Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
16.01.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
17.12. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
1085 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1300-000880 от 01.10.2019 г., издадено от ВПД Началник група
в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП
на Х.О.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на
МВР, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Х.О.С.,
чрез упълномощен защитник, който сочи, че е недоволен от издаването му. Твърди,
че наказващия орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
които опорочили цялото производство по установяване на административно
нарушение и налагане на съответното наказание, накърнили и правото на защита на
жалбоподателя. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните в съдебно заседание
доказателства не се установило на 03.09.2019 г. на Х.С. да са издавани устни
или писмени полицейски разпореждания да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство. Сочи, че показанията на полицейските
служители, които спрели за проверка жалбоподателя били противоречиви.
Свидетелката С.Р. заявила, че той отказал да бъде изпробван с „Дръг чек 5000“.
Актосъставителят А.А. заявил, че били дадени разпореждания на С. да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер“. Това било отразено в АУАН и
наказателното постановление. От показанията на свидетелките Р.П. и Д.С. се
установило, че издадените по отношение на жалбоподателя разпореждания били да го
изпробват за употреба на алкохол, което обстоятелство било отразено и в
писмените доказателства. Не се установило да има издадени конкретни полицейски
разпореждания по отношение на Х.С., на които той да е отказал изпълнението, а
именно да е отказал извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества. Известно било обстоятелството, че отразеното в АУАН и
ЗППАМ техническо средство „Дрегер“ служело единствено за изпробване за употреба
на алкохол, но не и за изпробване за употреба на наркотици. По този начин били
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Моли съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2019 г. свидетелите С.Р. и С.О. работели на
дневна смяна като полицаи в РУ-Кърджали. На същата дата получили сигнал за
автомобил „Ауди“ с чужда регистрация, който се управлявал от водач употребил
наркотични вещества. Около 11.30 часа свидетелите Р. и О. извършвали обход с
патрулния автомобил в района на централна градска част на гр.Кърджали, когато
установили издирваното МПС да се движи по ул. „Мара Михайлова“, до Дома на
културата. Те веднага го спрели за проверка със светлинен сигнал и предприели
проверка на водача. Установили, че автомобила бил марка „Ауди“ с рег.№ МЕЕG1818 и се
управлявал от водача Х.О.С., като с него пътували и свидетелките Р.П. и Д.С..
Полицейските служители обяснили на жалбоподателя, че трябва да бъде проверен за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества, като за целта бил
придружен до сградата на РУ-Кърджали. За съдействие бил извикан свидетелят А.А.
– мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Той казал на Х.С., че
трябва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Дрегер”, но водача отказал.
Заявил, че не желае да му бъде извършена такава проверка. По този повод
на 03.09.2019 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, който той подписал и
получил без възражения. Подписал и получил също и издадения му Талон за
изследване № 0028895, в който вписал, че отказва да даде кръв. Свидетелят А.
попълнил и предвидения Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от дата 03.09.2019 г., в който също
удостоверил, че водача отказва проверка. На 01.10.2019 г. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3 пр.2
от ЗДвП наложил на Х.С. административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и постановил отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите С.Р., С.О. и А.А., които съдът кредитира изцяло; от
показанията на свидетелите Р.П. и Д.С., кредитирани отчасти; от писмените
доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 03.09.2019
г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 03.09.2019 г.; Талон за изследване № 0028895;
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол от 03.09.2019 г. за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000387 от
03.09.2019 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща
компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление
орган. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите С.Р., С.О. и А.А., защото са логични, последователни и взаимно
допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите
Р. и О. сочат, че на процесната дата жалбоподателят е бил водач на описаното по-горе
моторно превозно средство, като след спирането и установяването му го
придружили до сградата на РУ-Кърджали, за да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества. Това било обяснено и на жалбоподателя, който обаче отказал
проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Същото обстоятелство
потвърждава и свидетелят А., работещ като мл. автоконтрольор и съставил всички
нормативно предвидени документи във връзка с проверката. Коментираните гласни
доказателства кореспондират напълно и с приетите писмени доказателства и
установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор. По делото
са разпитани по искане на жалбоподателя и свидетелите Р.П. и Д.С.. Те
потвърждават, че на процесната дата именно С. е бил водач на установения от
полицейските служители автомобил. Твърдят, че на жалбоподателя била извършена
само проверка за алкохол, но не му била искана проба за друго. В тази им част
показанията на двете свидетелки не се кредитират от съда, доколкото те не са
присъствали през цялото време на проверката от полицейските служители,
съответно не могат да дадат информация за поведението на водача пред тях, относимо
към проверката за употреба наркотични вещества.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лв. Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ
едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В
настоящия случай при описаната фактология несъмнено Х.С. е осъществил нарушение
на посочения текст, тъй като, като водач на автомобил „Ауди“ с рег.№ МЕЕG1818 на 03.09.2019 г.
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества. Безспорно от разпита на полицейските
служители се установява, че на жалбоподателя е казано, че трябва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотици, но той не се е
съгласил и е отказал. Анализът на гласните и писмени доказателства по делото
води до извод, че с поведението си С. е осъществил състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказвайки да бъде тестван за евентуална употреба на
наркотични вещества. При индивидуализацията на
наказанието административно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.174,
ал.3 пр.2 от ЗДвП и е наложил предвидените
кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2
000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът
на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е
посочен в чл.6 ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР -
12 точки, както правилно е постановил и наказващия орган.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От
изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация
на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Твърдението на защитата, че не били давани разпореждания
на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества категорично
се опровергава от доказателствата по делото. В случая отказът на С. да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества се установява
по несъмнен начин, както от наличните Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 03.09.2019 г. и Талон за изследване №
0028895, където е документиран отказ, така и от
свидетелските показания на С.Р., С.О. и А.А.,
които не са противоречиви, а напротив – напълно
кореспондират помежду си и подкрепят описаната
в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка. Неоснователен е и
довода, касаещ вида на техническото средство посочено като „Дрегер“, което
според защитника служело само за изпробване за употреба на алкохол. На съда е
известно, че техническите средства за установяване употребата на наркотични
вещества също се наричат „Дрегери“, а и никъде в акта и наказателното
постановление не се коментира и не се твърди жалбоподателят да е отказал
проверка за употреба на алкохол, за да е налице неяснота накърняваща правото му
на защита. Впрочем, точният модел на техническото средство би бил правнозначим факт в случай на
осъществена проверка с него, но не и в настоящата хипотеза,
в която С. категорично е
отказал да бъде проверен за употреба на наркотици. Както бе посочено, чл.174, ал.3 от ЗДвП регламентира отговорност и за
водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества. Обстоятелствата,
които са относими към това
нарушение са установени и описани и в АУАН и в наказателното
постановление, като не
съществува каквото и да било съмнение за какво жалбоподателят е наказан. Затова
според настоящата инстанция правото му на защита не е било нарушено, той се е защитавал срещу всички съставомерни
факти. Предвид изложеното, атакуваното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-000880 от 01.10.2019
г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП на Х.О.С. ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на
12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: