№ 1888
гр. Пазарджик, 11.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100617 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален
представител.
Ответникът Г. Н. В. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. С. Х. от АК-Пазарджик –
надлежно упълномощена с ОИМ.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
1
фактическата страна на спора.
АДВ. Х.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Подробно съм изложила възражения за неоснователността на иска.
Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на основание чл. 410 от
ГПК са депозирали заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу Г.
Н. В., въз основа на което на 20.09.2023 г. е образувано частно гражданско
дело с номер 3370/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. С
Разпореждане № 1665/21.09.2023 г. е уважено искането и е издадена Заповед
за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че между страните са възникнали договорни отношения, като
същите са поели задължения една към друга, въз основа на рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ********* на дата 07.08.2020 г., по
силата на който Оператора предоставя на ищеца мобилната услуга A1 ONE
Unlimited 2 XL за срок от две години и месечна такса в размер на 30,99
лв./промо. На 23.08.2021 г. е сключен нов договор по силата на който Г. Н. В. е
абонат на дружеството доставчик на телевизионни услуги с избрана
абонаментна програма A1 Xplore TV срещу промоционалната месечна такса
от 5,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца. Ответникът е бил
надлежно запознат с всички условия, задължения и неустойки по договора,
като освен общите условия, които се предлагат на всеки клиент, чрез
допълнителни приложения е бил запознат с всички видове цени и
отговорности, които би носил при неспазване на договора и виновното му
прекратяване. На 23.08.2021 г. е подписан договор за мобилна услуга A1
Unlimited 39,99 за срок от две години и месечна такса в размер на 39,99 лв. На
07.09.2021 г. е сключен мобилен план Сърф 10 отново за срок от две години
срещу месечна такса в размер на 11,99 лв.
По повод гореспоменатият договор за мобилни услуги от дата
17.08.2020 г., Абонатът е сключил и Договор за лизинг, по силата на който е
взел мобилно устройство телефон марка Huawei P40 lite Black+PB TTEC на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 16,98 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. В ОУ на
2
Оператора е уредено, че същия си запазва възможността на прави отстъпки
при закупуването на повече от един пакет/ услуга, въз основа на което
потребителя се е възползвал от намаление на горепосоченото устройство, като
продажната цена в магазините на Оператора е била в размер на 837,48 лв., а
договорът за продажба на изплащане е сключен за крайна цена от 290,54 лв.
На 07.09.2021 г. отново е сключен договор за продажба на устройство на
изплащане за мобилно устройство Xiaomi Redmi 9T за 23 месечни вноски в
размер на 10,50 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги е ангажирало договорната отговорност на
абоната по чл. 54 от ОУ на мобилния оператор - A1 има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
ползваните мрежи, а именно процесния случай попада в хипотезата на ал. 1 от
горецитирания член „При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.“
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер M6227051, като част от рамков Договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, като задължението му е на обща стойност
2837.61 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 801.71 лв.; Неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност
590.10 лв.; Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
са начислени неустойки в общ размер на 1445.80лв. Претендираните
неустойки в размер на 1445,80 лв., са компенсаторни и не са начислени за
определен период. Начислени са за прекратяването на рамковия договор в
частта му за услугите по партида № M6227051. Договорът е прекратен на
основание чл. 54.12 от ОУ, който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече
от 124 (сто двадесет и четири) дена“.
Размерът на неустойките е посочен в приложимите разпоредби за
отговорност в приложенията за услугите, които гласят: „Ако достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
3
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по
тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за
предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния
абонамент.“
Ако при прекратяването на договора за услугата в това Приложение или
в останалите случаи определени в Общите условия, което и да е оборудване
предоставено за ползване от Оператора на Абоната бъде върнато от Абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, Операторът има право да получи
от Абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на Оператора.“
Мораторната лихва в размер на 439,28 лв. е уточнена съответно с размер
и период за всяко едно от вземанията описани по-горе.
Твърди се, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по
посечения договорите за периода 26.08.2021 г. до 19.03.2022 г., а именно
описаните по-горе, за които са издадени счетоводни документи. По силата на
сключения договор и във връзка с предоставяните електронни услуги и
устройство на изплащане, ищецът е издавал ежемесечно фактури, като
съгласно чл. 26.5 от общите условия ответницата е разполагала с 15-дневен
срок след издаването на всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. Въпросните фактури, които прилагаме към настоящата искова
молба, са подробно описани в табличен вид.
На основание чл. 54.12 от ОУ във вр. разпоредбите на Договора,
договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „А1
4
България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната е продължила повече от 124 дни. Съгласно чл. 92 ЗЗД и договорените
между страните условия (т.7.1. от Договора), абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за
който договорът се прекратява, по стандартен за А1 България ЕАД размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Тъй като абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Г. Н. В. ЕГН: **********, адрес: Пазарджик 4400 ул. Кочо
Честеменски 24 ет.4 ап.8, че дължи на доверителя ни - „А1 България“ ЕАД
ЕИК: ********* сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №
1665/21.09.2023 г., а именно: 2837.61 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и
седем лева и 61 ст.), Мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на
439.28 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ, законна лихва върху цялата сума от датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 818.54 лв. от които 65.54 лв. държавна такса и 753.00 лв.
адвокатски хонорар.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, в който сочи, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан поради, както липса на доказателства, касаещи релевантни за
правния спор обстоятелства, а именно установяване на претендирания размер
на дълга, неустойки, лихви, както и поради съображенията, които ще
представя по-долу.
Твърди се, че представената справка за дължими суми в табличен вид
няма доказателствена сила, тъй като същата е съставена от ищцовото
дружество, представлява частен документ и същата се оспорва изцяло по
съдържание. Ищецът не е представил фактури или други документи, които по
категоричен начин да доказват размера и основанието на претендираните
5
суми.
Твърди се, че от справката представена в табличен вид в исковата молба
не става ясно коя месечна вноска за какво се отнася. В първата таблица,
колоната „Вид документ“ се съдържат следните данни за фактури на различни
стойности за: „месечни фактури предоставени услуги, месечни вноски за
устройство, месечни фактури за устройство на изплащане“, без да е уточнено
за кое устройство се отнасят. Във втората таблица отново се съдържат
колоната „Вид документ“ се съдържат следните данни за фактури на различни
стойности за: „месечни вноски за устройство на изплащане с най- висок
размер - 327, 84 лева; неустойка за невърнато оборудване по ценова листа,
обезщетение за обработка на просрочени в размер на 2 лева, няколко
неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси - различни размери, без да
е уточнено към кои такси, устройства и договори са относими. В третата
таблица, колоната „Вид документ“ се съдържат следните данни за фактури на
различни стойности за: няколко на различни стойности „неустойка за дадена
отстъпка от цената на услуги“ и „неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройство, без да е уточнено за кои услуги и кое устройство се отнасят.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на ответника, чиито
особен представител съм назначена.
Твърди се, че в представените доказателства не са посочени декларация
или друг документ, в които изрично ответницата е вписала и е посочено , че е
получила и че е запозната с Общите условия на ищеца, като считам, че е
налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10 от Закона за защита на
потребителите, който гласи, че „ (1) Неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. (2) Неравноправна е клаузата, която: т. 10 налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора“.
Ищцовото дружество претендира да се приеме за установено, че
ответникът Г. В. му дължи сумата от 2837,61 —лв. (две хиляди осемстотин
тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), формирани, както следва:
Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща
6
стойност 801,71 лв.; Неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 590,10 лева; Поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 1445,80
лв.; мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 439,28 лева, от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ, законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
818,54 лева, от които 65,54 лева държавна такса и 753,00 лева адвокатски
хонорар.
Направено е възражение за прекомерност на размера на мораторната
лихва, като се моли съда да я намали съобразно законово определеният
размер.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения
е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1.
Лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e
приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в
сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.
В рамковият Договор с № ********* от 17.08.2020 г. в точка 14 е
предвидено, че за забавено изпълнение, абонатът дължи лихва в размер на
10% годишно. Известно е от облигационното право, че между законните
лихви най-важно място заема мораторната (закъснителната) лихва.
Последната е уредена в чл. 86 ЗЗД, съгласно който „При неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила“. Тя
е право на кредитора да получи обезщетение за ^^забавеното плащане в пари.
Тя има за цел да компенсира кредитора за понесените вреди вследствие на
забавата. Договорната лихва се дължи само ако е била уговорена в писмен
7
документ (чл. 240, ал. 2, ЗЗД). Тази форма е условие за действителност на
задължението за лихва. За определяне на максималния й процент е меродавна
волята на закона - „Лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС"
(чл. 10, ал. 2, ЗЗД). В този ред на мисли съгласието на длъжника да плати
надзаконни лихви е абсолютно недействително. Доколкото размерът на
вредите надхвърля размера на законната мораторна лихва, явяваща се
компенсаторен минимум, кредиторът има право да иска обезщетение по
общия ред.
Твърди се, че не може да се изчисли с точност, тъй като няма
представени достоверни документи от ищеца, от които да може да се изчисли
с точност размера на главното задължение и въз основа на него да се изчисли
мораторната лихва. Но дори и приблизително изчислена съгласно
представените данни за задължението, размерът на мораторната лихва е много
над законово определеният. Като се сумират предявените неплатени суми по
договори за предоставени електронни съобщителни услуги и по договор за
продажба на изплащане на обща стойност се получава сумата от 1391,81 лв.,
претендираната мораторна лихва е в размер на 439,28 лева, която е
недобросъвестно и няколкократно завишена. Изчислена
мораторната/закъснителната лихва съгласно размерът, определен от
Министерски съвет за съответния период се получава 79,64 лева. (не
претендирам за прецизно изчисляване с точност, но е приблизително и може
да се придобие представа колко е завишена исканата мораторна лихва ).
Направено е възражение за това, че правото за неустойка на ищеца не е
възникнало поради следното:
В исковата молба, ищцовото дружество твърди, че неизпълнението на
абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги е ангажирало договорната отговорност на абоната по чл. 54 от Общите
условия на мобилния оператор и, че той имал право едностранно да прекрати
Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до ползваните
мрежи, но в настоящото дело не са представени никакви доказателства
изявлението на ищеца за прекратяване на договорите да е достигнало до
ответника, което е основание да се приеме, че исковете за заплащане на
неустойки се явяват неоснователни. Надлежното прекратяване на процесната
договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на
8
вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на
претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1
ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори са сключени в писмена
форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и
с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да
му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на
дължими по договорите суми. Липсата на надлежно прекратяване на
договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на
ищеца, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане
на уговорения срок.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е налице
правопораждащият фактически състав на наустойката, молят да се приеме, че
е недействителен и поради това, че размерът на неустойката е значително
завишен - 1445,80 лв., в противоречие е с добрите нрави и е налице хипотезата
на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и
по конкретно с чл. 143, ал. 2, т. 5 във връзка с ал. 1, които гласят:
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
значително неравновесие между правата задълженията на търговеца или
доставчика потребителя, ал. 2 Неравноправна е клаузата, която: „задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка;“
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл.
6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя..
Молят да приемете за недоказан размера на дължимата сума,
9
начислените мораторна лихва, неустойки.
Твърди се, че договорът е нищожен и по следните съображения:
Цялостна недействителност на рамковият Договор и на сключените след
него договори поради това, че нарушава основни правни принципи и
накърнява добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които
съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно
значение, като последиците от накърняването им е приравнено на
противоречие на договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави
следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените по делото
юридически факти, обуславящи спорното правоотношение. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е изрично закрепен
законодателно. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на неоснователното обогатяване. Противоречие с добрите
нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени,
третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или
се използва недостигът на материални средства на един субект за
облагодетелстване (или дори само създаване на такава възможност) на друг.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло,
като неоснователен и недоказан, предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
********* чрез адв. Р. И. Г., ГАК, ЛИН: ********** и адв. Д. П. Ш., САК,
ЛИН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
иск по чл. 422 от ГПК за приемане на установено, че по отношение на
ответникът Г. В. му дължи сумата от 2837,61 лв. (две хиляди осемстотин
тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), формирани, както следва:
Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 801,71 лв.; Неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 590,10 лева; Поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 1445,80
лв.; мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 439,28 лева, от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ, законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
10
818,54 лева, от които 65,54 лева държавна такса и 753,00 лева адвокатски
хонорар.
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.
СЪДЪТ УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки за
допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е проведено
заповедно производство между същите страни, с предмет идентичен с
предявения по исковото производство и подадено в срок от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационни отношения почиващи на договор за
доставка на електроенергия. Следва да установи, че е изправна страна по така
създадените между него и ответника договорни връзки.
В тежест на ищеца е да установи вземането си по размер и да установи
неговата изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. Х. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
АДВ. Х.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Моля да се разпоредите да ми бъде изплатено възнаграждение.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
11
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаема госпожо Съдия, моля да отхвърлите исковата
претенция, като подробни съображения в тази насока съм изложила в
писмения ОИМ, които поддържам изцяло.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на адв. С. Х. в размер на 500 лв. в
качеството й на особен представител по внесения депозит.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12