Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.310 т.1 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на П. М. Р.- гр. В. Т. чрез процесуалния си представител Н. И.- против решение № ... на В. р. с., постановено на 27.06.2011г. по гр.д. № 500/2011г., в частта с която като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният отП. М. Р.иск против М. „Д. С. Ч.-гр. В. Т. за заплащане на сумата ... лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение по т. 13 от допълнително споразумение от 17.09.2008 г. – за съхранение и подготовка за работа с лапароскопска апаратура и участие в операционен екип за лапароскопски операции, за периода месец юли месец септември 2010. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение основано на доводи, че в съдържанието на трудовия договор се описват основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане /каквито са изискванията, изложени в чл.66, ал.1 КТ/. Посочва се още, че трудовото възнаграждение по т.13 в допълнителното споразумение № 2206/17.09.2008г. е такова с постоянен характер, доколкото в длъжностната характеристика на жалбоподателката е предвидено Р. да носи отговорност за състоянието на лапароскопската апаратура . В съдебно заседание, чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа. В срока по чл.262 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна М. „Д. С. Ч.-гр. В. Т., представлявана от Д. Л. Г. – изпълнителен директор. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата и правилност в изводите на ВТРС, доколкото допълнителното възнаграждение, посочено в т.13 допълнително споразумение от 17.09.2008 г., няма постоянен характер. То е такова, което се следва след престиран труд, посочен в т.13 от допълнително споразумение от 17.09.2008г. Излагат се допълнителни аргументи, че в длъжностната характеристика е отразено задължение да подържа лапароскопската апаратура. Пледира се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените в настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител на ответника. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложените доводи и съображения, и като прецени събраните доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателката П. М. Р. е работила в М.„ С. Ч.”- гр. В. Т. на длъжност „старша медицинска сестра в Операционни зали База І. На 17.09.2008г. между двете страни е подписано допълнително споразумение № 2206, с което в т.13- други условия е договорено, че за съхранение и подготовка за работа с лапароскопска апаратура и участие в операционен екип за лапароскопски операции на Р. се дължи допълнително възнаграждение в размер на 25 лв. Не се спори между страните по делото,че за процесния период жалбоподателката не е участвала в лапароскопски операции, като твърденията съответстват на приложените писмени доказателства- планов и спешен операционни журнали за времето от 01.07.2010г. до 30.09.2010г. От същите е видно, че лапароскописки операции са провеждани, като медицинската сестра Р. не е участвала в хирургичните екипи. Пред първа инстанция е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, както и допълнително такова, изготвено от вещо лице Т. Б. От заключението на вещото лице се установява, че за въпросните месеци на Р. е начислено и изплатено възнаграждение единствено по т.13.1, а именно за хирургична работа, но не е начислявано и заплащано възнаграждение по т. 13.2 от допълнителното споразумение за съхранение и подготовка за работа с лапароскопска апаратура и участие в лапароскопски операции. В експертизата е посочено, че плащането на сумата по т.13.1 от допълнителното споразумение е съобразено с Вътрешните правила за работна заплата и представената таблица за заплащане на хирургична, интензивна и реанимационна дейност на полувисш медицински персонал и санитари. За лечебното заведение са приети Вътрешни правила за работната заплата, утвърдени от изпълнителния директор –Д. Л.Г. и приложени по делото. По делото е прието трудовото досие на жалбоподателката Р., в което се съдържат и длъжностна характеристика за длъжността „ старша медицинска сестра” операционни зали база 1, длъжностна характеристика за длъжността операционна медицинска сестра и операционна медицинска сестра за работа с лапароскопска апаратура. От същите е видно, че Р. е подписала длъжностна характеристика, като медицинска сестра за работа с лапароскопска апаратура, в която т.1.9 е посочено, че следва да подготвя лапароскопска апаратура и инструментариум за извършване на лапароскопска хирургична интервенци , а в т. 1.10 – да отговаря за първична обработка на използвания лапароскопски инструментариум и стерилизацията му. При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи: В чл.17, ал.1, т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е регламентирано, че допълнителните трудови възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение, трябва да имат постоянен характер. Кои допълнителни трудови възнаграждения имат постоянен характер е посочено изрично в чл. 15, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл. 15 ал. 2 от Наредбата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Изискванията на Наредбата за разграничение на допълнителното трудово възнаграждение на такова с постоянен и такова, зависещо от престирания труд, са визирани и в приетите Вътрешни правила за работна заплата в МБАЛ ”Д. Ст.Ч.”