№ 126
гр. Кюстендил, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600293 по описа за 2023 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия К. Е. Ч., ЕГН
**********, от гр. ***, подадена чрез защитника му адв. М. З. срещу
Присъда № 13/15.02.2023 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 263/2022 г.
по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и му е наложено наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 години. С присъдата е осъден да заплати разноските по
делото в общ размер на 320 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност
поради необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в
постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния и процесуалния
закони и неправилно определяне на наложеното наказание. Поддържа се, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3 НК и
в подкрепа на тази теза са показанията на св. Б., както и недоказаност на
заканата единствено от показанията на С. Р.а и на св. К. Г.. Нищо конкретно
не установяват и показанията на свидетелите М. Г. и И. Т., а назначената СПЕ
1
не е имала пряко наблюдение върху Р.а, за да установи дали караницата е
предизвикала основателен страх. Поддържа се и субективна
несъставомерност на обвинението. Моли се по тези съображения за отмяна на
обжалваната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда.
Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда като обоснована, мотивирана и законосъобразна.
Частният обвинител С. Г./ която е с това моминско фамилно име след
влизане в сила на решението за прекратяване на брака й със св. Б. Р./ желае
потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия адв. М. З. моли за уважаване на жалбата по
съображенията в нея и за отмяна на присъдата, като се постанови нова
оправдателна присъда.
Подсъдимиаят в лична защита изрази заяви, че допълнително няма каквно
да каже.
Като последна дума заяви, че иска да бъде оправдан и че не е виновен за
това нещо, а въпросната госпожа има натрупани неща към него и не знае
какво е.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по
същество и приема следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната присъда подсъдимия К. Е. Ч., ЕГН **********, от гр.***, е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 НК - за това, че на 14.01.2021 г. около 21,15 часа, в гр.***, в района на
градската градина и Младежкия дом, се е заканил с убийство на С. К. Р.а, от
гр.***, като, качвайки се в колата й, заявил: “Тази вечер нямва да се
прибереш, поне няма да се прибереш жива, обещавам ти“, извадил е нож и го
опрял в ребрата й и тези закани са възбудили основателен страх у С. Р.а/към
настоящия момент с моминското й фамилно име Г./ за осъществяването им,
за което му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
чието изтърпяванее отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок
2
от 3 години.
Следва да се направи и едно уточнение относно фамилното име на
частния обвинител, тъй като тя до постановяване на решението за
прекратяване на брака й със св. Р. е носела фамилното име Р.а, а след това –
едва пред окръжния съд, е записана в списъка на лицата за призоваване с
моминското й фамилно име Г..
Фактическата обстановка е правилно установена от ДнРС и се споделя от
настоящия състав. В настоящото решение тя ще се допълни с отделни
релевантни детайли и факти относно предхождащите случая отношения
между подсъдимия и частния обвинител Р.а/Г./.
Не се спори от страните, че подсъдимият Ч. и ч.о. Р.а са имали интимна
връзка в периода 2019-2020 г., която протичала доста бурно, с раздели и
събирания поради ревността на подсъдимия. Подсъдимият се опитвал да
контролира отношенията на ч.о. Р.а/Г./ с други лица, като използвал заплахи.
Когато били разделени, той я причаквал пред работата й, дори веднъж счупил
с юмрук предното стъкло на колата й, вземал телефона й, като веднъж дори го
бил счупил. Дори баща й я транспортирал за работа и я вземал от работа
заради постоянните проблеми с подсъдимия. Пред св. Р. ч.о. Р.а споделяла, че
подсъдимият е нахълтвал в стаята й в дома й през прозореца , заплашвал я е и
е опирал пистолет в главата й. Казвал й е, че ако не бъде с него, ще я
приключи – ще я убие и след това ще убие и себе си. Това предизвикало у Р.а
страх и тревожност и през м.септември 2020 г. тя потърсила психологическа
подкрепа от Фондация“Асоциация Анимус“.
През м.ноември 2020 г. отношенията межоду подсъдимия и Р.а се
подобрили и в края на месеца подсъдимият й предложил брак. Р.а приела от
страх и поискала да го запазят в тайна.
Двамата посрещнали заедно 2021 г. в курорта“***“ и там подсъдимият й
предложил брак официално, като й дал пръстен, който Р.а приела. На
следващата сутрин обаче тя се разколебала и върнала пръстена на
подсъдимия, което довело до ново напрежение между двамата. Те
преустановили контактите си и подсъдимият казал, че заминава извън
страната.
На 14.01.2021 г. вечерта Р.а си тръгнала след работа, като работела в
3
Кабелната телевизия на гр. ***. Подсъдимият знаел графика й и решил да я
изчака, за да изяснят за пореден път отношенията си. Р.а паркирала
автомобила си пред офиса на телевизията и когато се качила в колата си,
преди да потегли, подсъдимият се вмъкнал в автомобила й, седнал на дясната
седалка до нея и й наредил да кара към ловния дом. Р.а го помолила да си
върви, понеже й било зле и искала да се прибере в къщи. Тогава подсъдимият
опрял нож в ребрата й и й казал: “Тази вечер няма да се прибираш, поне няма
да се прибереш жива, обещавам ти“ и й наредил да кара към Ловния дом. Р.а
тръгнала в тази посока, но на една от уличките видяла паркирания автомобил
на подсъдимия и спряла близо до него, като отказала да продължи към
Ловния дом. Тогава подсъдимият поискал Р.а да му даде телефона си, за да го
провери, но тя отказала. Тогава подсъдимият я хванал с едната си ръка за
устата, свалил я между двете седалки, а с другата ръка тършувал в раницата й
за телефона й. Р.а успяла да отвори вратата на автомобила и извикала
:“Помощ“, като извадила краката си извън колата. Но подсъдимият я дръпнал
обратно вътре в колата, хванал я за гушата и започнал да я души.
Точно в този момент покрай автомобила на Р.а минали колегите й
свидетелите И. и Г., които били тръгнали да почистят от сняг чиниите на
антените на кабелната телевизия. Те разпознали колата на частния обвинител
и видели, че в колата е Р.а и някакъв мъж, когото не познавали. От
автомобила се чували викове, писъци и тропане, което ги притеснило. Затова
св.Г. се обадил на тел.112. Полицаите дошли много бързо – за 2-3 минути и
изкарали от колата подсъдимия. С. Р.а също слязла от колата, като била много
притеснена и уплашена. Тя казала на полицаите да проверят подсъдимия за
нож и седнала на земята, като започнала да плаче. Тогава свидетелите Г. и И.
си тръгнали и се прибрали в офиса на телевизията.
При проведения разговор с полицаите ч.о.Р.а заявила, че са имали връзка с
подсъдимия, но тя вече не желае да е с него, че той постоянно я следи и тази
вечер я е душил и я е заплашвал с нож. Полицаите извършили оглед на
колата, но в нея не открили ножа. Те съставили на подсъдимия Протокол за
предупреждение по ЗМВР да не се саморазправя с Р.а и й казали да подаде
жалба, ако желае, в РУ ***.
Междувременно Р.а се обадила на бившия си съпруг – св.Б. Р. за
съдействие, който бил наблизо и се отзовал.
4
При отиването му полицаите си били отишли, а подсъдимият вече седял в
неговата кола. С. седяла на земята и треперела цялата. Като отишъл при нея
св.Р., тя се изправила и му разказала, че подс. К. Ч. е искал да я убие, че
започнал да я души и опрял нож в гърлото й и че едва е успяла да отвори
вратата и да се предпази, като извикала за помощ и за неин късмет са
минавали двамата й колеги, които извикали полиция. С. помолила бившия си
съпруг да я прибере в къщи.
В този момент минал с колата си колега на св. Р. от Планинската спасителна
служба - Б. К. и предложил да ги закара той. Отишли в полицията, където С.
подала жалба, а св. Р. писал обяснения. След това отишли в болницата да
прегледат С. и там св.Р. видял, че тя има зачервяване на шията и синина на
единия крак. След това св. Р. отишъл заедно със С. да приберат колата й и я
придружил до домашния й адрес на ул.“***“ № 6 и когато тя отворила гаража
да прибере колата си, св. Р. видял, че колата на подсъдимия – марка Сеат,е
паркирана наблизо и той е в нея. Като видял св. Р., подсъдимият запалил
колата и си тръгнал.
След този счучай подсъдимият и частния обвинител Р.а не са се виждали, не
са излизали заедно. Той постоянно й звънял по телефона и е имало известна
връзка с чатове, като ч.о.Р.а е отговорила само на чатовете през м.февруари,
преди подсъдимият да направи профилите й във Фейсбук.
От изготвената в ДП СПЕ е установено, че в резултат на отправената на Р.а
закана за убийство от подсъдимия тя е развила състояние на остра стресова
реакция и към момента на освидетелстването е проявявала симптоми на
посттравматично стресово разстройство.
Настоящият състав споделя доказателствения анализ на Районния съд.
Правилно са кредитирани като непротиворечиви показанията на ч.о. Р.а
относно времето, мястото и начина на отправената с думи и действия закана
за убийство от подсъдимия. Нейните показания кореспондират с показанията
на свидетелите И. и Г., присъединени чрез прочитането им от районния съд
по реда на чл.281 НПК, на които е разказала за случая. Показанията на ч.о.
правилно са кредитирани като обективни, тъй като се подкрепят изцяло и от
показанията на полицейските служители – свидетелите Б. и Г.,също
присъединени чрез прочитането им от районния съд по реда на чл.281 НПК,
отзовали се много бързо на сигнала. Показанията на ч.о. се подкрепят изцяло
5
и от показанията на бившия й съпруг - св.Б.Р., приобщени от въззивния съд
чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК. Този свидетел, бивш съпруг на
ч.о., е пристигнал на мястото след полицаите и пред когото ч.о.
непосредствено след деянието е разказала за случилото се. Това, че
подсъдимият е заплашвал с нож ч.о., се потвърждава и от показанията на
полицаите и на св.Р., пред които тя е заявила, че той има нож. Ножът не е
намерен, тъй като е бил търсен в колата, но това е колата на Р.а, а не ан
подсъдимия. А обиск на последния не е извършен, поради което
ненамирането на ножа в колата на частния обвинител не променя
достоверността на възприятието от кредитираните гласни доказателства, че е
имало нож. А заявеното от ч.о. , че подсъдимият я е душил, се подкрепя от
показанията на свидетелите Р. и К.. Св.Р. непосредствено след случая, при
завеждане на Р.а в болницата, е видял зачервяване на шията й. Това
зачервяване е видяно и от бащата на ч.о. – св.К. след прибирането й в къщи.
Неговите показания правилно са кредитирани изцяло, въпреки родствената му
връзка с частния обвинител Р.а, поради подкрепянето им от останалите
кредитирани показания на независими свидетели. А свидетелите Т. и Т.,
приятели на подсъдимия, установяват съществувалата около 2 години
интимна връзка между подсъдимия и частния обвинител и че подсъдимият я
подозирал в изневери, но поради силните си чувства към Р.а дори й
предложил брак и в тези им части правилно са кредитирани поради
подкрепянето им от останалите кредитирани доказателства.
Кредитира се като обективно и компетентно изготвено и заключението на
СПЕ, установяващо състоянието на ч.о след деянието.
Въз основа на доказателствения анализ съдът обосновано и
законосъобразно е приел от правна страна, че подсъдимият е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 НК – закана за убийство
- от обективна и субективна страна.
Правилно е прието от обективна страна, че събраните доказателства
установяват безспорно осъществяването на изпълнителното деяние на това
престъпление с думи и действия от подсъдимия Ч.. Изречените от него думи:
“ Тази вечер няма да се прибереш, поне няма да се прибереш жшива,
обещавам ти“ са съпътствани и с опиране на нож в ребрата на ч.о. Р.а. Това
съчетание на думи и действия, съпътствано и от упражненото насилие –
6
душене на ч.о.- са били в състояние да възбудят у Р.а основателен страх от
осъществяването им. Възможността за възбуждане на основателен страх от
осъществяване на заканата за убийство е напълно реална и обоснована освен
от тези действия на подсъдимия в инкриминарания ден и част и от цялото му
предходно отношение към ч.о. Р.а, съпътствано от насилие и установено
безспорно от показанията на самата ч.о. Р.а и от показанията на св.Б.Р. и
св.К.. В случая обаче не само че деянието би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му, но то е и възбудило такъв страх, установено
безспорно от СПЕ на ч.о., като за обективната съставомерност е достатъчно
само възможността за възбуждане на такъв основателен страх от
осъществяване на заканата.
Правилно е прието, че престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, което се обективира в действията на
подсъдимия. Същият е създнавал, че с отправената с думи и действия закана
за убийство извършва престъпление срещу личността на ч.о., но с тези си
действия е целял да я подчини на желанието му връзката им да продължи,
което Р.а не е желаела.
При така установената безспорно обективна и субективна съставомерност и
авторство на деянието районният съд правилно и законосъобразно при
условията на чл.54 НК е определил вида и размера на наказанието, като е взел
предвид степента на засегнатите обществени отношения и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и от друга страна –
спецификата и подбудите за извършване на деянието. При невисока степен на
обществена опасност на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало, при
по-висока степен на обществена опасност на деянието и липса на отегчаващи
обстоятелства наказанието ЛС, в законовите му параметри до 6 години ЛС,
наказанието е определено при превес на смекчаващи обстоятелства, на
подсъдимия е наложено наказание ЛС за 8срок от 8 месеца. Предвид чистото
му съдебно минало законосъобразно съдът е приложил чл.66 ал.1 НК, като е
отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години. Съдът е приел, че
с това по размер и начин на изтърпяване наказание в най-пълна степен ще се
осъществят целите на чл.36 НК и тези доводи се сподеблят от настоящия
състав. Следва за пълнота да се посочи, че липсват основания за прилагане на
чл.55 НК, тъй като не са установени нито изключителни, нито многобройни
7
смекчаващи вината обстоятелства, поради което така наложеното наказание е
законосъобразно определено и е справедливо.
Районният съд е обсъдил наведените пред него доводи на защитата за
недоказаност на обвинението, които се споделят изцяло от настоящия състав.
Правилно съдът е приел за необоснована защитната теза поради установеност
по несъмнен начин на осъществяване от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.144 ал.3 НК от подсъдимия. А приетата като
веществено доказателство от съда разпечатка от телефона на ч.о.
законосъобразно е преценена от съда като доказателство, сочещо същността
на отношенията между двамата - на ултимативни изисквания от подсъдимия
към Р.а за съобразяване с неговите желания и неприемане на отказ.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата във
въззивната жалба за оправдаване на подсъдимия.
По горните съображения въззивният състав намери доводите в жалбата за
оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението за
неоснователни. Както е посочил районният съд и както се посочи и в
настоящото решение, по несъмнен начин от кредитираните доказателства –
преки и косвени - и с необходимата категоричност по см.на чл.303 НПК е
доказано авторството на деянието. Мястото на извършване на деянието/в
колата на ч.о./ и отправеният вербално от подсъдимия към ч.о. израз: “Тази
вечер няма да се прибереш , поне няма да се прибереш жива, обещавам ти“,
съчетан с физическо действие - опиране на нож в ребрата й и последвал опит
за душенето й, преценени на фона на установените от гласните доказателства
предходни техни отношения, мотивират настоящият състав да приеме, че
заканата съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към
лишаване от живот. Това е безспорно доказано по изискващия се от
разпоредбата на чл.303 НПК начин. За обективната и субективната
съставомерност на обвинението съображения се изложиха подробно по-горе в
решението и не е необходимо преповтарянето им. Изложиха се и в
настоящото решение, освен в мотивите на присъдата, защо ненамирането на
ножа не се отразява на възприетото от фактическа страна за наличие на нож
като действие, с което е съчетана вербалната закана – поради неизвършен
личен обиск на подсъдимия, а само извършен оглед в лекия автомобил на ч.о.
Невярно е твърдението, че показанията на ч.о. Р.а са доста объркани.
8
Данните по делото за посещентие на терапевт и помощ от фондация“Анимус“
датират от 2020 г., а деянието е извършено на 14.01.2021 г. Това, че св.К. Г.,
баща на ч.о. , не е изрекъл точните думи на заканата по ОА, а е заявил, че
заплахата била “Децата няма да те видят“ не променя извода за безспорна
доказаност на обвинението. Защото св. Г. не е очевидец и не е възприел лично
заканата, а е преразказал заявеното от дъщеря му. Единствено тя е очевидец и
потърпевш от отправената закана, но смислово заявеното от св. Г. е в
контекста на отправената закана за убийство. Що се отнася од показанията на
полицейските служители, св. Хр. Г. е заявил, че сигналът е бил за мъж,
душещ жена в лек автомобил марка“***“. И двамата полицаи категорично
заявяват, че пред тях С. е казала, че е заплашена с нож, който те в колата не са
открили.
А опита на ч.о. Р.а да слезе от колата и дърпането й обратно в колата от
подсъдимия е видяно от св. М.Г.. И двамата свидетели-колеги на ч.о. Р.а са
чули лично заявеното от нея пред полицаите, че подсъдимият я е заплашвал с
нож и са възприели непосредствено състоянието й след деянието – седнала на
земята, плачеща и много притеснена. В този смисъл техните показания се
подкрепят и от показанията на св. Р., пред когото ч.о. е заявила същите факти.
Тези доказателства безусловно подкрепят и допълват свидетелските
показания на ч. о. Р.а за случая. Действително, посочените четирима
свидетели е нямало как да чуят словесната закана, отправена към ч.о. поради
факта, че тя е изречена в колата, където са били само двамата – ч.о. и
подсъдимият. Но възприетото непосредствено от свидетелите Г. и И. –
запотените стъкла на колата, караницата и дърпането, тропането с крака и
неуспешния опит на ч.о. да слезе от колата - са еднозначни и недвусмислени
и допълват показанията на Р.а.
По тези съображения се опревергава категорично защитната теза в жалбата,
че заканата била хипотетична, а не реална.
Твърденията в допълнението към въззивната жалба, че в мотивите на
присъдата липсвал дължимия всестранен и пълен анализ на доказателствата,
се оправергава от прочита на мотивите, за което съображения се изложиха
по-горе в решението при анализа на доказателствата от ДнРС, който
настоящият състав намира за извършен в съответствие с разпоредбите на
чл.107 ал.3 и чл.305 ал.3 НПК. Относно обективния признак “възбуждане на
9
основателен страх“ също се изложиха подробни съибражения при анализа на
обективната съставомерност по-горе в настоящото решение. Не са налице
разминавания в свидетелските показания, на които ДнРС не бил обърнал
внимание. Да, безспорно е, че пострадалият не е необходимо да се е уплашил
действително, като този извод не се опровергава от назначената СПЕ на
пострадалата. Категорично не може да се сподели довода в допълнението към
частната жалба, че при наличие на интимна връзка между двама души не
може да се възбуди основателен страх у заплашения за живота му. Защото
всички кредитирани гласни доказателства не само категорично оправергават
това твърдение, но и по несъмнен и категоричен начин доказват всички
обективни и субективни признаци на деянието.
Районният съд е изложил ясни аргументи за възприетата фактическа
обстановка, която в настоящото решение се допълни единствено с релевантни
детайли относно предхождащите деянието отношения между подсъдимия и
ч.о. Р.а.
По всички тези съображения доводите в частната жалба и допълнението
към нея настоящият състав намира за неоснователни поради опровергаването
им от наличния и анализиран по изискващия се начин доказателствен
материал.
Извън сочените пороци в жалбата и допълнението към нея въззивният съд
при служебната проверка правилността на присъдата не намери други
основания за нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда.
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/15.02.2023 г.на Дупнишкия районен съд,
постановена по НОХД № 263/2022 г. по описа на съда.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11