МОТИВИ към ПРИСЪДА № 41 от 27.02.2018г. по НОХД № 327/2018г. по описа на БРС:
Съдебното производство по настоящото дело
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас
против С.Р.М., с обвинение за това, че на
13.09.2016 г. в гр. ******”, действайки в съучастие с неустановено по делото
лице, като помагач, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна
облага, умишлено улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на
парична сума от В.С.Ж., у която от неустановеното лице било възбудено
заблуждение, че с това помага на полицейските органи за залавяне на извършители
на престъпления, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1970 лева –
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна, моли съда да признае М. за виновен по повдигнатото му обвинение и
да му определи наказание една година
лишаване от свобода, което на основание чл58а, ал.1 НК да намали с една трета
до осем месеца и да уважи изцяло предявения от пострадалата В.С.Ж. граждански
иск.
Пострадалата В.С.Ж. бе конституирана като частен обвинител и граждански ищец като съдът прие
за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1970 лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от деянието-предмет на
обвинението, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. В хода на
съдебните прения, тя моли съда да признае М. за
виновен по повдигнатото му обвинение и да уважи изцяло гражданския иск по
основание и размер.
Подсъдимият М. се призна за виновен по повдигнатото му
обвинение. В съдебното производство той призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти, поради което производството се проведе по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Моли за минимално наказание.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Б., не
оспори фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли
съда да наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер като излага
доводи за наличие на смекчаващи отговорността на М. обстоятелства - признание и
искрено разкаяние за на извършеното от самото начало, съдействие на
разследването, участието му като само като помагач, напредналата му възраст и
фактът, че се грижи за своята непълнолетна внучка.
СЛЕД ПО ОТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА – МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДОСЪДЕБНО
ПРОИЗВОДСТВО, И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 373,
АЛ. 3 ОТ НПК СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият С.Р.М. е роден
на ***г. в с. М., с адрес: *** и с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
В началото на
месец септември 2016 г. С.Р.М. си търсел
работа, като разглеждал обявите във вестник „Ало Бургас“. Попаднал на обява, в
която се търсел куриер, притежаващ личен автомобил. М. се обадил на посочения
телефон, като се свързал с мъж, който не се представил, казал му да се обръща
към него с „шефе“. Мъжът запознал М. с условията на работата, а именно, че
трябва да кара пакети/пратки до с. М., обл. В.Т.. Изрично бил предупреден, че
не трябва да запознава близките си какво точно ще работи и не трябва да отваря
пратките, които ще превозва. За работата М. следвало да получава по 200 лева на
курс. М. се съгласил с условията. На няколко пъти през месец септември той
взимал пратки от гр. Бургас и ги оставял в канавка в с. М.. По време на
работата си М. разбрал, че работи за телефонни измамници, тъй като разпознал
схемата, по която действали тези измами и разбрал, че пратките, съдържали пари,
а М. ги отнасял на място, на което ги оставял без да се среща с хората, които
ги вземали. Въпреки това М. не се отказал от „работата“, тъй като семейството
му се нуждаело от пари, а и се страхувал за близките си.
На
13.09.2016г. пострадалата В.С.Ж., живуща ***, получила входящо повикване на домашния
си телефон с абонатен номер 056/ 862 746 от мъж, който се представил за
полицейски служител. Същият й обяснил, че се провежда акция по задържане на
лица, занимаващи се с телефонни измами. Представилият се за полицай уведомил
св. Ж., че тя е набелязана от извършителите на измами и след няколко минути ще
получи обаждане от тях. Неустановеният мъж обяснил, че Ж. трябва да изпълнява
нарежданията му точно, с цел задържане на извършителите на престъпното деяние,
като събере всичките си пари и ценности и ги хвърли през прозореца си. По
негово настояване, тя продиктувала номера на мобилния си телефон, за да могат
да разговарят по него, а линията на домашния й телефона да бъде свободна. Ж.
нямала ценности в дома си, но събрала парична сума в размер на 1970 лева, които
поставила в торбичка. За времето от 17.00 ч. до 19.00 ч. на същата дата Ж.
разговаряла с представилия се за полицай мъж, който й обяснявал, че трябва да
чака на телефона, за да получи инструкции кога точно да хвърли приготвените
пари. В резултат на това, пострадалата била въведена в заблуждение, че помага
на полицейските органи за разкриването на измама и задържането на
извършителите, поради което, спазвайки указанията на неустановения извършител,
когото възприела за полицай, хвърлила през прозореца на дома си паричната сума
в размер на 1970 лева. Под прозореца й вече се намирал подс. М., който взел
торбата с пари, пусната от пострадалата, обадил се на неустановеното лице с
прякор „шефа“, който го инструктирал да отиде до автогара „Запад“. Малко след
това М. отнесъл пратката на обичайното място в с. М..
При
установяване на гореизложената фактическа обстановка, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът на
основание чл. 373, ал. 3 НПК ползва направеното от подсъдимия М. пред съда
доброволно признание на фактите, описани в обвинителния акт срещу него, след
като прецени, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
изцяло го подкрепят. Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия,
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез показанията на свидетелите В.С.Ж.,
Т.А.А., К.М.А., обясненията на обв. С.Р.М. и проведения следствен експеримент,
от приложените писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
справки от мобилни оператори, справка за съдимост и други.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил престъпния състав по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, защото
на
13.09.2016 г. в гр. ******”, действайки в съучастие с неустановено по делото
лице, като помагач, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна
облага, умишлено улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на
парична сума от В.С.Ж., у която от неустановеното лице било възбудено
заблуждение, че с това помага на полицейските органи за залавяне на извършители
на престъпления, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1970 лева.
По делото са налице безспорни данни за участието на други неустановени при
разследването лица, които по телефона са възбудили погрешните представи у
пострадалата Ж.. Установи се, че посредством серия телефонни разговори у Ж. вече
е била формирана една невярна представа за това, че трябва да събере всичките
си пари и ценности и ги хвърли през прозореца си като била убедена, че с това
помага на полицейските органи за залавяне на извършители на престъпления.
Установи се, че точно на уговореното между тези лица и пострадалия Ж. място и
час, се появява подсъдимият М., което сочи на извод, че той е действал в
съучастие с тези лица и предварително е получил указания как да действа като
вземе торбата с парите, хвърлена от терасата от измамената Ж.. Той е действал
като помагач, защото е улеснил довършването на измамата като е взел парите от
жертвата и ги е носил на определено място на своите неустановени съучастници, с
което е допринесъл в значителна степен за настъпилата имотна вреда за
пострадалия.
От субективна
страна деянието по настоящото наказателно производство е извършено при форма на
вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият М. е
съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и се е стремял към тяхното
настъпване. Той е съзнавал, че с действията си помага на човек, който е въвел в
заблуждение пострадалата Ж., и че в резултат от това тя е предприела акт на имуществено
разпореждане, от който за нея ще настъпи имотна вреда. С поведението си
подсъдимият е целял пряко настъпването на престъпния резултат и извличане на
имотна облага за себе си и други лица.Също така е съзнавал, че извършва
деянието в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, което
възбудило заблуждение у св. Ж., действайки като помагач и умишлено улеснил
неустановения по делото извършител като получил паричната сума в размер на 1 970
лева от св. Ж. и го предал на неустановения по делото лице. Действал е със
специалната цел да набави за себе си и неустановеното по делото лице имотна
облага, като е целял да причини имотна вреда.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на наказанието на подсъдимия М. съдът взе предвид, че съдебното следствие се
проведе по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Неговите самопризнания се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства поради което
съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 НК. Разпоредбата на чл. 209, ал.1 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години. От една страна, съдът
отчете като отегчаващо отговорността на М. обстоятелство обстоятелството, че е
участвал като помагач в т.нар “телефонни измами”, които са характерни с
високата си степен на обществена опасност. Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, напредналата му възраст,
ограниченото участие на М. в извършването на престъплението като помагач, направените
веднага след задържането му самопризнания, признаването на вината пред съда и
изразените разкаяние и съжаление, както и оказаното от него съдействие на
разследването,. Описаните смекчаващи
обстоятелства и степента на участието му в престъплението, която все пак
не може да се приеме за малка, не са достатъчни да се приеме, че в случая при
определяне на размера на наказанието на подсъдимия следва да намери приложение
чл.58,б.“б“ НК или чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не е налице нито
многобройност на смекчаващите вината му обстоятелства, нито изключителност на
някое от тях. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав реши да определи
наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и
то следва да е лишаване от свобода за срок от една година, което наказание при
задължителното приложение в случая на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, а именно – лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът счита, че за постигане на целите на
индивидуална и генералната превенция по чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият да изтърпява наложеното му наказание ефективно и след като са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК неговото изпълнение следва да бъде отложено
за срок от три години. Съдът намира, че това
условно наказание е справедливо и съразмерно с тежестта и обществената опасност
на извършеното престъпление и личността на подсъдимия и е съобразено с целите
по чл.36 от НК. Строгостта на това наказание не надхвърля необходимото за наказването
на М. за извършеното от него, ще съдейства за поправянето му като същевременно
ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото да се въздържат да помагат на т. нар „телефонни измамници“.
ГРАЖДАНСКИ ИСК и РАЗНОСКИ
С оглед
признаването на подс.М. за виновен по повдигнатото му обвинение по отношение на пострадалия
В.С.Ж. на
основание чл.45 от ЗЗД съдът го осъди да заплати на последната сумата от 1970
лева, представляващи обезщетение за претърпените
от нея преки имуществени вреди в резултат на деянието, извършено от М. ведно
със законната лихва от деня на увреждането-13.09.2016г. до окончателното й
изплащане. Налице е пряка причинна връзка между противоправните действия на
подсъдимия и щетите, причинени на пострадалия, за което той следва да бъде
обезщетен. Съобразно размера на уважения граждански иск съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подс. М. да заплати съответната държавна такса за неговото
разглеждане в настоящото наказателно производство в размер на 78,80лв. и 5 лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложените съображения настоящия състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………/П/……………
/Районен съдия Г.Иванов/
Вярно с оригинала!
С.П.