Определение по дело №1088/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 639
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20201000601088
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 63906.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601088 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.09.2020г., СГС,
НО, 7 с-в, е оставил без уважение искането на подсъдимия М. Й. М. , чрез защитника му адв.
Д., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1246/20г. по описа на СГС, НО,
7 с-в. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседание,
първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно производство и при
изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл.
249, ал. 4 от НПК. Поради това искането на защитата е оставено без уважение, като делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по същество.
Срещу определението на съда, в законоустановения срок е постъпила жалба от
адв. Д., защитник на подсъдимия М. М.. В жалбата Д. твърди, че определението е
неправилно, незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се
подробни съображения, че са налице допуснати на фазата на досъдебното производство
съществени нарушени на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на
обвиняемия. Твърди се също така, че прокурорът не се е произнесъл по изрично направените
искания от обвиняемия и защитата му, които искания са пряко свързани със
съставомерността на деянието и неговото доказване. Защитникът сочи, че непрецизната
работа на прокуратурата и разследващите органи води до невъзможност на лицето, срещу
което се води производството да разбере в какво точно се обвинява и въз основа на какви
установени фактически обстоятелства. Пречи му и да организира защитата си. Моли се за
отмяна на постановеното определение и връщане на делото на прокуратурата за
осъществяване на пълно и всестранно разследване.

1
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК
законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намери
следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 1246/20г. по описа на СГС, НО, 7 с-в е образувано
по внесен обвинителен акт срещу М. Й. М. за извършено престъпление по чл. 256, ал. 1 от
НК.. Настоящият въззивен състав счита, че вмененото на обвиняемия деяния е изяснено в
достатъчна степен, за да може делото да бъде разглеждано в съдебната фаза на
наказателното производство, без законно гарантираното право на защита на подсъдимия да
бъде засегнато. На практика, в подадената жалба, твърденията в която са идентични с тези,
релевирани пред първоинстанционния съд в проведеното разпоредително заседание, не се
излагат доводи, подлежащи на разглеждане по смисъла на чл. 248, ал. 3 от НПК.
На първо място, този съдебен състав следва да посочи, че е извън пределите на
проверка на настоящото производство обстоятелството, дали повдигнатото обвинение е
доказателствено обезпечено, както и дали от същия следва извод за авторството и вината на
лицето, срещу които се води производството. Същото се отнася и до това дали е
извършеното разследване е пълно и всестранно. На тази процесуална фаза този извод е
единствено от компетентността на наблюдаващия прокурор, който е обективирал
становището си, изготвяйки и внасяйки в съда обвинителен акт именно срещу обвиняемия
М., приемайки, че св. А. се явява посредствен извършител. Не е в правомощията на съда в
рамките на това производство да коментира тези обстоятелства, тъй като същите попадат в
обхвата на чл. 301 от НПК и по тях се дължи произнасяне единствено с присъдата.
Обвинителната теза е ясно формулирана, като не е налице противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, поради което и не е нарушено
правото на защита на лицето, срещу което се води производството. Доводите на защитника
са такива по същество, касаят правомощия на прокурора като „господар на досъдебното
производство, които не подлежат на контрол в рамките на това производство. Доколко
изводите на прокурора съвпадат с реално осъществилата се фактическа обстановка и
отразяват коректно доказателствената съвкупност, съдът следва и ще вземе отношение с
акта си по същество.
Твърденията на защитата, подробно обективирани в подадената жалба, относно
наличието на неизяснени обстоятелства и несъбирането на определени доказателства, които
са от значение за правилното решаване на делото, също не подлежат на разглеждане в това
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК, въпроси, свързани с
допускането, събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства, не
2
могат да бъдат обсъждани. Защитата може и следва да поиска от съда събирането на
несъбраните доказателства, както и да направи своя интерпретация на събраните такива, но
не и да иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на предходна
процесуална фаза на това основание. Следва да се посочи, че в тази насока съдът служебно е
упражнил правомощията си, като още на фазата на разпоредителното заседание е изискал
конкретни писмени доказателства, които е счел, че са необходими за да отговаря
следствието, включващо и съдебната му фаза, на изискванията за пълнота и всеобхватност.

Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати визираните от защитата
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка от страна на този състав, не
се констатираха и други процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това
следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното съдебно
производство. Предвид съвпадението на в изводите на първата инстанция и настоящия
въззивен състав, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение от 09.09.2020г., на СГС, НО, 7 с-в, с
което е оставено без уважение искането на подсъдимия М. Й. М. , чрез защитника му адв. Д.,
за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1246/20г. по описа на СГС, НО, 7 с-
в.

ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване на
процесуалните действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3