Р Е Ш Е Н И Е
№537/6.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13471 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото се развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявен от А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес:
***, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит № 377799/04.05.2016г.,
сключен между „Ф Б“ ЕООД, в качеството на кредитор и Е.Ж. в качеството на кредитополучател, обезпечен с Договор за гаранция
№ 377799 от 04.05.2016 г., сключен
между „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството на гарант и Е.Ж. в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2017г., договорна лихва в размер на 47,96 лв.
/четиридесет и седем лева деветдесет и шест ст./
за периода от 03.06.2016г. до
31.10.2016г., административна такса
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 100,00 лв. /сто лева/, такса за
гаранция по кредитна сделка в размер на 236,04 лв. /двеста тридесет и шест лева и четири
ст./, като дружеството гарант „Фератум Банк“ ЕООД след погасяване на задълженията по договора за кредит
на Е.Ж. и встъпване в правата
на кредитор е прехвърлил вземанията в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г., и Приложение Г от 01.12.2017г.
В
исковата молба се сочи, че по договор за кредит № 377799/04.05.2016г., сключен
между „Ф Б“ ЕООД, в качеството на кредитор и Е.Ж. в качеството на
кредитополучател е отпуснат кредит в размер на 400 лева, която сума е следвало
да бъде върната д срок до 180 дни, ведно със сумата от 47,96 лева договорна
лихва.С договор за гаранция № 377799 от 04.05.2016 г., сключен между „Фератум Банк“ ЕООД в качеството
на гарант и Е.Ж. в качеството на кредитополучател последния се задължил да
заплати сумата от 236,04 лева – такса гаранция. Твърди, че в срока на падежа на
задължението по отпуснатия кредит не е възстановено от ответника, като
последната погасителна вноска по кредита е с падеж 31.10.2016г.Твърди, че са
били сторени и административни разходи за събиране на вземането в размер но 100
лева. На 01.12.2017г.вземането е прехвърлено с договор за цесия в полза на
ищеца с включените привилегии и обезпечения.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се излагат възражения,
като се сочи, че облигационно правоотношение по договор № 377799/04.05.2016г., сключен между „Ф Б“ ЕООД, в
качеството на кредитор и Е.Ж. в качеството на кредитополучател не е възниквало,
както и че ищецът не е предоставял сумата от 400 лева на ответника. Посочва, че
не е ясно как се определя размера на дължимата договорна лихва. Посочва, че
сумата от 100 лева – административна такса не се дължи, доколкото ответникът не
е приел чл.10 ОУ.Намира клаузата за нищожна, като неравноправна, на осн. 143,
т.9, т.18 и т.19 ЗЗП, а в евентуалност на осн. 143, т.5, т.12,т.10 ЗЗП. Намира
претенцията за заплащане на сумата от 236,04 лева – такса гаранция също за
нищожна поради неравноправна клауза, на осн. 143, т.9, т.18 и т.19 ЗЗП, а в
евентуалност на осн. 143, т.5, т.12,т.10 ЗЗП.Посочва, че ответникът не е
уведомен за осъществената цесия на осн. 99, ал.3 ЗЗД, доколкото липсват
доказателства уведомлението да произтича от лице с надлежно учредена представителна
власт. В евентуалност сочи, че ищецът не се легитимира, като носител на
процесното вземане, което твърди, да го е придобил с посочения в исковата молба
договор за цесия.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за предоставяне на потребителски кредит № 377799/04.05.2016г., по
силата на който „Ф Б“ предоставя на ответника заем в размер на сумата от 400
лева, която сума следва да бъде върната с изплащане на 6 погасителни вноски,
при уговорена лихва в размер на 47,96 лева. В договорът за кредитополучател,
вместо подпис на последния е посочен код „5359“.
Представени са Общи условия
на „Ф Б“ по повод предоставяните от дружеството финансови услуги.
Представен е договор за
гаранция от 04.05.2016г., в който се посочва, че същия е сключен между „Фератум Банк“ в качеството на
гарант и ответника, по силата на който „гаранта“ се задължава солидарно да
отговоря с клиента (ответника) досежно отпусната заемна сума по силата на
договор за потребителски кредит №377799/04.05.2016г., при уговорено
възнаграждение от 236,04 лева, което възнаграждение е платимо на 6 вноски, с
падеж на последната вноска 31.10.2016г.В договорът за „клиент“, вместо подпис
на последния е посочен код „5359“.
Представени са Общи условия
на „Фератум Банк Лимитид“ по договора за гаранция (поръчителство).
Представено е потвърждение
от „Ф Б “, в което се посочва, че
поръчителя „Фератум Банк“ е
изплатил задължението на ответника във връзка с договор за кредит №
377799/04.05.2016г.
Представен е договор за
цесия от 01.12.2017г. и приложение към него, от който се установява, че АКПЗ е
придобила от „Фератум Банк“
вземане към ответника в размер на 400 лева по договор №377799/04.05.2016г.,
47,96 лева договорна лихва, 236,04 лева договорна гаранция и 100 лева – такси
за забава.
По делото е представено
пълномощно, с което „Фератум Банк“
упълномощава АКПЗ да осъществи уведомления на длъжниците във връзка с
осъществената цесия, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между „Ф Б“ и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение, че кредитора е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на кредитополучателя процесната сума, размера на вземането си и съобщаването на извършената
продажба на вземане (цесия). При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението.
По
делото е представен договор за предоставяне на потребителски кредит №
377799/04.05.2016г.(л.78), видно от който „Ф Б“ ЕООД е предоставило на
ответника заем в размер на сумата от 400 лева срещу задължение за връщане на 6
вноски. Уговорен е лихвен процент в размер на 47.96% и ГПР от 49,05%. Съгласно
чл. 5 от договора, кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от трето
за правоотношението лице - „Фератум Банк“ ЕООД. Твърди се от ищеца,
че сключеният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърденията се подкрепят от
текста на споразумението и приложените Общи условия на „Ф Б“ ООД.
Съгласно чл. 18,
ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата страна е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване, сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от
разстояние, доколкото изрично в отговора на исковата молба, ответникът чрез
особения си представител оспори възникването на надлежно облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 3.4
от Общите условия към договора потребителят следва да попълни електронна форма
за регистрация, намираща се на Web страницата на
дружеството или да подаде искане за отпускане на кредит в партньорската мрежа
на „Ф Б“ ООД (т.3.4). Предвидено е още след получаване на одобрение за
отпускане на кредита кредитополучателят да изрази съгласие за сключване на
договора (6.3), след което е да му бъде отпусната заемната сума по избран от
заемополучателя начин (т. 7).
В случая по
делото не са ангажирани доказателства за извършване на посочените в цитираните
разпоредби фактически действия по попълване на форма за кандидатстване, нито се
установява ответникът да е изразил съгласие за сключване на договора по
указания в т. 6.3 от ОУ начин. По делото е приложен единствено Договор за предоставяне
на кредит от разстояние, който обаче не е подписан от кредитополучателя. Като
неподписан документ от ответната страна, същият не може да й се противопостави,
а като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищцовата страна
обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима
нему доказателствена сила.
Отделно от
горното, по делото не се доказа на ответника да е преведена процесната заемна
сума. Доказателства за това, че сумата предмет на договора за заем е предадена
от заемателя на заемополучателя не се ангажират. По
делото липсва разписка, от която да бъде прието, че процесната сума от 400 лева
реално е получена от ответника.
Договорът за заем
за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да
предаде на заемателя собствеността върху пари или
други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото
количество и качество на уговорения падеж.
С оглед на
изложеното, настoщият
състав намира, че ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно възникнала облигационна връзка между страните по кредитното
правоотношение. Суброгирането в правата на кредитора
„Ф Б“ ООД от страна на „Фератум Банк“
ЕООД не е произвело правно действие, тъй като се касае за несъществуващ дълг.
Цесията на несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет.
Ето защо, ищецът
не се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск е
неоснователен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля
предявените искове от „А.З.К.Н.П.З.“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** срещу Е.Х.Ж., ЕГН ********** ***, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 400
/четиристотин /лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит № 377799/04.05.2016г., сключен
между „Ф Б“ ЕООД, в качеството
на кредитор и Е.Ж. в качеството
на кредитополучател, обезпечен
с Договор за гаранция № 377799 от 04.05.2016
г., сключен между „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството на гарант и Е.Ж. в качеството на кредитополучател, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2017г., договорна лихва в размер на 47,96
/четиридесет и седем лева деветдесет и шест ст./ лева за периода от
03.06.2016г. до 31.10.2016г., административна
такса за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 100 /сто/ лева, такса
за гаранция по кредитна сделка
в размер на 236,04 /двеста тридесет и шест лева и четири ст./ лева, като дружеството
гарант „Фератум Банк“ ЕООД след погасяване на задълженията по договора за
кредит на Е.Ж. и встъпване
в правата на кредитор е прехвърлил вземанията в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на Договор
за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г., и Приложение Г от 01.12.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3759/29.05.2018г.,
постановена по ч.гр. дело № 7844/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :