Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети
съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 1534 по описа на
Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти
септември“ № 62А, представлявано от управителя Л.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Ю.М. ***, офис 504, срещу наказателно постановление № 08-000991/433 от
17.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 62А, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Делото се разглежда за втори път от Районен съд -
Добрич, след като с влязло в сила на 02.12.2019 г. Решение № 495 от 02.12.2019
г. по к.а.н.д. № 653/2019 г. на Административен съд – Добрич, Решение № 354 от
24.09.2019г. по а.н.д. № 1499/2018 г. на Районен съд - Добрич е било отменено,
а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Добрич.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното
юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в присъствие на двама
свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца не се е възползвал
от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от
наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда /КТ/, наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ,
бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите на дирекции
„Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания”. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че Ангел Недялков
Петков както към датата на издаване на наказателното постановление, така и към
настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Добрич, т.е, същият притежава материална компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 7,
ал. 2 във вр. с ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани на трета
държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово
правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне
на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо
или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните
органи, място, длъжност и срок на работа. Изпълнителният директор на Агенцията
по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на
заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници –
граждани на трети държави /чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ/.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически
обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно
нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ. В разглеждания случай,
въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на
релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като
нарушение на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ. И актосъставителят, и
наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата
инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните
съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са
описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение
на нормата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ, като правилната правна
квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното
наказателно постановление.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в действителност,
в НП са посочени няколко дати – 19.06.2018 г. - дата на извършване на
проверката на строителния обект, където е заварен да престира труд М.К.; 30.05.2018 г. -
дата на сключване на трудовия договор;
29.06.2018 г. - дата на установяване на нарушението. Наличието на тези дати не
пречи да се установи датата на нарушението. В случая се касае за бездействие,
което към 29.06.2018 г. все още е било налице, поради което не сме изправени
пред съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност на наказаното
лице да прецени спрямо какво да се защитава /В тази връзка Виж Решение от
24.03.2020 г. по к.а.н.д. № 49/2020 г. на АдмС – Добрич/.
Също така, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства,
респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли
доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки
съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за
жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е
бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че
жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното
постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
На 19.06.2018 г., около 16:40 часа, инспекторите в
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - К.А.А., В.К.П., Т.Н.А. и С.И.Г.,
извършили проверка на строителен обект: „Саниране на многофамилна жилищна сграда“
с адрес: гр. Добрич, ул. „*, изпълняван от „Прогрес 99“ ООД, съгласно сключен с
Община Добрич договор за изпълнение по обществена поръчка. На обекта бил
заварен да извършва дейности по санирането М.К., роден на *** г., гражданин на
Република Украйна, притежаващ паспорт № FF910207. Същият попълнил декларация на украински език относно
условията по наемането му на работа.
При прегледа на представените на 29.06.2018 г.
документи се установило, че завареният в обекта гражданин на Република Украйна
има сключен и регистриран в ТД на НАП трудов договор от 30.05.2018 г., като
актосъставителят и наказващия орган приели, че „Прогрес 99“ ООД, в качеството си на работодател, за който лицето
предоставя работна сила, не е подал заявление за разрешаване на достъп до
пазара на труда в Агенция по заетостта и е сключил трудов договор с М.К. без
разрешение на Агенция по заетостта, с което е осъществил състава на чл. 7, ал.
2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ.
За така описаното нарушение, на основание чл. 75а, ал.
2 от ЗТМТМ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите
К.А.А., В.К.П., Т.Н.А. и Р.Г.С., чийто
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, подкрепящи се от приетите
по делото писмени доказателства: заверен
препис на протокол за извършена проверка с изх. №
ПР1822362/07.08.2018 г.; заверен препис на писмо с рег. № 10-00-4874#1/25.07.2018 г.; заверен препис на декларация за осъществяването на
краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация с рег. № 10-00-1965/23.04.2018 г.; заверен препис на списък на
чужденците, регистрирани в Агенция по заетостта за осъществяване на
краткосрочна заетост на основанията, посочени на лицевата страна на този
документ; заверен препис на писмо от ОД на МВР – Добрич с рег. № 357000-6583/31.07.2018 г.; заверен препис на докладна
записка относно извършена проверка, относно статута на пребиваване в Република
Българи на чужд гражданин с рег. №
5388р-591/21.06.2018 г.; заверен препис на декларация, заверен
препис на Трудов договор № 262/06.06.2018 г.; уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ; заверен препис на справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.
5 от КТ с вх. №
08388183016001/06.06.2018 г.; заверен препис на Декларация № 262 за
запознатост; заверен препис на Служебна бележка № 262/06.06.2018 г.; заверен
препис на длъжностна характеристика на длъжността Общ работник, строителство на
сгради; заверен препис на удостоверение за регистрация с изх. № 080771801177150/06.06.2018 г.; заверен препис на
адресна карта на чужденец по отношение на М.К.; заверен препис на паспорт на М.К.;
заверен препис на дневник за инструктаж – 3 листа; заверен препис на договор от
15.03.2018 г. – 3 листа; заверен препис на разчетно-платежна ведомост на „Прогрес 99“ ООД за месец май 2018 г. – 2 листа; заверен препис на
отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец май 2018 г. на „Прогрес 99“ ООД – 2 листа; справка от Министерство на
правосъдието с вх. рег.№
8279/23.04.2019 г. и справка от
Държавна агенция за българите в чужбина с вх.рег. № 8689/02.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Според цифровото изражение нарушението на дружеството
е по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от
ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара
на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани
или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република
България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. С текста на чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ законодателят е разписал, че Изпълнителният
директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок
от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1
на работници – граждани на трети държави.
За да е налице нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал.
3 от ЗТМТМ, то следва да е налице разрешен достъп до пазара на труда, но
престирането на работната сила да не е в съответствие с издаденото разрешение.
В конкретния случай е точно така. Този извод се налага от обстоятелството, че
лицето е имало регистрация за достъп до пазара на труда, но на основание чл. 9,
ал. 3 от ЗТМТМ. Украинският гражданин е бил регистриран за работа в България по
реда на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, информация за което се съдържа в протокол за извършена проверка с
изх. № ПР1822362/07.08.2018 г. и административнонаказателната преписка
/декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа
чрез регистрация по реда на чл. 31 от ППЗТМТМ с рег. № 10-00-1965 от 23.04.2018
г. и писмо от Агенция по заетостта до ДИТ – Добрич с рег. № 10-00-4874от
25.07.2018 г./. Наличието на регистрация по чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ за
конкретното лице в Агенция по заетостта, която регистрация е подадена от друга
фирма, за краткосрочна заетост, със срок до 28.07.2018 г., сочи, че е налице
нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ, доколкото регистрацията се
дава единствено и само за лицето, подало Декларация по чл. 31 от Правилника,
което лице има сключен договор с командироващата украинския гражданин фирма.
Вместо да подаде искане за разрешение, „Прогрес
99“ ООД е назначил работника, като е нарушил условията по регистрацията по чл.
9, ал. 3 от ЗТМТМ. С оглед на това правилно е приложена и санкционната норма,
тъй като не е налице съответно разрешение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона
– за съответната фирма, срок, място.
Обстоятелството, че в
наказателното постановление е записано, че работодателят е сключил трудов
договор, без да има разрешение от Агенция по заетостта, не променя извода, че е
налице нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ трудовият
договор е едно от условията за получаване на разрешение за достъп. В този
смисъл сключването на трудов договор без разрешение на Агенцията по заетостта
не представлява нарушение, като записването за сключен трудов договор е само отразяване,
че се предоставя по този договор работна сила, за която работна сила не е
налице съответно разрешение /В тази
връзка Виж Решение от 24.03.2020 г. по к.а.н.д. № 49/2020 г. на АдмС – Добрич/.
За пълнота на изложението и с оглед доводите на
пълномощника на жалбоподателя, че украинският гражданин М.К. имал български произход и
самосъзнание на българин, следва да се отбележи, че това са правно ирелевантни обстоятелства.
Ето защо, с оглед установената фактическа обстановка,
съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по
чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ за доказано. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То
е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността,
която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде
ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени
противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на
търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената
имуществена санкция по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е в размер от 2000 до 20 000
лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в
минималния, предвиден в закона размер, а именно – 2000 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния
казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът на
престирането на работна сила в несъответствие с издаденото разрешение,
осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да
има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай,
което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени
други нарушения на трудовото законодателство, е по съществото си смекчаващо отговорността
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не
представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения – регулирането на
достъпа до пазара на труда на работници-граждани на трети държави, конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
Като основание да се счита, че нарушението не може да
се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция
за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените
отношения, които се засягат с този вид нарушения.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, съдът, предвид разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100
лв.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000991/433 от
17.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 62А, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 62А, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич съдебно-деловодни разноски в размер на
100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Д./