 г. по гр. дело № 41393/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 79-ти състав, в частта, с която субективно съединените искове
на основание чл. 274, ал. 2, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, и вр. чл. 48 от ЗЗД на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„*/*******, срещу Ф.М.К., ЕГН: ********** и М.Р.К., ЕГН: ********** – двамата с
адрес *** са отхвърлени за разликата над уважения размер от 7 000 /седем
хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.