Р Е Ш
Е Н И Е
№ 250/04.06.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Камарашка
административно дело № 181 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК и чл.3, ал. 1
Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената
собственост.
Образувано е по касационна жалба на В.Й.В. с ЕГН * ***,
срещу решение № 65 от 26.02.2019г., постановено по адм. дело № 709 по описа за
2018 г. на Районен съд гр.Лом. С него е отхвърлена жалбата на касатора в
настоящото производство срещу изричния отказ на началника на Общинска служба по
"Земеделие" (ОСЗ) - Брусарци, обективиран в писмо с изх. № 39 от
16.03.2018 г., за извършване на административна услуга, да издаде скица за
поземлен имот №50023, с площ от 2,361дк. и имот №51026, с площ от 1,325дк. и
двата находящи се в землището на гр.Брусарци, обл.Монтана в местността „К*** д***”.
В касационната жалба се прави оплакване за
неправилност на решението като се релевират касационни основания за отмяна изразяващи
се в необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените
съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се
постанови друго, с което се отмени отказа на административния орган и
преписката се върне със задължителни указания за издаване на поисканите скици.
От ответната страна ОСЗ Брусарци е подаден писмен
отговор по касационната жалба, като в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт П*** Г*** , която в писмено становище оспорва касационната жалба,
като навежда конкретни доводи за нейната неоснователност, като сочи, че в
електронната база данни не са установени документи М*** Я*** М*** да е
собственик на имоти в землището на гр.Б***, както и да са му възстановявани земеделски земи,
като подаденото заявление вх.№01425А/20.02.1992год. не е разгледано и за него
не са издавани решения от ПК гр.Брусарци. В списъка на собствениците на
коригираният план за землището, името на М*** не фигурира като собственик, като
в регистъра на имотите същите фигурират като собственост на Община Брусарци,
като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Моли за потвърждаване на съдебния акт като
правилен и законосъобразен и неоснователност на жалбата. Претендира разноски
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура Монтана, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Настоящият състав на Административен съд - Монтана,
намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за
която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.
1 АПК.
Разгледана по същество тя неоснователна, по следните
съображения.
С Определение №221 от 17.04.2018год. по адм. дело
№197/2018год. по описа на АС – Монтана, делото е изпратено по подсъдност на РС
– Лом.
Районен съд – Лом е приел, че делото му е подсъдно,
досежно подадената жалба срещу отказ на началника на ОСЗ - Брусарци да издаде
на В.Й.В. с ЕГН * ***, в качеството и на наследник на М*** Я*** М*** б.ж. на с.С***
, общ.Брусарци, скици за поземлен имот №50023, с площ от 2,361дк. и имот
№51026, с площ от 1,325дк. и двата находящи се в землището на гр.Б***, обл.М*** в
местността „К*** д***”.
Жалбоподателят се е легитимирал за собственик по
наследство, като представил Решение №1БР от 23.12.1999год. на ПК Брусарци, по
подадено заявление вх.№01425А от 20.02.1992год. и удостоверение за наследници.
От приложените по делото писмени доказателства съдът
е установил фактите по спора относно обстоятелството, че имотите, за които се
иска издаването на скици са актувани като общински на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ, а
по преписка с вх. № 1425А/20.02.1992год. е отбелязана като липсваща и не е
налична. В информационната система на ОСЗ - Брусарци е отразено, че подаденото
заяление, вх. № 01425А/20.02.1992 год. не е разгледано и съответно – за него не
са издавани решения от ПК Брусарци.
Установено е, че в списъка на собствениците на коригираният план за
землището, името на праводателя на жалбоподателката - М*** Я*** М*** б.ж. на с.С***
не фигурира като собственик, а същевременно посочените имоти фигурират в
регистъра на имотите като собственост на Община Брусарци, ОсФ, като земи по чл.
19 ЗСПЗЗ, като не са налице данни за местността „К*** дол“, в която се намират
имотите да е извършвана корекция. Службата няма право да се произнася относно
това чия собственост са имотите, поради което е отказала издаването на скици за
тях.
Подадената жалба правилно е определена като отказ от
издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права. Като е съпоставил установените факти към нормите на чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26а, ал. 3 и 4 и чл. 60, ал. 6, т. 5 ППЗСПЗЗ съдът е
направил извод, че ОСЗ разполага с правомощието да поддържа и осъвременява
плановете за земеразделяне и другите материали и данни при прилагането на
закона, и да издава скици при извършването на разпоредителни сделки и делба на
земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри
за съответната територия по реда на ЗКИР.
До нея е направено писмено искане за издаването на скица, но от лице, което не
е вписано за собственик на имота към момента на подаването му. Тъй като
молителят не е доказал качеството си на собственик на имота, съдът е приел, че
отказът на началника на ОСЗ е законосъобразен, поради което е отхвърлил
жалбата.
Постановеното решение е правилно.
Наведеният довод за необоснованост на решението е
неоснователен. Съдът е обсъдил всички представени пред него доказателства, от
които е извел обоснован извод, че дори и да приема, че жалбоподателят е
собственик на имота, тази преценка не може да направи началника на ОСЗ -
Брусарци. Това правомощие не принадлежи на него. Съдът е обсъдил мотивите за
отказа от издаване на исканите скици, които правилно е приел за обосновани и
законосъобразни. След като имотите не са отразени на картата, то общинската
служба не може да издаде исканите скици, които са копие именно от тази карта и
следва да отразяват състоянието на имотите към момента на издаването им. Целта
на административната услуга е да се създадат документи, с които да се
удостовери съществуването на имотите с техните размери, площ и други
идентификационни белези в действащия за съответната територия план или карта.
За да може тя да бъде изпълнена, е необходимо имотите да бъдат
индивидуализирани със своите правнорелевантни признаци в съответния план
(карта), което в случая е невъзможно поради собствеността на имотите.
Следователно отказът на административния орган да издаде скици на несъществуващи
в КВС поземлени имоти към момента на постановяването му е правилен и
законосъобразен. То е правилен и законосъобразен и за това, че поземлените
имоти са записани, като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 49/2004 г. лицето,
което иска издаването на скица, трябва да е вписано в регистъра като собственик
или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на
издаването й.
Неоснователен е и доводът за допуснато от съда
нарушение на материалния закон. Напротив. При правилно установените факти,
релевантни за спора съдът правилно е приложил материалните норми от ЗСПЗЗ и правилника за
неговото прилагане, които уреждат тази материя.
По изложените съображения обжалваното решение не
страда от пороците, релевирани с касационната жалба. То е съобразено с
материалния и процесуалния закон.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски, жалбоподателката, следва да бъде осъдена
да заплати направените по делото разноски на ответника, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100.00лв., на основание
чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК,
настоящият касационен състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение по адм. дело № 709 по
описа за 2018 г. на Районен съд гр.Лом, с което е отхвърлена жалбата на В.Й.В. ***
срещу изричния отказ на началника на Общинска служба по "Земеделие"
(ОСЗ) - Брусарци, обективиран в писмо с изх. № 39 от 16.03.2018 г.
ОСЪЖДА В.Й.В. с ЕГН * ***, да заплати на
Областна дирекция „Замеделие” Монтана, сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева
/пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: