Решение по дело №1160/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 350
Дата: 26 август 2024 г. (в сила от 11 септември 2024 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20244110201160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Велико Търново, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора Г. Сл. Г.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20244110201160 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК, съдът

РЕШИ:


ПРИЗНАВА В. Г. Ц., роден на **.**.**** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ет. *, ап.
**, с висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в
това, че на 28.04.2023 г., в гр. ***, потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон се дава пред орган на власт - служител на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, за удостоверяване на
някои обстоятелства, а именно: по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата за удостоверяване на обичайното му пребиваване, като
декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, като в
1
действителност обичайното му пребиваване към 28.04.2023 г. било в
Република *** и по силата на чл. 151, ал. 7 от Закона за движение по пътищата
- за удостоверяване истинността на обстоятелството притежава ли
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга
държава членка на Европейския съюз, като декларирал, че не притежава
такова свидетелство за управление на моторно превозно средство, а в
действителност на 16.05.2001 г. му е било издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство от компетентния за това орган на
Република ***, което към 28.04.2023 г. било валидно - престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от
него престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева в полза на републиканския бюджет.
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН **********, със снета по делото самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Великотърновски районен
съд, направените в наказателното производство разноски в размер на 202,00
лева /двеста и два лева/, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.



Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД № 1160/2024 г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

С постановление от **.**.**** г. на Районна прокуратура - Велико
Търново е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия В. Г. Ц., ЕГН ********** и налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на
28.04.2023 г., в гр. ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на власт - служител на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - ***, за удостоверяване на някои обстоятелства, а
именно: по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата - за
удостоверяване на обичайното му пребиваване като декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, като в действителност
обичайното му пребиваване към 28.04.2023 г. било в Република *** и по
силата на чл. 151, ал. 7 от Закона за движение по пътищата - за удостоверяване
истинността на обстоятелството притежава ли свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено от друга държава членка на
Европейския съюз, като декларирал, че не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава членка
на Европейския съюз, а в действителност на 16.05.2001 г. му е било издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство от компетентния за
това орган на Република ***, което към 28.04.2023 г. било валидно -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа предложението,
като заема становище Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност и му
бъде наложено административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият В. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява,
не взема становище по предложението на ВТРП.
Делото бе разгледано по реда на чл. 378, ал. 1 от НПК, в отсъствие на
обвиняемия.
Съдът, след като обсъди събраните по предвидения в НПК ред
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият В. Г. Ц., заедно със семейството си, се е установил трайно
да живее в Република ***, като в хода на досъдебното производството е
установено, че на 28.04.2023 г. същият се явил в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – ***, където подал Заявление, вх. № 2424 за
издаване на ново СУМПС, във връзка с което попълнил и декларация по чл.
151, ал. 5 от ЗДвП, че е установил обичайното си пребиваване на територията
на Република България в гр. Велико Търново, въпреки че обичайното му
пребиваване е в Република ***, както и че нямал друго валидно СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС. След подаване на заявлението, при
контролна проверка, служителите от Сектор „ПП“ при ОД на МВР - ***
1
установили чрез АИС „ГК“, че Ц. пребивавал в Република България само за
около месец за цялата календарна година, а също така, че имал издадено
валидно, безсрочно австрийско свидетелство за управление на МПС.
От получен отговор от Дирекция „МОС" при МВР - България е
установено, че на 16.01.2024 г. има издадено ново СУМПС от ***, както и че
обвиняемият Ц. от 06.07.2022 г. е регистриран с местопребиваване в
Република ***, област ***.
От заключението на назначената съдебна графическа експертиза се
установява, че ръкописният текст и подписът на Заявление за издаване на
СУМПС, вх. № 2424/28.04.2023 г. и Декларация за обичайно пребиваване от
28.04.2023 г. е написан и съответно положен от лицето В. Г. Ц., ЕГН
**********.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните и изготвени
по предвидения за това ред в хода на Досъдебно производство № ЗМ -
116/2023 г. по описа на ОД на МВР - *** доказателства и доказателствени
средства – обяснения на обвиняемия, показания на свидетели, заключение на
съдебната графическа експертиза, писма, справки, свидетелство за съдимост,
приобщени по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на
посочената дата – 28.04.2023 г., в гр. ***, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон се дава пред орган на власт - служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - *** за удостоверяване на някои
обстоятелства, а именно: по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата - за удостоверяване на обичайното му пребиваване, като
декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, което в
действителност е в Република *** и по силата на чл. 151, ал. 7 от Закона за
движение по пътищата - за удостоверяване истинността на обстоятелството
притежава ли свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от друга държава членка на Европейския съюз, като декларирал, че
не притежава такова, но в действителност в Република *** има издадено от
16.05.2001 г. валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство от компетентния за това орган.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
потвърждаване на неистина в писмено заявление и декларация за обичайно
пребиваване, двете от 28.04.2023 г. Безспорно, отразеното от Ц. в посочените
документи е обективно невярно и отразявайки тези неверни обстоятелства в
документи, изисквани по силата на закон, пред служител на ОД на МВР – ***,
обвиняемият противоправно е създал документи, които по силата на законови
разпоредби се дават пред орган на властта за удостоверяване именно на тези
обстоятелства. В конкретния случай, задължението на заявителя е да
2
декларира обстоятелства, които са относими към преценката на компетентния
административен орган дали да му издаде или не СУМПС. Тези обстоятелства
са заложени в Член 7, т. 1, б. „д" и т. 5а от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Целта на приетото с
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е
ограничаване възможността на едно лице да бъдат издадени две и повече
СУМПС от различни страни членки на Европейския съюз, обвързвайки го с т.
н. „обичайно пребиваване" на лицето в конкретна страна членка. В
изпълнение на приетото с Директивата, българският законодател е приел
алинея 5 към чл. 151 от ЗДвП, в която се сочи, че свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше
училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по
чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в страната не по-малко от 6
месеца.
От субективна страна деецът е извършил деянието умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Ц. е съзнавал, че потвърждава неистина в декларациите
по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, подадени пред орган на властта, но въпреки
това ги е подписал, за да удостовери отразените в тях обстоятелства и
неправомерно да се сдобие със свидетелство за управление на МПС в
Република България.
От друга страна, съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК В. Г. Ц. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За
осъщественото от обвиняемия престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до триста лева.
Видно от приетите по делото доказателства обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от НК, с добри характеристични
данни е и не представлява лице с обществена опасност. От престъплението не
са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на В. Ц. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание съдът обсъди
тежестта на деянието, липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и
смекчаващите такива – самопризнания от обвиняемия, добри характеристични
данни, материално и семейно положение /няма постоянен източник на доходи,
регистриран е като безработен в ***, има ненавършило пълнолетие дете/.
3
Предвид гореизложеното и като съобрази целите на наказанието –
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, настоящият
съдебен състав намира, че за извършеното престъпление от обвиняемия Ц.
следва да му бъде наложено наказание - глоба в размер на 1 000,00 лева в
полза на републиканския бюджет, с което ще бъдат постигнати в максимална
степен целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. Г. Ц.
следва да заплати направените в наказателното производство разноски в
размер на 202,00 лева в полза на държавния бюджет, по сметка на ВТРС, както
и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови приложеното
решение.





РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни