Р Е Ш
Е Н И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4888 по описа за 2019год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.П.Д. – управител „Викинг Инс
2001" ЕООД вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост",
бул. „Цар Освободител" №269а, ет.4, ап. (офис) 2, Община Варна, подадена
чрез адв. Н. Б. от ВАК, против
Наказателно постановление № 460а-352/12.09.2019г. на началника на Пето РУ при
ОД - МВР - Варна, с което й е било наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 200лв. за нарушение на чл. 56, ал.3 от ЗЧОД.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
немотивирано в нарушение на събрания по преписката доказателствен материал.
Сочи се че НП е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на материалния
закон. Сочи се че въззивницата изобщо не можела да бъде субект на адм.наказателна отговорност за нарушаване нормата на чл.
56, ал.3 от ЗЧОД тъй като нормата вменявала задължения за лицата извършващи
дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Отделно от това се излага становище за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено като се
претендира и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание,
въззивницата редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от процес. представител на въззивницата - адв. Б., в което се отправя искане за отмяна на НП като по
същество се преповтарят доводите в жалбата като се навеждат и възражения за
допуснати нарушения на процес. правила, а именно не била посочена нормата въз
основа на която се налагала санкцията.
За въззиваемата страна, редовно
уведомена за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че нарушението е за което е
ангажирана отговорността на въззивницата е доказано, а в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено. Отделно от
това сочи, че претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно и моли съда да присъди по-нисък размер на
разноските в тази част.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.05.2019год. около 12:55ч.
свидетелите К.Д. и И.И., и двамата полицейски
служители при V РУ „Златни пясъци“ ОД на МВР Варна, извършили проверка в хотел
„Престиж Делукс хотел Аквапарк
клуб“ находящ се на територията на к.к. „Златни
пясъци“. Проверката била по линия на частно-охранителната дейност като
свидетелите имали информация, че обекта се охранява от охранителна фирма
„Агенция сигурност Архангел“. Отивайки на място свидетелите установили, че на
входната врата на хотела имало поставен стикер на фирма „Викинг инс“. Установили също така, че няма монтирани на видно
място информационни табели, с които гражданите се уведомяват за използването на
технически средства за наблюдение и контрол и че подлежат на проверка при
влизане и излизане от обекта. На място проверяващите провели разговор и със св.
К.Д. – охранител от който разбрали, че работи за „Викинг инс“
и който им представил за проверка и книга за инструктаж подпечатана и водена от
„Викинг инс“. На място бил съставен протокол в който
проверяващите описали констатациите от проверката и предоставили един екземпляр
от протокола на охранителя който бил на място в обекта – св. К.Д..
В последствие било установено,
че фирмата „Агенция сигурност Архангел„ ЕООД която притежавала лиценз за
извършване на частна охранителна дейност е с променен собственик и ново
наименование – „Викинг инс 2001“ ЕООД както и с нов
управител – въззивницата Д.П.Д..
На 24.07.2019год. св. Д.
съставил АУАН № 003 460а-352 срещу въззивницата Д. в
качеството на управител на ЮЛ извършващо дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД –
„Викинг инс 2001“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, обл. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 269а, ет.4 офис 2 с ЕИК *********, притежаващо лиценз за
извършване на частно охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2 № 3126/29.05.2017г.
на територията на област Врана издаден на „Агенция сигурност Архангел“ ЕООД с
ЕИК ********* (на 17.05.2019год. с нотариално заверен протокол – решение на
едноличния собственик на капитала Георги Атанасов Алексиев на „Агенция
сигурност Архангел“ ЕООД ЕИК ********* е избран за едноличен управител Д.П.Д.
ЕГН **********, прехвърлени са и дружествените дялове на Д. и е променено името
на дружеството от „Агенция сигурност Архангел“ ЕООД ЕИК ********* на „викинг инс 2001“ ЕООД ЕИК ********* за това, че на 23.052019год.
около 12:55ч. в гр.Варна, обл.Варна, к.к. „златни пясъци“, в хотел „Престиж Делукс
хотел Аквапарк клуб“ при извършена проверка на
съхраняваната на горепосочения обект документация свързана с извършвана от
фирма „Викинг инс 2001“ ЕООД охрана, от полицейски
служители на V РУ Варна, в изпълнение на текущ контрол по ЗЧОД и съставен
констативен протокол с рег.№ 460р-4432/27.05.2019г. по описа на V РУ Варна се установило, че не са монтирани информационни
табла, поставени на видно място, с които гражданите се уведомяват за
използването на технически средства за наблюдение и контрол, и че при влизане и
излизане от охранявания обект - хотел
„Престиж Делукс хотел Аквапарк
клуб“ подлежат на проверките посочени в чл. 56, ал.1, т.1 от ЗЧОД. Като
нарушена законова норма в АУАН св. Д. посочил нормата на чл. 56, ал.1, т.1 от
ЗЧОД.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала вписвайки в него, че има възражения
– посочила че на обекта има поставена информационна табела отговаряща на
изискванията на ЗЧОД.
На 12.09.2019год. въз основа на
акта АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 56,
ал.3 от ЗЧОД и й наложил адм. наказание глоба в
размер на 200лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Констативен протокол от 23.05.2019год. – УРИ
460р-4432/27.05.2019год. и Заповед № 8121з-372/05.04.2018год. на министъра на
вътрешните работи.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети още Заповед № 460з-27/01.04.2019год. на
началника на V РУ ОД на МВР Варна, Заповед № 365з-1573/23.04.2018год. на
Директора на ОД на МВР Варна, инструктаж за действията на охранителите на
„Викинг инс“ ЕООД при охрана на имуществото на
физически и юридически лица, препис от книга за инструктаж, сведение от К.И.Д., Уведомително писмо изходящо от „Агенция
сигурност Архангел“ ЕООД адресирано до директора на ГД „НП“ – София чрез
началника на V РУП, справка и докладна записка изготвени от К.Д..
Като свидетели в хода на
съдебното следствие са разпитани К.Д. и И.С. (актосъставителя
и свидетеля по акта), кои в показанията си възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Като
свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и К.И.Д. – охранителят
заверен на място в проверявания обект. Същият сочи, че е работил за „Викинг инс“, потвърждава, че са идвали на проверка още първия или
втория ден в който отворил хотела, сочи, че по принцип табелата стояла на
бюрото на администраторите, но точно този ден не бил погледнал дали табелата е
била там.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка
съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за издаване на НП от
некомпетентно лице. Компетентността на административно наказващия орган се
установява от Заповед № 8121з-372/05.09.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи на Р. България, с която началникът на РУ към ОД на МВР е оправомощен от
министъра на вътрешните работи (т. 1.6) да издава наказателни постановления по
ЗЧОД, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД.
Както в
акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което повдигнато обвинение, посочени са нарушената
законова норма, както и обстоятелствата при които е било извършено нарушението.
Съдът
обаче счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че на 23.05.2019г. е била извършена
проверка в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб", като резултатите от нея са били
описани в констативен протокол. Установява се също така от събраните по делото
писмени (констативен протокол) и гласни доказателства (показанията на
свидетелите И.С. и К.Д.), че към момента на проверката в проверявания обект на
контрол не е имало поставена на видно място информационни табела уведомяваща,
гражданите за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че
при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверки, поради което
и нарушение на чл. 56, ал.3 от ЗЧОД е налице.
Субект на това
нарушение обаче не е въззивницата по следните съображения:
На първо място нормата на чл. 56,
ал.3 от ЗЧОД се намира в Глава четвърта ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ
ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Видно от разпоредбите
на тази глава същата урежда правата и
задълженията на лицата които пряко извършват тази дейност – ръководителите и изпълнителите.
Съгласно чл. 50, ал.1
от ЗЧОД Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно
трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз
основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
На свой ред нормата на чл.50,
ал.3 от ЗЧОД указва, че Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец,
член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице,
или друго лице, оправомощено да го управлява и
представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и
дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование – за ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност, което:******(посочени са изискванията
на които следва са отговаря лицето).
Анализа на посочените норми не
оставя никакво съмнение, че ръководител,
съответно изпълнител на частна охранителна дейност според закона не е
търговеца, които притежава лиценза за извършване на тази дейност, съответно
управителя на ТД притежаващо лиценз, а
лицето което пряко осъществява дейността по охрана, съответно ръководителя на
охранителния екип, ако дейността се извършва от повече от един изпълнител ( по арг. на чл.56, ал.5 от ЗЧОД). И доколкото нормата на чл.
56, ал.3 от Закона е обвързана от тази на чл. 56, ал.1 регламентираща
задълженията на изпълнителите на частна охранителна дейност, то субект на това
нарушение може да бъде само изпълнител по смисъла на чл.50, ал.1 от ЗЧОД, а
доказателства, че въззивницата притежава това качество по делото липсват. Нещо повече видно от съдържането на акта и НП
нейната отговорност е ангажирана в качеството и на управител на ЮЛ, притежаващо
лиценз за извършване на охранителна дейност, което сочи на превратно тълкуване
или най-малкото неразбиране на волята на законодателя.
Отделен е въпроса, че видно от
събраните по делото писмени (инструктаж, инструктажна книга и сведения от К.И.Д.,
констативен протокол от 23.05.2019год. и гласни (показанията на всички
разпитани по делото свидетели) доказателства към момента на проверката
обектът се е охранявал от служители на фирма „Викинг инс“
ЕООД, каквато фирма съдът след справка в
ТР установи, че е съществувала в правния
мир и управител на която фирма е била пак въззивницата. Касае се за фирма
„Викинг инс“ ЕООД ЕИК *********, на която
въззивницата е била управител до 28.05.2019год. и от която датата (28.05.2019)
е било сменено наименованието на фирмата на „Итали
СП“ ЕООД.
На следващо място
след извършена служебна справка в ТР съдът констатира, че описаната в НП
промяна в наименованието и управлението на дружеството „Агенция за сигурност
Архангел“ ЕООД е била вписана в ТР на
27.05.2019год. от която именно дата описаните промени в управлението и
наименованието на дружеството имат действие по отношение на трети лица. В този
смисъл не би могло да се приеме, че въз.Д., в качеството й на управител на
„Викинг Инс 2001“ ЕООД може да носи отговорност за
нарушения, извършени преди тази дата.
С оглед на изложеното
по-горе съдът счете, че в случая, че неправилно наказващият орган е ангажирал
отговорността на въззивницата, поради което и НП се явява издадено в нарушение
на материалния закон.
Съдът намира за нужно
да отбележи още, че НП подлежи на отмяна и на друго основание, а именно - в
него липсва отразяване на конкретната санкционна разпоредба, която е приложил
АНО, за да определи наказанието.
Следва да се
отбележи, че съобразно нормата на чл. 6 от ЗАНН, адм.
нарушени е това деяние, което нарушава установения ред0 на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм.
наказание. В тази връзка задължително в НП следва да е посочена нормата която
предвижда санкция за конкретното деяние за да е ясно изобщо че става въпрос за адм. нарушение. Нещо повече следва да е налице единство
между фактическо обвинение, правна квалификация и приложената санкционна норма
като липсата на такова единство съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се
вменява, на какво основание е е санкционирано, за да
може да организира и реализира това си право в пълен обем. В случая с НП на
въззивницата е наложено наказание глоба в размер на 200лв. без яснота коя
санкционна разпоредба е приложена, а посочената като нарушена норма не
предвижда в състава си санкция. Санкционните разпоредби по ЗЧОД са поместени в
гл.7 от закона, но нито една от тях не е посочена от наказващия орган в НП.
Тази липса на конкретизация не дава възможност и на съда да провери дали
издателят НП правилно е съотнесъл конкретна
санкционна норма към установеното нарушение и правилно ли е съобразил размера
на конкретното наказание , в случая „глоба“.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение
на материалния закон, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Съдът като
взе предвид, че въззивникът не е представил каквито и да било доказателства за
направени разноски в хода на производството (липсва разписка, списък на
разноски и др.), прецени, че такива не му се дължат.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 460а-352 от 12.09.2019год. на
началника на V РУ ОД на МВР Варна, с което на Д.П.Д. ЕГН ********** е наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.