Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 / 24.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Васко Нанев
2. Георги
Видев
при секретаря Т. С. и с участието на
прокурора С. Я., разгледа докладваното от съдия Видев касационно
административно-наказателно дело № 198, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на “Фертекс България” ООД ЕИК *********, против Решение №
766 от 23.12.2019 г., постановено по нахд № 1681/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 445790-F465669 / 04.07.2019 г.
на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на “Фертекс
България” ООД за нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък добавена
стойност, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена
санкция в размер на 56 218,46 лв.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено със
съответна отмяна и на наказателното постановление. Прави се и алтернативно
искане за намаляване на имуществената санкция на 14 054.61 лв., съставляващи
25 на сто от определения данък. Излагат се доводи за нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – ТД на НАП – Пловдив – не
изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в
подадена преди него писмена защита, подадена от процесуалния му представител. Моли
да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата
законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът неправилно
е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, като не
е отразил полученото от него кредитно известие в дневника за покупките за
данъчен период м. август, в който същото е издадено. Съдът е приел за
установено, че издаденото кредитно известие не е отразено от жалбодателя за
периода месец август 2018 г., а – за периода месец ноември същата година. Обсъдил
е представените доказателства, като е отказал да кредитира тезата на наказаното
лице, че кредитното известие е било получено през месец ноември. Счел е, че
представеното писмо, с което “София Уест Парк” ООД е изпратило кредитното
известие на касатора е създадено за целите на административнонаказателното
производство. Мотивирал се е със сключеното споразумение от 30.08.2018 г. между
това дружество и касатора за отлагане на
влизането в сила на договора между тях,
както и с твърденията за свързаност между дружествата.
Настоящият касационен състав не споделя
посочените изводи на първоинстанционния съд. Посочената в АУАН и НП като
нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда следното:
Чл. 124. (5) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в
сила от 1.01.2017 г.) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.
Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за
покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от
изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на
получаването на известието.
Същото следва и от разпоредбата на чл. 182, ал.
1 от ЗДДС, въз основа на която е наложена санкцията. Съдържанието ѝ е
следното:
Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)
Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период,
което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Следователно, задължение на
административнонаказващият орган е да установи фактът на получаване от лицето
на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата
на получаване на кредитното известие от касатора. В тези актове единствено общо
е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило получения от него данъчен
документ – кредитно известие”.
При това положение, настоящият състав намира, че
са ирелевантни доводите на районния съд, с които той не кредитира писмото, с
което кредитното известие е изпратено на касатора. Действително това писмо е
представено едва в съдебната фаза на процеса. Налице е и споразумението за
отлагане на действието на договора, което представлява индиция за знанието на
касатора, че предстои да бъде издадено кредитно известие. В тази връзка е
неясна констатацията на съда, че касаторът и “София Уест Парк” ООД са свързани лица, тъй като такива констатации и
доказателства липсват по делото. Независимо от това, дори и да се приеме
тезата, че писмото е създадено, за да бъде представено по делото, то това
обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме за установено извършване на
нарушението. Безспорно е, че тежестта на доказване се носи от
административнонаказващия орган, т.е. дори и да се приеме, че касаторът не е
получил кредитното известие на 26.11.2018 г., то органът следваше да посочи в
наказателното постановление и да докаже по делото на коя дата е станало това.
След като не е посочен и не е доказан един от елементите на фактическия състав
на извършеното нарушение, то следва да се приеме, че не е установено
извършването му от касатора.
Независимо от гореизложеното следва да се има
предвид и обстоятелството, че кредитното известие е отразено в следващ период -
този на м. ноември 2018 година, като в резултат на това е коригиран ползвания
данъчен кредит през м. август 2018 година. Следователно, като краен резултат, в
случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от
дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат
съответните лихви, които обезщетяват държавата /в този смисъл е Указание на НАП
изх. № 24-00-47 от 01.11.2007 г. на изпълнителния директор, което предвижда, че
като получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане
или след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва
за периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно/. В този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в
случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В случая дори и да се
приеме за извършено вмененото административно нарушение, неправилното
осчетоводяване на кредитното известие няма за свой резултат ощетяване на фиска или
заобикаляне на приложимия закон и то само по себе си не би могло да се приравни
на злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане. При това
положение се налага извод, че наложената санкционна мярка - имуществена санкция
в размер на 56 218,46 лв., не служи за постигане на целта на закона –
предотвратяване на избягването на данъчно облагане, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В тази насока е и преобладаващата практика на
административните съдилища.
Следователно, първоинстанционното решение, с което е прието за
законосъобразно и е потвърдено наказателното постановление е постановено в
противоречие с относимия материален закон. Затова решението следва да бъде отменено със съответна отмяна и
на наказателното постановление.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение
№ 766 от 23.12.2019 г., постановено по нахд № 1681/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, като вместо него постановява:
Отменя
Наказателно постановление № 445790-F465669 / 04.07.2019 г. на директора на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на “Фертекс България” ООД за
нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък добавена стойност, на основание
чл. 182, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 56
218,46 лв.
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/