№ 49
гр. Момчилград, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100408 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79
от ЗЗД вр. чл.422 ГПК вр.99 от ЗЗД вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Исковата претенция е за парични вземания, произтичащи от сключен
договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 174/2021г. на РС-
Момчилград, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
вземанията към ответника по който са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия. Ищецът твърди в исковата молба, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 14.02.2020г. /датата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителния план/, предвид което по договора не е обявена
предсрочната изискуемост.
Посочва се, че на 14.04.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Претендира се дължима
главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до
14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2584294,
сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, възнаградителна лихва в
1
размер на 228,06 лева, начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/; и обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено
за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда -
14.04.2021г., или, за сумата в общ размер на 3 458,06 лева, както и законна
лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че Договорът за кредит е подписан при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които БАНКАТА-ищец предоставя потребителски
кредити, като цитираните Общи условия са неразделна част от договора за
кредит. С факта на подписването на Договора кредитополучателят
удостоверил, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на банката, получил екземпляр от Общите условия,
запознат бил с тях и безусловно ги приел. При условията на Договора за
потребителски паричен кредит, кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 4 476,71
лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя
банкова сметка. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие,
че главницата или общия размер на кредита е 5 310,61, представляваща
сбор от посочените компоненти, и която е следвало да върне на 37 бр.вноски,
всяка в размер на 143,53 лева: Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвала
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част
от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие
на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, със общо размер-
фиксиран за целият период. Така, подписвайки договора за кредит, страните
са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде
в общ размер на 833,90 лева. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на е
5 310,61, представляваща сбор от посочените компоненти, и която е следвало
да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на 143,53 лева, като първата
погасителна вноска била дължима на 14.02.2017г., а последната била с падеж
на 14.02.2020г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
2
кредит, в който бибил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска,
като крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
14.02.2020г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план/, предвид което по договорът не била обявявана предсрочна
изискуемост. Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит
Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
261,55 лева за периода от 15.03.2018г. до датата на входиране на
задължението в съда. Кредитополучателят не заплатил дължимия паричен
заем. Сочи се и че на 19.11.2018г. е бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между БАНКАТА
и ищеца, по силата на което вземането на БАНКАТА срещу ответника,
произтичащо от цитираният по-горе договор за потребителски кредит е било
прехвърлено в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството – кредитор, като Общите условия на БАНКАТА съдържали
изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Съгласно чл. 4.3. от Рамковия договор за цесия, ищецът
като цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което разполагал с изрично
пълномощно от цедента. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от 23.11.2018г. от страна
на БАНКАТА. Уведомлението било изпратено чрез Български пощи ЕАД с
известие за доставяне, като същото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „ПРЕМЕСТЕН“ на пратката. Прилага копие от
уведомлението за извършената цесия за връчване на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на
вземания. Позовава се на съдебна практика. Претендира се дължима
главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до
14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2584294,
сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, възнаградителна лихва в
размер на 228,06 лева, начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа
3
неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/; и обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено
за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда -
14.04.2021г., или, за сумата в общ размер на 3 458,06 лева, както и законна
лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
като при частично уважаване на иска – съразмерно изчисляване на разноските
на ищеца и присъждането им след компенсация. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. В съдебно заседание, чрез
становище от пълномощника в писмена молба поддържа предявените искове,
моли съдът да постанови неприсъствено решение. Излага съображения по
същество Претендира разноски в заповедното производство и разноски в
настоящото производство. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуален
представител- адв.А.С. от АК- Кърджали, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковата претенция, като счита, че длъжникът не е уведомен по
надлежният ред за извършената цесия, самият договор за потребителски
кредит е бил недействителен, защото клаузите на същият са били
неравноправни, и явно неизгодни за кредитополучателя, и възразява срещу
претенцията за обезщетение за забава, като счита същото за прекомерноа, и
излага подробни доводи в тази насока. Иска да се отхвърли исковата молба, и
претендира сторени по делото разноски. В съдебно заседание, чрез адв.С.,
оспорва исковата претенция, и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 174/2021г.
