РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500563 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Юробанк България“АД
против решение № 262570/30.11.2021г. по гр.д.№ 4388/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което са
отхвърлени обективно съединените искове на жалбоподателя против въззивамеия А. Г. А. за
това да бъде признато за установено, че последният му дължи следните суми: 4597,42 лева-
главница по договор за издаване на кредитна карта „Мастеркард“ от 19.06.201 г.; 1063,85
лева- възнаградителна лихва за периода 19.06.2017г.- 19.04.2019г.; 494,58 лева- мораторна
лихва за периода от 30.01.2018г.- 09.07.2019г., както и 599,59 лева- такси за периода от
19.06.2017г.- 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди, че РС не е дал ясни и
подробни указания по разпределяне на доказателствената тежест и не е указал на
жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства относно усвояването на кредита. В тази
връзка се твърди също така, че тъй като договорът за кредит е от типа на револвиращите
кредити, кредитополучателят е имал възможност многократно да усвоява различни суми до
размера на отпуснатия му кредитен лимит. Оспорва се като погрешен изводът на
първоинстанционния съд относно това, че посоченият в договора годишен процент на
разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите. Този извод бил
погрешен поради това, че застрахователната премия не следвало да се включва в разходите
по кредита. Сключването на застраховка не било задължително условие за сключване на
договора за кредит и за отпускане на ползвания от въззиваемия кредит. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат
уважени.
1
От въззиваемия АНТ. Г. АТ. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение изцяло е правилно и законосъобразно, подкрепят се
доводите и констатациите на първоинстанционния съд.
Предмет на разглеждането по настоящото дело е и частна жалба от Адвокатско
дружество Г.“, представляващо въззиваемия, против определение 260055/18.01.2022г., с
което е отказано да бъде изменено първоинстанционното решение в частта относно
разноските.
По частната жалба няма подаден отговор.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4388/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по искова
молба от „Юробанк България“АД против А. Г. А., с която са предявени обективно
съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът- въззиваем в настоящето производство, дължи на ищеца-
жалбоподател сумата от 4597,42 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда- 17.07.2019г., до окончателно й изплащане, сумата от
1063,85 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 19.06.2017г.- 19.04.2019г., сумата
от 494,58 лева- мораторна лихва за периода 30.01.2018г.- 09.07.2019г., както и сумата от
599,59 лева- такси за периода 19.06.2017г.- 09.07.2019г.. В исковата молба се твърди, че на
19.06.2017г. между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта
“MASTERCARD” за револвиращ кредит с кредитен лимит в размер от 5000,00 лева. Банката
изпращала всеки месец на картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички
транзакции с картата, както и всички операции извършени през съответния месечен отчетен
период, лихви, такси и други разходи и задължения. Дължала се минималната месечна
вноска. При погасяване на задължението до датата, посочена в извлечението не се дължала
възнаградителна лихва. При забава за плащане на минималната месечна вноска се дължала
мораторна лихва в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен
лимит. Дължала се и такса за ползване на кредитната карта. Притендираната главница от
4597,42 лева включвала всички усвоявания, след приспадане на вноски. Налице била и
сключена застраховка „Защита на плащанията“, по която се дължали премии, начислявани
като задължение по кредитната карта. Тези застрахователни премии се плащали на
застрахователя от банката. В отгонешенията между банката и картодържателя същите
представлявали част от сумата за такси. А.А. не заплатил минимална месечна вноска, лихви
и такси. При непогасяване на две последователни минималните месечни вноски банката
имала право да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
Банката се възползвала от това свое право и обявила задължението по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, като изпратила нотариална покана peг. № ****. том ****. акт №
****чрез Нотариус Е. С.. Същата не била връчена. Изпратена била втора нотариална
покана с per № ****. том ****, № *** чрез Нотариус М. Д.-С., която била връчена редовно
на 19.04.2019г. по местоработата на кредитополучателя. Нотариалните разходи били част от
сумата от 599,59 лева за такси. На 17.07.2019г. банката подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като било образувано ч.гр.д.№ 11820/2019г. на Районен
съд – Пловдив. Срещу издадената заповед било подадено възражение в срок.
В отговора на исковата молба се твърди недействителност на договора за кредит
поради нарушение на ЗПК. Определения ГПР не съответствал на действителния такъв. Не
било уредено правото на длъжника да получи винаги извлечение от сметката под формата
на погасителен план и информация за погасяването на главницата. Не се дължала сума
извън заемната. Нотариалните такси не били част от вземането.
Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело договор за кредит от
19.06.2017г. и приложение 1 към него, между страните е сключен договор, имащ за предмет
предоставяне на въззиваемия на кредит чрез издаване на кредитна карта с лимит от 5000
2
лева. Договорен е годишен лихвен процент от 18,90 %, а годишният процент на разходите е
определен в размер от 31,73 %. ГПР, както и общата дължима сума по договора, обаче са
определени на база на максимален кредитен лимит в размер от 3000 лева, а не 5000 лева.
При сключване на договора за кредит А.А. е подписал Декларация за присъединяване към
Групов застрахователен договор № 6/А/2009 г. за застраховка „Защита на плащанията“, по
силата на която се е задължил да заплаща застрахователна премия в размер от 0,736% от
усвоения, но непогасен кредитен лимит. В сертификат № МК34577 към груповия
застрахователен договор, издаден на името на въззиваемия, изрично е записано, че
застрахователната премия се начислява по кредитната карта, т.е. като задължение по
договора за издаването и ползването й. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.“. Настоящият състав на ПОС не възприема твърдението на
жалбоподателя, че присъединяването към груповата застраховка не е задължително условие
за сключване на договора за кредит. Декларацията за присъединяване към груповия
застрахователен договор е подписана едновременно с подписване на договора за издаване на
кредитна карта. Застрахован следва да е кредитополучателя, но видно от предпоследното
изречение на т.6 от Пакет „F“ при настъпване на една значителна част от покритите
застрахователни рискове застрахователното обезщетение се дължи на кредитодателя. Освен
това по груповия застрахователен договор „Юробанк България“АД има качеството на
застрахователен посредник, което в още по- голяма степен обосновава наличието на интерес
за банката от присъединяване на клиентите й към договора за застраховка. Щом като
присъединяването на кредитополучателя към груповия застрахователен договор е в интерес
на кредитодателя, то е налице достатъчно основание да се счита, че възможността за
присъединяването не е предоставена като услуга в полза на кредитополучателя, която да
може да бъде избрана свободно, независимо от сключването на договора за издаване на
кредитна карта. Аргумент в подкрепа на горния извод е и изр.2 от т.1 на горепосочения
пакет, съгласно което застраховката не се предлага отделно от кредитните карти. Това е
напълно логично, тъй като предоставената застраховка „Защита на плащанията“ би била
безпредметна, ако не е сключен договор за издаване на кредитна карта. Самият факт обаче,
че в пакета изрично е включен такъв текст, навежда на извода за наличие на обвързаност
между сключването на договора за издаване на кредитна карта и присъединяването към
груповия застрахователен договор.
При положение, че застрахователните премии представляват част от общия разход по
кредита, то те бил следвало да бъдат прибавени към сумата в графа „Обща сума дължима от
клиента“ в приложение № 1 към договора за издаване на кредитна карта. Това очевидно не е
сторено, което води до извод за некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10
от от приложимия в отношенията между страните ЗПК, което некоректно изпълнение е
равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на
кредитополучателя са значително по- високи. Освен това от приетото по
първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от в.л.В. Ш., се установява, в
посочения в договора между страните ГПР от 31,73 %. са включени главница в размер от
3000 лева, възнаградителна лихва от 18,9 % годишно, такса за разглеждане на заявление,
такса за теглене в брой. При изчисляване на ГПР на база на действително предоставения
кредитен лимит от 5000 лева, възнаградителна лихва-18,9 %, такса за разглеждане на
заявление, такса за теглене в брой, такса за хартиено месечно извлечение, допълнително
3
оскъпяване със застраховка, размерът му е 46,92 %.. Следователно е налице неизпълнение
както на изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата сума, дължима от
потребителя, така и на изискването по същия текст за посочване на ГПР. Горният извод е
валиден и при положение, че от базата, на която е изчислен ГПР бъде изключена таксата за
разглаждане на заявлението от 45 лева.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като по силата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихви, такси и др. разходи. От заключението на
в.л.В. Ш. се установява, че усвоените от въззиваемия суми по договора за издаване на
кредитна карта са в общ размер от 4800 лева, а внесените от него суми за погасяване на
задълженията му са в размер от общо 887 лева. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК е императивна
по своя правен характер и следва да бъде приложена служебно, като пряка правна
последица от констатацията за недействителност на договора за кредит. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, освен по отношение на сумите от
1063,85 лева- възнаградителна лихва, сумата от 494,58 лева- мораторна лихва за период
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, и сумата от 599,59 лева, така също и по
отношение на сумата от 887 лева- платена част от главницата, като бъде отменено обаче по
отношение на сумата от 3913 лева, представляваща разлика между общо усвоената сума по
кредита и тази, платена от кредитополучателя. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса
на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение
за забава от поканата да изпълни, поради което дължими се явяват и законните лихви върху
сумата от 3913 лева, считано датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, с което е
поискано плащане включително и на тази сума.
