Р Е Ш Е Н И Е
Номер 724 /28.10.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд ІІІ
– ти наказателен състав
На 16.10.
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01527 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 1154779
на ГД „НП , София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на Е.Ц.И. ,ЕГН
********** ,е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ,вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от легитимираното лице,в което са изложени следните доводи и твърдения:
-неправилно постановен,
-неотговарящ на истината.
Страната-жалбоподател не се явява
в съдебно заседание, в писмено становище сочи лице,което е било управлявало
моторното превозно средство.
Въззиваемата страна -
ГД“Национална полиция“ не изпраща
представител .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14
и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.07.2015г.,
в 17:05 часа, на АМ „Люлин“, км.15+233, тунел
Голямо Бучино, в посока на движение от гр.София към гр. Перник,при ограничение,въведено с
пътен знак В26 се движело МПС –ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ ,с регистрационен номер ЕН5113ВН.
В същия
район, с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на
средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни
превозни средства. Измерването се осъществявало
чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в случая в началото и
края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост
на преминаващите МПС чрез разделяне на
разстоянието между тях на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 17:05
часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие,
при снемане на записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано
техническо средство се установило, че преминаването между двете контролни точки
е осъществено за времето от 17:04:49 часа до 17:05:03 часа, като при измерването
на скоростта са фиксирани при първично
време на преминаване 145.314 км/ч. и при вторично време на преминаване
146.414 км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при
измерването /в случая от 1% за над 100
км/ч./, системата отчела скорост на движение 143 км/ч., което превишавало
с 63 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на Е.Ц.И. затова и с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него е бил
издаден електронен фиш, серия К № 1154779, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, му е наложена
глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, от ЗДвП.
Електронният
фиш бил връчен на страната-жалбоподател,която
е не упражнила правата си по чл.189,
ал.5 и 6 от ЗДвП.
Липсват
и данни в тази насока в окомплектованата административно наказателна преписка.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, като и
заверени копия на: снимков материал от 3М Система за измерване на средна
скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български
институт по метрология и приложение към него, писмо от производителя на
системата протокол от първоначална проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на
отдел „ИТСИ“ при ГДМИУ - БИМ,
заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от
28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на министъра на
вътрешните работи, писмо, изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“,
заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на
А”Пътна инфраструктура”, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011
г. на МВР, ведно с образец на
електронен фиш, както и писмо, изх. №
24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ с приложения и прецизирана схема на
организация на движението по АМ „Люлин“ в
участъка от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице,на което е
ангажирана съответна административно наказателна отговорност.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се
обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на
жалба е било ограничено. По тази причина, съдът приема, че пропускането на
срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй
като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно
да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в
националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване
правото на защита срещу актове, засягащи
правата и интересите на гражданите, съдът приема жалбата за процесуално
допустима.
Но в конкретния
случай,въззиваемата страна сочи,че ЕФ е връчен на 06.06.2019г.а писмената жалба
е подадена,макари пред некомпетентен съд на 13.06.2019г.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Възражението на жалбоподателя за
изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата
чрез съответен компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/в конкретния случай- административнонаказателната
отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението /съответно нарушението нарушението -чл.80, ал.3 от НК, и тече до
реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Институтите на преследвателната давност по НК
са приложими в административнонаказателното производство не само относно
абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В настоящия случай, специалните давностни
срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се
отнася за електронните фишове/така,както разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН не
се отнася до фишовете,съставени по реда на чл.186 от Закона за движението по
пътищата/
Разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН/ДВ бр.11 от
2011г./ предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа.
Следователно, относно институтът
на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Въпросното административнонаказателното
преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това
процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо
давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е.,
има необходимата предметна и персонална насоченост.
Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу страната-жалбоподател е издаден/може
би обективиран като документ/ на 29.02.2016г.,
т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след
свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна
давност.
Според приложения ОПИС за
изпратена явна кореспонденция, ЕФ,който
е част от 632 броя други ЕФ е изпратен
на 18.03.2016г.
ЕФ
,предмет на разглеждане в настоящото производство е достигнал до адресата – страната-жалбоподател
едва на 06.06.2019г.при което е изминал срок, по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение.
Съдът счита, че едва ли
законодателят,когато е регламентирал определени правомощия по отношение на
въззиваемата страна,установени в разпоредбата на чл.189 ал.5 от Закона за
движението по пътищата е имал предвид,че следва издаден/материализиран като
документ/ електронен фиш да бъде връчван в рамките на/около/ ,или повече от три
години ,или по –дълъг срок от четири години ,считано от датата на нарушението.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя електронен фиш, серия К,
№1154779 на ГД „НП“, София,с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на Е.Ц.И.,***, ЕГН ********** , е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2
,вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: