О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, проведено на двадесет и седми февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно
гражданско дело № 2515 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано
по молба вх. № 10175/08.02.2019 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 141/07.02.2019 г. по настоящото дело.
Молителят
оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред
ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Оспорва и
присъдените с първоинстанционното решение разноски, като настоява, че
присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде определено съобразно действащата към момента на постановяване на решението
на ВОС редакция на чл. 78, ал.8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата. Подчертава, че по отношение на молителя не е налице
основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски,
предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а
същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал,
като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение
на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане
за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се
излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от
24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде
преразглеждан.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай
постановеното по делото решение, което изменение се иска в частта за разноските,
е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 08.02.2019 г.,
т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството е по реда на
чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258 и сл. от ГПК,
като с решение № 323/07.11.2018 г. постановено по т.дело № 35/2018 г. по описа
на ВКС, е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК определение №
2322/29.06.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1826/2015 г. на Варненски
окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение № 1859/21.04.2015 г. по гр.д. №
11256/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба с вх. № 12008/12.05.2015 г. на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс-Г, предявена чрез адв.
Тони Стоянова Марина Й. от ВАК, е против решение № 1859/21.04.2015 г.,
постановено по гр.д. № 11256 по описа за 2014 г. на Районен съд - Варна, девети
състав, с което е осъден въззивника да
заплати на „КНМ Груп” ЕООД - Варна сумата от 1482,90 лева, представляваща платена от праводателя
му И.Д. Н. по договор за цесия от 18.06.2014 г., при първоначална липса на
основание стойност на начислена за периода от 25.04.2011 г. до 21.10.2011 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за обект на потребление с абонатен №********** и клиентски №**********,
находящ се в село Преспа, община Балчик, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /03.09.2014
г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, както и е осъдено
дружеството да заплати на ищеца сумата от 543,12 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
С
Решение № 141/07.02.2019 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в
общ размер на 846,95 лв., от които сумата от 420 лева за платен
адвокатски хонорар във въззивното производство и
сумата 426,95 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 26,95 лв.
платена държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни
са възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал.
1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно
приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК
отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила
съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка,
ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на
производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от
лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден
контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл.
78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на
въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната
страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си
процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което
на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователно. Съдът съобразява размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение към датата на
произнасянето на атакуваното решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 06.04.2015 г. Това е така, защото приложими в темпорално отношение са
тези норми, които са в сила към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство, тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско
възнаграждение, изрично не е придадено обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 10175/08.02.2019 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 141/07.02.2019 г. по в.гр.дело № 2515/2018 г. по
описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр.
чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.