Съобразно с решението по делото, дължима в полза на жалбоподателя се явява
3913/6755,44- та част от направените от него съдебни разноски, които са в размер както
следва: 694,84 лева в заповедното производство, 1100,12 лева в първоинстанционното
исково производство и 968,28 лева в настоящето въззивно производство. Съответно ще
следва да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на жалбоподателя в размер от 402,48
лева, 637,23 лева и 560,86 лева.
Присъдените с обжалваното решение адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 от ЗА
в полза на Адвокатско дружество“Г.“ са правилно определени на база на сбора от
материалния интерес по всички обективно съединени искове. В мотивите Определение №
533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I т.о., ТК е записано следното:
„Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на
всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. №
2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на
ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание
искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също
правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на извършени плащания
поради нищожност на клаузи по договора за заем по причина на противоречие с добрите
нрави. Сборът от цената на исковете е в размер от 6755,44 лева и съобразно с правилото по
чл.7, ал.2, т.2, вр. ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение е в размер от 559,72
лева за заповедното производство и в размер от по 801,32 лева за първоинсатционното
исково производство и за настоящето въззивно производство, като към тези възнаграждения
е начислен ДДС. Съобразно с правилото на чл.78, ал.3 от ГПК от тези възнаграждения
дължима се явява 2842,44/6755,44- та част или суми в размер от 235,50 лева и по 337,17
лева. Съобразно с изложените по- горе мотиви, частната жалба против определение №
260055/18.01.2022г. ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262570/30.11.2021г. по гр.д.№ 4388/2020г. на ПдРС, ХІХ
гр.с., с което са отхвърлени обективно съединените искове на жалбоподателя „Юробанк
България“АД против въззивамеия А. Г. А. за това да бъде признато за установено, че
последният му дължи следните суми: 887 лева, представляваща част от претендираната
главница по договор за издаване на кредитна карта „Мастеркард“ от 19.06.2017г. в размер от
4597,42 лева; 1063,85 лева- възнаградителна лихва за периода 19.06.2017г.- 19.04.2019г.;
494,58 лева- мораторна лихва за периода от 30.01.2018г.- 09.07.2019г., както и 599,59 лева-
такси за периода от 19.06.2017г.- 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 887 лева, считано от 17.07.2019г.- датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417
ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 262570/30.11.2021г. по гр.д.№ 4388/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в
частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя „Юробанк България“АД против
въззивамеия А. Г. А. за това да бъде признато за установено, че последният му дължи сумата
от 3913 лева- главница по договор за издаване на кредитна карта „Мастеркард“ от
19.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 3913 лева, считано от
17.07.2019г.- датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр.****, че същият дължи на „Юробанк България”АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, сумата от 3913 лева- главница по договор за издаване на кредитна
карта „Мастеркард“ от 19.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 3913
лева, считано от 17.07.2019г.- датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 262570/30.11.2021г. по гр.д.№ 4388/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с.,
в частта, с която в полза на Адвокатско дружество“Г.“ са присъдени адв.възнаграждения по
чл.38, ал.2 от ЗА в размери над 337,17 лева за първоинстанционното исково производство и
над 235,50 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на „Юробанк
България”АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумите от 402,48
лева, 637,23 лева и 560,86 лева- съдебни разноски съответно в заповедното производство, в
първоинстанционното исково производство и в настоящето въззивно производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България”АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
5
гр. ***** да заплати на Адвокатско дружество „ Г.“, ЕИК: ****, с адрес: гр. *****,
представлявано от адв.С.Г., сумата от 337,17 лева- адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата за производството по настоящето въззивно дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Адвокатско дружество „Г.“ частна жалба
против определение № 260055/18.01.2022г., с което е отказано да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта относно разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6