по описа на РС- Момчилград е налице издадена заповед за изпълнение № 15
от 15.04.2021г. по чл. 410 от ГПК, с която ответникът Х. М. М. е осъден да
заплати на ищеца по настоящото дело сумата в общ размер на 3 458,06
лева, от която главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от
14.03.2018г. до 14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски
кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството
на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
възнаградителна лихва в размер на 228,06 лева, начислена за периода от
14.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г.
/датата на прехвърляне на задължението/; и обезщетение за забава в размер
на 261,55 лева, начислено за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 14.04.2021г., както и законна лихва за забава от датата
на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г. до окончателното
4
изплащане на задължението, както и разноски в общ размер на 119,16 лева
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. В заповедта е посочено,
че Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор
за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между
ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, като в последствие вземането на договора е прехвърлено
от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД в полза на Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ******* по силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания/цесия/.
От приложеното като доказателство по делото Договор за кредит-
горният, ввидно, че същият е подписан при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
БАНКАТА-ищец предоставя потребителски кредити, като цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването
на Договора кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил
екземпляр от Общите условия, запознат бил с тях и безусловно ги приел. При
условията на Договора за потребителски паричен кредит, кредиторът
предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер
на 4 476,71 лева, която сума била преведена по посочената от
кредитополучателя банкова сметка. Съгласно сключения договор страните
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
5 310,61, представляваща сбор от посочените компоненти, и която е следвало
да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на 143,53 лева: Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата
в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете
и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи
били посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска
включвала съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и
съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били
посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита
за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, със
общо размер- фиксиран за целият период. Така, подписвайки договора за
5
кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 833,90 лева. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за
кредит е в размер на е 5 310,61, представляваща сбор от посочените
компоненти, и която е следвало да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на
143,53 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 14.02.2017г., а
последната била с падеж на 14.02.2020г., съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит, в който бибил посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска, като крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 14.02.2020г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по договорът
не била обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в общ размер на 261,55 лева за периода от
15.03.2018г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем. УСТАНОВИ СЕ,
че на 19.11.2018г. е бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между БАНКАТА
и ищеца, по силата на което вземането на БАНКАТА срещу ответника,
произтичащо от цитираният по-горе договор за потребителски кредит е било
прехвърлено в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството – кредитор, като Общите условия на БАНКАТА съдържали
изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Съгласно чл. 4.3. от Рамковия договор за цесия, ищецът
като цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което разполагал с изрично
пълномощно от цедента. В изпълнение на договорните задължения и
6
изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от 23.11.2018г. от страна
на БАНКАТА. Уведомлението било изпратено чрез Български пощи ЕАД с
известие за доставяне, като същото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „ПРЕМЕСТЕН“ на пратката- в тази насока е приложено
копие от уведомлението за извършената цесия за връчване на ответника.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-
икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи,
По Договор за потребителски паричен кредит- горният, сключен между
ответната страна и „УниКредит Кънсюмър Фейненсинг" ЕАД, чистата сумата
по кредита в размер на 4 476,71 лева е усвоена по следният начин- на първо
място с тази сума се иска предсрочно поггасяване на съществуващо
задължение към друга финансова институция „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, както следва
На 13.01.0217г. съществуващите задължения по три договора /описани
по серийни номера/ са погасени със следните суми; 747,84 лева; 657,04
лева и 99,73 лева;
На 13.01.2017г. по банкова сметка на Х. М. М. е преведена
ОСТАТЪЧНАТА сума в размер на 2 495,39 ЛЕВА.
По договорка между страните към главницата от 4 000 лева е добавена
такса за разглеждане на кредита 192 лв., и застрахователна премия в размер
на 356, 71 лева, така се формира главница по Погасителен план в размер на
4 476,71 лв. към тази сума е добавена и Договорна лихва в размер на 833,90
лева, или общият размер по погасител план възлиза на сумата от 5 310,
61 лева.
Размера на общо платената сума възлиза на 2 117,78 лева - посочени от
вещото лице по различни пера.
Неплатената главница и неплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит за посоченият период е в следните размери: .
Главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до
14.02.2020г..
Договорна лихва в размер на 219,75 лева- за периода от 14.03.2018г. до
19.11.2018г.
Лихва за забава в размер на 261,56 лева- за периода от 15.03.2018г. до
14.04.2021г.
Посочено е, че за определен период не се дължи начислява на лихва за
забава- 13.03.2020г. до 14.07.2020г., поради решение на НС, с което се
въвежда извърредно положение в страната- което е въплътено в специалният
закон. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава, който касае и този
период, но тъй като това е част от предмета на делото, то и съдът не обсъжда
7
тази част от заключението. В съдебно заседание вещото лице поддържа
своето заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно чл.12 ал.2 вр.ал.1 от Общите условия, в случай на забава в
плащанията на дължимите от потребителя суми, кредитодателят може да
прехвърли на трето лице събирането на сумите и без предварителното
съгласие на потребителя, а съгласно чл.12 ал.6 УКФ може по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от него,
заедно с дължими лихви, такси, комисионни и други, като уведоми
потребителя писмено за това, в съответствие със закона. Съгласно ал. 7 на чл.
12, с подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си
съгласие УКФ да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.
По делото се установи, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, е
финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност,
съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от
ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което
сключеният между финансовата институция и ответника договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
99/01.02.2013г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищецът - финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции,
8
е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на
потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клауза
на чл. 12 от общите условия на процесния договор за заем.
Същата е не е неравноправна, въпреки, че дава възможност на
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да прехвърли
вземанията си по него без съгласието на ответника – потребител по него,
съгласно чл.143 т.15 ЗЗП, и това е така защото съгласието е дадено със
сключването на договора, и след като е възпроизведена в съдържанието на
самият потребителски договор.
Поради това приложение № 1/20.07.2017г. към Рамковия договор за
цесия от 20.12.2016г., с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
цедирало на ищеца тези вземания, не се явява нищожно в тази част, т.к. с
договора за цесия не могат да се прехвърлят процесните вземания и те не се
дължат на ищеца.
При тези данни, съдът намира, че предявеният установителен иск за
признаване на установено, че ответникът /посочен по-горе/ дължи на ищеца
„***“ ЕАД суми присъдени в издадената срещу ответника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /посочен по-горе/ за
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Следователно съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по предявените
искове, свързвано с оспорване действителността на договора на цесия.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания обективира
прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото вземане е
надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена
и единен граждански номер, правното основание, от което произтича
вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на
сключване на приложението към договора.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си
действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени
в разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по
9
чл.99 ал.3 от ЗЗД. Приложени са пълномощни в тази насока. Ирелевантно е
обстоятелството, че в така приложените пълномощни не е посочена датата на
сключване на упълномощителната сделка, доколкото за противопоставянето
му на страната не е необходимо в последното да е посочена достоверна дата
по смисъла на ЗЗД– това е необходимо единствено в изчерпателно
установените в закона случаи. Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото
обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване „ПРРЕМЕСТЕН“.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба
уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 предл.1-во от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл.235 ал.3 от ГПК при разглеждане на иска
на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на
ВКС- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І
т. о.
Ответната страна не участва лично в производството по делото, а е
представлявана от упълномощен от нея представител-адв.С. от АК-
Кърджали, който защитава нейните права.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99
ал.3 от ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по
реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между
първоначалния кредитор-посочената по-горе БАНКА и длъжника-–ответник,
договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
10
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл.9 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7– т.12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
от ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл.10 от
Договора.
Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита– арг. От
чл.11 т.10 от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл.19 ал.1 от ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Страните са
постигнали съгласие за размера год. лихвен процент. Презюмира се, че
всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия
ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлява
граждански плод /възнаградителна лихва/. Максимален лимит на годишния
процент на разходите – забрана за надвишаване петкратния размер на
законната мораторна лихва – арг. чл.19 ал.4 от ЗПК.
