№ 748
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501158 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна въззивна жалба от адв. Имилиана
Димитрова Цонева от АК-Бургас с адрес на кантората в гр.Карнобат, ул.Карл Маркс №
2, в качеството й на особен представител на ответницата против протоколно
определение от 28.06.2021г. постановено по гр.д. № 323/2021г. по описа на РС-Бургас,
с което възнаграждението й като особен представител на ответницата Р. Н. АТ. е
намалено от 300лв. на 150лв..
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което
моли да бъде отменено и на особения представител се присъди възнаграждение в
размер на 300лв.. Счита, че неправилно възнаграждението й е било намалено от съда,
защото не се е явила в с.з. на 28.06.2021г. от 11,20ч., тъй като не е била взета предвид
подадена от нея молба, че е възпрепятствана служебно по друго дело в РС-Карнобат
насрочено за същата дата от 14,00ч. и не би могла да се придвижи, тъй като нямало
автобуси от Бургас до Карнобат в тези часове.
Съдът като съобрази разпоредбите на закона, представените по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
По въпроса за обжалваемостта на определенията и разпорежданията, с които се
отхвърля искане на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
досежно размера на определеното му възнаграждение, е формирана последователна
практика на ВКС, напр. ч. т. д. № 1795/2020 г. на III г. о., ч. т. д. № 2076/2017 г. на I т. о.
и цитираната там практика. Съгласно същата обжалваемо е определението, с което се
1
определя възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като
такова, разрешаващо материалноправен спор.
Ето защо сложената за разглеждане жалбата като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално
допустима.
По основателността:
Производството пред БРС е образувано по искова молба по чл.422 ГПК подадена
от „Теленор България“ ЕАД против Р. Н. АТ. за установяване, че съществува
задължението на ответницата към ищеца в размер на 121,47лв.-главница-незаплатени
абонаментни такси за ползвани телекомуникационни услуги за периода 20.09.-
19.11.2018г. и неустойка от 52,47лв..
По гражданско дело № 323/2021г. на БРС на 26.04.2021г. съдът е назначил на
осн.чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата като с акта за назначаването е
определено възнаграждение в минималния размер от 300лв. в съответствие с
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В законния срок назначения особен представител е представил писмен
отговор, съгласно който е заявил, че извършва признание на осн.чл.237 ГПК на
предявените претенции от името на ответницата, както следва: за дължимостта на
главницата от 121,47лв. и е извършено частично оспорване на претендираната
неустойка и за предпочитан номер. Моли съдът на приеме направеното признание на
иска по реда на чл.237 ГПК, а в останалата част да отхвърли претенцията. Отправено е
и искане с отговора на осн.чл.78, ал.1 ГПК съдът да присъди на ищцовата страна
направените съдебни разноски.
По делото е проведено едно о.с.з. на 28.06.2021г., по което страните не са
представлявани, процесуалните представители са изпратили писмени становища по
същество със съгласие за разглеждане на делото в тяхно отсъствие; доказателствени
искания не са отправяни и делото е обявено за решаване, като с протоколно
определение съдът е определил възнаграждение от 150лв. за особения представител.
Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения представител се
определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от
него. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност съдът да определи
по-висок размер, а при прекомерност - да намали адвокатското възнаграждение до
2
минимално установения размер.
В случая, производството не се отличава с фактическа и правна сложност –
особеният представител е изготвил отговор на исковата молба и е депозирал за
проведеното открито съдебно заседание писмена молба, че поддържа подадения от
него отговор; в единственото проведено о.с.з. страните не са се явили, а са представили
писмени становища, не са събирани нови доказателства, не са твърдяни нови факти и
обстоятелства, съдебното дирене е приключено и делото е обявено за решаване.
Предвид изложеното, правилно е постановено от съда присъждане на възнаграждение
на особения представител по чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК до размера на сумата 150 лв.,
представляваща 1/2 от минимума предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
за МРАВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274, ал.4 ГПК настоящото определение не подлежи на
обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.06.2021г., постановено по
гр.д. № 323/2021г. по описа на БРС, с което на осн.чл.47, ал.6, изр.2-ро от ГПК на
назначения по делото особен представител на ответника е определено възнаграждение
в размер на 150лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3