МОТИВИ
ПО
НОХД №322/2016г. по описа на Районен съд Червен бряг
Производството е образувано по внесен обвинителен акт с вх.№ 4523/20.09.2016г. по досъдебно
производство №Д -225/2015г. по описа на РП-Червен бряг, ЗМ № 374/2015г. по описа
на РУ на МВР-Червен бряг/, с който Районна прокуратура – Червен бряг, е
повдигнала обвинение срещу Л. А.М. с ЕГН
**********, роден на *** *** обл. Плевен, ул.
„Иван Х.“ №37, българин, с българско гражданство, със средно образование ,
неженен, безработен, неосъждан, затова
че на 16.07.2015г. около
19.55 часа в с. Реселец, обл. Плевен, на ул. „Иван Х.“ пред дом №6 при
управление на мотоциклет „“ с рег.№ без
да има необходимата правоспособност за управление на МПС от категория А нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно:
Чл. 5/1/ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл. 20 /Изм. – ДВ, бр. 43 от 20002г. в сила от 26.04.2002г. / /1/
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. /2/ /Изм. ДВ. Бр.51 от 2007г./ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност аз движението.
Чл. 25 /1/ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, педи него или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
/2/ При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Чл. 42 ал.2 Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.
Когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
2.
Да се убеди, че
като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време.
Чл. 44 /1/ При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства
/2/ Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието
на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна
лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства
Чл. 150а /Нов – ДВ бр. 43 от 20002г. в сила от 26.04.20002г./ За да управлява моторно превозно средство
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство,
и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Т.В.Т. ***, изразяващо се в смачкване
на палеца на лявото ходило и счупване на фалангите му с отделяне на нокътната
плочка, което съобразно морфологичната особеност и функционална значимост е
довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник / за срок около
1,5 месеца/ при нормален оздравителен процес – престъпление по чл. 343 ал.3
пр.5 б“а“ пр.1 вр. ал.1 б“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 5 ал.1
чл. 20 ал.1 и ал.2; чл. 25 ал.1; чл. 42 ал.2; чл. 44 ал.1 и ал.2 чл.150а ал.1
от ЗДвП.
С определение от 08.11.2016г. е прието за съвместно
разглеждане искане с вх.№ 170/15.01.2016г.
на Т.В.Т. *** и последният е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец в производството.
Районна
прокуратура –Червен бряг, редовно призована, се представлява от Районен
прокурор И.Т.. Представителят на Прокуратурата на Република България
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира индивидуализация
на наказанието към минимума на предвиденото от закона наказание, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с три годишен изпитателен срок. По отношение
на предявения граждански иск становището на прокурора е, че същия е в силно
завишени размери, поради което следва да бъде определено обезщетение в
минимален размер.
Гражданския
ищец и частен обвинител - Т.В.Т., редовно призован се явява лично и с
пълномощник адв.С.С. ***. Страната и процесуалният й представител поддържат
обвинението и молят съда да уважи предявения граждански иск за сумата от
10 000 лв. изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник адв. И.А. ***.
Защитникът на
подсъдимия М. моли съда да постанови присъда по чл. 304 от НПК. Оспорва
доказателствата, установяващи причинени средна телесна повреда на пострадалия,
както и оздравителния период на частния обвинител и граждански ищец. Излага
твърдения за съпричиняване на причинените вреди от страна на Т.В.Т. и моли съда
да отхвърли гражданския иск изцяло като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият дава обяснение, отрича фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт като моли съда да го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. А.М. е с ЕГН **********. Роден е на *** *** обл.
Плевен, ул. „Иван Х.“ №37.Българин е. С
българско гражданство е. Със средно образование е. Не е женен. Не работи. Не е осъждан за престъпление от общ
характер.
На 16.07.2015г. в
село Реселец, обл. Плевен Л.А.М. управлявал мотоциклет марка с рег.№ бял на
цвят по ул. „Иван Х.“ в населеното място. Подсъдимият не бил сложил
задължителната съгласно ЗДвП предпазна каска и не притежавал свидетелство за
управление на МПС категория „А“. Пред него в платното се движел таксиметров
автомобил, управляван от свидетеля Ц.Г.А., който изпълнявал поръчка и
транспортирал възрастна жена от Червен бряг за село Реселец. Подсъдимият
предприел маневра изпреварване на таксиметровия автомобил. По същото време и
място пострадалият Т.В.Т. след проведен разговор в магазин за хранителни стоки
със свидетеля И.В.Л. се качил на своя скутер мотоциклет .. без регистрационен
номер и без предпазна каска заобиколил спрял пред магазина лек автомобил и
навлязъл в своята лента за движение, която била насрещната лента за движение на
подсъдимия Л.М.. След изпреварването от М. на таксиметровия автомобил последният
не продължил движението си в своята лента, а навлязъл в насрещната лента, в
която се движел пострадалият Т.В.Т.. Мотоциклета на М. ударил лявата странична
част на мотоциклета на Т.В.Т. и от удара
двамата водачи паднали на земята заедно с мотоциклетите. След като се изправил
подсъдимия М. забелязал, че пострадалия Т. бил паднал в близост до
ел.стълб. На мястото пристигнал
свидетелят И.В.Л., който работил в близкия магазин и пристъпил да окаже първа
помощ на пострадалите. На място пристигнали и други граждани от населеното
място, служители на МВР Червен бряг и екип на ФСМП Червен бряг. При пристигане на
мястото на ПТП-то служителя на РУ на МВР Червен бряг- св.Г.Р.Й. установил, че
двамата водачи нямат нужната категория за управление на МПС, а именно категория
А и извършили тест проба с техническо средство Дрегер за установяване концентрацията
на алкохол в издишваните пари от водачите. При Т. било установено наличие на
алкохол 1,27 промила, а при М. нула промила. На Т. бил издаден талон за
медицинско изследване, както и му бил съставен АУАН акт за установяване на
административно нарушение с ф.№902077 от 21.07.2015г. Т.В.Т. бил отведен с
линейка във ФСМП Червен бряг, където му било оказана спешна медицинска помощ.
Сред екипа на ФСМП Червен бряг били свидетеля .. Х.М. /баща на подсъдимия/,
който работел като шофьор в Бърза помощ Червен бряг и свидетелката Д.Д. /лекар
в Спешна помощ/. Пострадалият Т.В.Т. се качил без чужда помощ в линейката,
помолил свидетеля М. да го откара до домът му за да си вземе личните документи
и след това да го транспортират в Бърза помощ Червен бряг. След като бил
извършен преглед на Т.В.Т. *** в присъствието на свидетелката .. Игнатовски
/мед.сестра/ и д-р Карагеоргиев /хирург/ било установено, че пострадалият се
нуждае от консултация с неврохирург, каквато клинична пътека ФСМП Червен бряг
не предлага, поради което Т. бил транспортиран и насочен към Клиниката по
ортопедия в Плевен. Пострадалия Т.
постъпил в клиниката на 17.07.2015г. в 00.01 часа изписан на 20.07.2015г. в
11.10 часа с диагноза „фрактура фаланги проксималис етдисталис, дигити 1,
интермедия дигити 2, охлузване в коремна област, лацароконтузни рани на
пръстите на ляво ходило и четвърти – пети пръст на лява ръка“. В документацията
при изписване на Т. било указан режим и медицинско лечение : превръзки през 3
дни; антибиотична терапия за 7 дни; предвижване с помощни средства за срок от
20 дни. През следващите два месеца и половина, пострадалият Т. се затруднявал
при движението си , имал нужда от подкрепа в придвижването, както и провел
лечение. Последният изпитвал и болки, поради което приемал обезболяващи
лекарства.
По случая било
образувано досъдебно производство № 225/15г. по описа на РП-Червен бряг, в хода
на което с постановление от 15.09.2016г. Л.М. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 343 ал.3 пр.5
б“а“ пр.1 вр. ал.1 б“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 5 ал.1 чл. 20
ал.1 и ал.2; чл. 25 ал.1; чл. 42 ал.2; чл. 44 ал.1 и ал.2 чл.150а ал.1 от ЗДвП.
С обвинителен акт
вх.№ 4523/20.09.2016г. било инициирано производството по НОХД №322/2016г.
по описа на РС-Червен бряг.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства, а
именно протокол за оглед на пътно транспортно
произшествие от 16.07.2015г. – л.5-16 вкл. и фотоалбум към него; медицинско
направление от ФСМП Червен бряг изх.№14/6.08.2015г. д-р .., фиш за спешна
медицинска помощ от 16.07.2015г. на името на Л.А.М. и фиш за спешна медицинска
помощ от 16.07.2015г. на името на Т.В.Т. – л.31 ; заверено копие на амбулаторен
дневник на ФСМП Червен бряг; копие на епикриза на Т.В.Т. от Клиника по
ортопедия и травматология; справка за нарушител на Л.А.М.; справка за нарушител
на Т.В.Т.; заверено копие на книга за повикване на Станцията за бърза
медицинска помощ; заверено копие на история на заболяването на Т.В.Т. №25212,
приложени на л.69 от НОХД №322/16г.; постъпил на 17.07.2015г. в 00.01 часа
изписан на 20.07.2015г. в 11.10 часа.; заверено копие от изследвания, анамнеза,
резултати от образно изследване , лист за преглед на пациент в спешно отделение
и др.
В подкрепа на
изложената по-горе фактическа обстановка са и гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на част от разпитаните свидетели по делото, а именно св. Т.В.Т.,
И.В.Л., Г.Й., Ц.А., .. К.И., Д.С.Д., И.Г., Е.Б.С.. От показанията на тези
свидетели съдът установява механизма на изпълнителното деяние и автора на извършеното
престъпление. Показанията на тези свидетели кореспондират както помежду си , така и с писмените доказателства
по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни
и съответстващи на обективната действителност. Действително св.Т.В.Т. е пряко
заинтересован от изхода на процеса, но това обстоятелство не е повлияло на
показанията му. Свидетелят признава , че е управлявал собствения си мотоциклет
след употреба на алкохол,но заявява, че е понесъл своята наказателна
отговорност за това. Нещо повече показанията на този свидетел кореспондират
изцяло със заключението на вещите лица от назначената тройна съдебно медицинска
експертиза, поради което съдът приема за правдиви и достоверни, логически
издържани и последователни фактите и обстоятелствата, които излага Т..Видно от
показанията на свидетеля Т.В.Т. в резултат на удара паднал на земята и изпаднал
2-3 минути в безсъзнание, главата му била подута, били с наранени два пръста на
лявата ръка, трите пръста на левия крак, липсвал нокътя на левия крак, а
пръстите били сплескани, както и ходилото. От показанията на свидетеля се
установява, че оздравителният период е продължил около 80 дни, а след
изтичането на този период при студ изпитва болки в крака През периода на
лечение изпитвал затруднение в движението, както и силни болки. Приемал не само
антибиотици, но и обезболяващи лекарства. Не можел да излиза от дома си за
продължителен период от време, а в случаите когато излизал ползвал две
патерици.
Видно
от показанията на свидетеля И.В.Л. , свидетеля внася в процеса доказателства
относно механизма на изпълнителното деяние и автора на извършеното
престъпление, като посочва, че Л.М. е блъснал с мотоциклета си Т.В.Т.. От показанията
на свидетеля се установява, че главата на Т. е кървяла и се е образувала локва
кръв на мястото на ПТП-то, но последният бил в съзнание при пристигането на
линейката. От показанията на Л. се установява, че пострадалия е бил с джапанки,
но свидетеля не е забелязал кръв по краката на Т..
Видно от
показанията на свидетеля Г.Й. *** при посещение във ФСМП Червен бряг заедно с
колегата си заварили Т. с кръв по главата. Впоследствие посетил мястото на
ПТП-то , разговарял със очевидци на ПТП, вкл. със свидетеля И.Л. и св.Ц.А..
Видно от показанията на Й. при огледа на местопроизшествието били установени
петна от кръв на мястото, където е паднал пострадалият Т.. Свидетеля е забелязал
единствено по ръката и по главата наличие на кръв. При изпробване на Л.М. за
алкохол резултатът бил отрицателен.
Видно от
показанията на свидетеля Ц.А. последният е очевидец на ПТП-то. Разстоянието от
мястото на удара до находящия в близост магазин за хранителни стоки било около
10-15 метра. От показанията на свидетеля се установява, че след като бил
изпреварен от мотоциклета на подсъдимия , последния не се върнал в общата пътна
лента, а продължил направо в насрещната лента, в резултат на което се ударил в
насрещно движещият се мотоциклет. От показанията на свидетеля по категоричен и
безусловен начин се установява, че пострадалият Т.В.Т. е управлявал мотоциклета
в собственото си платно за разлика от подсъдимия, който е навлязъл в насрещното
платно.
От показанията на
свидетелката К.И. – медицинска сестра в ФСМП Червен бряг. Пострадалият слязъл
сам от линейката, но бил вкаран във ФСМП с помощта на количка. Свидетелката
няма спомен за охлузвания, рани които да изискват спешна промивка, както и кръв
по главата. От показанията на свидетелката се установява, че последната е
забелязала единствено петна от кръв по ръката на Т.. Последният бил изпробван
за алкохол, като дрегера показал положителен резултат.
От
показанията на свидетелката Д.С.Д. ***/ се установява, че била дежурна по
времето на ПТП-то и съпроводила свидетеля М. ***. От показанията на
свидетелката се установява, че пострадалия бил възбуден психомоторно поради
обстоятелството, че нямал документ за самоличност свидетеля Т. помолил
свидетеля М. да го откара до дома му, където слязъл от линейката, взел
документа си за самоличност и последствие бил транспортиран до ФСМП. От
показанията на свидетелката се установява, че пострадалия имал рана на главата,
рана на два пръста на едната ръка и рана на пръст на единия крак. От
показанията на свидетелката се установява, че последната не си спомня бил ли е
обут пострадалия или не, имал ли е рани по крака или не. Свидетелката е
категорична, че по време на транспорта пострадалия не е имал проблеми с
предвижването си.
От показанията на
свидетеля И.Г. – дежурен лекар в Клиника по ортопедия Плевен – пострадалият бил
насочен от ФСМП Червен бряг след извършена ехография и консултация с хирург.
Свидетелят констатирал фрактура, счупване на палеца на две места, фрактура на
средна фаланга на втори и трети пръст и множество охлузвания по тялото, както и
четвърти и пети пръст на лявата ръка. Видно от показанията на свидетеля в
Клиниката свидетелят направил превръзка на пострадалия, а последният изпитвал
болка.
Свидетелят
Е.Б.С. – гл.асистент в Клиника по ортопедия и травматология Плевен. Свидетелят
констатирал фрактури в областта на проксималната и дистална фаланга на палец,
пукнатина в областта на професионална фаланга втори пръст на ходило, както и
фисура на средната фаланга на трети пръст на същото ходило. Установява се от
показанията на свидетеля, че пострадалият имал контузия на главата, на
коремната област, но се е нуждал от специфично лечение по отношение на
ходилото. Пострадалият бил изписан на втория или на третия ден.
Гореизложените
свидетелски показания съдът кредитира изцяло с доверие като обективни и
безпристрастни, последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с
писмените доказателства по делото - протокол за оглед
на пътно транспортно произшествие от 16.07.2015г. – л.5-16 вкл. и фотоалбум към
него; медицинско направление от ФСМП Червен бряг изх.№14/6.08.2015г. д-р, фиш
за спешна медицинска помощ от 16.07.2015г. на името на Л.А.М. и фиш за спешна
медицинска помощ от 16.07.2015г. на името на Т.В.Т. – л.31 ; заверено копие на
амбулаторен дневник на ФСМП Червен бряг; копие на епикриза на Т.В.Т. от Клиника
по ортопедия и травматология; справка за нарушител на Л.А.М.; справка за
нарушител на Т.В.Т.; заверено копие на книга за повикване на Станцията за бърза
медицинска помощ; заверено копие на история на заболяването на Т.В.Т. №25212
приложени на л.69 от НОХД №322/16г.; постъпил на 17.07.2015г. в 00.01 часа
изписан на 20.07.2015г. в 11.10 часа.; заверено копие от изследвания, анамнеза,
резултати от образно изследване , лист за преглед на пациент в спешно
отделение. Ето защо съдът ги възприе
изцяло и направи извод за фактическата обстановка по-горе именно въз основа на тяхната съвкупност.
В хода на
производството бяха приобщени гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
осигурени при режим на довеждане от на гражданския ищец и частен обвинител, а именно
Х. – съпруга на пострадалия Т.В.Т., св.– сестра на пострадалия и свидетеля.
От показанията на
св. .. .. се установява, че при пристигането си в деня на ПТП-то в Бърза помощ
забелязала, че главата на последния била бинтована, пострадалият кървял
отзад, левия крак бил много зле, по ръката и по тялото имало отпред и отзад
кръв. Видно от показанията на
свидетелката пострадалия не можел да се движи, правел крачки но бил придържан
от близките си. Впоследствие в Клиниката по ортопедия в Плевен се установило,
че пръстите на левия крак били смазани, палеца нямал нокът и лекарите от
заведението поискали да му сложат шини. Лечението продължило 3-4 месеца, като
през първите 2-3 седмици Т. е ходил с патерици, както и през два дни ходил на
превръзки. От показанията на свидетелката се установява, че пострадалия е карал
велосипед едва на третия месец, като до тогава се е предвижвал с чужда
помощ.През оздравителния период Т. е изпитвал болки,пил е антибиотици и
обезболяващи.
От показанията на
.. – сестра на пострадалия се установява, че в резултат на удара било причинено травматично увреждане на брат
й като главата му била в кръв, както и
бил наранен левия му крак. Пред свидетелката пострадалият признал, че е
употребил алкохол. От показанията на Кънинска се установява, че „пострадалия не
е можел да говори от болка, охкал, „ страх го е от кръв“, „не можел да ходи,
накуцвал, бил с патерици доста време“, докато ходел с патериците изпитвал
затруднение, изпитвал болки на ръката на пръстите и на крака. Не давал да
докосват главата му, пил лекарства“. От показанията на свидетелката се
установява още, че поради влошеното здравословно състояние на пострадалия Т.В.Т.
и необходимостта близък от семейството да се грижи за него се наложило
пострадалият да смени местоживеенето си, като същият се преместил да живее в с.
Реселец, а грижите за него били поети от неговата съпруга.
От
показанията на свидетеля .. се установява, че
на първия ден след злополуката
при посещение на пострадалия в Клиниката по ортопедия установил, че
крака на Т.Т. е бил бинтован /левия/, по гърдите му имало
охлузвания, както и по главата. Свидетелят е категоричен, че пострадалият не
можел да ходи с левия си крак при посещение на прегледи, както и ползвал
патерица. Пред свидетеля пострадалият споделил, че в продължение на около 3-4
месеца го болял смачкания крак.
Показанията на тримата свидетели .. Х.
.., ..
и .. кореспондират помежду си и с останалия писмен доказателствен
материал по делото / копие на епикриза на Т.В.Т. от Клиника по ортопедия и
травматология, фиш за спешна медицинска помощ от 16.07.2015г. на името на Т.В.Т.
и др./, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие относно изложените
факти и обстоятелства, свързани с причиненото неудобство на Т., причинените
болки и страдания, както и оздравителния период на последния.
Обратно съдът не
кредитира с доверие изцяло показанията на свидетеля Д.Й.Д. и, а тези на св. .. Х.М. възприема
частично за достоверни. Видно от показанията на св. Д.Й.Д. и св. .., в кратки срокове след
пътнотранспортното произшествие / св. Д. посочва една седмица след това/, пострадалият Т.В.Т. карал колело и метял пред
домът си. Показанията на двамата свидетели не кореспондират с писмените
доказателства по делото, от които се установява, че минимум 20 дни пострадалият бил трудно подвижен, поради
което е обективно невъзможно да управлявал колело и да мете с метла пред дома
си. Нещо повече на въпрос на съда относно цвета на колелото, което Т. управлявал,
св. .. не даде отговор и заяви, че не
знае. Последното ведно с противоречието между показанията им и писмените
доказателства по делото обуславя извод, че показанията на двамата са
пристрастни. В тази насока са и показанията на св. Д.В.Х. дадени в съдебното заседание на 19.12.2016г. , в които свидетел посочва, че бащата на
подсъдимия го е посетил по местоработата му в село Реселец и го е помолил да
свидетелства срещу Т.В.Т. като каже, че е бил на местопроизшествието, както и
че последствие е видял пострадалия да кара колело. На основание чл. 281 ал.4
вр. Ал.1 т.1 от НПК след прочитане показанията на свидетеля Х. на л.59-60 от ДП
, свидетеля категорично заяви, че не е присъствал на мястото на ПТП, не е видял
сблъсъка между двата мотоциклета и след инцидента не е виждал Т.В.Т. освен един
единствен път след по-продължителен период от време.
Гореизложеното
обуслови извод за необективност и пристрастност на показанията на тези
свидетели, поради което съдът не ги кредитира изцяло с доверие.
В
хода на производството бе разпитан и
бащата на подсъдимия- св. .. Х.М.. Съдът кредитира с доверие част от показанията на този
свидетел въпреки роднинската връзка с подсъдимия и заинтересованост от изхода
на процеса. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, в които
последният посочва, че при посещение на
мястото на произшествието пострадалия се е качил сам в линейката и впоследствие
сам е слязъл във ФСМП Червен бряг, както и че Т. бил ожулен. Показанията му в тази си част кореспондират с
показанията на св. Д.С.Д. и св. .. К.И..
Действително тримата свидетели / М., Д. и И. са колеги и работят във ФСМП-Червен
бряг/, но е налице съответствие между
техните показания, поради което съдът ги
възприема за достоверни.
Останалата
част от показанията на св. .. Х.М., а именно че е виждал пострадалия Т. през ден в с.Реселец и не е забелязал
затруднение в походката му, както и да
се предвижва с патерица, както и че няколко дни след ПТП-то забелязал
пострадалия да се движи със синьо колело, съдът
не кредитира с доверие.
За
установяване на спорни по делото факти и обстоятелства, свързани с предмета на
доказване, в производството бяха
назначени и изготвени съдебно медицинска / единична и тройна/ и
съдебно-техническа експертиза.
Видно от
заключението на вещото лице В.П. по назначената техническа експертиза, пътното платно е в населено
място с ширина 6 м и два тротоара от двете страни на пътното платно и ширина 3
м, а другият е 2.5 м. Мотоциклетът .. се е движел посока Червен бряг, а ..”
противоположната посока. Северно от пътното платно се намирал магазин, пред
който до северния бордюр бил спрял лекия автомобил / с ширина 1.80 м./.
Разликата между 1.80 и 6 м. е 4.20 м. , през които могат свободно да преминават
други превозни средства с ширина 4.20 м.
Мотоциклетът ..” се е движел от изток към запад. В продължаващо движение на
двата мотоциклета са се срещнали до южният бордюр или по посока на движение на
мотоциклета .. в дясната част на пътното платно съответно посока на движение, а за ..” е в лявата част
на пътното платно. Удара се е получил в лентата на мотоциклета като спрямо
спрелия автомобил до ел. стълб, като разстоянието е около 14 м. от магазина до ел. стълб. Следствие на удара двата мотоциклета са
паднали на пътното платно. Възможност за предотвратяване на произшествието са имали и двата мотоциклетисти. Мотоциклета”
е с ширина 1.20 м. и е имал свободно място
от 4.20 м. Мястото на удара е в лентата на .. на Т. Тотев на
мотоциклета. Мотоциклетът ..” е можел да
заобиколи „Опела” в собствената си част на пътното платно, в която се е намирал
без да навлиза в насрещната лента. Съдът кредитира изцяло с доверие
заключението на вещото лице като обективно безпристрастно и компетентно
изготвено, изцяло в съответствие с писмените доказателства по делото - протокол
за оглед на пътно транспортно произшествие от 16.07.2015г. – л.5-16 вкл. и
фотоалбум към него, както и с гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. Т.В.Т., И.В.Л., Г.Й., Ц.А.. Видно от заключението на вещото
лице, скоростта на мотоциклет Хонда е
била 45 км.ч., а тази на мотоциклет 30 км. ч. Описаните зони за спиране на мотоциклетите: 28 м –
опасна зона за спиране на мотоциклет .. и
15м – опасна зона за спиране на мотоциклет „..“. Общо разстояние за
спиране на двата мотоциклета е около 43-44 м. вещото лице не е установило водачите
да са използвали спирачните системи на мотоциклетите преди произшествието.
Скоростите при произшествието са еднакви с тези преди произшествието Пътният
участък в областта на произшествието е прав и хоризонтален без неравности и
особености. Контактът се е осъществил с предната част на мотоциклет .. и
страничната лява част на „..“. Последвало е ударно силово взаимодействие, от което са настъпили
съответни деформации в контактните части на двата мотоциклета, предна за .. и
странична лява за „..“ с приближаване масовите центрове на превозните средства
един към друг. За мотоциклет .. силовото
въздействие е било върху предното колело с посока назад и косо надясно. За
мотоциклет „“ въздействието е било върху предната лява част, предно колело.
Това въздействие е било с посока назад и косо надясно. По мотоциклетите преди
мястото на удара не са съществували неизправности, които да са предпоставка за
произшествието или причина за предотвратяването му. Водачът на .. е имал техническа възможност да спре да пропусне мотоциклет „..“ и да
премине в габаритно пространство на пътното платно с ширина 4 м без да се реализира
ПТП. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно и компетентно изготвено поради съответствието му с
писмените доказателства по делото вкл. протокол за оглед на местопроизшествие,
както и с гласните доказателства в показанията на св. св. Т.В.Т., И.В.Л., Г.Й., Ц.А..
Видно от
заключението на вещите лица д-р С.К., д-р П.И.Л. и д-р Д.В.В.,
на Т.В.Т. е причинена съчетана механична
травма: глава – натъртване с оток, охлузвани
рани, мозъчно сътресение; корем – охлузване на коремната степен.
Крайници – лява ръка – разкъсно контузни рани по хватателната повърхност на
четвърти и пети пръст; ляво ходило – смачкване на палеца със счупване на
фалангите му и отделяне на нокътната
плочка, счупване на средните фаланги на втори и трети пръст, разкъсно-контузни
рани по пръстите. На 03.08.2015г. Т. е освидетелстван от хирург, във връзка с болезненост на гръдния
кош е направено рентгеново изследване, при което са установени данни за
счупване на 9 и 10 ляво ребро. Трите вещи лица не приемат последното увреждане,
тъй като в издаденото медицинско свидетелство за пред съда не е посочен номера
на рентгеновото изследване, в материалите по дознанието липсват фиша от
рентгеновото изследване и рентгеновата
снимка, както и такова увреждане не е установено при провежданите вече прегледи
и болнично лечение. Относно здравното заведение на причинените увреждания:
травмата на палеца на лявото ходило, съобразено морфологичните й особености и
функционалната му значимост е довела до трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник /стъпване, ходене/
за срок около 1,5 месеца и на годността на физически труд за около 2-2.5
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. По наличните данни може
да се приеме,че мозъчното сътресение е протекло без загуба на съзнание, те.е. е
довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Останалите
увреждания също са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. Увреждането на левия крак е довело до затрудняване на движението и
такова е нашето заключение. Това увреждане е довело до затруднение на
движението и поносимостта на пациента при болка, а той е бил употребил и
алкохол. Видно от заключението на вещите лица алкохолът в състояние да потиска чувствителността на болка, както и
болката от мозъчна травма като всеки индивид реагира на болката различно. Наранявания
на Т. – счупването и размачкването на палеца са изисквали и хирургическа
обработка, освен шиниране, както и периодична обработка на раните. Смачкването на
палеца удължило оздравителния процес, тъй като изисквало периодична обработка,
поставяне на шина. Видно от заключението на вещите лица пострадалият е можел да
стъпва върху петата, а не върху предната част на ходилото като затруднение на
движението, работоспособност е продължило около месец и половина - 2-2.5 месеца.
Обездвижването респективно и ползването на помощни средства за 20 дни, но
затруднението било по-дълго, тъй като само раните зарастват за 20 дни, а при размачкан палец повече.
Евентуалния механизъм на причиняване на травмата не бил могъл да бъде
подпиране с крак. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещите лица като компетентно
изготвено, както поради съответствието с
писмените доказателства по делото, така и с гласните такива в показанията на
св. И.Г. и св.Е..
От събраните
доказателства в хода на наказателното
производство съдът установи, че са налице безспор6ин
и категорични доказателства, че от обективна и субективна страна с деянието си
подсъдимия Л. А.М. е осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал.3 пр.5 б“а“ пр.1 вр. ал.1
б“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 5 ал.1 чл. 20 ал.1 и ал.2; чл. 25
ал.1; чл. 42 ал.2; чл. 44 ал.1 и ал.2 чл.150а ал.1 от ЗДвП. Установи се от писмените и гласни
доказателства / в показанията на св. св. Т.В.Т., И.В.Л., Г.Й.,
Ц.А., .. К.И., Д.С.Д., И.Г., Е.Б.С./, както и от заключенията на вещите лица по
медицинската и техническа експретиза, че на
16.07.2015г. около 19.55 часа в с. Реселец, обл. Плевен, на ул. „Иван Х.“ пред
дом №6 Л. А.М. при управление на мотоциклет „..“
с рег.№.. без да има необходимата правоспособност за управление на МПС от
категория А нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а
именно чл. 5, ал.1 , чл. 20, чл.25, ал.1 и ал.2 , чл. 42 ал.2 т.1 и т.26 чл.44,
ал.1 т.1 и т.2 и чл.150а от Закона за
движение по пътищата.
Съгласно тези
разпоредби:
Чл. 5/1/ Всеки участник в движението по пътищата:С поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл. 20 /Изм. – ДВ, бр. 43 от 20002г. в сила от 26.04.2002г. / /1/
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. /2/ /Изм. ДВ. Бр.51 от 2007г./ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност аз движението.
Чл. 25 /1/ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, педи него или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
/2/ При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Чл. 42 ал.2 Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.
Когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
2.
Да се убеди, че
като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време.
Чл. 44 /1/ При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства
/2/ Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието
на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна
лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, а да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства
Чл. 150а /Нов – ДВ бр. 43 от 20002г. в сила от 26.04.20002г./ За да управлява моторно превозно средство
водача трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.
В конкретния случай се установи , че подсъдимия е нарушил правилата
по-горе като еу управлявал МПС без свидетелство за управление, не е спазил
разпоредбите за изпреварване и заобикаляне,
както и не е осъществил необходимия контрол върху моторното превозно
средство, в резултат на което е навлязъл в насрещната лента за движение и при
удар с правилно движещ се в неговата лента мотоциклет на Т.В.Т. причинил на
последния средна телесна повреда,
изразяваща се в смачкване на палеца на лявото ходило и счупване на фалангите му
с отделяне на нокътната плочка, което съобразно морфологичната особеност и
функционална значимост е довело до трайно затрудняване движението на ляв долен
крайник / за срок около 1,5 месеца/ при нормален оздравителен процес.
Деянието е извършено от субективна страна при форма на вината
непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен да ги предвиди и допусне.
Целия доказателствен
материал по делото обуславя извод, че с деянието си подсъдимия от обективна и
субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. 343 ал.3
пр.5 б“а“ пр.1 вр. ал.1 б“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 5 ал.1
чл. 20 ал.1 и ал.2; чл. 25 ал.1; чл. 42 ал.2; чл. 44 ал.1 и ал.2 чл.150а ал.1
от ЗДвП.
Престъпленията по транспорта, с оглед механизма им на
осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и
юридически защитени ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили
вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни
хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива
наказателна репресия.
Предвиденото
по закон наказание за този вид престъпление, е „Лишаване от свобода” от 1 до 5 години. При реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия М. съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало,
младата възраст, добро процесуално поведение, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр.5 б“а“ пр.1 вр. ал.1
б“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл. 5 ал.1 чл. 20 ал.1 и ал.2; чл.
25 ал.1; чл. 42 ал.2; чл. 44 ал.1 и ал.2 чл.150а ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 55 ал.1
т.1 от НК го осъди на 3 /три / месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наказанието за срок от 3/ три/ години. На основание чл. 343г вр. чл.37, ал.1
т.7 от НК съдът лиши подсъдимия
Л. А.М. от
право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът намери, че
с определянето на наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК,
като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши
други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Л. А.М. да
заплати по сметка на РС Червен бряг направените съдебно деловодни разноски в
размер на 240.49 /двеста и четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/ за
вещи лица и пътни разходи за свидетел, както и да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен сумата от 402.22 лв. /четиристотин и два лева и двадесет и две
стотинки/ за вещи лица по ЗМ №374/2015г. по описа на РУ на МВР-Червен бряг.
По отношение на
гражданския иск:
Относно
предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че
доколкото от събраните по делото доказателства
се доказа авторството на деянието, вината на подсъдимия и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на Л.М. и настъпилите
за гражданския ищец неимуществени вреди, поради което предявеният граждански
иск следва да бъде уважен но в размер от 2000 лв., като за разликата до 10 000
лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на
деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди
и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.
Неимуществени са тези вреди,
които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалния живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други
лица. Неимуществените вреди по принцип
са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Законът дава възможност на увредения
да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие
не може да
получи, стига вредата му да
е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр. / ППВС № 4/68 г/.
При определяне на размера
на претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът взе предвид установените от събраните по
делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца травматичните увреждания имат характер на средна телесна повреда, както и че
затруднението на движенията на ищеца е преодоляно за срок от около 2 месеца и е
настъпила промяна в психическото състояние на ищеца, повлияна от уврежданията и
стреса при преживяния инцидент. Пострадалият е
изпитвал болка и е страдал от причиненото травматично увреждане. Видно
от показанията на св. .. Х. .., .. и .., както и от заключението на вещите лица
по назначената медицинска експертиза, по
време на оздравителния период пострадалия Т. е чувствал болка, страдал е, дълго
време е изпитвал неудобства от ползването на патерици и при ходене бил
подкрепян от близките си, периодично били сменяни превръзка и посещавани
лечебни заведения, поради което съдът приема, че на гражанския ищец са причинени неимуществени
вреди, поради което същият следва да бъде обезщетен от деликвента за
тях.Претендираното обезщетение обаче е силно завишено. Като отчете практиката
на ОС-Плевен по сходни случаи и отчете
конкретните обстоятелства по делото, съдът определи по справедливост
обезщетение в размер на 2000 лв., а за разликата до 10 000 лв. съдът
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че е налице
съпричиняване от страна на Т.В.Т., поради факта, че е управлявал собствения си
мотоциклет след употреба на алкохол и в нарушение на ЗДвП, което следва да бъде отчетено при определяне
наказателната и гражданската отговорност
на дееца.
Съдът не приема, че е налице съпричиняване от страна на Т.,
поради факта, че поведението му / макар и рисково и не по-малко опасно в резултат на
употребения алкохол / не е в причинно
следствена връзка с конкретния престъпен резултат . Обстоятелството, че
пострадалият е употребил алкохол и е управлявал МПС в това състояние не е
релевантно обстоятелство, свързано с предмета на доказване на конкретното
престъпление, поради което не дава основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
и намаляване размера на дължимото обезщетение. Поведението на пострадалия няма
отношение към степента на обществена опасност и вината на дееца, тъй като в
случая е налице по-скоро поемане на риск от Т., а не
и съпричиняване на вредоносния резултат. Това не прави деянието и дееца по -
малко опасни и не влияе на факторите от значение за индивидуалната отговорност.
Управлението на МПС след употреба на алкохол от пострадалия нито улеснява, нито
затруднява престъплението, че да се определя като релевантно обстоятелство.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът осъди Л. А.М. да заплати на Т.В.Т. сумата от 2000 /
две хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 10 000 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан. Съдът осъди Л. А.М. да
заплати на Т.В.Т. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 850.00 /осемстотин и петдесет/ лева, както и да заплати по сметка на
РС Червен бряг държавна такса в размер
на 80.00 /осемдесет/ лева върху уважения граждански иск по чл.52 от ЗЗД.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
27.02.2017г. Председател:
гр.червен бряг