Следователно и макар в договора за кредит да не е посочен начина на
формиране на годишния процент на разходите, неговото съдържание е
изводимо от разпоредбите на закона. В този смисъл не е налице соченото от
потребителя нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Не са
11
налице и основанията по чл.143 от ЗЗП за установяване неравноправност на
клаузите на договора. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изисква нето за добросъвестност и води до значително
неравновесие между права та и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна
норма. Клаузите на сключения между страните договор са индивидуално
уговорени, доколкото това обстоятелство е удостоверено с полагането на
подпис от потребителя, като с последните не се предвижда заплащане на
неоправдано високо обезщетение за кредитора. Не са налице и останалите,
установени в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, предпоставки за установяване
неравносправност на клаузите по договора.
Не е налице и сочената от страна на ответника недействителност на
клаузата за възнаградителна лихва, установена с посоченият размер на
годишния лихвен процент. В случая следва да се посочи, че лихвеният
процент е фиксиран, поради което не е необходимо да бъде установена
формулата за неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент
съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на
главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения
финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед
пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на
парични средства срещу възнаграждение.
Съдът намира, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя –
кредитополучател, доколкото по сметката на ответника е постъпила сумата,
равняваща се на стойността на кредита, ведно със добавките по него, както и с
погасяване на други задължение на ответника по други договора с трета
кредитна институция по три договора- посочени подробно. В този смисъл е и
удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в договора за
потр.кредит с полагане на подпис от негова страна.Това изявление на
длъжника представлява признание на неизгоден факт. Доколкото подписът,
положен в договора за потребителски кредит в полето „кредитополучател“ не
е оспорен, досежно неговата автентичност, в законоустановения за това срок
от страна на ответника, следва да се приеме, че последният изхожда от него и
удостоверява, че изявленията в договора са направени от лицето, посочено
12
като техен автор – арг. чл. 180 от ГПК.
Поради гореизложеното съдът приема, че за ищецът се е породило
насрещното му задължение за връщане на заемната сума, заплатена на
ответника- посоченият по-горе ред. От изслушаната по делото и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява изплатената и
незплатена част от задълженията- посочени по-горе. Съдът цени съдебно-
счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала
пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите /доказтелствени/ изводи, до които вещото лице е
достиганало.
По така изложените съображения предявените искове за установяване
на вземанията на ищеца – цесионер за главница и възнаградителна лихва,
следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Исковете за
заплащане на задълженията за главница и възнаградителна лихва, и с оглед
принципа за диспозитивното начало, следва да се присъдят за претендирания
от страна на ищеца период.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата на месечни вноски с установен в
договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл.84 ал.1 изр.1-во от ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се
присъди, считано от датата, следваща падежа на всяка вноска до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
14.04.2021г.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде уважена
предявената искова молба изцяло.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 174/2021г. на
РС- Момчилград– по арг. т.12 от ТРлкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 119,16 лева, като следва да му се присъдят тези
13
разноски. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 149,58 лева, и депозит за вещо лице в размер на
350 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определеназа
сумата от 100 лева. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство, които следва да бъдат заплатени от
ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. М. М. с ЕГН-
**********, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******** № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 15/15.04.2021г. по ч. гр. д. № 174/2021г. на Районен съд- гр.Момчилград,
сумата в общ размер на 3 458,06 лева, от която главница в размер на
2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до 14.02.2020г., произтичаща от
Договор за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г.,
между ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, възнаградителна лихва в размер на 228,06 лева,
начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 19.11.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/; и
обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено за периода от
15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 14.04.2021г., както
и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда–
14.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х. М. М. с ЕГН- **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *******, суматаот 119,16 лева –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 174/2021г. на РС-
Момчилград, и сумата от 559,58 лева– разноски в настоящото исково.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
15