. В графа допълнителни трудови възнаграждения на вътрешните правила, в чл. 18, ал.2 са лимитирани допълнителните възнаграждения с постоянен характер, които се включват при определяне на брутното трудово възнаграждение, като в чл. 34, ал. 3 от вътрешните правила са индивидуализирани допълнителните възнаграждения, които нямата постоянен характер и които не се включват към брутното трудово възнаграждение. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени в атакуваното първоинстанционно решение, че предвиденото допълнително заплащане по т. 13.2 няма постоянен характер. Това, че тези възнаграждения в т. 13 нямат постоянен характер се обосновава именно от приетите в медицинското заведение Вътрешни правила за работна заплата. В същите на стр. 30 е регламентирана таблица за заплащане на хирургична, интензивна и реанимационна дейност на полувисш медицински персонал и санитари. Като забележка по-надолу е посочено, че това допълнително трудово възнаграждение няма постоянен характер и не се включва в брутното трудово възнаграждение, както и в чл. 34, ал. 3 от същите правила /стр. 30/, според които в брутното трудово възнаграждение не се включват допълнителни възнаграждения за отработена хирургична, интензивна и реанимационна дейност от полувисш медицински персонал и санитари. Ето защо в съответното допълнително споразумение тези допълнителни възнаграждения, визирани във Вътрешните правила, са отчетени като допълнителни условия, същите нямат постоянен характер и не се включват в месечното брутно трудово възнаграждение. Тук следва да се вземат предвид и констатациите на вещото лице. Фактически по настоящото дело е установено, че на Р. е начислено допълнителното възнаграждение по т. 13.1 от допълнителното споразумение. Вещото лице е констатирало, че това възнаграждение е начислено на база чл. 34 от вътрешните правила, а именно от допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер. Това възнаграждение по т.1 се намира заедно с възнаграждението по т.2 в една графа – т.13 –други условия. Волята на работодателя при визиране на тези допълнителни възнаграждение под графа други условия е допълнително заплащане при престиране на посочения труд. В т.13.2 са изброени условията за заплащане на допълнителната сума от 25 лева. Действително в длъжностната характеристика на жалбоподателката е визирано и задължението за съхранение и подготовка за работа с лапароскопска апаратура, но в чл. 13.2 от допълнителното споразумение е заложено и кумулативното изискване за участие в лапароскопоски операции. Установи се по делото и от обясненията на самата жалбоподателка пред първа инстанция, че същата не е участвала в лапароскопски операции /факт, който се потвърждава и от приложения като доказателство по делото планов операционен журнал, от който се констатира, че Р. не е записана за участие в лапароскопоски операции за процесните месеци. Следва да се обърне внимание, че споразумение № 2206 от 17.09.2008г., притежава изискуемите характеристики и реквизити на трудовия договор, визирани в чл. 66 КТ. В т.5 от допълнителното споразумение е посочено основното месечно трудово възнаграждение, а в т.6 са визирани допълнителни възнаграждения с постоянен характер /каквито са и изискванията на чл. 66, т.7 КТ, както и допълнително изискване да се посочи продължителността на тяхното иþплащане. Продължителността на изплащане на основно и допълнително възнаграждение с постоянен характер е посочена в т. 7 на допълнителното споразумение. Предвид горните съждения става ясно, че допълнителното споразумение има всички необходими реквизити, съдържащи се в чл. 66, ал.1 КТ и както изисква чл. 66, ал.1 КТ в т. 6 от допълнителното споразумение са визирани само тези допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В чл. 66, ал.2 КТ законодателят е предоставил възможност работодателят да определя и други условия в трудовото правоотношение. В настоящия случай в т. 13 на допълнителното споразумение са изброени допълнителни условия, а имено посочените допълнителни възнаграждения, зависещи от уговорения престиран труд. Предвид горното и доколкото допълнителното възнаграждение по т. 13 от допълнителното споразумение се дължи при престиране на посочената вид работа и доколкото по делото няма спор, че жалбоподателката не е участвала в лапароскопски операции, каквото е кумулативното изискване на т.13.2, то следва, че визираното възнаграждение по тази точка не се дължи. По отношение на претенцията за заплащане на ДМС, визирано в исковата молба на П. Р., първоинстанционното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанции. По делото липсват доказателства за разноски, направени от страна на ответната страна. Ответникът претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица, какъвто е ответникът се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Предпоставките за присъждане на възнаграждението са да са поискани разноските и да е налице доказателство за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, като последното в процесния случай не е налице. Пред двете инстанции становище е взето от името на изпълнителния директор на медицинското заведение. По делото липсват доказателства ответникът да е представляван от юрисконсулт, поради и което не е налице изискването визирано в чл. 78, ал.8 ГПК за присъждане на разноски в каквато насока са и изводите на първоинстанционния съд по този въпрос. Поради съвпадането на крайните изводи относно изхода от спора на настоящата инстанция с тези на ВТРС обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът Р Е Ш И ПОТВЪРЖДАВА решение № ... на В. р. с., постановено на 27.06.2011г. по гр.д. № 500/2011г. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |